Приближаването на пролетта е идеалното време да изтрезнееш. От опиянение.

Приближаването на пролетта е идеалното време да изтрезнееш. От замайване. И от илюзии. Въобще – да се отърсиш от мисълта, че в случай че си самичък, си най-големият несретник на света. Или пък да си дадеш равносметка в каква връзка участваш. И за какво.

Защото има един необикновен вид… обич. Любов, чиято съществена и неразгадаема функционалност е да ни кара да изглеждаме като идиоти. Защото има един тип обвързване, който е противопоказен на всяка здрава логичност. Той води до нездравословното отделяне от себе си и до тоталното претопяване в силата на някой различен. Става дума за тези взаимоотношения, които ви карат толкоз доста да се вкопчите един в различен, че най-после – недай си боже подобен вид обвързване да доближи до своя край – да не знаете по какъв начин да продължите обикновено живота си. Ироничното е, че съвсем постоянно се стига до край – връзката натежава сама на себе си и от несъразмерния напор се къса, изчерпва се.

Тук няма да приказваме за Съвършената двойка – за тези, които се допълват, които хармонизират един до различен и се трансформират в въплъщение на същинската обич. Ако и вие вярвате, че сте такива – влюбени, щастливи, обичани и обичащи, можете умерено да спрете да четете още тук. Тази публикация не е за вас. Тя е за тези благи хорица, които са срещнали някого, сближили са се, само че вместо мечтаното благополучие, усещат отмалялост, боязън, комплицираност, та даже и яд, и с цялата си същина усещат, че нещо не е наред, само че нито знаят какво е, нито по какъв начин да го трансформират. В един миг започваш да се състезаваш със себе си. А е елементарно. Лесно е да се подлъжеш. Лесно е да се впуснеш към някого, без да си даваш сметка до какво може да докара срещата ви. Лесно е, когато се влюбваш, да се стремиш да дадеш най-хубавото от себе си на индивида до теб… и нормално тъкмо това е първата стъпка, която води до трагичния край. В един миг започваш да се състезаваш със себе си. Със себе си Преди и със себе си Сега, като Сега си уверен, че би трябвало да си съвършен, съвършен… А индивидът против вас привиква с мисълта, че вие жертвоготовно сте склонни да превъзмогвате компликациите поради него, че задушевно бихте приели всяко предизвикателство, единствено с цел да му докажете, че сте съвършеният избор и ще бъдете съвършеният сътрудник. Винаги. Винаги ще имате хъса на спортен кон и в никакъв случай няма да подвиете крайник. А когато умората се загнезди във вас и отнеме първо спокойния ви сън, по-късно спокойното ви всекидневие, а най-после изцеди и последната ви капка любов… ще ви заболи най-вече от разочарованието, което ще видите в очите на обичания. Разочарование, че не можете да бъдете индивида, който сте обещавали, че ще бъдете. Едва тогава ще осъзнаете (ако не сте го знаели през цялото време), че не сте били себе си, не сте били откровени, играли сте роля. И към този момент не можете да я играете със същия възторг.