Филип Димитров: Признах Македония безусловно, в света се налагат по-убедителните доводи
При признаването на независимостта на Македония през 1992 година Бриго Аспарухов ни плашеше с експанзия от югоармията. Македония е комплицирана страна. Историята е значима. Изкривявания постоянно е имало, само че в света в последна се постановат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени. По нашите краища май не всички схващат, че политиката не е просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едвам тогава да искаш поддръжка.
Това сподели в изявление за Агенция БГНЕС актуалният парламентарен арбитър Филип Димитров, някогашен министър председател на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и ръководител на Съюз на демократичните сили (декември 1990 – края на 1994 г.). На 15-ти януари 1992 година той оповестява пред Народното събрание решението за безусловното признание от страна на България на Република Македония.
Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст от диалога с Филип Димитров.
БГНЕС : Коя беше водещата аргументи и мотивация за признаването на независимостта на РМ на 15 януари 1992?
Филип Димитров: Въпросът не беше дали да признаем, а по кое време и по какъв начин. Така че вие в действителност ме питате за какво незабавно и за какво абсолютно.
Първо войната в Хърватска продължаваше, без значение от примирието при започване на януари и заплахата от нахлуване над една от никого непризната Македония беше осезателна. Представяте ли си какви маси от бежанци биха се насочили към България и какъв брой неконтролируема би станала обстановката в случай че трябваше да се оправяме с това сами? Знаехме, че Турция разисква бързо признание, само че тя не би била директно наранена. А ние единствено с уверено държание можехме да разчитаме да притеглим интернационална поддръжка в сходна обстановка. Бяхме известни като най-верния комунистически спътник. Наблюдавайки националистичните прояви в Гърция западните страни не бяха наясно какво да чакат от нас и без ясно държание биха заели изчаквателна позиция. Нямаше време за съмнения. В това време Бригадир Аспарухов естествено ни плашеше с разследващи данни, че в случай че признаем, Югоармията ще нахлуе в България, само че най-малко аз си давах сметка, че даже и да не лъже, в случай че загатват нас, а не Македония, това още е единствено плашене.
Другата причина не по-малко значима да бързам беше, че си познавах хората. В този миг имаше възторг за освобождението на Македония. Но дадех ли време да се изпоиздигнат всички патриотични лозунги, възможностите от националистично замайване съществуваха. Тогава последствията биха били мрачни. А ставаше въпрос за бъдещето на България като западна страна. Гърция към този момент беше в фамилията, до момента в който ние се домогвахме до Европа и НАТО, освен това с ужасната известност на най-съветския измежду спътниците на одеве разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики. Не можехме да си позволим да пропуснем опцията да се заявим като една от страните, които действително се стремят към европейска и атлантическа интеграция.
БГНЕС: Кой беше водещият в това историческо решение?
Филип Димитров: По конституция единствено държавното управление може да реши признание. Парламентът и президентът нямат такива пълномощия. В съответната обстановка президентът Желев, въпреки че по принцип беше склонен с признаването, беше внимателен, защото беше на избори сред първи и втори тур. След като приехме решението, някой от министрите започнаха да се двоумят. Накрая се наложи да поема отговорността самичък. Разбира се мнозина ме подкрепяха, само че отговорността беше единствено на министър ръководителя.
БГНЕС: Каква беше интернационалната реакция и тази на прилежащите страни?
Филип Димитров: Германия към този момент беше признала Словения и Хърватска. Турция и Съединени американски щати признаха Македония скоро след нас. Обединена Европа нямаше по какъв начин да признае поради Гърция, само че въпреки всичко при английското председателство изпрати мониторингова задача по границата, за което най-вече ние бяхме упорствали. Обичам да изтъквам английския дипломат Ричард Томас. Когато още в очакване на решението на Комисията Бадентер сондирахме позицията на огромните ни сътрудници, той сподели: „ Ако признаете ние несъмнено няма да ви подкрепим. Ако не признаете просто няма да ви разберем. “ По нашите краища май не всички схващат, че политиката не с просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едвам тогава да искаш поддръжка.
БГНЕС: Намеквате ли, че има ли нещо изключително балканско в казуса ни с Македония?
Филип Димитров: Очевидно не е продуктивно да търсим паралели с Австрия и Германия или с Англия и Съединени американски щати. Македония е комплицирана страна, както признава и Охридското съглашение. Но има други образци. При всички исторически връзки, не назовават валонците французи. Повечето фламандци се сърдят, в случай че им кажеш, че приказват холандски. Никой не слага въпроса за какво в центъра на Брюксел има монумент на Егмонт и Хорн, още по-малко каква тъкмо е тяхната националност. Но позволявам, че и там във фейсбук има и злобни, и дебелашки постове.
БГНЕС: Значи ли това, че историята не е значима?
Филип Димитров: Напротив, доста е значима, само че разбирането за нея се избистря с времето. В последна сметка се постанова тезата, която е била показана по-убедително. Изкривявания постоянно е имало, само че в света в последна се постановат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени. Разбира се в случай че няма контрареакция заради неспокойствие от надменност или извиване на ръце. Е, някои оценки несъмнено си остават разнообразни – да вземем за пример като тази на французите и на англичаните за Наполеон.
БГНЕС: Днес, още веднъж сме изправени пред значимо решение. Каква е Вашето решение за излаз от обстановката?
Филип Димитров: Не съм в състояние да давам ум на държавното управление. Но персонално аз съм уверен, че няма по какъв начин да се реализира единодушие, в случай че не си приказваме като равни, без снизходително отношение, без „ набиване на обръчите “. Проблеми и търкания не може да няма, само че те се изглаждат с времето в случай че даже единствено единия, по-възможност по-силния, дава положителни сигнали. Но в случай че в едно разграничено семейство единият тропа с крайник и вика: “Как по този начин няма да ме обичаш! Я по какъв начин ме обичаше преди 10 години! “, това звучи много неуместно, нали? Любов и почитание не се търсят посредством съд. Затова аз признах абсолютно. След което незабавно наскачаха стоянганевци и сходни да изясняват по какъв начин не сме били признали език или нация или Бог знае още какво.
Това сподели в изявление за Агенция БГНЕС актуалният парламентарен арбитър Филип Димитров, някогашен министър председател на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и ръководител на Съюз на демократичните сили (декември 1990 – края на 1994 г.). На 15-ти януари 1992 година той оповестява пред Народното събрание решението за безусловното признание от страна на България на Република Македония.
Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст от диалога с Филип Димитров.
БГНЕС : Коя беше водещата аргументи и мотивация за признаването на независимостта на РМ на 15 януари 1992?
Филип Димитров: Въпросът не беше дали да признаем, а по кое време и по какъв начин. Така че вие в действителност ме питате за какво незабавно и за какво абсолютно.
Първо войната в Хърватска продължаваше, без значение от примирието при започване на януари и заплахата от нахлуване над една от никого непризната Македония беше осезателна. Представяте ли си какви маси от бежанци биха се насочили към България и какъв брой неконтролируема би станала обстановката в случай че трябваше да се оправяме с това сами? Знаехме, че Турция разисква бързо признание, само че тя не би била директно наранена. А ние единствено с уверено държание можехме да разчитаме да притеглим интернационална поддръжка в сходна обстановка. Бяхме известни като най-верния комунистически спътник. Наблюдавайки националистичните прояви в Гърция западните страни не бяха наясно какво да чакат от нас и без ясно държание биха заели изчаквателна позиция. Нямаше време за съмнения. В това време Бригадир Аспарухов естествено ни плашеше с разследващи данни, че в случай че признаем, Югоармията ще нахлуе в България, само че най-малко аз си давах сметка, че даже и да не лъже, в случай че загатват нас, а не Македония, това още е единствено плашене.
Другата причина не по-малко значима да бързам беше, че си познавах хората. В този миг имаше възторг за освобождението на Македония. Но дадех ли време да се изпоиздигнат всички патриотични лозунги, възможностите от националистично замайване съществуваха. Тогава последствията биха били мрачни. А ставаше въпрос за бъдещето на България като западна страна. Гърция към този момент беше в фамилията, до момента в който ние се домогвахме до Европа и НАТО, освен това с ужасната известност на най-съветския измежду спътниците на одеве разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики. Не можехме да си позволим да пропуснем опцията да се заявим като една от страните, които действително се стремят към европейска и атлантическа интеграция.
БГНЕС: Кой беше водещият в това историческо решение?
Филип Димитров: По конституция единствено държавното управление може да реши признание. Парламентът и президентът нямат такива пълномощия. В съответната обстановка президентът Желев, въпреки че по принцип беше склонен с признаването, беше внимателен, защото беше на избори сред първи и втори тур. След като приехме решението, някой от министрите започнаха да се двоумят. Накрая се наложи да поема отговорността самичък. Разбира се мнозина ме подкрепяха, само че отговорността беше единствено на министър ръководителя.
БГНЕС: Каква беше интернационалната реакция и тази на прилежащите страни?
Филип Димитров: Германия към този момент беше признала Словения и Хърватска. Турция и Съединени американски щати признаха Македония скоро след нас. Обединена Европа нямаше по какъв начин да признае поради Гърция, само че въпреки всичко при английското председателство изпрати мониторингова задача по границата, за което най-вече ние бяхме упорствали. Обичам да изтъквам английския дипломат Ричард Томас. Когато още в очакване на решението на Комисията Бадентер сондирахме позицията на огромните ни сътрудници, той сподели: „ Ако признаете ние несъмнено няма да ви подкрепим. Ако не признаете просто няма да ви разберем. “ По нашите краища май не всички схващат, че политиката не с просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едвам тогава да искаш поддръжка.
БГНЕС: Намеквате ли, че има ли нещо изключително балканско в казуса ни с Македония?
Филип Димитров: Очевидно не е продуктивно да търсим паралели с Австрия и Германия или с Англия и Съединени американски щати. Македония е комплицирана страна, както признава и Охридското съглашение. Но има други образци. При всички исторически връзки, не назовават валонците французи. Повечето фламандци се сърдят, в случай че им кажеш, че приказват холандски. Никой не слага въпроса за какво в центъра на Брюксел има монумент на Егмонт и Хорн, още по-малко каква тъкмо е тяхната националност. Но позволявам, че и там във фейсбук има и злобни, и дебелашки постове.
БГНЕС: Значи ли това, че историята не е значима?
Филип Димитров: Напротив, доста е значима, само че разбирането за нея се избистря с времето. В последна сметка се постанова тезата, която е била показана по-убедително. Изкривявания постоянно е имало, само че в света в последна се постановат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени. Разбира се в случай че няма контрареакция заради неспокойствие от надменност или извиване на ръце. Е, някои оценки несъмнено си остават разнообразни – да вземем за пример като тази на французите и на англичаните за Наполеон.
БГНЕС: Днес, още веднъж сме изправени пред значимо решение. Каква е Вашето решение за излаз от обстановката?
Филип Димитров: Не съм в състояние да давам ум на държавното управление. Но персонално аз съм уверен, че няма по какъв начин да се реализира единодушие, в случай че не си приказваме като равни, без снизходително отношение, без „ набиване на обръчите “. Проблеми и търкания не може да няма, само че те се изглаждат с времето в случай че даже единствено единия, по-възможност по-силния, дава положителни сигнали. Но в случай че в едно разграничено семейство единият тропа с крайник и вика: “Как по този начин няма да ме обичаш! Я по какъв начин ме обичаше преди 10 години! “, това звучи много неуместно, нали? Любов и почитание не се търсят посредством съд. Затова аз признах абсолютно. След което незабавно наскачаха стоянганевци и сходни да изясняват по какъв начин не сме били признали език или нация или Бог знае още какво.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ