ПРЕЗИДЕНТСКАТА РЕПУБЛИКА Е НЕИЗБЕЖНА Има един много хубав български израз –

ПРЕЗИДЕНТСКАТА РЕПУБЛИКА Е НЕИЗБЕЖНА

Има един доста прекрасен български израз – отвориха ми се очите. Смисълът е: разбрах, стана ми ясно, проумях, просветна ми.

48-то Народно събрание ни отвори очите. Видяхме, че политическата система, в която оперират партиите, не е в положение да реши проблемите на страната. Може да е била потребна ненапълно, само че след това се е изродила и от мотор се е трансформирала в спирачка. Вместо да сбира хора с хрумвания за развиването, т.е. каймака на обществото, Народното събрание се трансформира в магнит за утайките, които желаят власт, с цел да натрупат пари.

И ето – четвърти парламент с един и същи резултат за страната – жалък. При тази структура на властта и идващите няма да са по-различни. Причината е, че партийците, на процедура безконтролни, се стремят към власт, с цел да се снабдят с пари, с които да си купят още власт, с помощта на която да приберат още повече пари. Омагьосан кръг. Нещо като модела на Маркс – пари-стока-пари прим. В случая: пари – власт – пари прим. Но тъй като парите в един миг свършват, каквото става сега, завършват и опциите на системата. Политическата, имам поради. И тогава тя се вцепенява.

Искаме или не, блокажът на законодателната власт, показал се още при 45-я парламент, ще продължи. Ясно е, че управлявалата до момента политическа клика е неспособна да реши проблемите на страната, тъй като силата и е ориентирана към това да задоволи първо личния си вкус. Оказа се, че тя съществува сама за себе си, не да удовлетвори публичните потребности, а да се самозадоволява.

Това неизбежно провокира последователно изместване на центъра на тежестта от блокираната към функциониращата власт, в нашия случай от парламентарното към президентското ръководство. Това са двете републикански демократични благоприятни условия. Други няма. Какво демонстрираха последните четири избора и интервалите сред тях? Стабилност при служебните държавни управления и разпад при парламентарно съединените.

Тъй като по всичко проличава, че и 48-то Народно събрание ще съществува ден до пладне, може би е добре да се замислим какво следва по-нататък. Едната опция е някоя партия да откри формула за излаз от тресавището, да притегли доста съидейници, да дръпне мощно напред и да стартира да ръководи сама – заслужено и без да краде. Привлекателно, само че и много утопично в изискванията на разгащената ни народна власт.

Другата опция е блокажът на парламентарния модел да провокира конституционни промени и нова форма на ръководство. Или прекосяване към президентска република с действено разделяне на управляващите. Парламентът отново реализира законодателната власт, само че към този момент не направлява изпълнителната.

Последната е в ръцете на президента, директно определен и виновен за ръководството. Нещо като служебно държавно управление, само че с 4 или 5-год. мандат. Със законите, които гласоподава, Народното събрание поставя рамки на президентските, т.е държавните решения. А президентът, както и депутатите, са следени от самостоятелната от тях правосъдна власт. При действително разделяне и съвместен надзор на трите управляващи – изпълнителна, законодателна и правосъдна всяка може да се опълчи ефикасно на неправилни дейности на другата и да ги блокира. Това подсигурява в по-голяма степен, че властта ще съблюдава ползите на обществото. Тези въпроси са в детайли прегледани в книгата на Сухопътни войски Проваленият парламентаризъм.

Та това са двата пътя. Единият – парламентарното ръководство губи от ден на ден доверие, най към този момент тъй като не съумя да обезпечи равновесие и съвместен надзор сред управляващите. Ако се провали напълно, остава вторият – президентската република. Окаже ли се и тя неудачна или бъде прескочена, следват напълно неприемливи разновидности – тирания или непознато ръководство. Някой ще каже: ами в случай че ни се падне отново нещо като Плевнелиев. Съвсем ще се сгромолясаме. Има риск, само че той мощно понижава, когато президентът е следен и може да бъде неодобрен от другите две управляващи.

Президентската република сама по себе си не е панацея. За да е сполучлива, тя би трябвало да е проведена на основата на система за ефикасно разделяне, самостоятелност и съвместен надзор на трите управляващи. Тогава ръководството ще е зачистено от партизанщината, ще е по-добро и потребно за народа и страната. Съчетаните старания на три центъра на властта в името на една обща цел има хилядолетна история. Тройното ръководство или триумвиратът е прибавен за първи път в 60 год. преди Христа от Гай Юлий Цезар, Гней Помпей и Марк Крас.

Оттогава тази формула за ръководство се ползва, когато е нужен непрекъснат баланс сред нееднозначни центрове на властта. В нашия случай триумвиратът на изпълнителната, законодателната и правосъдната власт, разграничени и самостоятелни една от друга може да се окаже точно тази формула, която да ни избави от недъзите на чисто парламентарната република.

Ако погледнем в по-широк проект, в този момент спасението на човечеството може да пристигна единствено в случай че трите велики сили СЩ, Русия и Китай оформят самобитен триумвират, който да отстрани опасността от нуклеарна война и да реши с мирни средства проблемите на човечеството.

( Из предаването “ Не се опасявай “ с Васил Василев, излъчено на 24 октомври 2022 година по Евроком )

Цялото предаване можете да видите ТУК:
https://www.youtube.com/watch?v=QrvNQJrOrYU

Васил Василев,фейсбук