Опасни искри прехвърчат във властта
Президентът Румен Радев внезапно хвърли камък в управническото тресавище и всичко живо, ситуирано там, подскочи и се разкряка. До такава степен, че с изключение на бълбукащи мехурчета от тресавището отчетливо се чуваше "келеш " (за основния секретар на президента) и "мисирки " (за журналистките). Обвинения в завист, злоба, разделяне на нацията, на ниска цена пиар. И най-много заедно отказване на правото на президента на политическа оценка и реакция (незаписана в конституцията). Интересното е, че когато Росен Плевнелиев смъкна доверието си от държавното управление на Орешариски, никой не гъкна, че нямал право и не можел, тъй като не той го е избирал. В ГЕРБ по този начин се стреснаха от една политическа оценка, че заплашиха Радев с импийчмънт. И то го направи някогашният парламентарен арбитър Георги Марков, който даже не е член на партията, а е от гражданската квота и за който се допуска, че освен е чел конституцията, ами я познава издълбоко. Рефренът, който пеят ръководещи и беквокал от анализатори, е – по какъв начин по този начин някой ще си разрешава да подлага на критика кабинета на Бойко Борисов, което, видите ли, по 20 часа всеки ден работи в интерес на хората?
Сред аргументите за събаряне на доверието си от държавното управление президентът уточни на 4 февруари корупцията, водната рецесия, рецесията с боклука, неспособността и нежеланието на ръководството да се оправи с проблемите и да поеме политическа отговорност, опитите на мрачно да се "реформира " валутният ръб. Румен Радев означи, че от 3 години призовавал министрите да работят отговорно и дейно в полза на българските жители, само че това не се сбъдва. "На всичко това би трябвало да се постави край ", сподели Радев.
Още от началото на годината новоизбраният основен прокурор някак ни в чеп, ни в ръкав изиска тълкувателно решение от Конституционния съд що е то "държавна измяна " и може ли президентът на бъде разследван, до момента в който е подобен. Бяха извадени и някакви мръчкави записи, правени със СРС-та (пък след това Гешев сподели, че не били такива), от които нищо не излиза наяве. Но зрънцето на подозрението в моралния образ на президента беше сполучливо посято.
И с цел да е по-сигурно, че жителят на "Дондуков " 2 ще се свие в бялата къща и ще си наляга парцалите, бе извършена масирана офанзива в медиите на храненици на властта или подвластни от нея люде (Близнашки, Плевнелев, Николай Ненчев). Той трябваше да бъде изплашен, както и да има едно мислено, до момента в който организира съвещания за промени в конституцията, свързани със правосъдната власт и по-точно с безконтролната прокуратура.
Достатъчно прям беше някогашният основен прокурор Никола Филчев и изявлението му е показателно: "Първанов ходеше по терлици, с цел да не ме нервира, тъй като знаеше, че съм нервозен ". След което предупредително размаха пръст: "Не се шегувайте с прокуратурата! "
Ефектът бе малко по-различен от упования - въпреки всичко Радев е боен авиатор и вместо да отстъпи мина в офанзива. Сега мнозина към този момент "хвърлят фасул " дали е дал поръчка за втори президентски мандат и е почнал предизборната си акция. Или е подсказал, че ще прави политически план, с който счита да посегне към изпълнителната власт след предварителни избори. Първото наподобява по-вероятно, най-малко към този момент.
За трети път президент смъква доверието си от държавно управление
Това е третото снемане на президентското доверие от настоящо държавно управление. Може да е съвпадане, че се случва навръх 4 февруари, само че може и да не е. На тази дата преди 23 години Българска социалистическа партия, в лицето на тогавашния си водач Георги Първанов и вътрешния министър Николай Добрев, върна мандата за сформиране на втори кабинет на президента Петър Стоянов. Това стана след зрелищен неуспех на кабинета на Жан Виденов и под натиска на всеобщите митинги на жителите в цялата страна.
На 14 юни 2013-а, в разгара на митингите против назначението на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски за началник на ДАНС, президентът Росен Плевнелиев разгласи, че смъква доверието си от държавното управление на Пламен Орешарски. Обяснението беше, че заемът на доверие, който му е дал, към този момент се е изчерпал. На 23 юли 2014 година Орешарски подава в Народното събрание своята оставката и тази на министрите си.
Първото публично събаряне на президентското доверие от държавно управление обаче се случи на 30 август 1992 година. Става дума за прословутите "Боянски ливади ". Тогавашният държавен глава Желю Желев свика конференция в двора на резиденцията в Бояна, разкритикува остро кабинета на Филип Димитров за водената политика и смъкна доверието си от него. Министър-председателят Димитров пада от власт на 29 декември 1992-ра, след пожелан от самия него избор на доверие в Народното събрание.
Сред аргументите за събаряне на доверието си от държавното управление президентът уточни на 4 февруари корупцията, водната рецесия, рецесията с боклука, неспособността и нежеланието на ръководството да се оправи с проблемите и да поеме политическа отговорност, опитите на мрачно да се "реформира " валутният ръб. Румен Радев означи, че от 3 години призовавал министрите да работят отговорно и дейно в полза на българските жители, само че това не се сбъдва. "На всичко това би трябвало да се постави край ", сподели Радев.
Още от началото на годината новоизбраният основен прокурор някак ни в чеп, ни в ръкав изиска тълкувателно решение от Конституционния съд що е то "държавна измяна " и може ли президентът на бъде разследван, до момента в който е подобен. Бяха извадени и някакви мръчкави записи, правени със СРС-та (пък след това Гешев сподели, че не били такива), от които нищо не излиза наяве. Но зрънцето на подозрението в моралния образ на президента беше сполучливо посято.
И с цел да е по-сигурно, че жителят на "Дондуков " 2 ще се свие в бялата къща и ще си наляга парцалите, бе извършена масирана офанзива в медиите на храненици на властта или подвластни от нея люде (Близнашки, Плевнелев, Николай Ненчев). Той трябваше да бъде изплашен, както и да има едно мислено, до момента в който организира съвещания за промени в конституцията, свързани със правосъдната власт и по-точно с безконтролната прокуратура.
Достатъчно прям беше някогашният основен прокурор Никола Филчев и изявлението му е показателно: "Първанов ходеше по терлици, с цел да не ме нервира, тъй като знаеше, че съм нервозен ". След което предупредително размаха пръст: "Не се шегувайте с прокуратурата! "
Ефектът бе малко по-различен от упования - въпреки всичко Радев е боен авиатор и вместо да отстъпи мина в офанзива. Сега мнозина към този момент "хвърлят фасул " дали е дал поръчка за втори президентски мандат и е почнал предизборната си акция. Или е подсказал, че ще прави политически план, с който счита да посегне към изпълнителната власт след предварителни избори. Първото наподобява по-вероятно, най-малко към този момент.
За трети път президент смъква доверието си от държавно управление
Това е третото снемане на президентското доверие от настоящо държавно управление. Може да е съвпадане, че се случва навръх 4 февруари, само че може и да не е. На тази дата преди 23 години Българска социалистическа партия, в лицето на тогавашния си водач Георги Първанов и вътрешния министър Николай Добрев, върна мандата за сформиране на втори кабинет на президента Петър Стоянов. Това стана след зрелищен неуспех на кабинета на Жан Виденов и под натиска на всеобщите митинги на жителите в цялата страна.
На 14 юни 2013-а, в разгара на митингите против назначението на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски за началник на ДАНС, президентът Росен Плевнелиев разгласи, че смъква доверието си от държавното управление на Пламен Орешарски. Обяснението беше, че заемът на доверие, който му е дал, към този момент се е изчерпал. На 23 юли 2014 година Орешарски подава в Народното събрание своята оставката и тази на министрите си.
Първото публично събаряне на президентското доверие от държавно управление обаче се случи на 30 август 1992 година. Става дума за прословутите "Боянски ливади ". Тогавашният държавен глава Желю Желев свика конференция в двора на резиденцията в Бояна, разкритикува остро кабинета на Филип Димитров за водената политика и смъкна доверието си от него. Министър-председателят Димитров пада от власт на 29 декември 1992-ра, след пожелан от самия него избор на доверие в Народното събрание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ