„Галъп”: Доверието в Румен Радев е 52%, в Борисов под 20%
Президентската институция възвръща равнищата си на доверие от предишни интервали, откакто изглеждаше застрашена преди месец, и в този момент е с доверие от 52%. Толкова е и персоналното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас. Бойко Борисов остава с доверие под 20% и по този начин е на обичайните равнища на Корнелия Нинова и двамата към този момент имат еднообразно утвърждение измежду обществото. Слави Трифонов има 30% доверие.
Това демонстрира национално проучване на „ Галъп интернешънъл “ за политическите настройки на българите, представено от БГНЕС.
Няма основна смяна в доверието към институциите по отношение на проучването от предходния месец. Спадът при държавно управление и парламент не е траял, въпреки те да остават на достигнатите в предишния месец ниски равнища на доверие – този месец надлежно 21% и 15%.
Хората от „ Отровното трио “ към момента имат относително ниска известност, въпреки че тя пораства. На ниската известност се дължат и привидно не толкоз високите равнища на персонално доверие за тримата – в диапазона сред 11 и 16%.
В рецесията двете съществени партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „ не поддържам никого “ (общо 6,8%) или към нови варианти като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас).
Голяма част от „ Не поддържам никого “ в самия избирателен ден обаче най-вероятно ще се трансформира в отвод от гласоподаване. Движение за права и свободи обичайно се активизира в месеци преди избори (7,6%), а Оперативна програма (2,7%) отчасти са преодолели шока от пика на митингите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в последващо Народно събрание. Демократична България (5,2%) и групировката на Мая Манолова (2,2%) остават на високите равнища, реализирани в пика преди месец, само че към този момент не не престават „ нагоре “. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, до момента в който Демократична България наподобява сигурен участник в Народно събрание
Тка изгледи да бъдат в последващо Народно заседание още веднъж имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни. Разбира се, данните не могат да бъдат прогноза за избирателен резултат, а и са показани измежду всички, имащи право на глас, а освен измежду гласуващите (както биха били показани в същинска предизборна кампания).
Новото събитие е, че Българска социалистическа партия (13,5% от имащите право на глас) сякаш наподобява малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически проект двете цифри на процедура значат едно и също, само че инспекция измежду най-твърдо решилите да гласоподават демонстрира по-ниска убеденост при ГЕРБ. Това се дължи евентуално на обстоятелството, че теренът на проучването улавя резултатите на огромния митинг от 2 септември, който носи вреди на ГЕРБ. Вероятно има и прочут резултат на непрестижност. Изследването няма по какъв начин да улови резултатите на вътрешнопартийния избор в Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин да улови и последните резултати на вчерашната акция, обвързвана и с Мая Манолова, в Народното събрание.
„ Воля “ (1,8%) е покрай главния пакет. С чувствителни резултати, въпреки и под 1%, са и обединения като „ Движение 21 “, „ Атака “, „ Възраждане “ и други Анонсът за влизането на някои дребни обединения при Манолова може да се окаже значим фактор за „ Изправи се.БГ “. Ще би трябвало да мине още време обаче преди публичното мнение да почне да свързва Мая Манолова, да вземем за пример, с Татяна Дончева и други С десети от % се употребяват планове като тази на Цветан Цветанов, само че там е допустимо да има така наречен „ прикрит избор “.
Снимка: gallup-international
Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, само че и за продължаваща ерозия на облика на властта. Последното проличава в това, че над две трети поддържат митингите. Конкретното искане за оставка на държавното управление и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% поддържат, а 43% не поддържат.
Мнозинство от 57% не поддържа блокадите, до момента в който 34% ги поддържат.
Контрапротестите намират поддръжка измежду 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги поддържат.
Най-различните стартирани до момента хрумвания за конституционни промени срещат поддръжка, от време на време автоматизирана. Трудно е да се чака необятна информираност у популацията – тук по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в ръководещата каста проличава и в това, че всички хрумвания, свързани с понижаване на мандати, срещат изключително утвърждение.
Личи слаба осведоменост по правни тематики, да вземем за пример. Самото искане за нова конституция също провокира комплициране – тук отговорите към този момент са повлияни и от съответната обстановка, а не са кардинални. Все отново, концепцията за Велико национално заседание сякаш по-скоро среща малко повече инстинктивно утвърждение, спрямо неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на тези, които не могат да преценят). Премахването на института на Велико народно събрание, да вземем за пример, среща по-ясно отрицание. Последното значи, че Велико народно събрание по табиет се възприема като нещо значимо. Съвсем различен въпрос е до каква степен респондентите са наясно с съответни измерения на тематиката.
Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните хрумвания, наред с така наречен учебен ценз, увеличение на президентските пълномощия, военна работа и др.
Това демонстрира национално проучване на „ Галъп интернешънъл “ за политическите настройки на българите, представено от БГНЕС.
Няма основна смяна в доверието към институциите по отношение на проучването от предходния месец. Спадът при държавно управление и парламент не е траял, въпреки те да остават на достигнатите в предишния месец ниски равнища на доверие – този месец надлежно 21% и 15%.
Хората от „ Отровното трио “ към момента имат относително ниска известност, въпреки че тя пораства. На ниската известност се дължат и привидно не толкоз високите равнища на персонално доверие за тримата – в диапазона сред 11 и 16%.
В рецесията двете съществени партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), или към декларативния отговор „ не поддържам никого “ (общо 6,8%) или към нови варианти като Слави Трифонов (8,3% от имащите право на глас).
Голяма част от „ Не поддържам никого “ в самия избирателен ден обаче най-вероятно ще се трансформира в отвод от гласоподаване. Движение за права и свободи обичайно се активизира в месеци преди избори (7,6%), а Оперативна програма (2,7%) отчасти са преодолели шока от пика на митингите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в последващо Народно събрание. Демократична България (5,2%) и групировката на Мая Манолова (2,2%) остават на високите равнища, реализирани в пика преди месец, само че към този момент не не престават „ нагоре “. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, до момента в който Демократична България наподобява сигурен участник в Народно събрание
Тка изгледи да бъдат в последващо Народно заседание още веднъж имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни. Разбира се, данните не могат да бъдат прогноза за избирателен резултат, а и са показани измежду всички, имащи право на глас, а освен измежду гласуващите (както биха били показани в същинска предизборна кампания).
Новото събитие е, че Българска социалистическа партия (13,5% от имащите право на глас) сякаш наподобява малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) – в социологически проект двете цифри на процедура значат едно и също, само че инспекция измежду най-твърдо решилите да гласоподават демонстрира по-ниска убеденост при ГЕРБ. Това се дължи евентуално на обстоятелството, че теренът на проучването улавя резултатите на огромния митинг от 2 септември, който носи вреди на ГЕРБ. Вероятно има и прочут резултат на непрестижност. Изследването няма по какъв начин да улови резултатите на вътрешнопартийния избор в Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин да улови и последните резултати на вчерашната акция, обвързвана и с Мая Манолова, в Народното събрание.
„ Воля “ (1,8%) е покрай главния пакет. С чувствителни резултати, въпреки и под 1%, са и обединения като „ Движение 21 “, „ Атака “, „ Възраждане “ и други Анонсът за влизането на някои дребни обединения при Манолова може да се окаже значим фактор за „ Изправи се.БГ “. Ще би трябвало да мине още време обаче преди публичното мнение да почне да свързва Мая Манолова, да вземем за пример, с Татяна Дончева и други С десети от % се употребяват планове като тази на Цветан Цветанов, само че там е допустимо да има така наречен „ прикрит избор “.
Снимка: gallup-international
Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, само че и за продължаваща ерозия на облика на властта. Последното проличава в това, че над две трети поддържат митингите. Конкретното искане за оставка на държавното управление и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% поддържат, а 43% не поддържат.
Мнозинство от 57% не поддържа блокадите, до момента в който 34% ги поддържат.
Контрапротестите намират поддръжка измежду 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги поддържат.
Най-различните стартирани до момента хрумвания за конституционни промени срещат поддръжка, от време на време автоматизирана. Трудно е да се чака необятна информираност у популацията – тук по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в ръководещата каста проличава и в това, че всички хрумвания, свързани с понижаване на мандати, срещат изключително утвърждение.
Личи слаба осведоменост по правни тематики, да вземем за пример. Самото искане за нова конституция също провокира комплициране – тук отговорите към този момент са повлияни и от съответната обстановка, а не са кардинални. Все отново, концепцията за Велико национално заседание сякаш по-скоро среща малко повече инстинктивно утвърждение, спрямо неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на тези, които не могат да преценят). Премахването на института на Велико народно събрание, да вземем за пример, среща по-ясно отрицание. Последното значи, че Велико народно събрание по табиет се възприема като нещо значимо. Съвсем различен въпрос е до каква степен респондентите са наясно с съответни измерения на тематиката.
Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните хрумвания, наред с така наречен учебен ценз, увеличение на президентските пълномощия, военна работа и др.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ