За България няма нищо лошо да отиде на нови парламентарни избори
Президентът Румен Радев ще одобри във вторник от 10:00 часа представители на парламентарната група на „ Българска социалистическа партия за България " по отношение на мандата за изтъкване на претендент за министър-председател, оповестиха от прессекретариата на президента.
В петък водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че ще върнат несбъднат мандата още в понеделник. Това значи, че в България ще се проведат пети избори в границите на две години и втори следващи , като единствено сред първите два избора имаше постоянно формирано държавно управление - това на Кирил Петков.
За някои политически анализатори това е доста неприятна вест за страната ни. Ако обаче помислим, може да се окаже, че не е тъкмо по този начин.
Първо - дано се върнем на последното постоянно държавно управление в последните две години - това на Кирил Петков.
То бе съдружно. В обединенията няма нищо неприятно, даже в противен случай, само че в безпринципните обединения има. Правителството на Кирил Петков сплоти леви („ Българска социалистическа партия за България " ) с десни („ Демократична България " ), както демократични („ Продължаваме промяната " ) с... (не знам тъкмо по какъв начин може да определим) „ ИТН ". И какво се получи от всичко това? Няма да се връщаме обратно във времето, а единствено ще посочим това, което излезе в последните дни.
Фактът, че с помощта на тогавашния министър председател Кирил Петков България скрито е изнасяла оръжия за Украйна, е задоволително сладкодумен, че страната ни няма потребност от сходни обединения. Освен това надали на левите гласоподаватели им харесваше да са в ръководство с десните, както и назад. Това, че ни убеждаваха, че ни управляваха в името на България го забравете. Това бе неистина и с времето се потвърди.
Второ - различен факт е, че България във времена на ръководство на служебни държавни управления стои сносно стопански . Това се случва освен по време на назначените служебни държавни управления от президента Румен Радев, а по принцип. Това си има и разумното пояснение. Служебните държавни управления са с къс мандат на ръководство и действително корупцията стопира, тъй като сходно ръководство се занимава главно с организацията на идните парламентарни избори, както и с някои краткосрочни задания.
Да, към момента сегашното служебно държавно управление на Гълъб Донев ръководи по-дълго време, само че отново никой не можеше да каже до по кое време тъкмо ще бъде неговият мандат. Ако още по време на първия опит на ГЕРБ се беше оказало, че проф. Николай Габровски бе събрал нужните гласове в Народното събрание, това щеше да е краят на ръководството на Гълъб Донев.
Трето - какво е нужно за естественото действие на една страна.
На първо място това е бюджет. Той се гласоподава от Народното събрание. Парламентът постоянно се привиква, откакто свършат парламентарните избори, с цел да може да стартира процедурата за избор на министър председател и състав на държавното управление. Настоящото Народно заседание не можа да стигне до консенсус за бюджет за тази година, само че предходното съумя и сега работи обновеният бюджет от 2022 година
Но това, че нямаме гласуван бюджет за 2023 година е неточност на служебния министър на финансите Росица Велкова-Желева, която съобщи, че не е редно служебно държавно управление да предлага постоянен бюджет. Но по какъв начин пък това не може, а от Министерството на енергетиката нямаха проблем да подпишат дълготрайни контракти доставки на природния газ и свежо нуклеарно гориво?!
Така че при положително предпочитание от страна на служебното държавно управление, щяхме сега да си имаме и естествен бюджет за 2023 година Но май по-добре, че няма, тъй като всички гласувани от депутатите промени в бюджетна рамка на в този момент настоящия бюджет вкарват страната ни в голям недостиг.
Четвърто - макар че говореха какъв брой доста страната ни се нуждае от постоянно държавно управление , през цялото време депутатите бяха наясно, че нови парламентарни избори ще има. Това го потвърждава фактът, че първият по-сериозен закон, който бе признат, стана Изборният кодекс. Това е много показателно за настройките на националните ни представители. За измененията в изборното законодателство реализираха забележително единодушие, само че за сформиране на постоянно държавно управление не можаха.
Затова за България няма нищо неприятно да отиде на нови парламентарни избори. Ако би трябвало, ще отиде и на още. Защото няма нищо по-лошо от едно безпринципно държавно управление, което може безусловно да срине страната ни. Примери за това има доста в историята ни.
За страдание в България доста мъчно ще се сътвори съдружна просвета в политиците ни, тъй като към момента не са узрели за това . Но ще им се наложи, тъй като българският народ го изисква. Със сигурност идващото постоянно държавно управление ще е още веднъж съдружно. Но дано то да се образува тогава, когато в действителност политиците са ни узрели да ръководят по този метод страната ни. Дотогава ще им се наложи да вървят на избори, с цел да се научат.
Политиците би трябвало да схванат в действителност, че колкото и да им се желае не те, а народът споделя кой и по какъв метод ще ръководи България. Да, политиците вършат всичко допустимо да накарат гласоподавателите да не гласоподават, само че все някой ще би трябвало да ги избере. И до момента в който не си научат урока на гласоподавателите, България ще бъде ръководена от служебни държавни управления, което не е чак толкоз неприятно!
В петък водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че ще върнат несбъднат мандата още в понеделник. Това значи, че в България ще се проведат пети избори в границите на две години и втори следващи , като единствено сред първите два избора имаше постоянно формирано държавно управление - това на Кирил Петков.
За някои политически анализатори това е доста неприятна вест за страната ни. Ако обаче помислим, може да се окаже, че не е тъкмо по този начин.
Първо - дано се върнем на последното постоянно държавно управление в последните две години - това на Кирил Петков.
То бе съдружно. В обединенията няма нищо неприятно, даже в противен случай, само че в безпринципните обединения има. Правителството на Кирил Петков сплоти леви („ Българска социалистическа партия за България " ) с десни („ Демократична България " ), както демократични („ Продължаваме промяната " ) с... (не знам тъкмо по какъв начин може да определим) „ ИТН ". И какво се получи от всичко това? Няма да се връщаме обратно във времето, а единствено ще посочим това, което излезе в последните дни.
Фактът, че с помощта на тогавашния министър председател Кирил Петков България скрито е изнасяла оръжия за Украйна, е задоволително сладкодумен, че страната ни няма потребност от сходни обединения. Освен това надали на левите гласоподаватели им харесваше да са в ръководство с десните, както и назад. Това, че ни убеждаваха, че ни управляваха в името на България го забравете. Това бе неистина и с времето се потвърди.
Второ - различен факт е, че България във времена на ръководство на служебни държавни управления стои сносно стопански . Това се случва освен по време на назначените служебни държавни управления от президента Румен Радев, а по принцип. Това си има и разумното пояснение. Служебните държавни управления са с къс мандат на ръководство и действително корупцията стопира, тъй като сходно ръководство се занимава главно с организацията на идните парламентарни избори, както и с някои краткосрочни задания.
Да, към момента сегашното служебно държавно управление на Гълъб Донев ръководи по-дълго време, само че отново никой не можеше да каже до по кое време тъкмо ще бъде неговият мандат. Ако още по време на първия опит на ГЕРБ се беше оказало, че проф. Николай Габровски бе събрал нужните гласове в Народното събрание, това щеше да е краят на ръководството на Гълъб Донев.
Трето - какво е нужно за естественото действие на една страна.
На първо място това е бюджет. Той се гласоподава от Народното събрание. Парламентът постоянно се привиква, откакто свършат парламентарните избори, с цел да може да стартира процедурата за избор на министър председател и състав на държавното управление. Настоящото Народно заседание не можа да стигне до консенсус за бюджет за тази година, само че предходното съумя и сега работи обновеният бюджет от 2022 година
Но това, че нямаме гласуван бюджет за 2023 година е неточност на служебния министър на финансите Росица Велкова-Желева, която съобщи, че не е редно служебно държавно управление да предлага постоянен бюджет. Но по какъв начин пък това не може, а от Министерството на енергетиката нямаха проблем да подпишат дълготрайни контракти доставки на природния газ и свежо нуклеарно гориво?!
Така че при положително предпочитание от страна на служебното държавно управление, щяхме сега да си имаме и естествен бюджет за 2023 година Но май по-добре, че няма, тъй като всички гласувани от депутатите промени в бюджетна рамка на в този момент настоящия бюджет вкарват страната ни в голям недостиг.
Четвърто - макар че говореха какъв брой доста страната ни се нуждае от постоянно държавно управление , през цялото време депутатите бяха наясно, че нови парламентарни избори ще има. Това го потвърждава фактът, че първият по-сериозен закон, който бе признат, стана Изборният кодекс. Това е много показателно за настройките на националните ни представители. За измененията в изборното законодателство реализираха забележително единодушие, само че за сформиране на постоянно държавно управление не можаха.
Затова за България няма нищо неприятно да отиде на нови парламентарни избори. Ако би трябвало, ще отиде и на още. Защото няма нищо по-лошо от едно безпринципно държавно управление, което може безусловно да срине страната ни. Примери за това има доста в историята ни.
За страдание в България доста мъчно ще се сътвори съдружна просвета в политиците ни, тъй като към момента не са узрели за това . Но ще им се наложи, тъй като българският народ го изисква. Със сигурност идващото постоянно държавно управление ще е още веднъж съдружно. Но дано то да се образува тогава, когато в действителност политиците са ни узрели да ръководят по този метод страната ни. Дотогава ще им се наложи да вървят на избори, с цел да се научат.
Политиците би трябвало да схванат в действителност, че колкото и да им се желае не те, а народът споделя кой и по какъв метод ще ръководи България. Да, политиците вършат всичко допустимо да накарат гласоподавателите да не гласоподават, само че все някой ще би трябвало да ги избере. И до момента в който не си научат урока на гласоподавателите, България ще бъде ръководена от служебни държавни управления, което не е чак толкоз неприятно!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ