При царуването на император Траян в Рим било повдигнато жестоко

При царуването на император Траян в Рим било повдигнато грубо гонение против християните. Тогава бил публикуван декрет, съгласно който всички, намиращи се под властта на римския император, се задължавали да принасят жертви на боговете, а нежелаещите да вършат това били излъчени на мъчения.

В това време в царските покои живеел един прелестен младеж на име Макинт, родом от Кесария КападокийскаРечник, който бил на двадесет години. Заемайки длъжността царски постелник, Иакинт постоянно бил покрай императора. Бидейки същински християнин по религия и непорочен живот, Иакинт скрито служел на Христа Бога, украсявайки се с непорочност, самоограничение, благост и всевъзможни положителни каузи.

Веднъж се случил някакъв празник в чест на нечестивите идоли; по този случай император Траян всенародно принасял жертви на идолите. Прекрасният младеж Иакинт не тръгнал с императора към идолските капища, само че останал в двореца, отделил се в една неголяма стая и старателно се молел на истинния Бог.

Това забелязал връстникът на Иакинт, изпълняващ същата служба, един младеж на име Урвикий. Като подслушал молитвата на Иакинт, Урвикий донесъл на императора, че Иакинт, нарушавайки императорския декрет, се моли на някой си Иисус Христос и Го назовава Бог.

В това време император Траян се хранел на омерзителното тържество в наличието на целия народ. Той заповядал да доведат Иакинт при него, дал му идоложертвено месо и му заповядал да яде от него.

Доблестният Христов боец Иакинт се оградил с кръстното предсказание и споделил на императора:

- На мене, като християнин, не прилича да хапвам нещо осквернено; и аз доста искам и ти, като оставиш поклонението на идолите, бесовското тържество и своите скверни жертви, да познаеш истинния Бог и на Него единствен да служиш.

Всички, които се хранели с императора, а също и стоящите пред него, се удивили на дързостта на юношата Иакинт и пламнали от яд към него, а императорът му споделил:

- Иакинте, твоята младост те прави горделив, и ти, недостойният, се осмеляваш да учиш мене да не послужвам на боговете на бащите, само че да се покланям на някой си Христос, Когото нито ние знаем, нито бащите ни са знаели!

- Ти не Го познаваш, тъй като си неподобаващ да познаеш Него, истинния Бог, сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, дарил на хората небесните светила и основал по Свой облик индивида. Ти вярно казваш за себе си, че не знаеш Този, Когото и твоите татковци, бидейки рожби на гнева, не са знаели. А аз съм роден и учтив от благочестиви и христолюбиви родители и съм теоретичен да се покланям и послужвам на моя Бог.

Императорът се разгневил от подобен отговор на светеца и заповядал на прислужниците си да ги бият по устата.

Слугите незабавно се нахвърлили върху Христовия страдалец и почнали да го бият освен по устата, само че и по страните; а когато паднал на земята, грубо го тъпчели с крайници, казвайки:

- Как смееш по този начин смело да отговаряш на императора?

След това императорът заповядал да спрат да бият мъченика; светецът, нямайки сили да стане след жестокия побой и тъпкане с крайници, лежал на земята. Тогава Траян заповядал принудително да поставят в устата на светеца жертвена храна. Но светият страдалец мощно стиснал устните и зъбите си и не приемал идоложертвената сквернота. Тогава императорът заповядал да оковат светеца в стоманени окови, да сложат на нозете му вериги и да го затворят в тюрма.

На другия ден императорът, продължавайки да чества дружно с народа същия непристоен празник, заповядал да слагат на видно място всички оръдия за мъчения и да доведат светия младеж за разпит. Когато той бил доведен, Траян го попитал:

- Момко! Подчиняваш ли се на нашата заповед, или още продължаваш да упорстваш? Предчувствам, че твоят горд разум ще те докара до най-жестоки мъки; по-добре ме послушай, принеси жертва на боговете, в случай че не искаш да загинеш в жестоки мъчения!

Но Христовият раб, пребивавайки корав като елмаз по тяло и душа и уповавайки се на Божията помощ, споделил на Траян:

- Аз съм християнин, уважавам Христа, покланям Му се и Му придавам жива жертва - самия себе си. На твоите бесове няма да придавам жертви, от заканите не се багра, тъй като подценявам мъченията, и ти няма да заставиш Христовия раб да одобри вашето нечестие; няма да ме съблазниш поради този краткотраен живот да оставя безконечния живот! Прави с мене каквото искаш!

Тогава императорът, надвишаващ с яд, заповядал на първо място дълго и безпощадно да бият прострения на земята младеж, а откакто го закачил на мястото за мъчения, заповядал да стържат плътта му с стоманени куки. Страдалецът, доблестно претърпявайки мъченията, викал към императора:

- Аз съм християнин, аз съм раб на Христа и няма да се отрека от Него. А ти, подлагайки ме на мъчения за Христа, ми оказваш милосърдие. Измисли още по-жестоки мъчения, тъй като аз желая още повече да пострадам за Христа, моя Господ, до тогава, до момента в който благодарение на моя Владика Христос, Който оказва помощ на всички, призоваващи Неговото пресвето име, не победя твоята свирепост с търпението си!

Междувременно настъпил седмият час. Събралият се в близост народ се изумявал от търпението на мъченика. Тогава императорът заповядал да снемат светеца от позорния дирек, да го оковат и още веднъж да го отведат в тюрма, като строго заповядал на стражите да не му дават никаква друга храна и пиво, с изключение на идоложертвени, та заставен от апетит и жадност, да вкуси от тях. Стражите строго изпълнявали заповедта на императора: донасяйки му всеки ден храна и пиво от идолските жертви, ги предложили на светеца в тъмницата. Но идвайки сутринта на другия ден, те намирали всичко цяло, защото светият страдалец не желал дори да гледа тези идоложертвени ястия, като гнусна низост, и дълги дни оставал без храна и пиво, непрекъснато молейки се на Бога; светецът се веселял духом, като че обитавал на някое богато угощение, тъй като се хранел с благодатта на Светия Дух.

Междувременно Траян посредством прислужниците си питал пазачите: вкусва ли Иакинт храна и пиво от жертвите, или не. Пазачите отвръщали:

- Той даже и с пръст не допира това, което му носят, само че оставайки без храна и пиво, се радва и възнася молебствия към споя Бог.

Като изслушал това, Траян се разгневил на стражите, предполагайки, че някой е донасял на Иакинт друга храна, и ги заплашил със гибел. Но те с клетва засвидетелствали, че при светеца не е влизал никой; те уверявали, че деликатно са пазили тъмницата, не позволявайки на никого дори да се приближи до нея.

Когато настъпил тридесет и осмият ден от стоенето на мъченика в тъмницата, един от стражите по обвързване влезнал в тъмницата, носейки идоложертвено, което да предложи на мъченика. И ето, видял в тъмницата неизказана светлина и два ангела, стоящи покрай светия страдалец, единият от които покривал с пресветла одежда тялото на светеца, а другият полагал на главата му чудноват венец. Стражът мощно се изплашил, хвърлил това, което носел, изтичал при императора и му съобщил какво е видял. Императорът не повярвал на разказаното и предполагайки, че това са някакви лъжливи видения под деяние на чудо, решил да съобщи Христовия мъченик на още по-жестоки страдания.

След два дни Траян седнал в публичното съдилище, заповядал да изведат пандизчията и споделил:

- Да видя дали ще му помогне Христос, дали ще го освободи от ръцете ми?

Но когато прислужниците на императора влезнали в тъмницата, намерили юношата умрял в Господа, видели и пресветли ангели, приели тип на юноши и стоящи към тялото; те държали в ръцете си свещи, и в същото време тъмницата се изпълнила с неизказана светлина и благовоние. Обзети от боязън, прислужниците побегнали и съобщили на императора за видяното.

Изпълнен със позор и яд, императорът изпратил голям брой прислужници да изнесат тялото на умрелия. Те не видели нищо друго с изключение на мъртво тяло, което изнесли от тъмницата. Тогава императорът заповядал да изнесат честното тяло на мъченика отвън града и да го хвърлят на пусто място, с цел да бъде изядено от зверовете, кучетата и птиците; освен това наредил на стражите да стоят наоколо, с цел да не дойдат християни и скрито да го вземат отсам.

Така тялото на светия страдалец лежало дълго време, без да получи никаква щета, тъй като го пазел ангел Божий.

Веднъж през нощта на един почтен презвитер на име Тимотей, роднина на мъченика, се явил ангел и му заповядал да вземе тялото. Презвитерът, дружно с някои вярващи от неговия дом, с настъпването на нощта отишли на това пустинно място. Тъй като никой не му пречел, той взел светото тяло, положил го във вътрешните палати на своя дом, обвивайки го с чиста плащеница, напоена с аромати. Тук презвитерът всеки ден палел кандило и кадял тамян.

След това презвитер Тимотей, като претърпял още няколко години и времето на гибелта му наближило, поверил мощите на светия страдалец на една почтена, свята по живот и честна по възраст вдовица. Тя с наслада приела това скъпо богатство, пазела го при себе си с чест и също по този начин всеки ден палела кандило и кадяла; от светите мощи излизало мощно благовоние и изпълвало къщата. Тази жена не казвала нищо на никого за светите мощи, защото целият град служел на идолите; единствено тя и щерка й през деня и нощем със сълзи се молели при мощите на Христовия страдалец.

След доста време, когато тази вдовица се доближила към края на живота си, се случило един от знатните мъже да загуби зрението си в резултат на болки в главата. Болният не виждал светлина в продължение на цяла година и не могъл да получи никаква помощ от лекарите. Светият страдалец Иакинт, който му се явил насън, му споделил:

- Човече! искаш ли да се излекуваш от заболяването си и да се изцелиш от слепотата си?

- Кой си ти, който ми казваш това? - попитал болният явилия се.

- Аз - дал отговор светецът - съм лекарят на всевъзможни недъзи, Христовият раб Иакинт.

- Умолявам те - траял болният, - вземи цялото имущество, което владея, единствено ми върни зрението, защото, стоешком в мрачевина, доста оплаквам и пострадвам.

- Ще те изцели безплатно - дал отговор му свети Иакинт - моят Бог, единствено направи това, което ще ти кажа, а точно: изпрати в моята татковина, в кападокийския град Кесария, моето тяло, положено в земята при вдовицата, която живее покрай тебе; помажи очите си с елей от кандилото, горящо при ковчега ми, и тогава ще прогледнеш.

Този мъж, като повярвал на видяното насън, станал от леглото си, отишъл с компаньон в дома на вдовицата и й съобщил за явяването и заповедта на мъченика. Тогава вдовицата, като го въвела във вътрешните палати, където лежало тялото на светеца, му дала елей от кандилото; когато мъжът помазал ослепелите си очи с този елей, той незабавно прогледнал, само че се забавил да извърши заповяданото му от светеца.

След известно време мрак още веднъж покрил очите му и той ослепял. Тогава отново се отправил с компаньон към мощите на светеца, молейки го за излекуване. При влизането си в къщата, където почивали мощите на светеца, той чул глас свише, който му казвал:

- Който се е поругавал, в този момент самичък е осквернен. Тогава той паднал пред мощите на светеца и споделил:

- Дарувай ми да прогледна, угодниче Божий, и аз неотложно ще извърша това, което си ми заповядал!

След това станал и още веднъж помазал очите си с елей от кандилото, и още веднъж прогледнал към този момент изцяло и напълно, тъй като се отворили освен телесните му очи, само че и душевните: той повярвал в Христа и бил образован със свето Кръщение.

По това време упоменатата вдовица към този момент била починала; тогава новопросветеният християнин взел ковчега с мощите на светеца, запечатал го и го изпратил с надеждни хора в Кесария Кападокийска; освен това той заповядал на хората да пуснат мулетата (носещи ковчега) сами, когато се приближат към града: - там, където спрат, там би трябвало да бъдат положени мощите, тъй като такава била волята на светеца.

Когато изпратените с мощите хора се доближили към град Кесария и се намирали покрай портите, наречени Севастиански, те пуснали мулетата да вървят сами. Без да ги води никой, животните се доближили към дома, в който се родил мъченикът. Но по това време родителите му към този момент били умряли. Тогава всички вярващи, намиращи се в този град, се събрали, преизпълнени с огромна наслада по случай идването на мощите на мъченика при тях; по-късно с чест ги положили в този дом в мраморен ковчег, прославяйки нашия Господ Иисус Христос. Христовият страдалец Иакинт умрял в Рим в третия ден на месец юли, малтретиран с апетит и жадност, само че насищан с религия, с молитва и с благодатта на Светия Дух - по време, когато над нечестивите властвал Траян, а над християните царувал нашият Господ Иисус Христос, на Когото се отдава популярност с Отца и Светия Дух, в този момент и в безкрайни епохи. Амин.

При царуването на нечестивия Юлиан богоотстъпник било повдигнато грубо гонение против християните, което сходно на ураган или стихия смутило цялата галактика. До всички области и градове на цялата Римска империя била изпратена заповед, съгласно която християните от двата пола и от всички възрасти, без значение към кое племе или народ принадлежали, се предавали без благосклонност на разнообразни страдания и жестока гибел. С тази несправедлива заповед богоненавистният император нарушил правните закони и обагрил целия изток и запад с проливаната безпощадно християнска кръв, като пламтял от яд и омраза против Христос и Неговите раби. Наред с другите жестоки шефове, които той разпратил в разнообразни области и градове да мъчат християните, в град Доростол (днешния български град Силистра) в региона Мизия той назначил безсърдечен изтезател, на име Капитолин, губител на хора и чиновник на идолите. Като дошъл в града, той отишъл първо в идолското капище, принесъл жертва на бесовете и се поклонил на бездушните идоли.

На идващия ден излязъл на съдилището, което се намирало на площада, седнал на високия престол, гордо и застрашително за боязън на християните и като оповестил императорската заповед, почнал усърдно да разпитва има ли в града съперници на боговете и дали някой не се назовава християнин. Гражданите с клетва твърдели, че при тях в града няма нито един подобен, само че всички се покланят на боговете и всекидневно им принасят жертви. Като чул това, шефът Капитолин доста се зарадвал и поканил всички именити жители при себе си на обяд, като споделил

- Тъй като виждам, че вие старателно почитате отеческите богове, през днешния ден би трябвало дружно да хапнем, да пийнем и да се повеселим.

В този град имало един скришен християнин, на име Емилиан, плебей на един почитан шеф, богохулник. По време на пиршеството на шефа с началниците, като използувал комфортния миг, той влезнал, без никой да го види в идолското капище, като носел със себе си стоманен чук и почнал да удря идолите; той ги разрушил на части, разрушил олтарите им, разпръснал жертвите им, счупил големите светилници, които стояли пред идолите, и като опустошил всичко, като смел боец, си тръгнал, като се радвал и тържествувал в душата си. След него в капището влезнал някой от езичниците; като видял, че всичко е опустошено, той изпаднал в смут и побързал да каже за това на шефа и на обядващите дружно с него жители. Всички незабавно се разтревожили, шефът изпаднал в гняв и заповядал да проверяват кой е направил това. Изпратените побързали и скоро видели някакъв селяндур, който идвал от полето и минавал около капището. Те го хванали и го завлекли при шефа, при което го биели сякаш е злодей; и доста хора дружно с жреците вървели зад тях, освен това, всички говорели за поругаването на своите богове и изпадали в гняв. А блаженият Емилиан, като видял това, помислил в себе си:

- Ако скрия делото си, каква изгода ще имам от това? Само ще обременя съвестта си или поради мен ще убият почтен човек и пред Бога ще бъда палач.

Като размислил по този начин, той се обърнал към тези, които водели и биели селянина, и се опитал да ги спре, като викал мощно:

- Пуснете този почтен човек! Хванете мен! Аз разруших и потъпках вашите бездушни богове!

Те оставили селянина, сграбчили с гняв свети Емилиан и с побой и оскърбления го повели към шефа. Управителят, като седнал на нормалното място в съда пред целия народ и като видял доведения при него Емилиан, попитал жителите:

- Кой е този?

Гражданите дали отговор:

- Това е злодеят, който разруши боговете и потъпка жертвите. Управителят, като се преизпълнил с яд, се обърнал с укор към жителите:

- А вие казахте по-рано, че във вашия град няма нито един съперник на боговете. Ето, с помощта на вашето безгрижие, се откри подобен. За тази виновност вие ще внесете в царската хазна един литър злато.

Като споделил това на жителите, той се обърнал към Емилиан и яростно почнал да го разпитва:

- Кажи ни, нечестивецо, по какъв начин се казваш?

Доблестният Христов боец дал отговор:

- Аз съм християнин.

Управителят, като се разгневил още повече и споделил:

- Кажи ни името си, мерзавецо!

Мъченикът дал отговор:

- Родителите ми са ме нарекли Емилиан, а Христос, истинният Бог, ме удостои да стана и да се назовавам християнин.

Управителят попитал:

- Кажи, нечестивецо, кой те научи да нанесеш такова огорчение на безсмъртните богове?

Христовият раб отвърнал:

- Бог и душата ми ми заповядаха да разруша бездушните истукани, които вие наричате богове, с цел да видят всички, че те са бездушни, глухи и неми, че в тях няма разсъдък, само че че те са камък и дърво, което не усеща нищо. Знай, че не съм оскърбил истинния Бог, Който е сътворил всичко, а оскърбих вашите лъжливи богове, които нищо не са сътворили, само че самите те са направени от вас. И аз ги хвърлих на земята, с цел да загинат вечно!

Управителят споделил:

- Ти самичък ли изпочупи боговете или имаше още някой с тебе?

Светецът дал отговор:

- Аз самичък, благодарение на моя Христос, стрих на прахуляк вашите идоли и стъпках с краката си жертвите и светилниците им. И нито един от тях не можа да ми отмъсти за обидата, даже не можа да избяга от ръцете ми, защото те са безсилни и безчувствени. Такива сте и вие, които ги вършиме, и всички, които се надявате на тях.

Разярен, шефът заповядал да съблекат Христовия раб, с цел да го бият. Докато сваляли облеклата от тялото на мъченика, шефът му споделил:

- Кажи ни, окаянико, кой те научи да счупиш боговете?

Светецът дал отговор:

- Вече ти споделих по-рано и отново ще кажа, че никой различен, а единствено Бог и душата ми ми заповядаха да направя това.

Тогава шефът заповядал на прислужниците:

- Разголете го и го бийте по-силно, с цел да разбере, че дързостта му няма да му помогне и никой няма да го избави от ръцете ми!

И почнали да го бият грубо.

Когато към този момент го пребили от пердах, тъй че земята се обагрила от кръв, шефът попитал светеца:

- Кажи, нещастнико, кой те научи да извършиш това разбойничество?

А мъченикът, до момента в който го биели, дал отговор:

- Казах ти, че Бог и моята душа ми заповядаха да направя това, а ти все не ми вярваш. Освен това аз не съм направил зло, а положително, тъй като посрамих беса и популяризирах Бога.

Управителят споделил на прислужниците:

- Обърнете го и го удряйте по корема и гърдите! Той е горделив и не се подчинява на императорските закони.

Дълго и безпощадно били мъченика. После шефът заповядал да престанат да бият светеца и го попитал:

- Роб ли си, или си свободен?

- Роб съм на градоначалника - дал отговор светецът.

Тогава шефът се разгневил на градоначалника - господаря на Емилиан, за това, че държи при себе си подобен плебей - съперник на боговете и непослушен на царската заповед. Наказал го да заплати санкция, като внесе в царската хазна един литър сребро, а мъченика осъдил на изгаряне. Веднага прислужници и голям брой народ хванали светеца и го повели вън от града. После запалили голям огън на брега на река Дунав и хвърлили в него мъченика. Огненият пламък обкръжавал светеца, само че не го докосвал. После се популяризирал в кръг на огромно разстояние и изгорил всички неверници, до които достигнал, някои мощно обгорил, а други едвам съумели да избягат. Тайните християни, които били измежду народа, не получили никаква щета от огъня, макар че пламъкът достигал и до тях. Светецът стоял в огъня, с лице на изток, като се оградил с кръстния знак и благославял Бога. Като се помолил, колкото желал, той споделил:

- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми! С тези думи той лежащ и умрял в Господа, когато огънят към този момент угасвал. Тялото му ни минимум не било развалено от огъня, даже косата му не се запалила. Тези от жителите, които били секрети християни, отишли при дамата на шефа, също изповядваща скрито християнската религия, разказали й всичко за светеца и я убедили да измоли от мъжа си непокътнатото по превъзходен метод от огъня тяло на мъченика, с цел да го погребат. Тя помолила мъжа си и той й разрешил гладко да вземе тялото на светеца. Верните го взели, повили го с траурен саван с аромати и го погребали с чест на едно място, наречено Гизидина, намиращо се на три поприща от града. Светият страдалец Емилиан потърпевш поради Христа от шефа Капитолин на осемнадесети юли, петък, при царуването над римляните и гърците на Юлиан Отстъпник, а над нас - на нашия Владика Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, се отдава чест и популярност, в този момент и във безконечни епохи. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.