КНСБ поиска от евродепутатите ни подкрепа за минималните заплати
Президентът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров изпрати писмо до българските членове в Европейския парламент с апел да поддържат Директивата за съответните минимални работни заплати в Европейския съюз. Гласуването следва на 14-и септември.
“Директивата съставлява действителен късмет за възстановяване на ситуацията на най-уязвимите служащи в Европа, чиито разноски за прехрана се усилват с всеки минал ден " - показва Димитров и добавя, че още преди да се заприказва всеобщо за настъпването на икономическата рецесия, съвсем всеки десети служащ в ЕС-27 е бил изложен на риск от беднотия.
Седем от 10 работещи на минимална работна заплата са били в обстановка, в която едвам са успявали да покрият разноските си. Сега ситуацията е даже още по-лошо: възходящите разноски за сила, храна и други съществени артикули и услуги значат, че от ден на ден трудещи се са тласкани към беднотия.
Още през юли наетите на минимална заплата в 16 страни членки на Европейски Съюз е трябвало да заделят еквивалента на месечна заплата или повече, с цел да поддържат осветлението и отоплението вкъщи си, твърди водачът на КНСБ.
Той обръща внимание и че в България обстановката е още по-тревожна, освен от най-ниския размер на минималната работна заплата спрямо страните членки на Европейски Съюз, само че и от закъснялото ѝ нарастване с 9.2% от 1 април, което към този момент беше „ изконсумирано “ от растящата инфлация. Освен това той се базира на последните данни на НСИ, съгласно които над 75% от българите изпитват усложнения да покриват ежедневните си разноски. ”
Димитров акцентира и тревожната наклонност за понижаване на броя на служащите, обхванати от групов трудов контракт, в 22 от 27-те държави-членки на Европейски Съюз. Често те не могат да се причислят към профсъюз заради боязън от репресии от страна на работодателите.
Очакванията от Директивата са, че ще наложи Рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, гарантираща, че държавите-членки би трябвало да вземат поради покупателната дарба, издръжката на живота и развиването на продуктивността в дълготраен проект.
Освен това държавите-членки ще бъдат задължени да предизвикват груповото договаряне и да се борят с разпадането на синдикатите. В страни с покритие на груповото договаряне под 80% страните членки ще би трябвало да изготвят проект за деяние за повишение обсега му. Ще има и и условие синдикатите да вземат участие по-активно при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати. Освен това предприятията и подизпълнителите, изпълняващи публични поръчки, ще би трябвало да съблюдават правото на сдружаване и групово договаряне.
Борислава Кирилова
“Директивата съставлява действителен късмет за възстановяване на ситуацията на най-уязвимите служащи в Европа, чиито разноски за прехрана се усилват с всеки минал ден " - показва Димитров и добавя, че още преди да се заприказва всеобщо за настъпването на икономическата рецесия, съвсем всеки десети служащ в ЕС-27 е бил изложен на риск от беднотия.
Седем от 10 работещи на минимална работна заплата са били в обстановка, в която едвам са успявали да покрият разноските си. Сега ситуацията е даже още по-лошо: възходящите разноски за сила, храна и други съществени артикули и услуги значат, че от ден на ден трудещи се са тласкани към беднотия.
Още през юли наетите на минимална заплата в 16 страни членки на Европейски Съюз е трябвало да заделят еквивалента на месечна заплата или повече, с цел да поддържат осветлението и отоплението вкъщи си, твърди водачът на КНСБ.
Той обръща внимание и че в България обстановката е още по-тревожна, освен от най-ниския размер на минималната работна заплата спрямо страните членки на Европейски Съюз, само че и от закъснялото ѝ нарастване с 9.2% от 1 април, което към този момент беше „ изконсумирано “ от растящата инфлация. Освен това той се базира на последните данни на НСИ, съгласно които над 75% от българите изпитват усложнения да покриват ежедневните си разноски. ”
Димитров акцентира и тревожната наклонност за понижаване на броя на служащите, обхванати от групов трудов контракт, в 22 от 27-те държави-членки на Европейски Съюз. Често те не могат да се причислят към профсъюз заради боязън от репресии от страна на работодателите.
Очакванията от Директивата са, че ще наложи Рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, гарантираща, че държавите-членки би трябвало да вземат поради покупателната дарба, издръжката на живота и развиването на продуктивността в дълготраен проект.
Освен това държавите-членки ще бъдат задължени да предизвикват груповото договаряне и да се борят с разпадането на синдикатите. В страни с покритие на груповото договаряне под 80% страните членки ще би трябвало да изготвят проект за деяние за повишение обсега му. Ще има и и условие синдикатите да вземат участие по-активно при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати. Освен това предприятията и подизпълнителите, изпълняващи публични поръчки, ще би трябвало да съблюдават правото на сдружаване и групово договаряне.
Борислава Кирилова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ