При първа среща, Теа Денолюбова изненадва с крехкостта и деликатността

При първа среща, Теа Денолюбова изненадва с крехкостта и деликатността си. Напомня за героиня от филм на обичания си режисьор Паоло Сорентино.

Теа е щерка на оператора Денолюб Николов и сестра на артиста Стефан Денолюбов. Завършва Европейския

институт по дизайн в Милано. Автор на книгата с лирика " Сложи ме на пауза ", късия разказ " Боян " и сборника от диалози с Христо Мутафчиев " Черно и бяло ". В биографията ѝ се откроява още организацията на фестивала за писане за сцена и екран From Page to Stage във Варна (2017-2018), както и дейната ѝ доброволческа активност за набиране на помощи за бежанци от Украйна в България след началото на съветската нашествието. Доскоро Теа бе мотор на основаната от нея и Жаклин Вагенщайн от издателство " Колибри " онлайн медия - " Арт Акция ".

Между грижите за тригодишната си щерка Кая и ново работно предизвикателство в областта на софтуерните нововъведения Теа намира и време да приключи от дълго време желан план - авторска пиеса, въодушевена от разказ на Амели Нотомб, която приспособява за сцена като моноспектакъл с присъединяване на Христо Мутафчиев.
Реклама Като какъв човек се определяте?
Организиран песимист, постоянно съмняващ се в себе си.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Иска ми се да кажа любовта, само че ще отговоря с положителното. Безрезервно имам вяра в това, че стремежът към положително е единствената смислена борба.
Любимият ви миг от деня?
4 сутринта, лятото. 6 следобяд, през всички сезони. Заради светлината, историите и вярата, че щастието ще пристигна.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да подкрепям пристанището, което ми е отредено.
Реклама Как бихте обяснили това, което вършиме, на едно 5-годишно дете?
Опитвам се да успокоя едно 10-годишно момиче, като години наред ѝ описвам истории. Искаш ли да чуеш една?
Как си почивате?
Не се случва постоянно, приписвам го на младостта. Всъщност отпочивам си вечер, когато всички спят, а аз се разхождам на пръсти из мислите си. Понякога си представям по какъв начин имам време да бактисвам, към 10 минути, преди да би трябвало още веднъж да стартира да работя.
Какво ви зарежда?
Морето и обичаните ми хора на радиус не повече от 500 метра от мен. Златното на есента през септември. Няколко песни в моя, лична поредност. Два-три аварийни загатна, до които притичвам всякога, щом нуждая се от подсещаме, че животът е прелестен. Прегръдка. Гласът на майка ми. Смехът на приятелите ми, с леко истерични нотки - идентичен към този момент толкоз години. Вечерите с индивида до мен. Кая, щерка ни.
Какво ви разсмива?
Онази съвсем непрекъсната конкуренция кой от приятелите ми първи и по-добре ще се пошегува с другия. 99 % от диалозите ми с брат ми също са такива. Обожавам хора с възприятие за комизъм - то ме печели.