Каквото и да си говорим, става дума за изборите
При този ход на митингите към този момент може умерено да погледнем към значимото - постоянните парламентарни избори на 28 март 2021 година В момента капацитетът на публичното неодобрение е задоволителен Орлов град и прилежащите му тревни площи да се отделят в самостоятелна палаткова република, което да донесе, примерно, нова уртикария на властта. Но несъмнено заради 100 аргументи тези митинги нямат сили да съберат повече хора, които да кажат “Оставка ” толкоз изрично, че тя да се случи. По-важното е, че властта претърпя първичния стрес и в този момент се самонадъхва посредством къси, само че ударни събрания, носещи темперамент на религиозни събирания. Като че ли всички са удовлетворени -
митингът хем е реалност, хем е вкаран в комфортно за властта русло
Всеки счита, че прави нещата вярно. Борисов пропусна да направи избори след първата вълна на COVID-19, както направиха редица негови сътрудници и от Балканите, и от останалия свят, само че пък в този момент към този момент е единствено на 7 месеца от изборите - една игра, която той към този момент знае по какъв начин се играе. Недоволството е пакетирано в послания от вида - едни хора са опънали палатка на три кръстовища. Протестът също е удовлетворен - смъкна рейтингите на Борисов, Гешев, Министерски съвет и прокуратурата - опозицията демитологизира съперника и в този момент още веднъж е с упования за положително изборно показване. Отново.
Пред партиите - остарели и нови, има задоволително време за изборна подготовка. Иронията е, че тя ще тече по време на сякаш съществени парламентарни диспути за конституцията, само че това е различен въпрос.
Най-вероятно идните избори, а надлежно - и идната подготовка за тях, ще станат по досегашните правила на Изборния кодекс. Единствената, немаловажна вест, би била, в случай че ръководещите скланят и изпълнят признатия от тях закон, в частта му за повсеместното въвеждане на машинното гласоподаване. Въпреки безапелационните закани на вицето Томислав Дончев, че ще бъде основана организация за машинно гласоподаване, това не е доста несъмнено - срещу машинното гласоподаване към момента са огромна част от водачите на ГЕРБ, както и най-хубавият избирателен специалист на ГЕРБ, който в действителност в този момент е индивидът, който брои изборните резултати - проф. Михаил Константинов.
За да се случи машинното гласоподаване,
би трябвало да се добавят текстове в Изборния кодекс - с цел да е ясно какви са тези машини, кой ги обезпечава, кой ги поддържа и така нататък, само че сега нищо не се прави по този въпрос. Напротив, последните промени на ИК, които бяха импортирани към промотирането на концепцията за Велико народно събрание, бяха за машинно гласоподаване единствено в огромните секции, над 300 гласоподаватели, а това значи, че в някои области, примерно Габрово, съвсем на никое място няма да се гласоподава с машини. В плана за смяна на Изборния кодекс, който ГЕРБ внесе през август, има и други недоразумения, примерно мажоритарна избирателна система в един тур, заменяне на мажоритарно определен народен представител с съразмерно определен подобен, унищожаване на преференциите, едномандатни изборни региони единствено от една община, два дни за гласоподаване и така нататък, и така нататък, само че множеството от тях са ориентирани към това ефимерно Велико национално заседание, тъй че към този момент не трябва да придиряме доста на тази нелепост. Традиционните дребни изборни шашми, които да подбутнат " верните " претенденти. Не някаква огромна и глупава шашма като тази през 2016 година, когато в закона бе записано, че бюлетините “против всички ” се регистрират за интензивността, само че не са действителни гласове - тъпа концепция, която трябваше да даде рамо на Цецка Цачева, а най-после направи Румен Радев президент.
Най-вероятно ГЕРБ въпреки всичко ще одобри машинното гласоподаване, което е по-малкият проблем за партията. По-големият постоянно е бил отдалеченото гласоподаване, т.е. гласуването по интернет или по пощите, което крие доста незнайни - както за ГЕРБ, по този начин и за опозиционните партии, несъмнено. Та, с приемането на машинното ГЕРБ ще отдалечи още повече отдалеченото гласоподаване.
Лошата вест е, че никой не се кани да реши огромните проблеми на изборите в България.
Ние нямаме настоящи изборни описи
Заради миграционните процеси най-вече в описите е цялостно с хора, които от дълго време не живеят на посочените адреси, а някъде в Германия, Испания, Италия, Съединени американски щати и така нататък Свикнали сме да назоваваме тези хора “мъртви души ”, само че това са си напълно действителни хора. Между тези хора, които не гласоподават, и чавката в изборния лист, съпроводена от пусната бюлетина за вярната партия, има напълно малко дейности.
Проблемът с изборните описи е елементарен за решение, само че политическа воля постоянно е липсвала - за избран интервал от време към дейното изборно право може да се вкара още една интензивност - да заявиш предпочитание да гласуваш. Така може да се постави началото на изборен указател, в който да попадат единствено действителни хора с действителни адреси.
Ние нямаме подготвена изборна администрация
Това е проблем, който лъсва в последно време при всеки избор и той проличава с цялостна мощ при секционните комисии - там е цялостно или с партийци, които не знаят да броят, или с небрежно събрани инцидентни хора, които за пръв и финален път се сблъскват с изборните правила. ОИК няма запас да обезпечават такова образование и по предписание то се случва няколко часа преди самия избирателен ден. В събота им демонстрират изборна машина, в неделя ги карат да регистрират резултати с нея.
Нямаме акции, адресирани към изборната интензивност
Подобни акции са извънредно значими за протичането на естествен развой. През последните години ползата към изборите става все по-нисък, оттова пада представителността на вота. Гласуваме, с цел да може 1 млн. гласоподаватели да каже на останалите 5 млн. по какъв начин да живеят. Партиите също нямат интерес от повишение на изборната интензивност, тъй като разноските им по кампанията ще се вдигнат. Липсата на акция води до липса на интерес даже и към машинното гласоподаване - на последните избори на 15 на 100 от машините гласоподаваха под 10 души - и след това този аргумент бе употребен против самото машинно гласоподаване. ЦИК маркира такива акции дни преди вота, само че те не стигат до получатела.
Проблемите с изборната администрация водят до проблеми с преброяването
Недоучените секционни комисии раждат сбъркани протоколи, среднощно висене пред РИК-овете, ново въвеждане на резултатите, разногласия за наличието на чувалите с бюлетини и т.н.
Има и нещо друго - в нощта на изборите ние научаваме изборните резултати не от ЦИК, а от социолозите, които седмици преди този момент са давали някакви други данни. РИК оповестяват резултатите след ден-два, а ЦИК ги официализира в границите на законовия период - към четвъртък, петък. Това е по този начин, тъй като от времето на социализма тук единственото правилно нещо е това, което е подпечатано, прошнуровано и прономеровано от страната. Всъщност абсолютно нищо не пречи единствено резултатите от секционните протоколи да се качват мигновено в избирателен портал и по този начин всички гласоподаватели да имат взор върху динамичността. Така вършат даже в Турция и Македония. Грешки в сходно поднасяне на информацията ще има, окончателните данни отново ще идват от ЦИК, само че изборният развой ще бъде доста по-ясен.
Получава се следната картинка - нямаме същински описи, нямаме естествена изборна администрация, нямаме предпочитание да подвигаме изборната интензивност и, напълно обикновено, имаме проблеми с преброяването и отчитането на резултатите. Тези въпроси остават маловажни за законодателя. За него е значимо разпоредбите да са комфортни за партиите, не за гласоподавателите.
митингът хем е реалност, хем е вкаран в комфортно за властта русло
Всеки счита, че прави нещата вярно. Борисов пропусна да направи избори след първата вълна на COVID-19, както направиха редица негови сътрудници и от Балканите, и от останалия свят, само че пък в този момент към този момент е единствено на 7 месеца от изборите - една игра, която той към този момент знае по какъв начин се играе. Недоволството е пакетирано в послания от вида - едни хора са опънали палатка на три кръстовища. Протестът също е удовлетворен - смъкна рейтингите на Борисов, Гешев, Министерски съвет и прокуратурата - опозицията демитологизира съперника и в този момент още веднъж е с упования за положително изборно показване. Отново.
Пред партиите - остарели и нови, има задоволително време за изборна подготовка. Иронията е, че тя ще тече по време на сякаш съществени парламентарни диспути за конституцията, само че това е различен въпрос.
Най-вероятно идните избори, а надлежно - и идната подготовка за тях, ще станат по досегашните правила на Изборния кодекс. Единствената, немаловажна вест, би била, в случай че ръководещите скланят и изпълнят признатия от тях закон, в частта му за повсеместното въвеждане на машинното гласоподаване. Въпреки безапелационните закани на вицето Томислав Дончев, че ще бъде основана организация за машинно гласоподаване, това не е доста несъмнено - срещу машинното гласоподаване към момента са огромна част от водачите на ГЕРБ, както и най-хубавият избирателен специалист на ГЕРБ, който в действителност в този момент е индивидът, който брои изборните резултати - проф. Михаил Константинов.
За да се случи машинното гласоподаване,
би трябвало да се добавят текстове в Изборния кодекс - с цел да е ясно какви са тези машини, кой ги обезпечава, кой ги поддържа и така нататък, само че сега нищо не се прави по този въпрос. Напротив, последните промени на ИК, които бяха импортирани към промотирането на концепцията за Велико народно събрание, бяха за машинно гласоподаване единствено в огромните секции, над 300 гласоподаватели, а това значи, че в някои области, примерно Габрово, съвсем на никое място няма да се гласоподава с машини. В плана за смяна на Изборния кодекс, който ГЕРБ внесе през август, има и други недоразумения, примерно мажоритарна избирателна система в един тур, заменяне на мажоритарно определен народен представител с съразмерно определен подобен, унищожаване на преференциите, едномандатни изборни региони единствено от една община, два дни за гласоподаване и така нататък, и така нататък, само че множеството от тях са ориентирани към това ефимерно Велико национално заседание, тъй че към този момент не трябва да придиряме доста на тази нелепост. Традиционните дребни изборни шашми, които да подбутнат " верните " претенденти. Не някаква огромна и глупава шашма като тази през 2016 година, когато в закона бе записано, че бюлетините “против всички ” се регистрират за интензивността, само че не са действителни гласове - тъпа концепция, която трябваше да даде рамо на Цецка Цачева, а най-после направи Румен Радев президент.
Най-вероятно ГЕРБ въпреки всичко ще одобри машинното гласоподаване, което е по-малкият проблем за партията. По-големият постоянно е бил отдалеченото гласоподаване, т.е. гласуването по интернет или по пощите, което крие доста незнайни - както за ГЕРБ, по този начин и за опозиционните партии, несъмнено. Та, с приемането на машинното ГЕРБ ще отдалечи още повече отдалеченото гласоподаване.
Лошата вест е, че никой не се кани да реши огромните проблеми на изборите в България.
Ние нямаме настоящи изборни описи
Заради миграционните процеси най-вече в описите е цялостно с хора, които от дълго време не живеят на посочените адреси, а някъде в Германия, Испания, Италия, Съединени американски щати и така нататък Свикнали сме да назоваваме тези хора “мъртви души ”, само че това са си напълно действителни хора. Между тези хора, които не гласоподават, и чавката в изборния лист, съпроводена от пусната бюлетина за вярната партия, има напълно малко дейности.
Проблемът с изборните описи е елементарен за решение, само че политическа воля постоянно е липсвала - за избран интервал от време към дейното изборно право може да се вкара още една интензивност - да заявиш предпочитание да гласуваш. Така може да се постави началото на изборен указател, в който да попадат единствено действителни хора с действителни адреси.
Ние нямаме подготвена изборна администрация
Това е проблем, който лъсва в последно време при всеки избор и той проличава с цялостна мощ при секционните комисии - там е цялостно или с партийци, които не знаят да броят, или с небрежно събрани инцидентни хора, които за пръв и финален път се сблъскват с изборните правила. ОИК няма запас да обезпечават такова образование и по предписание то се случва няколко часа преди самия избирателен ден. В събота им демонстрират изборна машина, в неделя ги карат да регистрират резултати с нея.
Нямаме акции, адресирани към изборната интензивност
Подобни акции са извънредно значими за протичането на естествен развой. През последните години ползата към изборите става все по-нисък, оттова пада представителността на вота. Гласуваме, с цел да може 1 млн. гласоподаватели да каже на останалите 5 млн. по какъв начин да живеят. Партиите също нямат интерес от повишение на изборната интензивност, тъй като разноските им по кампанията ще се вдигнат. Липсата на акция води до липса на интерес даже и към машинното гласоподаване - на последните избори на 15 на 100 от машините гласоподаваха под 10 души - и след това този аргумент бе употребен против самото машинно гласоподаване. ЦИК маркира такива акции дни преди вота, само че те не стигат до получатела.
Проблемите с изборната администрация водят до проблеми с преброяването
Недоучените секционни комисии раждат сбъркани протоколи, среднощно висене пред РИК-овете, ново въвеждане на резултатите, разногласия за наличието на чувалите с бюлетини и т.н.
Има и нещо друго - в нощта на изборите ние научаваме изборните резултати не от ЦИК, а от социолозите, които седмици преди този момент са давали някакви други данни. РИК оповестяват резултатите след ден-два, а ЦИК ги официализира в границите на законовия период - към четвъртък, петък. Това е по този начин, тъй като от времето на социализма тук единственото правилно нещо е това, което е подпечатано, прошнуровано и прономеровано от страната. Всъщност абсолютно нищо не пречи единствено резултатите от секционните протоколи да се качват мигновено в избирателен портал и по този начин всички гласоподаватели да имат взор върху динамичността. Така вършат даже в Турция и Македония. Грешки в сходно поднасяне на информацията ще има, окончателните данни отново ще идват от ЦИК, само че изборният развой ще бъде доста по-ясен.
Получава се следната картинка - нямаме същински описи, нямаме естествена изборна администрация, нямаме предпочитание да подвигаме изборната интензивност и, напълно обикновено, имаме проблеми с преброяването и отчитането на резултатите. Тези въпроси остават маловажни за законодателя. За него е значимо разпоредбите да са комфортни за партиите, не за гласоподавателите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ