При запор оставят на длъжници по 1 368 лв. от заплатата
При запориране на банкова сметка на дебитор от обществен реализатор на Национална агенция за приходите, няма да пипат 1368 лева от работната заплата. С препоръчани промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Министерство на финансите желаят да създадат по-ясни текстовете, тъкмо какви суми може да остават в ръцете на длъжниците.
Публичните реализатори няма да имат право да взимат получените пари от заплата в размер на минималната заплата плюс 50 на 100 от разликата сред междинната брутна работна заплата в страната за предишно тримесечие, за което са оповестени публични данни на Национален статистически институт, и минималната работна заплата, гласят новите текстове.
В момента минималната заплата е 780 лева Последните публични данни на Национален статистически институт са за междинната заплата за второто тримесечие на годината - 1957 лева Така обществените реализатори няма да пипат общо 1368 лева от заплатата на длъжниците към държавната хазна.
Подобна смяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс беше направена още с приемането на бюджета за 2023 година Но заради бързото гласоподаване на текстовете в Народното събрание те са неразбираеми и има несъгласия при използването им, гласят претекстовете на Министерство на финансите за препоръчаната смяна.
В новата редакция на текста особено е посочено, че единствено за приходите от заплати обществените реализатори няма да пипат по една минимална заплата плюс 50% от разликата сред междинната заплата и минималната. За приходите от пенсии и стипендии обществените реализатори, както и през предходната година, няма да пипат единствено сумите в размер до минималната заплата. Предишният вид на текста в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс можеше да се пояснява, че и за приходи от пенсии не би трябвало да бъдат пипани до 1368 лева.
Ако човек има просрочени отговорности не към бюджета, а към частни компании или други жители, има други правила за приходите, които не може да бъдат пипани от частни правосъдни реализатори за покриване на просрочените задължения. Като има значение дали длъжникът има деца или не.
Публичните реализатори няма да имат право да взимат получените пари от заплата в размер на минималната заплата плюс 50 на 100 от разликата сред междинната брутна работна заплата в страната за предишно тримесечие, за което са оповестени публични данни на Национален статистически институт, и минималната работна заплата, гласят новите текстове.
В момента минималната заплата е 780 лева Последните публични данни на Национален статистически институт са за междинната заплата за второто тримесечие на годината - 1957 лева Така обществените реализатори няма да пипат общо 1368 лева от заплатата на длъжниците към държавната хазна.
Подобна смяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс беше направена още с приемането на бюджета за 2023 година Но заради бързото гласоподаване на текстовете в Народното събрание те са неразбираеми и има несъгласия при използването им, гласят претекстовете на Министерство на финансите за препоръчаната смяна.
В новата редакция на текста особено е посочено, че единствено за приходите от заплати обществените реализатори няма да пипат по една минимална заплата плюс 50% от разликата сред междинната заплата и минималната. За приходите от пенсии и стипендии обществените реализатори, както и през предходната година, няма да пипат единствено сумите в размер до минималната заплата. Предишният вид на текста в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс можеше да се пояснява, че и за приходи от пенсии не би трябвало да бъдат пипани до 1368 лева.
Ако човек има просрочени отговорности не към бюджета, а към частни компании или други жители, има други правила за приходите, които не може да бъдат пипани от частни правосъдни реализатори за покриване на просрочените задължения. Като има значение дали длъжникът има деца или не.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ