Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание

Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, с които са допълнени Наказателният кодекс и Законът за автомобилните транспорти.

На 28 октомври депутатите предвидиха от две до пет години затвор за нерегламентирани транспорти, променяйки Наказателния кодекс през преходните и заключителните разпореждания на гласуваните през днешния ден промени в Кодекса на комерсиалното мореплаване.

Според Румен Радев основаването на предвидимо и устойчиво законодателство, което урежда по обективен метод правно контролираните публични връзки, е очакване на всички жители към нормотворческата активност. Освен прецизното наличие на признатите правила, от първостепенно значение е и спазването на открития в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, разискване и гласоподаване. Това в най-голяма степен важи за разпореждания, с които се афишират за закононарушение избрани действия и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на жителите.

Не отхвърлям нуждата да се употребява наказателноправна отбрана против общественоопасни противоправни действия, само че това би трябвало да става обосновано, предвидимо и точно, като се съблюдават всички стандарти за отбрана на правата на индивида, написа в претекстовете на президента.

Не оборвам публичната заплаха от нерегламентирания транспорт на пасажери, който може да повреди освен сигурността на лицата, само че и публичния интерес по отношение на обезпечаването на услуги за транспорт. Неслучайно и до момента действието съставлява административно нарушаване по Закона за автомобилните транспорти, само че понастоящем основателно се слага въпросът по какъв начин ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Не са конкретизирани и критериите, по които нерегламентираният публичен транспорт на пасажери ще се разграничава от така наречен споделено пътешестване. Повод за тези въпроси стават необятните дефиниции на понятията „ публичен транспорт “ и „ транспорт на пасажери “, съдържащи се надлежно в § 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпореждания на Закона за автомобилните транспорти. „ Обществен транспорт “ по смисъла на този закон е транспорт, осъществяван за непозната сметка или против възнаграждение или икономическа полза, който се прави с моторно транспортно средство. „ Превоз на пасажери “ е избран като „ активност на разположение, което прави услуги по осъществяване на транспорт на пасажери с моторно транспортно средство за непозната сметка или против възнаграждение, или икономическа полза “. Независимо от повторението в тази формулировка, стават ясни необятните й лимити. Приетите в Закона за автомобилните транспорти промени, които в § 19 от ЗИД КТК се свеждат единствено до добавката, че административната глоба се ползва, в случай че осъщественото действие не е закононарушение, не дават нужните гаранции. Те не слагат точна граница по кое време едно лице може да поделя разноските си за пътешестване до несъмнено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно транспортно средство, от случаите, когато действието съставлява административно нарушаване или закононарушение. Ако едни и същи дейности могат да бъдат третирани като административно нарушаване и като закононарушение, се оставя прекомерно огромна независимост за преценка на правоприлагащите органи, а жителите нямат изясненост по отношение на квалификацията на осъщественото от тях действие. И двете последствия са несъвместими с условията на правовата страна, счита президентът.

Когато собствеността върху моторното транспортно средство принадлежи на трето лице, императивната норма в член 234г от Наказателния кодекс, която планува лишаване без значение от това събитие, не подсигурява „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на притежателя, който не е направил закононарушението, нито е съучаствал в осъществяването му. Според Европейския съд по правата на индивида, когато притежания, които са били употребявани непозволено, се конфискуват, този баланс зависи от доста фактори, в това число от държанието на притежателя. В такива случаи националните органи са призвани да вземат поради степента на виновност или грижи на притежателя на имуществото или минимум връзката сред държанието му и закононарушението (Решение от 13 октомври 2015 година по дело Ünsped Paket Servisi San. ve tic. A.Ş. против България).

В признатото допълнение на Наказателния кодекс отнемането на собствеността е открито наред с лишаването от независимост, като категорично е посочено, че до този резултат се стига, без значение чия благосъстоятелност е моторното транспортно средство. Прави усещане, че в квалифицирания състав по член 234г, алинея 2 от Наказателния кодекс не се планува лишаване на собствеността върху моторното транспортно средство, позволява се конфискация до една втора от имуществото на отговорния, само че това е единствено правна опция, налагана по преценка на съда. Тази диспропорция няма пояснение, защото в претекстовете на предлагането за допълнение в Наказателния кодекс не се съдържат никакви причини по отношение на размера на плануваните санкции, споделя още Радев в претекстовете към ветото.

По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с изключение на получените мнения, не е регистрирано друго придвижване, акцентира още президентът. Няма отчет нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по превоз, осведомителни технологии и известия. След месеци на безучастие измененията в Наказателния кодекс се одобряват с различен закон, който не е обвързван по никакъв метод с техния предмет. Да се компенсира това безучастие, като се одобряват разпореждания, които оставят подозрение в тяхната точност, само че вкарват наказателна отговорност, е неприемливо, безапелационен е Румен Радев.

Преследването на „ сивата стопанска система “, за което неведнъж съм изразявал поддръжка, следва да става с механизмите на правовата страна, при ценене на правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, пропорция и непоклатимост. Затова оборвам направените промени в Наказателния кодекс и Закона за автомобилните транспорти, които са импортирани сред двете гласувания на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на комерсиалното мореплаване, без да са свързани с неговите съществени положения и обсег. По този метод те са признати без публично разискване и без да са изложени данни за засегнатите публични връзки, които постановат наказателноправната отбрана, споделя още президентът.