Причините за енергийната бедност са комплексни, което затруднява формулирането на

Причините за енергийната беднотия са сложни, което затруднява формулирането на ясна и обща формулировка на този феномен, а също и намирането на повсеместен метод за неговото разрешаване. В обявата се акцентира нуждата от ангажиране на локалните управляващи и общности в търсенето на ефикасни способи за справяне с енергийната беднотия. Представя се мрежата от енергийни поддръжници и ментори, основана в границите на план POWERPOOR, финансиран по стратегия Хоризонт 2020 на Европейски Съюз, като надеждно средство в битката с високите сметки и неефективното ползване на електричество. Разглежда се какво съставлява едно бюро за понижаване на енергийната беднотия и по какви въпроси жителите могат да се съветват там. Обсъжда се въпросът за „ скритата “ енергийна беднотия и по какъв начин домашните визити на енергийните поддръжници могат да оказват помощ освен за идентифицирането на тази беднотия, само че и за нейното понижаване. 

Енергийната беднотия е световен проблем, който визира освен обособени хора и фамилии, само че и цели общности. Най-общо енергийната беднотия се схваща като набор от условия, при които „ избрани жители или семейства не са в положение да отопляват или охлаждат жилищата си, или да си обезпечават сила за други нужни услуги в домовете си на налична цена “. Това е „ неспособността да се осъществят съществени качества като директен или индиректен резултат от дефицит на налични, надеждни и безвредни енергийни услуги и като се вземат поради наличните рационални различни средства за осъществяване на тези качества ”. 

България е сложена преди всичко в Европейски Съюз по % на енергийно небогати жители за 2020 година

съгласно статистиката. В допълнение, високите равнища на инфлацията в страната през последните години изострят още повече казуса, защото покачването на цените излага най-уязвимите семейства на още по-голям риск от енергийна беднотия. 

Енергийната беднотия е резултат от ниски приходи, високи разноски за сила и енергийно неефективни домове. Проучванията демонстрират, че казусът има съществено отражение върху здравето на хората и води до по-висока смъртност през зимата или лятото, нараснал риск от респираторни болести, обществена изолираност и нарушавания на психологичното здраве. Изпробвани са разнообразни подходи за дефиниране на явлението, както съгласно количествени индикатори (разходите на семействата за сила по отношение на приходите им, налични средства под прага на беднотия след изваждане на разноските за сила от приходите и т.н.), по този начин и съгласно качествени индикатори (консенсусен подход). 

Както и други европейски страни, по този начин и България към момента няма публична формулировка за енергийна беднотия. 

По-точно, дефиницията към този момент е направена и следва да бъде гласувана на държавно равнище, с цел да може да влезе в действие. Необходимостта от този инструмент за установяване на енергийно бедните в страната е безспорна, а изгодата от използването му ще е от основно значение за справяне с казуса. Целта на дефиницията е да обхване всички жители и семейства, които по един или различен метод страдат заради дефицит на налични, надеждни и безвредни енергийни услуги, с цел да могат тези хора да получат нужната поддръжка. Неизбежно обаче обособени жители, както и цели общности, са в риск да останат отвън тази формулировка и надлежно да не им бъде оказана помощ. Това са най-често обществено слаби лица или маргинализирани групи, които няма по какъв начин писмено да обосноват обстановката си на енергийна беднотия заради най-различни аргументи, да вземем за пример тъй като: 

• живеят в противозаконни жилища или в здания, на които не са собственици; 
• нормативно разноските им са неприемливо високи, заради остарели и неефективни електрически уреди; 
• домовете им не могат да бъдат съответно отоплявани/ охлаждани заради липса на изолираност, неприятно положение на дограмата и т.н. 

Феноменът енергийна беднотия е многостранен и е привързан с разнообразни други аспекти на бедността – като стеснен достъп до чиста вода, замърсяване на атмосферния въздух, липса на енергийна инфраструктура, лимитирани благоприятни условия за превоз, за обучение, затова 

оправянето с енергийната беднотия е допустимо единствено, в случай че се вземат под внимание локалните обществени и стопански характерности, както и районните особеностите на околната среда.

Ролята на локалните управляващи в прехода към по-устойчиво бъдеще е ясно приета в Целите на Организация на обединените нации за стабилно развиване, когато се слага Цел 7 за чиста и налична сила за всички: „ Осигуряване на достъп до финансово налична, надеждна, устойчива и модерна сила за всички, с цел да се увеличи качеството на живот и да се усъвършенства енергийната сигурност. “

Европейската комисия също приема тези цели и предизвиква политики и начинания за овластяване на градовете и общностите при предприемането на дейности във връзка с климата и силата на локално равнище. Потенциалът на локалните управляващи да се оправят дейно с енергийната беднотия варира в границите на Европейски Съюз, защото страните членки се разграничават по своите административни структури, по равнището си на механически опит, по съществуването на средства и ангажираност за справяне с казуса. 

Няколко разнообразни стратегии на Европейски Съюз дават финансиране за планове, ориентирани към понижаване на енергийната беднотия и подкрепяне на уязвимите консуматори в прехода към по-зелена и по-устойчива Европа. В тази обява е изработен преглед на разнообразни планове в областта на устойчивата сила и климат в поддръжка на жителите.

Един от тези планове е POWERPOOR, който има за цел да поддържа енергийно небогати жители и да ги предизвиква да вземат участие в взаимни енергийни начинания. 

В план POWERPOOR, финансиран по стратегия Хоризонт 2020 на Европейски Съюз, вземат участие 14 сътрудници, най-вече районни организации и европейски асоциации от 11 европейски страни (Белгия, България, Хърватия, Естония, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Люксембург, Португалия и Испания), от разнообразни географски райони на Европа (Северна, Южна, Източна и Западна Европа). Партньорите са ангажирани с намаляването на енергийната беднотия, желаят да изградят потенциал и да споделят своя опит, а присъединяване им в други свързани европейски планове способства за потреблението на съществуващите синергии, както и за образуването на нови.

Подходът POWERPOOR се преценява с рестриктивните мерки, само че и с опциите на ролята на локалните управляващи, като предлага предприемане на дейности на локално равнище посредством взаимни енергийни начинания, да вземем за пример образования за икономисване на сила, енергийни общности и кооперативи. Това, дружно с Целта на Споразумението на кметовете, която ангажира подписалите Споразумението да подхващат дейности в поддръжка на Целта на Европейски Съюз за понижаване на парниковите газове с 55% до 2030 година и реализиране на нулеви излъчвания до 2050 година, както и приемането на взаимен метод за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към неговите последици могат да накарат локалните управляващи да подхващат ефикасни дейности в услуга на енергийно уязвимите жители и да подобрят локалното енергийно обмисляне.

Каква е ролята на енергийните поддръжници и ментори и по какъв начин те могат да подкрепят жителите?

За реализирането на връзка сред локалните управляващи, заинтригуваните лица и енергийно бедните жители, план POWERPOOR построи мрежа от Енергийни поддръжници и ментори. Това са хора, които нормално са ангажирани в областта на енергийната успеваемост и ВЕИ, или на обществената правдивост, или са чиновници в локални общински служби, или даже частни лица, които се интересуват от казуса на енергийната беднотия и биха желали да оказват помощ за решаването му. Всички те са минали през профилирани образования, положили са сполучливо изпитите и най-после получават документ. Те непринудено вършат визити по домовете, с цел да оказват помощ на жителите да подобрят изискванията си на живот посредством използване на налични обновявания и промени в държанието, които да покачат температурния комфорт на жилищата и да понижат сметките за електричество. 

Целта на енергийните ментори е да съветват локалните управляващи и други заинтригувани организации по въпросите, свързани с енергийната беднотия, както и да провеждат и обслужват локални бюра или така наречен енергийни офиси за понижаване на енергийната беднотия. Такива енергийни офиси бяха основани в София и Пловдив по време на пандемията COVID-19 и започнаха да съветват жителите по отношение на пестенето на сила и инсталирането на ВЕИ сега, когато се развихри световната енергийна рецесия. Целта на бюрата е да дават информация и съвещания по въпроси, свързани с потреблението на сила в семействата, да спомагат на жителите за ограничение на разноските за сила, за понижаване на енергийната беднотия или нейната предварителна защита. С енергийните поддръжници и ментори жителите могат да се свържат посредством Бюрата за понижаване на енергийната беднотия. 

Дейността на енергийните поддръжници е ориентирана към идентифициране на енергийно небогати семейства и предложение на препоръки за ограничение или решение на казуса. Енергийните поддръжници правят къс енергиен одит благодарение на Инструментариума POWERPOOR. В взаимозависимост от енергийното положение на жилището, те предлагат лесни и налични ограничения за повишение на енергийната успеваемост и понижаване на сметките за електрическа енергия, както и промени, свързани с навиците на семейството, с цел да не се изразходва ненужно електричество. Идеята е тъкмо тези хора да бъдат разполагаем на енергийно бедните семейства, само че и на всеки, който иманужда от възстановяване на температурния комфорт на дома си и от понижаване на сметките.

Извършените визити на енергийно небогати семейства в България и в останалите 7 страни с пилотни стратегии са значими за задълбоченото схващане на казуса, учредено върху данни, събрани от съответни случаи на енергийна беднотия и техните особености. 

В България феноменът, който изисква по-специално внимание, е по този начин наречената „ скрита “ енергийна беднотия. 

Повечето финансово уязвими семейства не употребяват уредите си за отопление през по-голямата част от деня през зимата, а през лятото в никакъв случай не охлаждат дома си, с цел да не получат непостижима за тях сметка за сила или с цел да не изгорят огромно количество дърва за огрев, въглища или пелети. По този метод те не оставят сметките си за сила неплатени, не задлъжняват към доставчиците на дърва или пелети, само че в действителност температурата в жилищата им напълно не е подобаваща за задоволително качество на живот и това се отразява както на здравето на жителите, по този начин и на тяхното психическо положение и на обществената им интензивност.

Особен случай на „ скрита “ енергийна беднотия са някои жители с ниски приходи, които живеят в централните квартали на София. Най-често това са наследници на фамилни жилища в здания от началото на предишния век, които нямат финансова опция да се погрижат за осъвременяване на енергийната успеваемост на дома си. Те са притежатели на парцели с висока пазарна стойност, неведнъж даже монументи на културата, само че заради фамилни условия или други аргументи не са в положение да се възползват от продажбата/замяната на жилището си с по-малко или енергийно по-ефективно. В доста от случаите това са възрастни хора или самотни майки, които се оказват задлъжнели с непостижимо високи сметки и дадени на съд от сдруженията за топлофикация, с които е съвсем невероятно да се прекратят договорните връзки от единични клиенти.

Енергийните поддръжници, които вършат визити по домовете, могат да извършат банален енергиен одит и да оценят съответната обстановка, да предлагат налични и лесни за използване ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост на жилището и повишение на температурния комфорт. 

Проучванията сочат, че заради възрастта на сградния фонд и неналичието на поддръжка наличните жилища в България са в доста тежко положение, изключително тези в отдалечените региони на страната. Според специалистите, 

към 9% от жилищните здания в България би трябвало да бъдат съборени, а други 70% подлежат на главен ремонт, в това число и на енергийно възобновяване

При това състояние не е изненадващо, че в доста случаи енергийната беднотия може да бъде значително понижена, в случай че се извърши енергийно възобновяване на жилището или пък на притежателите се обезпечи достъп до ВЕИ. Но такива решения изискват влагането на средства, с които жителите не всеки път разполагат. В други страни, където проблемите с енергийната беднотия са сходни, да вземем за пример Хърватия или Гърция, енергийно бедните семейства имат опция да се причислят към енергийни общности или кооперативи и по този начин могат да споделят предварителните разноски по обновяването на постройката или инсталирането на ВЕИ, или да аплайват дружно за банков заем, а също и да се възползват от акция за групово финансиране. В България към този момент съществуват няколко организации, които по своята активност наподобяват на енергийни общности, да вземем за пример www.izgrei.bg, само че защото в средата на октомври т.г. беше признат закон за енергийните кооперативи, те са регистрирани по различен метод, което усложнява процедурата по приемане на нови членове. 

Една от дейностите на POWERPOOR беше основаването на уеб основания инструмент POWERFUND, който има за цел да подкрепя енергийно бедните жители в цяла Европа да се осведомят по отношение на групови новаторски дейности за справяне с енергийната беднотия. Инструментът дава на потребителите онлайн пазар за начинания за групова сила, като енергийни общности и кооперации, както и отворено пространство, където да научат за новаторски финансови принадлежности като групово финансиране и по какъв начин да употребяват неговия капацитет за превъзмогване на икономическите и финансови бариери, които попречват присъединяване в енергийния преход. 

По целия свят кражбите на електрическа енергия са призрачен сън за доставчиците и заплашват енергийната сигурност на всички. През последните няколко години електроразпределителните сдружения в България успаха да понижат фрапантно случаите на нерегламентирано ползване в селищата и кварталите с рискови консуматори. Не би трябвало да забравяме обаче, че в тези региони по-голямата част от популацията страда от хронична енергийна беднотия и кражбите на електрическа енергия са в резултат на невъзможността на тези хора да си обезпечат достъп до услугата по различен метод. Засиленият надзор и внедряването на електромери с отдалечено отчитане са лимитирали опитите за операция на уредите и непозволените присъединения, само че повода за тези противозаконни дейности си остава. 

Справянето с енергийната беднотия изисква достъп до ВЕИ, повишение на енергийната успеваемост, възстановяване на инфраструктурата и достъпа до електроразпределителната мрежа, въвеждане на законодателство и политики за поддръжка на уязвимите консуматори.

 Ролята на Мрежата от енергийни поддръжници и ментори на POWERPOOR е да обезпечи обществено включване и да работи за устойчива и споделена енергийна система, която да е от изгода за цялата общественост. 

В устрема на модерното общество към по-устойчиво климатично бъдеще, в, което опазването на околната среда и намаляването на човешкото влияние върху климатичните промени са приоритет, прозрачността, солидарността и обществената отговорност би трябвало да бъдат от първостепенна значимост. А работата с локалните управляващи и мотивирането на заинтригувани лица към този момент са одобрени като сполучливи практики за ангажиране на цели общности при подпомагането на енергийно уязвимите семейства. Но опитът на POWERPOOR потвърди, че най-ефективни са визитите на енергийно бедните домове, тъй като дават опция на енергийните поддръжници и ментори да се срещнат персонално с изискванията на живот в енергийна беднотия и да окажат действително подпомагане за решаването на казуса. За участниците в POWERPOOR от България, както и за всички членове на консорциума, се наложи изводът, че енергийният преход никога не може да бъде за сметка на обществената правдивост, че това би трябвало да е добре планувана промяна, при която никой да не бъде зарязан.

Автор: Лили Щамлер / Климатека

Лили Щамлер е част от авторския екип на Климатека. Тя е основен специалист в Софийската енергийна организация “СОФЕНА ”, работи като съветник в региона на енергийната успеваемост на равнище семейства и за понижаване на енергийната беднотия. Участва в планове, свързани с образования на жители за повишение на тяхната подготвеност във връзка с потреблението на сила и внедряване на енергоспестяващи ограничения.

В обявата са употребявани материали от:

1. Thomson, H., & Bouzarovski, S. (2018). Addressing energy poverty in the European union: State of play and action. EU Energy Poverty Observatory, Manchester . 
2. Day, G.Walker, N.Simcock, Conceptualising energy use and energy poverty using a capabilities framework, EP93 (2016)  
3. Statista, Share of households unable to keep their home adequately warm in the European Union in 2020, by country 
4. Организация на обединените нации Глобални цели за стабилно развиване, Цел 7
5. Analysis of the state of the housing sector. National Centre for territorial Development, 2017