Музикални хроники: Историята на The Final Countdown – епичният рок химн, който завладя света
Това е един от най-популярните музикални претекстове, една от най-емблематичните интродукции на песни и мелодия, която всеки е чувал и ще помни до живот.
Става въпрос за шведска тайфа, основана в края на 70-те и натрупала известността си през 80-те години. Повлияни от образците на класическия рок, членовете на Europe първоначално дори не осъзнават какъв шлагер държат в ръцете си – само че когато трансформират The Final Countdown във водещата ария на третия си албум, вършат безспорен възторг.
Простичкият, само че паметен синтезаторен претекст води началото си още от младите години на артиста Йоаким Ларсон. По-късно той ще одобри псевдонима Джоуи Темпест, с който ще стане прочут като фронтмен на Europe, само че тогава е просто студент в Стокхолм. Един ден Йоаким взима назаем синтезатора на собствен другар кийбордист и стартира да тества наличните звуци. Намира тон, който му харесва, и измисля първичния претекст, прочут през днешния ден от огромното интро на The Final Countdown.
Но на оня стадий нещата си остават просто на равнище мелодия със синтезатор и нищо повече. „ Знаех, че в претекста има капацитет, само че не успявах да измисля ария от него “, споделя Джоуи Темпест. Мениджърите на групата се обитават тъкмо против нощен клуб, постоянно посещаван от бандата. И точно мениджмънтът предлага едноминутната музикална концепция (тогава към момента единствено инструментал) да бъде пусната в клуба, съпроводена от лазерно шоу. В бара Джоуи Темпест стартира да разисква с басиста Джон Левен по какъв начин епичното интро може най-сетне да бъде превърнато в ария.
Наложен е темп посредством дръм машина, а думата countdown ( “обратно преброяване “) идва в мозъка на Темпест и около нея той стартира да написа текст и на куплета. „ След това всичко стана много бързо. Вокалът се състои от една монотонна линия от самото начало, а акомпаниментите се сменят под мелодията. По-късно през годините осъзнах, че тъкмо с този прийом работят доста типичен композитори. Става хипнотично и доста готино “, изяснява създателят на песента.
Проблемът е, че Europe възприема себе си като китарна група и такава ария е прекомерно необикновена за първичния им жанр. Затова и The Final Countdown остава отвън първите два албума на състава. Най-сетне те осъществят песента, като трансформират бийта в по-диско посока, до момента в който китаристът Джон Норъм показва при солото въздействията си от Lazy на Deep Purple.
Няколко години по-късно Норъм споделя в изявление: „ Когато за пръв път чух това интро със синтезатора, реакцията ми беше „ Това е полуда, не можем да употребяваме това “. Слава Богу, че останалите не ме послушаха “.
Китаристът напуща групата тъкмо преди излизането на албума The Final Countdown (1986) и признава, че не му харесва посоката, в която Europe са тръгнали. Норъм избира по-класическото китарно звучене, до момента в който в стила на групировката синтезаторите от ден на ден взимат връх, а в същото време и имиджът на Europe става все по-захаросан. Формулата обаче е повече от печеливша – The Final Countdown надминава всички упования на групата и оглавява класациите в 25 страни.
По същото време шлагерите на Bon Jovi – Livin’ On A Prayer и You Give Love A Bad Name също летят в международните ранглисти, тъй че конкуренцията е и на музикалния фронт.
“Наслаждавах се на славата, само че Джон Левен и Джон Норъм доста бързо намразиха участията в телевизионни излъчвания, където ни караха да свирим на плейбек. И това неудобно възприятие за тайфа, която боготвори Deep Purple, Thin Lizzy, Rainbow и UFO, се трансформира в доста огромен проблем – изключително за Норъм ”, регистрира Темпест.
През идващите години Europe издават още два албума със заместника на Норъм – Кий Марсело. Но не съумяват да произведат различен толкоз огромен шлагер. А при започване на 90-те с експлоадирането на гръндж стила и навлизането на Nirvana, Soundgarden, Pearl Jam и Alice in Chains, модата на сцена рока внезапно отминава. Прекарали 10 интензивни години в записи и циркулиране по турнета, членовете на Europe се съгласяват да си вземат отмора от групата.
Но 90-те отминават и при започване на 2000-те идва времето за ново начало на Europe и завръщане на Джон Норъм.
Днес The Final Countdown е придобила малко по-тежко звучене в концертите на групата и Джоуи Темпест признава, че всички от Europe към момента доста обичат да я свирят. „ Харесва ми да следя всички усмихнати лица в публиката, когато това интро зазвучи. По целия свят хора ми споделят, че е желан миг за тях да чуят тази ария онлайн. А за всеки музикант е доста особено да чуе такова нещо от публиката “, приключва Темпест.
