Защо ни е страх от клоуни?
При съществуването на касови шлагери като „ То “ на Стивън Кинг може умерено да се каже, че кулофобията (страхът от клоуни) не е рядко и екзотично събитие. Колоритните циркови актьори се подреждат до вампирите и върколаците в листата на емблематичните злодеи в страшните филми. Но за разлика от други чудовища, клоуните в началото са били предопределени да разсмиват децата, а не да ги плашат.
Тази необятно публикувана част от нашата просвета има дълга история. Както изяснява Даниел Бейнбридж в началния епизод на поредицата на PBS „ Origin of Everything “, този стандарт за клоуна датира от епохи.
Преди клоуните да стартират да носят възголемите си обувки и да хвърлят пайове в лицата си, те били шутове в кралските дворове. Придворният шут не е бил заплашителен, само че е бил единственият човек в кралството, който е могъл да се подиграва с царя, без да се опасява, че ще загуби главата си (буквално). Фактът, че те не попадали в естествената обществена подчиненост, може би е съдействал за бъдещата роля на клоуните като загадъчни новобранци.
От епохата на Средновековието клоуните се трансформират в арлекините на италианския спектакъл от XVI век. Те още веднъж не са били кръвожадни чудовища, само че не са били и подобаващи за деца. Те постоянно са били пакостливи и морално съмнителни, а странните им костюми и маски единствено са подсилвали притеснителната им аура.
Бързо се пренасяме в XIX в., когато стартират да набират известност цирковите клоуни с бели лица, които познаваме през днешния ден. За разлика от предшестващите ги шутове и арлекини, тези клоуни играят най-вече за деца и поддържат здравословен имидж.
Както изясняват откривателите в изследване от 2023 година, оповестено в Frontiers in Psychology, тежкият грим на клоуните може да затрудни хората да разчетат изражението на лицето им, което провокира възприятие на безпокойствие. Трудно е да се разбере какви страсти крие клоунът зад огромната си кървавочервена усмивка.
И като приказваме за афинитета им към мощно пигментираното червило: Стереотипно бялото лице на клоуна и яркочервените му устни също могат да накарат хората подсъзнателно да мислят за заболявания – тематика, която сигурно е по-скоро страшна, в сравнение с смешна.
Попкултурата през 70-те, 80-те и 90-те години на предишния век ни сподели, че остарялото разбиране за клоуните като злонамерени извършители на реда в никакъв случай не е изчезвало. „ То “ на Стивън Кинг, паметната класика „ Клоуни убийци от космоса “ (1988 г.) и онази сцена от „ Полтъргайст “ (1982 г.) – всички те съчетават тези първични страхове с по-модерната асоциация на клоуните с децата. Именно тази формула ни даде една от най-плашещите фигури в поп културата.
