Зелената сделка - поредният стрес за България
При едно от последните си визити в Брюксел, въпреки и извънредно внимателно, министър председателят Бойко Борисов загатна, че не е оптимист за опциите на България да контракти преференциални условия, свързани с плана " Европейски зелен пакт ". Пактът, именуван още " Зелена договорка ", е самодейност на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен. Тя планува превръщането на Европа в първия безпристрастен във връзка с климата континент. Целта на самодейността е мощно да ограничи замърсяващите промишлености като производството на ток от въглища, от което България продължава да бъде мощно подвластна. Борисов разяснява извънредно неразбираемо опциите на България да размени замърсяващите производства: " Максимумът за мен е до 10-15 години да се намерят механизми за подмяна на въглищата. " От тази позиция се вижда, че властта съвсем е отписала въглищните централи, които дават 60 на 100 от електрическата енергия. " Зелената договорка " планува да се понижи емисионният фактор на въглероден диоксид от 550 грама на киловатчас, колкото е нормата в този момент, на 100 грама на киловатчас. В момента ние емитираме 1,4 кг на мегаватчас. Освен без въглищни централи, може да останем и без газ, тъй като има газови станции, които емитират по-високи равнища въглероден диоксид от позволените, предизвестяват специалисти.
Решение
В опит да избави най-голямата от въглищните електроцентрали - Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", Народното събрание одобри особено решение. С него се задължава държавното управление посредством енергийния министър Теменужка Петкова да предприеме до 29 февруари т.г. " всички нужни ограничения за естественото действие на Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", в това число и посредством увеличение на капитала на сдружението. Това би трябвало да стане " без значение от мнението на Европейската комисия по този въпрос ". Освен това властта у нас не би трябвало да позволява в дълготраен проект прекъсването или даже ограничението на въглищните ТЕЦ-ове, влизащи в групата на БЕХ. Депутатът от Българска социалистическа партия Таско Ерменков, който показа плана на решението, уточни, че Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " е изправена пред банкрут към този момент втора година и разчита за оцеляването си на финансовата помощ на страната. Ако не се намеси тя, сигурно можем да твърдим, че тази година ще бъде последната на държавната Топлоелектрическа централа, сподели Ерменков.
Цялото решение е доста необичайно. Парламентът няма по какъв начин да задължи министерството да се опълчи на европейски решения, което без подозрение ще докара до наказания, разяснява някогашният длъжностен екоминистър Юлиан Попов. " От самото решение още не следват наказания, само че в случай че България стартира да налива средства в една компания, без значение коя е тя, с цел да поддържа нейното битие, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще докара до наказания. Другият въпрос е може ли Народното събрание, респективно държавното управление, да се намесват по подобен метод в действителен пазар. Не може Народното събрание да задължи една компания да създава несъмнено количество артикул ", твърди Юлиан Попов.
Нова среда
Прави ли се нещо по прехода от въглищните централи към различен вид сила? Според Попов този диалог е просрочен най-малко с 15 години. Никой не е споделил би трябвало да пандизите въглищните централи. Просто въглищата се слагат в нова пазарна среда, натоварена с заплащания за квоти. Тези квоти оскъпяват въглищата и те стават нерентабилни. Работодателските организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), също се оповестиха против държавната помощ за централата. Според представителите на бизнеса решението на Народното събрание утвърждава непазарни практики от времето преди 1989 година То е срещу европейските практики и ще докара до закъснение на икономическия напредък на страната. Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " ще работи на непазарна цена. Това ще коства на фонд " Сигурност на електроенергийната система " в годишен проект над 150 млн. лв., които ще се платят от потребителите през закрепената съставния елемент от крайната цена на електрическа енергия, наречена " Задължение към обществото ". Това ще увеличи в допълнение цената на електрическата енергия, настояват представителите на бизнеса.
Информациите за преждевременната гибел на българската енергетика са прекомерно пресилени, споделя енергийният специалист проф. Атанас Тасев, разяснявайки предприемането от страна на държавното управление на ограничения в отбрана на индустриалния потенциал на въглищните централи. Според проф. Тасев според подхванатия правилник на Европейска комисия страната ни ще може да избави централите посредством прекосяване на нова горивна база, само че ще бъде доста мъчно да се спасят мините, изключително след 2025 година. Борбата следва. Има фонд за обективен преход, който ще даде опция да получим директни дотации от Европа, с цел да бъде по-плавен преходът от позиция на различна претовареност на хората от мините. За централите към момента имаме избрани разновидности. Те са свързани с това, че можем да варираме със студения запас. Той сега е към 500 мегавата, а страната ни би трябвало да има 1100 мегавата. Затова въглищните електроцентрали могат да бъдат спрени, само че да минат в студения запас.
План
" Предоставили сме пред Европейска комисия нашия интегриран проект " Климат - енергетика ", в който е разказан плавният преход за излизане от режима за произвеждане на електрическа енергия благодарение на въглища. Битката следва, неслучайно се намеси Народното събрание, с цел да даде специфични пълномощия на министъра на енергетиката. Това значи, че проблемите няма да се вземат решение към този момент на наша територия, а в Брюксел ", разясни специалистът проф. Атанас Тасев. В края на 2018 година Европейски Съюз одобри правилник, съгласно който всяка една от страните членки би трябвало да показа интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата до 2030 година с небосвод до 2050 година, в който тя показва своя народен принос за реализиране на европейските цели, свързани с понижение на следствията от световното стопляне на климата. Две съществени неща възнамерява да направи България, с цел да се впише в европейските цели за " зелената договорка ". Едното е да предизвиква семействата да употребяват повече биомаса за отопление - най-много дърва за огрев и пелети. Другото е да построи АЕЦ " Белене ". Това излиза наяве от показания от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в Народното събрание модифициран проект " Национален проект енергетика-климат ". От документа излиза наяве, че България няма да развива интензивно ВЕИ технологии, само че въпреки всичко ще стартира да стопира въглищните централи след 2025 година
Варианти
Първи вид на проекта бе изпратен за утвърждение в Брюксел през лятото на предходната година, само че беше върнат с куп рецензии. Повечето цели в проекта съгласно преценката на Европейска комисия представляваха случайно нахвърляни цифри, без ясна аргументация и метод за постигането им. Липсваше и конкретика за обезпечаване на нужните вложения в бранша, тактиката за бъдещите енергоизточници бе неразбираема, а действителни ограничения за справяне с енергийната беднотия изцяло отсъстваха. Сега модифицираният документ към момента не е обществен, с цел да се реши до каква степен тези забележки са поправени. Прогнозите са, че енергийната активност на стопанската система ще намалее на половина през 2050 година по отношение на 2020-а. В същото време обаче не се залага растеж на силата от различни енергийни източници. Няма покачване и на каузи на природния газ макар упоритостите на премиера Бойко Борисов страната да се трансформира в газов хъб и многомилиардните вложения в инфраструктура. При всичко това държавното управление на процедура не приказва за големия завой, който се мъчи да направи Европа. Премиерът Борисов загатва, че въглищните централи са обречени, само че единствено като спомагателен мотив за строителството на АЕЦ " Белене ". Липсата на полемика евентуално ще докара до потрес измежду доста хора, които отсега нататък ще стартират да осъзнават всеобхватна смяна освен на стопанската система, само че и на метода им на живот, която се предлага от Брюксел. Може би не всички хрумвания ще минат, тъй като въпреки всичко те би трябвало да бъдат подкрепени от болшинството страни членки. Други ще бъдат изменени в хода на тяхното използване. Трети ще бъдат отхвърлени, само че даже и единствено 50% от тях да влязат в действие, България ще бъде изправена пред следващия социално-икономически стрес.
Трябват 260 милиарда лева вложения
Европейската комисия показа " зелената договорка " с пътна карта за реализиране на климатичен неутралитет на блока през 2050 година. За задачата през март 2020 година ще бъде препоръчано ново законодателство, в средата на годината ще се разгласят и по-амбициозни от сегашните цели за понижаване на парниковите излъчвания до 2030 година от сегашните 40 % до цел от най-малко 50 на 100 спад. Предвижда се също основаването на фонд за зелени вложения и преход от сегашните горива към по-зелена стопанска система, както и механизъм за облагане на замърсяващия импорт.
Решение
В опит да избави най-голямата от въглищните електроцентрали - Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", Народното събрание одобри особено решение. С него се задължава държавното управление посредством енергийния министър Теменужка Петкова да предприеме до 29 февруари т.г. " всички нужни ограничения за естественото действие на Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", в това число и посредством увеличение на капитала на сдружението. Това би трябвало да стане " без значение от мнението на Европейската комисия по този въпрос ". Освен това властта у нас не би трябвало да позволява в дълготраен проект прекъсването или даже ограничението на въглищните ТЕЦ-ове, влизащи в групата на БЕХ. Депутатът от Българска социалистическа партия Таско Ерменков, който показа плана на решението, уточни, че Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " е изправена пред банкрут към този момент втора година и разчита за оцеляването си на финансовата помощ на страната. Ако не се намеси тя, сигурно можем да твърдим, че тази година ще бъде последната на държавната Топлоелектрическа централа, сподели Ерменков.
Цялото решение е доста необичайно. Парламентът няма по какъв начин да задължи министерството да се опълчи на европейски решения, което без подозрение ще докара до наказания, разяснява някогашният длъжностен екоминистър Юлиан Попов. " От самото решение още не следват наказания, само че в случай че България стартира да налива средства в една компания, без значение коя е тя, с цел да поддържа нейното битие, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще докара до наказания. Другият въпрос е може ли Народното събрание, респективно държавното управление, да се намесват по подобен метод в действителен пазар. Не може Народното събрание да задължи една компания да създава несъмнено количество артикул ", твърди Юлиан Попов.
Нова среда
Прави ли се нещо по прехода от въглищните централи към различен вид сила? Според Попов този диалог е просрочен най-малко с 15 години. Никой не е споделил би трябвало да пандизите въглищните централи. Просто въглищата се слагат в нова пазарна среда, натоварена с заплащания за квоти. Тези квоти оскъпяват въглищата и те стават нерентабилни. Работодателските организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), също се оповестиха против държавната помощ за централата. Според представителите на бизнеса решението на Народното събрание утвърждава непазарни практики от времето преди 1989 година То е срещу европейските практики и ще докара до закъснение на икономическия напредък на страната. Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " ще работи на непазарна цена. Това ще коства на фонд " Сигурност на електроенергийната система " в годишен проект над 150 млн. лв., които ще се платят от потребителите през закрепената съставния елемент от крайната цена на електрическа енергия, наречена " Задължение към обществото ". Това ще увеличи в допълнение цената на електрическата енергия, настояват представителите на бизнеса.
Информациите за преждевременната гибел на българската енергетика са прекомерно пресилени, споделя енергийният специалист проф. Атанас Тасев, разяснявайки предприемането от страна на държавното управление на ограничения в отбрана на индустриалния потенциал на въглищните централи. Според проф. Тасев според подхванатия правилник на Европейска комисия страната ни ще може да избави централите посредством прекосяване на нова горивна база, само че ще бъде доста мъчно да се спасят мините, изключително след 2025 година. Борбата следва. Има фонд за обективен преход, който ще даде опция да получим директни дотации от Европа, с цел да бъде по-плавен преходът от позиция на различна претовареност на хората от мините. За централите към момента имаме избрани разновидности. Те са свързани с това, че можем да варираме със студения запас. Той сега е към 500 мегавата, а страната ни би трябвало да има 1100 мегавата. Затова въглищните електроцентрали могат да бъдат спрени, само че да минат в студения запас.
План
" Предоставили сме пред Европейска комисия нашия интегриран проект " Климат - енергетика ", в който е разказан плавният преход за излизане от режима за произвеждане на електрическа енергия благодарение на въглища. Битката следва, неслучайно се намеси Народното събрание, с цел да даде специфични пълномощия на министъра на енергетиката. Това значи, че проблемите няма да се вземат решение към този момент на наша територия, а в Брюксел ", разясни специалистът проф. Атанас Тасев. В края на 2018 година Европейски Съюз одобри правилник, съгласно който всяка една от страните членки би трябвало да показа интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата до 2030 година с небосвод до 2050 година, в който тя показва своя народен принос за реализиране на европейските цели, свързани с понижение на следствията от световното стопляне на климата. Две съществени неща възнамерява да направи България, с цел да се впише в европейските цели за " зелената договорка ". Едното е да предизвиква семействата да употребяват повече биомаса за отопление - най-много дърва за огрев и пелети. Другото е да построи АЕЦ " Белене ". Това излиза наяве от показания от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в Народното събрание модифициран проект " Национален проект енергетика-климат ". От документа излиза наяве, че България няма да развива интензивно ВЕИ технологии, само че въпреки всичко ще стартира да стопира въглищните централи след 2025 година
Варианти
Първи вид на проекта бе изпратен за утвърждение в Брюксел през лятото на предходната година, само че беше върнат с куп рецензии. Повечето цели в проекта съгласно преценката на Европейска комисия представляваха случайно нахвърляни цифри, без ясна аргументация и метод за постигането им. Липсваше и конкретика за обезпечаване на нужните вложения в бранша, тактиката за бъдещите енергоизточници бе неразбираема, а действителни ограничения за справяне с енергийната беднотия изцяло отсъстваха. Сега модифицираният документ към момента не е обществен, с цел да се реши до каква степен тези забележки са поправени. Прогнозите са, че енергийната активност на стопанската система ще намалее на половина през 2050 година по отношение на 2020-а. В същото време обаче не се залага растеж на силата от различни енергийни източници. Няма покачване и на каузи на природния газ макар упоритостите на премиера Бойко Борисов страната да се трансформира в газов хъб и многомилиардните вложения в инфраструктура. При всичко това държавното управление на процедура не приказва за големия завой, който се мъчи да направи Европа. Премиерът Борисов загатва, че въглищните централи са обречени, само че единствено като спомагателен мотив за строителството на АЕЦ " Белене ". Липсата на полемика евентуално ще докара до потрес измежду доста хора, които отсега нататък ще стартират да осъзнават всеобхватна смяна освен на стопанската система, само че и на метода им на живот, която се предлага от Брюксел. Може би не всички хрумвания ще минат, тъй като въпреки всичко те би трябвало да бъдат подкрепени от болшинството страни членки. Други ще бъдат изменени в хода на тяхното използване. Трети ще бъдат отхвърлени, само че даже и единствено 50% от тях да влязат в действие, България ще бъде изправена пред следващия социално-икономически стрес.
Трябват 260 милиарда лева вложения
Европейската комисия показа " зелената договорка " с пътна карта за реализиране на климатичен неутралитет на блока през 2050 година. За задачата през март 2020 година ще бъде препоръчано ново законодателство, в средата на годината ще се разгласят и по-амбициозни от сегашните цели за понижаване на парниковите излъчвания до 2030 година от сегашните 40 % до цел от най-малко 50 на 100 спад. Предвижда се също основаването на фонд за зелени вложения и преход от сегашните горива към по-зелена стопанска система, както и механизъм за облагане на замърсяващия импорт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ