Иво Христов: Радев е последната преграда преди въвличането ни във войната
Президентът Румен Радев е последната институционална бариера пред въвличането на България във войната. Партиите наподобяват на клиенти в мола точно на Черен петък: гледат да се награбят за късото време. Това написа във фейсбук евродепутат и шеф на кабинета на президента Румен Радев в интервала 2017-2019 година През 2019 той бе освободен от поста си по свое предпочитание.
Служебният кабинет е идеалната боксова круша за партиите, тъй като не взе участие в изборите, мъчно може да отговори на разнопосочните обвинявания и оказва помощ да се не помнят греховете на политическата класа.
Изборите за локална власт наесен също няма да са някакъв избавителен бряг, а единствено етапна развръзка. Знаете моето мнение, че е нужна конституционна промяна в посока президентска република. Без нея ще се намираме в непрекъсната управническа безтегловност, добави още той.
Според него има два фактора - локалните избори и войната - които ще притиснат партиите да сформират държавно управление.
Първият фактор, изборите, тласка ГЕРБ и Движение за права и свободи към коалиция, която от кумова срама ще се скрие зад експертен кабинет. Тези две партии знаят, че овладеят ли локалната власт, си подсигуряват непосредственото бъдеще.
Като вторият фактор той показва, войната, която съгласно него е причина за голям напън извън.
" Той към този момент принуди „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ да се коалират предизборно. Под външен напън е допустимо да бъде образувана коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ, която обществото вярно назовава „ коалиция на войната “. Този сюжет е даже по-опасен от обединението на корупционното статукво сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Борисов, коства ми се, няма предпочитание да вкара България във войната, само че ще бъде заставен да следва другите две партии, които нямат никакви задръжки да ангажират България от ден на ден в тази война ", написа Христов.
Факт е, че българите претърпяхме серийни разочарования от политиката и загубихме пристрастеността си към нея. Но това е незадълбочено, лъжливо чувство. Всъщност разочарованията са се затаили като яд и тази латентна мощ може да избие като опустошителна буря на повърхността. Всичко зависи от растежа на цените. Социалната рецесия може да се излее на улицата и тогава ще се сътвори нова обстановка, ще се появят нови партии, нови водачи и страната може да поеме в неразбираема посока. Това е рисков сюжет, добави евродепутатът.
Смятам, че смяна в държавното устройство ще докара и до смяна в партийната система.
В президентска република няма стотици партии, тъй като за действителната власт могат да се борят единствено няколко огромни обединения, което окрупнява политическите субекти по натурален път. Ново държавно устройство ще значи и нови тематики в публичния спор.
Да речем, демографската злополука, която всички днешни партии установяват, не може да бъде надмогната в сегашната парламентарна република, тъй като изисква комплекс от дълготрайни обществени ограничения, а през днешния ден държавните управления траят от ден до пладне, в случай че изобщо ги има. Партиите не мислят стратегически.
Грубо казано, партиите наподобяват на клиенти в мола точно на Черен петък: влизат във властта и гледат да се награбят за късото време, което обитават в нея. Това изключва стратегически вложения и дълготрайни ограничения. Затова огромните български проблеми не могат да бъдат позволени в границите на сегашната конституция, сподели още Христов във фейсбук.
Според него главният прицел на партиите е да водят акция на гърба на служебния кабинет, който не взе участие в изборите. Така не влизаш в изострен конфликт с другите партии, с които може да се наложи да се коалираш след месец. Гарван гарвану око не вади, приключи Христов.
Абсурдни са изказванията, че президентът е властолюбец. Президентът не желае, а е заставен да ръководи, заради неспособността на партиите да образуват болшинство. А тя е резултат от невъзможността да поделят баницата. Последният, който може да бъде винен за това, е президентът, който отпусна няколко месеца на партийните водачи, с цел да се схванат, а за похлупак те го упрекнаха, че бавел идващите избори.
Президентът е последната институционална бариера пред въвличането на България във войната.
В този смисъл, той пречи на партиите на войната, пречи и на партиите на статуквото и то от дълго време. Възможно е да бъде отхвърлен по поръка извън, която десните партии ще изпълнят. Това ще дестабилизира България, само че в същото време би дало на десницата мотив за въвеждането на някакъв вид изключително ръководство. Орбан го направи в Унгария. С това българският либерален опит, траял 34 години, ще завърши. Допускам обаче, че тези, които вършат такива сметки, недооценяват вероятната социална реакция.
Относно партийната картина вляво и вдясно - отдясно: консолидиран блок от провоенни партии, необвързани с националния интерес, който даже не признават като разбиране. Видяхме по какъв начин се отнесоха към националния интерес във връзка с българите в република Северна Македония. Те ги предадоха. Оттогава Скопие множи злоупотребите, стигна се и до случая с пребития Християн Пендиков. Отляво: отслабваща Българска социалистическа партия, това е видно от изборните резултати, и идейна рецесия освен на национално, само че и на европейско равнище.
В България следва да забележим дали „ Левицата “ на Мая Манолова ще върне част от изгубения терен.
Смятам, че речите на Владимир Путин и Джо Байдън вещаят ескалация на войната.
Така наречената „ война до надвит край “, което е хазартно наддаване сред две нуклеарни сили. За Америка залогът е съхраняването на световното ѝ превъзходство, за Русия залогът е оцеляването на Руската федерация. Европа е пострадала и при двата сюжета, което към този момент усещаме.
Огорчаващо е, че ръководителят на Европейска комисия Фон дер Лайен се включи в хора на „ войната до надвит край “.
Едно е ясно: България би трябвало да стои встрани от този пожар, в чието разпалване няма виновност. Внушението, че това е война в името на благородни правила, цели да консолидира фронта от двете страни. Левицата по време на Първата международна война води яростни разногласия по отношение на характера на войната и я прави оценка като империалистическа. Войната в Украйна също е империалистическа, това е война за имперско превъзходство, не война за правила.
Служебният кабинет е идеалната боксова круша за партиите, тъй като не взе участие в изборите, мъчно може да отговори на разнопосочните обвинявания и оказва помощ да се не помнят греховете на политическата класа.
Изборите за локална власт наесен също няма да са някакъв избавителен бряг, а единствено етапна развръзка. Знаете моето мнение, че е нужна конституционна промяна в посока президентска република. Без нея ще се намираме в непрекъсната управническа безтегловност, добави още той.
Според него има два фактора - локалните избори и войната - които ще притиснат партиите да сформират държавно управление.
Първият фактор, изборите, тласка ГЕРБ и Движение за права и свободи към коалиция, която от кумова срама ще се скрие зад експертен кабинет. Тези две партии знаят, че овладеят ли локалната власт, си подсигуряват непосредственото бъдеще.
Като вторият фактор той показва, войната, която съгласно него е причина за голям напън извън.
" Той към този момент принуди „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ да се коалират предизборно. Под външен напън е допустимо да бъде образувана коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ, която обществото вярно назовава „ коалиция на войната “. Този сюжет е даже по-опасен от обединението на корупционното статукво сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Борисов, коства ми се, няма предпочитание да вкара България във войната, само че ще бъде заставен да следва другите две партии, които нямат никакви задръжки да ангажират България от ден на ден в тази война ", написа Христов.
Факт е, че българите претърпяхме серийни разочарования от политиката и загубихме пристрастеността си към нея. Но това е незадълбочено, лъжливо чувство. Всъщност разочарованията са се затаили като яд и тази латентна мощ може да избие като опустошителна буря на повърхността. Всичко зависи от растежа на цените. Социалната рецесия може да се излее на улицата и тогава ще се сътвори нова обстановка, ще се появят нови партии, нови водачи и страната може да поеме в неразбираема посока. Това е рисков сюжет, добави евродепутатът.
Смятам, че смяна в държавното устройство ще докара и до смяна в партийната система.
В президентска република няма стотици партии, тъй като за действителната власт могат да се борят единствено няколко огромни обединения, което окрупнява политическите субекти по натурален път. Ново държавно устройство ще значи и нови тематики в публичния спор.
Да речем, демографската злополука, която всички днешни партии установяват, не може да бъде надмогната в сегашната парламентарна република, тъй като изисква комплекс от дълготрайни обществени ограничения, а през днешния ден държавните управления траят от ден до пладне, в случай че изобщо ги има. Партиите не мислят стратегически.
Грубо казано, партиите наподобяват на клиенти в мола точно на Черен петък: влизат във властта и гледат да се награбят за късото време, което обитават в нея. Това изключва стратегически вложения и дълготрайни ограничения. Затова огромните български проблеми не могат да бъдат позволени в границите на сегашната конституция, сподели още Христов във фейсбук.
Според него главният прицел на партиите е да водят акция на гърба на служебния кабинет, който не взе участие в изборите. Така не влизаш в изострен конфликт с другите партии, с които може да се наложи да се коалираш след месец. Гарван гарвану око не вади, приключи Христов.
Абсурдни са изказванията, че президентът е властолюбец. Президентът не желае, а е заставен да ръководи, заради неспособността на партиите да образуват болшинство. А тя е резултат от невъзможността да поделят баницата. Последният, който може да бъде винен за това, е президентът, който отпусна няколко месеца на партийните водачи, с цел да се схванат, а за похлупак те го упрекнаха, че бавел идващите избори.
Президентът е последната институционална бариера пред въвличането на България във войната.
В този смисъл, той пречи на партиите на войната, пречи и на партиите на статуквото и то от дълго време. Възможно е да бъде отхвърлен по поръка извън, която десните партии ще изпълнят. Това ще дестабилизира България, само че в същото време би дало на десницата мотив за въвеждането на някакъв вид изключително ръководство. Орбан го направи в Унгария. С това българският либерален опит, траял 34 години, ще завърши. Допускам обаче, че тези, които вършат такива сметки, недооценяват вероятната социална реакция.
Относно партийната картина вляво и вдясно - отдясно: консолидиран блок от провоенни партии, необвързани с националния интерес, който даже не признават като разбиране. Видяхме по какъв начин се отнесоха към националния интерес във връзка с българите в република Северна Македония. Те ги предадоха. Оттогава Скопие множи злоупотребите, стигна се и до случая с пребития Християн Пендиков. Отляво: отслабваща Българска социалистическа партия, това е видно от изборните резултати, и идейна рецесия освен на национално, само че и на европейско равнище.
В България следва да забележим дали „ Левицата “ на Мая Манолова ще върне част от изгубения терен.
Смятам, че речите на Владимир Путин и Джо Байдън вещаят ескалация на войната.
Така наречената „ война до надвит край “, което е хазартно наддаване сред две нуклеарни сили. За Америка залогът е съхраняването на световното ѝ превъзходство, за Русия залогът е оцеляването на Руската федерация. Европа е пострадала и при двата сюжета, което към този момент усещаме.
Огорчаващо е, че ръководителят на Европейска комисия Фон дер Лайен се включи в хора на „ войната до надвит край “.
Едно е ясно: България би трябвало да стои встрани от този пожар, в чието разпалване няма виновност. Внушението, че това е война в името на благородни правила, цели да консолидира фронта от двете страни. Левицата по време на Първата международна война води яростни разногласия по отношение на характера на войната и я прави оценка като империалистическа. Войната в Украйна също е империалистическа, това е война за имперско превъзходство, не война за правила.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ