Разкажи се: Хосе Луис Монтон
При Хосе Луис Монтон нещата се случват като с магическа пръчка. Китарист и в тази ситуация аранжор на Бах, Бетовен, Брамс... Когато се срещнахме за пръв път в Мадрид, към този момент бях програмирал много от неговата музика: фламенко - с обичани музиканти, с арабски аромати, за деца. “Семейството на майка ми желаеха да изсвирвам на фламенко китара, тя самата свиреше и пееше, дядо – също. Така последователно научих фламенко-езика. После пристигнаха нещата, които желаех да кажа “ – стартира тогава да се споделя Хосе Луис.
После пристигна соловия му албум за ЕСМ. Тогава ми направи усещане неговата отдаденост към Бах. „ Класиката ни дава познанията, фламенкото - новите цветове ” - споделя по този мотив Хосе Луис. Сега диалогът ни сякаш продължава от оня миг преди пет години и изненадата ми, че не е учил музика:
- Мога единствено да чета ноти. Музиката я научих интуитивно, не мога да я обясня теоретично и подредено.Всичко, което научих от огромните музиканти, с които работих, ми оказа помощ да направя този албум с музиката на Бах и Бетовен.И преди съм правил аранжименти на Бах,на испански барок, свирил съм доста " Концерта за Аранхуе " на Хоакин Родриго, също и „ Чаконата “ - извадих ѝ партитурата с доста самообладание и доста постепенно. " Токата и фуга " също съм свирил с Ара Маликян като „ булерия “. Всичко, което изучавам интуитивно, го ползвам. За мен правенето на диска без развлечение. Имах доста свободно време по време на карантината. Един мой възпитаник ме помоли да му аранжирам „ Аве Мария “ на Шуберт - споделих му, че нямам време, само че след това си дадох сметка, че мога да го направя. Така лека-полека, албумът стана.
На стрийминг представянето му най-после изсвирихте „ Токата и фуга “ друго от диска, до каква степен сте импровизирали при правенето му?
- Много е късметлийско да имаш флейтист като Хуан Карлос Арасил. Той ме съпровожда във всичките ми планове. Хубаво е гении да са ти другари! Самият той е музика - сякаш композира импровизациите си. На секундата ги композира, всичко прави в придвижване - страховит е! Фламенкото е също като джаза с доста импровизации - доста ритмични, както и бързината на свирене. Винаги във фламенкото е имало място за импровизации - в някои от жанровете му, това е силата, с която докосваш струните. Всичко зависи от деня, от твоето душевно състояние…
- Ти като музикант, слушаш ли сътрудниците си, преди да направиш нещо ново? Например, слушал ли си " Арията " на Бах на Ришар Галиано на неговия акордеон?
- Да, аз съм записвал няколко версии на " Арията ", само че в този момент ѝ написах и текста и направих също аранжимент за струнни. " Арията " си е " Ария ". Много ми е харесвало това, което сме правили с Ара Маликян, само че въпроса беше да имаме и ритмично продължение, нещата би трябвало да са добре в ритмично отношение.
- Разликата сред това, което свирихте с Ара като “Tocate y fuga ”, където също пееш, и в този момент, когато сте единствено с флейта и кахон?
- Да, мина време. Аз доста съм помъдрял, концепциите ми са отлежали. Разбира се, всеки може да му хареса или да не му хареса това което вършим. Много от концепциите ми са разнообразни за този диск - това е опит, години, успокоение и естествено отношение към нещата. Не ме интересува, дали ми споделят нещо може ли да се направи, или не. Аз сложих своята песъчинка за това, тези два музикални стила да бъдат близки, съвсем дружно. Всичките музики се раждат от човешката душа и те са за хората.
- Ти сътвори освен музика, а и текстове. Наистина ли за един ден си написал текста към „ Унгарски танц номер 5 “ на Брамс?
- Ако би трябвало да съм почтен, написах го за час и половина, само че постоянно споделям, че когато си в студио, на теб не ти заплащат за часа в студиото, а ти се заплащат за целия дотогавашен опит, който ти разрешава да направиш нещата за час и половина. През целия си живот съм писал други текстове. Много китаристи са, както споделя Пако де Лусия за себе си, фрустрирани артисти. Аз също, като човек от Средиземноморието съм един фрустриран cantautor, създател на текстове като Серат и Сабина. Не ми е задоволителна единствено музиката - има послания, които би трябвало да се кажат с глас.
Цялото изявление и огромна част от албума в специфичното издание на " Слънчев джаз+ " в края на Разпети петък, 30 април.
После пристигна соловия му албум за ЕСМ. Тогава ми направи усещане неговата отдаденост към Бах. „ Класиката ни дава познанията, фламенкото - новите цветове ” - споделя по този мотив Хосе Луис. Сега диалогът ни сякаш продължава от оня миг преди пет години и изненадата ми, че не е учил музика:
- Мога единствено да чета ноти. Музиката я научих интуитивно, не мога да я обясня теоретично и подредено.Всичко, което научих от огромните музиканти, с които работих, ми оказа помощ да направя този албум с музиката на Бах и Бетовен.И преди съм правил аранжименти на Бах,на испански барок, свирил съм доста " Концерта за Аранхуе " на Хоакин Родриго, също и „ Чаконата “ - извадих ѝ партитурата с доста самообладание и доста постепенно. " Токата и фуга " също съм свирил с Ара Маликян като „ булерия “. Всичко, което изучавам интуитивно, го ползвам. За мен правенето на диска без развлечение. Имах доста свободно време по време на карантината. Един мой възпитаник ме помоли да му аранжирам „ Аве Мария “ на Шуберт - споделих му, че нямам време, само че след това си дадох сметка, че мога да го направя. Така лека-полека, албумът стана.
На стрийминг представянето му най-после изсвирихте „ Токата и фуга “ друго от диска, до каква степен сте импровизирали при правенето му?
- Много е късметлийско да имаш флейтист като Хуан Карлос Арасил. Той ме съпровожда във всичките ми планове. Хубаво е гении да са ти другари! Самият той е музика - сякаш композира импровизациите си. На секундата ги композира, всичко прави в придвижване - страховит е! Фламенкото е също като джаза с доста импровизации - доста ритмични, както и бързината на свирене. Винаги във фламенкото е имало място за импровизации - в някои от жанровете му, това е силата, с която докосваш струните. Всичко зависи от деня, от твоето душевно състояние…
- Ти като музикант, слушаш ли сътрудниците си, преди да направиш нещо ново? Например, слушал ли си " Арията " на Бах на Ришар Галиано на неговия акордеон?
- Да, аз съм записвал няколко версии на " Арията ", само че в този момент ѝ написах и текста и направих също аранжимент за струнни. " Арията " си е " Ария ". Много ми е харесвало това, което сме правили с Ара Маликян, само че въпроса беше да имаме и ритмично продължение, нещата би трябвало да са добре в ритмично отношение.
- Разликата сред това, което свирихте с Ара като “Tocate y fuga ”, където също пееш, и в този момент, когато сте единствено с флейта и кахон?
- Да, мина време. Аз доста съм помъдрял, концепциите ми са отлежали. Разбира се, всеки може да му хареса или да не му хареса това което вършим. Много от концепциите ми са разнообразни за този диск - това е опит, години, успокоение и естествено отношение към нещата. Не ме интересува, дали ми споделят нещо може ли да се направи, или не. Аз сложих своята песъчинка за това, тези два музикални стила да бъдат близки, съвсем дружно. Всичките музики се раждат от човешката душа и те са за хората.
- Ти сътвори освен музика, а и текстове. Наистина ли за един ден си написал текста към „ Унгарски танц номер 5 “ на Брамс?
- Ако би трябвало да съм почтен, написах го за час и половина, само че постоянно споделям, че когато си в студио, на теб не ти заплащат за часа в студиото, а ти се заплащат за целия дотогавашен опит, който ти разрешава да направиш нещата за час и половина. През целия си живот съм писал други текстове. Много китаристи са, както споделя Пако де Лусия за себе си, фрустрирани артисти. Аз също, като човек от Средиземноморието съм един фрустриран cantautor, създател на текстове като Серат и Сабина. Не ми е задоволителна единствено музиката - има послания, които би трябвало да се кажат с глас.
Цялото изявление и огромна част от албума в специфичното издание на " Слънчев джаз+ " в края на Разпети петък, 30 април.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ