Анализаторът Михаил Кръстев: Бюджетът за 2022 - промяната не дойде. Застрашена е финансовата и икономическата стабилност
Приближавайки втория месец от 2022 година, на новите български ръководещи най-сетне им се наложи да влязат в конкретика във връзка с бюджетната процедура на актуалната година. Разбираемо за всяка нова власт, залага се на обещания за обществена правдивост, високи финансови разноски и обещания за нови вложения. Твърдя, че сходен прийом е понятен, точно тъй като задачата на всяка една власт е да се задържи в тази позиция, а най-лесният метод това да се случи е посредством привлекателни послания, отправени към обществото, твърди анализаторът Михаил Кръстев, специалист в Съвет по стопански и обществени политики към Института по стопанска система и политики на УНСС.
Ето още какво твърди в разбора си Михаил Кръстев:
Проблемът е, че в предлагането за Закона за държавния бюджет за 2022 година обещанията не просто не са подкрепени с числа, а изцяло се разминават с тях, което заплашва финансовата и икономическа непоклатимост. Детайлният разбор на проектобюджета принадлежи на напоителни отчети и мнения, които нямат място в публицистиката. Можем обаче да посочим най-проблемните сегменти от него.
Може би най-очевидното разминаване сред изказванията на ръководещите и действителността е във връзка с заложения недостиг от 4.1% от Брутния вътрешен артикул или 5.9 милиарда лева Реалната стойност на недостига обаче ще е по-голяма, защото държавното управление е заложило за харчене и остатъка от тази година, който е над 2 милиарда лева Мнозина специалисти настояват, че Бюджет 2022 е разхитителен и потвърждението на думите им идва точно от тези планувани за харчене 8 милиарда лева повече, в сравнение с страната в действителност може да си разреши по отношение на събираемостта.
Защо това е проблем? Най-просто казано, тъй като се продължава политиката от последните години на ръководството на ГЕРБ и Обединени патриоти, която не бе подложена на редакция от служебните държавни управления - а точно разпределяне на пари на калпак без дълготрайна визия за насърчаване на стопанската система и фискална непоклатимост. В Бюджет 2022 са заложени повишение на минималната работна заплата, минималните пенсии и пенсиите за напреднала възраст, както и редица други обществени заплащания. Иначе привидно благородното желание да се отпускат повече пари за уязвимите групи обаче не е подплатено с разбор от кое място би трябвало да дойдат парите. Увеличаването на оптималния застрахователен предел, което е повишение на налозите основно на междинната класа в страната, е един от източниците на това финансиране, като упованията са, че ще последват и други начинания за повишение на данъчната тежест върху работещите и бизнеса. Безплатен обяд няма, а дупката в Национален осигурителен институт във връзка с финансирането на пенсиите в страната не се е смалила от административното им нарастване, в противен случай.
Кабинетът на четворната коалиция продължава още една порочна процедура от последното десетилетие, а точно залагането на актуализация на бюджета още с приемането на истинския му вид. Това удостовери и самият финансов министър и вицепремиер Асен Василев, който разгласи, че бюджетът ще бъде редактиран в средата на годината. Рядко тези редакции са били в посока фискална консервативност и съвсем постоянно те са касаели обезпечаване на спомагателни средства за харчене.
Трета и не по-маловажна аналогия сред предходни и сегашни ръководещи е разпореждането с пари, които не имат. В проектобюджета за 2022 година се залагат доходи от Плана за възобновяване и развиване на България, за който средства се чакат от Европейски Съюз. Важно е да напомним, че средства от същия проект бяха планувани и в претекстовете за актуализацията на Бюджет 2021, които в последна сметка не постъпиха. Към сегашния миг България не може да разчита на средства от този източник, защото проектът ни не е утвърден от Европейската комисия и има доста забележки към него. Дали и по кое време ще се възползваме от средствата, никой не може да каже. По сходен обичай предходните ръководещи залагаха няколкостотин милиона лв. от концесията на летище София в няколко следващи бюджета, без средствата в действителност да бяха налични.
Краткото резюме на протичащото се е, че смяна не се вижда, камо ли продължение на смяната. За страдание, защото България има потребност от фискална адекватност.
Ето още какво твърди в разбора си Михаил Кръстев:
Проблемът е, че в предлагането за Закона за държавния бюджет за 2022 година обещанията не просто не са подкрепени с числа, а изцяло се разминават с тях, което заплашва финансовата и икономическа непоклатимост. Детайлният разбор на проектобюджета принадлежи на напоителни отчети и мнения, които нямат място в публицистиката. Можем обаче да посочим най-проблемните сегменти от него.
Може би най-очевидното разминаване сред изказванията на ръководещите и действителността е във връзка с заложения недостиг от 4.1% от Брутния вътрешен артикул или 5.9 милиарда лева Реалната стойност на недостига обаче ще е по-голяма, защото държавното управление е заложило за харчене и остатъка от тази година, който е над 2 милиарда лева Мнозина специалисти настояват, че Бюджет 2022 е разхитителен и потвърждението на думите им идва точно от тези планувани за харчене 8 милиарда лева повече, в сравнение с страната в действителност може да си разреши по отношение на събираемостта.
Защо това е проблем? Най-просто казано, тъй като се продължава политиката от последните години на ръководството на ГЕРБ и Обединени патриоти, която не бе подложена на редакция от служебните държавни управления - а точно разпределяне на пари на калпак без дълготрайна визия за насърчаване на стопанската система и фискална непоклатимост. В Бюджет 2022 са заложени повишение на минималната работна заплата, минималните пенсии и пенсиите за напреднала възраст, както и редица други обществени заплащания. Иначе привидно благородното желание да се отпускат повече пари за уязвимите групи обаче не е подплатено с разбор от кое място би трябвало да дойдат парите. Увеличаването на оптималния застрахователен предел, което е повишение на налозите основно на междинната класа в страната, е един от източниците на това финансиране, като упованията са, че ще последват и други начинания за повишение на данъчната тежест върху работещите и бизнеса. Безплатен обяд няма, а дупката в Национален осигурителен институт във връзка с финансирането на пенсиите в страната не се е смалила от административното им нарастване, в противен случай.
Кабинетът на четворната коалиция продължава още една порочна процедура от последното десетилетие, а точно залагането на актуализация на бюджета още с приемането на истинския му вид. Това удостовери и самият финансов министър и вицепремиер Асен Василев, който разгласи, че бюджетът ще бъде редактиран в средата на годината. Рядко тези редакции са били в посока фискална консервативност и съвсем постоянно те са касаели обезпечаване на спомагателни средства за харчене.
Трета и не по-маловажна аналогия сред предходни и сегашни ръководещи е разпореждането с пари, които не имат. В проектобюджета за 2022 година се залагат доходи от Плана за възобновяване и развиване на България, за който средства се чакат от Европейски Съюз. Важно е да напомним, че средства от същия проект бяха планувани и в претекстовете за актуализацията на Бюджет 2021, които в последна сметка не постъпиха. Към сегашния миг България не може да разчита на средства от този източник, защото проектът ни не е утвърден от Европейската комисия и има доста забележки към него. Дали и по кое време ще се възползваме от средствата, никой не може да каже. По сходен обичай предходните ръководещи залагаха няколкостотин милиона лв. от концесията на летище София в няколко следващи бюджета, без средствата в действителност да бяха налични.
Краткото резюме на протичащото се е, че смяна не се вижда, камо ли продължение на смяната. За страдание, защото България има потребност от фискална адекватност.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ