Несебър - чар, романтика, гордо минало
При първа среща Несебър постоянно се запомня: един каменист полуостров, наподобяващ повече на остров измежду морето - дълъг едвам 900 и необятен единствено 300 мeтра. В него са струпани една до друга старинни едноетажни и двуетажни дървени къщи - с веранди и надвиснали над морето еркери, някои притиснати от остатъци на крепостни стени. Най-известни са къщата на капитан Павел, къщата на Чимбулев, Боготовата, Ламбриновата, Русиевата...
Несебър се помни и с тези остарели, по този начин приказно нашарени черкви, кои повече, кои по-малко оживели, наброявали през вековете над четиридесет. Романтиката се добавя от остарялото каменно стълбище към пристанището, където са навързани десетки лодки. А по този начин също и от оня, на никое място невъобразим стеснен провлак, протегнал се на 300 м от брега, декориран от безконечната стража на вятърната мелница.
Много кораби са дошли и заминавали от този полуостров, доста племена и нации, владетели и метежници са спирали тук - прастара е историята на града. Основан е преди хилядолетия, в края на бронзовата ера от траките, които го нарекли Месамбрия Понтика, преименуван през Средновековието на Месемврия и по-късно - Несебър.
През VI в. прочие н.е. античните елини основават тук своя колония. Месемврия става независим град-държава. Изграждат солидна крепостна стена и нова водоснабдителна система, уреждат две комфортни пристанища - северно и южно, където и до през днешния ден се намират голям брой остатъци от антични плавателни съдове. По-късно строят базилики, учебни заведения, секат лични бронзови и сребърни монети, а поклонниците на изкуството през днешния ден, в празнични дни, изпълват градския амфитеатър.
През 72 година прочие н.е. градът е завзет от римляните. След това пристигнало византийското време за Несебър, до момента в който през 812 година пред стените му се възправя и влиза в града Хан Крум. Славяни и прабългари се заселват тук. През 917 година цар Симеон, след успеха си над византийците при Ахелой, го включва в рамките на България.
Градът минава няколко пъти от български във византийски ръце. Той играе значима роля по време на ръководството на Цар Калоян, Иван Асен II и Константин Тих. В XIV в. под властта на Иван Александър претърпява своя втори и максимален подем, като царят богато подарява черквите в Несебър.
Дните на великолепие са прекратени от турското настъпление - идва интервал на опустошение.
След Освобождението намаляващото население се препитава с лов на риба и земеделие. Градът не се развива като морско летовище. Бежанците, заселени тук, основават цялостен нов квартал отвън полуострова.
По времето на социализма настава коренна смяна. Голям сексапил на града дават черквите, като множеството са строени при започване на второто хилядолетие - стартира реставрацията им.
Най-старата църква е базиликата на морския бряг, от която са останали единствено основите. Строена е през V-VI в. Тогава е издигната и Старата Митрополия, която се намира в центъра на града и е трикорабна базилика. Особено внимание заслужава черквата " Св. Иван Кръстител ", кръстокуполна постройка от X-XI в. Запазени са и други черкви от Средновековието с богата архитектурна декорация.
Реставрацията обгръща целия градски архитектурен отбор. Оформят се четири основни музейни експозиции.
Археологическият музей показва богатата материална просвета на Месамбрия, Месемврия, Несебър от античността, Средновековието и Възраждането. Уреден е през 1956 година в черквата " Св.Йоан Кръстител ".
Етнографският музей е настанен в къщата на видния по това време гражданин на Несебър Москояни. Тя е характерен представител на несебърската жилищна архитектура. В нея е показано огромното изкуство на българката - подредени са доста предмети от бита и обичайните носии.
В музей е превърната православната църква " Св.Стефан ", строена през XI в., с високохудожествени фрески, непокътнати стенописи от XVI в. и иконостас от XVII в.
И черквата " Св. Спас " е превърната в музей. Тя е единственият християнски храм, строен през турско (1609 г.). Източната й част е била на половина вкопана в земята. Направена е от камъни и тиня. Несебърски майстори изписали съвсем напълно стените със фрески - евангелски подиуми и ликове на светии.
Грижите за откриване и проявление на предишното вършат градчето още по-привлекателно, то се трансформира в морски курорт от национално и интернационално значение и през 1956 година остарелият Несебър е разгласен за народен град-музей, народен архитектурен и археологически резерват.
През 1958 година е намерено Несебърското златно богатство - украшения от интервала на Османското господство: две колиета, два медальона, пет гривни и шест пръстена. В града се пази Месемврийска хроника от XV в., съдържаща 16 летописни бележки за историята на Несебър. Тя е единствената към този момент известна хроника за историята на български град през Средновековието.
Съхраняват се и Месемврийски грамоти - три владетелски грамоти, издадени от цар Иван Александър - скъп извор за данъчно-съдебната система в Българското царство и за историята на българските манастири през XIV в. Следите от минали исторически столетия са на всички места.
През 1976 година пясъчните дюни край Несебър са оповестени за естествена забележителност. От 1983 година Старият Несебър е включен в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Признат е за антично населено място, съхранило историята.
Под номер 6 Несебър е в листата на 100-те национални туристически обекти.
През 1958 година против полуострова стартира построяването на курортния комплекс " Слънчев бряг ". Обширният плаж и дюните със дребен кварцов пясък са ненадминати. Заливът е спокоен и спокоен. Курортният комплекс към този момент се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на Българското Черноморие.
Днес Несебър е място за сантиментални разходки. Старите къщи, дружно с кулата на входната врата, крепостните стени и десетките черкви, ни връщат към едно гордо минало. Несебър е парченце от паметта на нашата земя, а потокът от туристи, захласнати по чара на този толкоз остарял европейски град, е нескончаем.
Несебър се помни и с тези остарели, по този начин приказно нашарени черкви, кои повече, кои по-малко оживели, наброявали през вековете над четиридесет. Романтиката се добавя от остарялото каменно стълбище към пристанището, където са навързани десетки лодки. А по този начин също и от оня, на никое място невъобразим стеснен провлак, протегнал се на 300 м от брега, декориран от безконечната стража на вятърната мелница.
Много кораби са дошли и заминавали от този полуостров, доста племена и нации, владетели и метежници са спирали тук - прастара е историята на града. Основан е преди хилядолетия, в края на бронзовата ера от траките, които го нарекли Месамбрия Понтика, преименуван през Средновековието на Месемврия и по-късно - Несебър.
През VI в. прочие н.е. античните елини основават тук своя колония. Месемврия става независим град-държава. Изграждат солидна крепостна стена и нова водоснабдителна система, уреждат две комфортни пристанища - северно и южно, където и до през днешния ден се намират голям брой остатъци от антични плавателни съдове. По-късно строят базилики, учебни заведения, секат лични бронзови и сребърни монети, а поклонниците на изкуството през днешния ден, в празнични дни, изпълват градския амфитеатър.
През 72 година прочие н.е. градът е завзет от римляните. След това пристигнало византийското време за Несебър, до момента в който през 812 година пред стените му се възправя и влиза в града Хан Крум. Славяни и прабългари се заселват тук. През 917 година цар Симеон, след успеха си над византийците при Ахелой, го включва в рамките на България.
Градът минава няколко пъти от български във византийски ръце. Той играе значима роля по време на ръководството на Цар Калоян, Иван Асен II и Константин Тих. В XIV в. под властта на Иван Александър претърпява своя втори и максимален подем, като царят богато подарява черквите в Несебър.
Дните на великолепие са прекратени от турското настъпление - идва интервал на опустошение.
След Освобождението намаляващото население се препитава с лов на риба и земеделие. Градът не се развива като морско летовище. Бежанците, заселени тук, основават цялостен нов квартал отвън полуострова.
По времето на социализма настава коренна смяна. Голям сексапил на града дават черквите, като множеството са строени при започване на второто хилядолетие - стартира реставрацията им.
Най-старата църква е базиликата на морския бряг, от която са останали единствено основите. Строена е през V-VI в. Тогава е издигната и Старата Митрополия, която се намира в центъра на града и е трикорабна базилика. Особено внимание заслужава черквата " Св. Иван Кръстител ", кръстокуполна постройка от X-XI в. Запазени са и други черкви от Средновековието с богата архитектурна декорация.
Реставрацията обгръща целия градски архитектурен отбор. Оформят се четири основни музейни експозиции.
Археологическият музей показва богатата материална просвета на Месамбрия, Месемврия, Несебър от античността, Средновековието и Възраждането. Уреден е през 1956 година в черквата " Св.Йоан Кръстител ".
Етнографският музей е настанен в къщата на видния по това време гражданин на Несебър Москояни. Тя е характерен представител на несебърската жилищна архитектура. В нея е показано огромното изкуство на българката - подредени са доста предмети от бита и обичайните носии.
В музей е превърната православната църква " Св.Стефан ", строена през XI в., с високохудожествени фрески, непокътнати стенописи от XVI в. и иконостас от XVII в.
И черквата " Св. Спас " е превърната в музей. Тя е единственият християнски храм, строен през турско (1609 г.). Източната й част е била на половина вкопана в земята. Направена е от камъни и тиня. Несебърски майстори изписали съвсем напълно стените със фрески - евангелски подиуми и ликове на светии.
Грижите за откриване и проявление на предишното вършат градчето още по-привлекателно, то се трансформира в морски курорт от национално и интернационално значение и през 1956 година остарелият Несебър е разгласен за народен град-музей, народен архитектурен и археологически резерват.
През 1958 година е намерено Несебърското златно богатство - украшения от интервала на Османското господство: две колиета, два медальона, пет гривни и шест пръстена. В града се пази Месемврийска хроника от XV в., съдържаща 16 летописни бележки за историята на Несебър. Тя е единствената към този момент известна хроника за историята на български град през Средновековието.
Съхраняват се и Месемврийски грамоти - три владетелски грамоти, издадени от цар Иван Александър - скъп извор за данъчно-съдебната система в Българското царство и за историята на българските манастири през XIV в. Следите от минали исторически столетия са на всички места.
През 1976 година пясъчните дюни край Несебър са оповестени за естествена забележителност. От 1983 година Старият Несебър е включен в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Признат е за антично населено място, съхранило историята.
Под номер 6 Несебър е в листата на 100-те национални туристически обекти.
През 1958 година против полуострова стартира построяването на курортния комплекс " Слънчев бряг ". Обширният плаж и дюните със дребен кварцов пясък са ненадминати. Заливът е спокоен и спокоен. Курортният комплекс към този момент се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на Българското Черноморие.
Днес Несебър е място за сантиментални разходки. Старите къщи, дружно с кулата на входната врата, крепостните стени и десетките черкви, ни връщат към едно гордо минало. Несебър е парченце от паметта на нашата земя, а потокът от туристи, захласнати по чара на този толкоз остарял европейски град, е нескончаем.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ