Католиците провалиха плана на НАТО в решаващия момент
Президентът на Хърватия или, както споделят сръбските радикали, „ католическата част на Сърбия ” Зоран Миланович още веднъж се потвърди като главен другар на Русия в Европейски Съюз: той даде обещание да блокира ускореното влизане на Финландия и Швеция в НАТО. Успоредно с това политиката на Алианса по отношение на Русия беше наказана от папа Франциск. Защо това е за католиците?
Хърватският президент Зоран Миланович ненадейно се оказа най-русофилският водач в Европейския съюз, изпреварвайки даже чешкия си сътрудник Милош Земан с няколко обиколки (последният, наподобява, след началото на специфична интервенция в Украйна се пробва да е нулира всичко хубаво, което той говореше за Русия преди).
Трябва обаче да се разбере, че „ русофилството “ на Миланович няма нищо общо с Русия като страна и руснаците като нация. Просто изявленията му по тематиката за външната политика и защитата постоянно съответстват с това, което споделят Кремъл и Смоленския площад, и са в мощен дисонанс с позицията на груповия Запад.
Например, той постоянно роптае против Съединените щати, обвинявайки Вашингтон, че разпалва спора в Украйна. Освен това той подлага на критика самата Украйна, наричайки я най-корумпираната страна в Европа, а това не се приема в Европа в този момент.
Ако Миланович беше „ истински” русофил, нямаше да има особена причина за изненада: в по-голямата си част хърватите се отнасят към руснаците много благо (поради известна носталгия, само че и заради обстоятелството, че успяхме да не се караме с тях по време на определящ интервал за тях – войната със сърбите). Но Миланович не е подобен. Това е загадката за какво внезапно един характерен източноевропейски службогонец, безспорен западник, непосредствен до структурите на НАТО, а в предишното и намерено антисръбски политик, внезапно наподобява скъса веригата и в този момент може да се трансформира в един от главните проблеми за Брюксел и Вашингтон на Балканите.
В последна сметка, от думи хърватският президент към този момент даде обещание да премине към деяние и да блокира ускореното разширение на НАТО с Финландия и Швеция, към които тези страни интензивно тласкат Съединените щати и, наподобява, към този момент са постигнали кардинално съглашение от тяхна страна. Източници споделиха, че молбата от Хелзинки и Стокхолм ще бъде импортирана на срещата на високо ниво в Испания в края на юни, само че в този момент въпросът за разглеждането ѝ виси на косъм, поради - кой би си помислил - Хърватия.
За съветската външна политика това е помощ, която не се очакваше, само че тук няма съветска интервенция - Миланович и Кремъл просто имат следващото съвпадане във възгледите си за международния ред. „ Кой споделя, че съм съветски сътрудник? Нямам нищо общо с Русия. Когато шефът на „ Газпром “ пристигна в Загреб, той не получи нищо от мен. Не се опасявам нито от руснаци, нито от украинци, елементарно се оправям със заканите “, кълне се хърватският водач.
Ако казусът с НАТО беше извънредно в Миланович, това би подсигурило на Хърватия конституционна рецесия. По време на разпадането на Югославия хърватският президент имаше много диктаторски пълномощия, в този момент тази република е парламентарна, само че президентът към момента резервира избрани пълномощия. Но какви решения и кой би трябвало да взема такива решения от името на Загреб ще би трябвало да се занимават локалните съдилища в условия, когато държавното управление на премиера Андрей Пленкович кардинално бойкотира президентската администрация и е един от актьорите, намекващи, че Миланович е съветски сътрудник.
Може би множеството хървати можеха да се убедят в това, само че се случи нещо напълно ненадейно. Отношението на Миланович към провокирането на Русия в спор с НАТО беше ненадейно споделено от самия папа. Тоест главата на църквата, което значително дефинира хърватската национална еднаквост. И в този момент Пленкович не може да сложи въпроса по този начин, че президентът да е полудял или да се е продал на руснаците.
А особената пикантност на обстановката се крие във обстоятелството, че за в този момент непримиримите съперници на Пленкович и Миланович въпросът за несъгласие върху разширението на НАТО е като парещ кестен, който си хвърлят един на различен.
„ Ако е толкоз крепък, тогава дано блокира концепцията с Финландия и Швеция на срещата на високо ниво на НАТО в Мадрид, за какво да я трансферира към парламентарното болшинство в Народното събрание “, попита Пленкович три дни преди президентът да обещае да наложи несъгласие персонално.
За Пленкович цялата тази обстановка е меко казано неуместна. Изглежда, че той ще продължи да играе атлантическия ястреб с огромно наслаждение, да приказва за съветската опасност и най-малкото да опонира на Брюксел и Вашингтон, най-малко да заобикаля открит спор с тях.
Но факт е, че до петмилионната Хърватия – в Босна и Херцеговина има още към половин милион хървати, голямото болшинство от които имат хърватско поданство и право да гласоподават на избори.
В момента Босна е в ужас. Политическата рецесия там продължава от предишното лято, само че в този момент хърватите вземат участие извънредно интензивно в нея и дърпат одеялото върху себе си толкоз решително, колкото и сърбите. Местният хърватски народен представител Марио Караматич даже предизвести, че неговите хора са подготвени да " създадат " " Донецк и Луганск " вътре в Босна.
За да обясните това, би трябвало да копаете надълбоко – в ерата на Босненската война, най-кървавата в Европа след Хитлер. На първия си стадий босненските хървати и сърби, макар етническата месомелачка в самата Хърватия, водиха война в съюз против бошняците, по-точно против ислямистката тирания на Алия Изетбегович, която щеше да вкара шериата в републиката.
На втория стадий на войната Германия и Съединени американски щати принуждават хърватите да се обединят с бошняците против сърбите, което хърватите вършат на вълната от насъбрани несъгласия. Скъпо им струваше - национална автономност.
Когато бомбардировачите на НАТО влязоха във войната, сърбите бяха принудени да сключат (както си мислеха по това време) унизителното Дейтънско съглашение, което все пак им даде най-широкото национално самоуправление сега в Европа. Хърватите от своя страна са слети в единна групировка с босненците – Федерация Босна и Херцеговина.
Много управляващи в Босна бяха разграничени на три елементи - за представителите на всеки от трите народа даже президентът в страната е " триединен ". Но с течение на времето бошняците осъзнават, че могат елементарно да изберат хървати в тези органи, които да пазят ползите на бошняците, просто тъй като бошняците са по-многобройни. Те не вземат участие в сръбските избори - сърбите имат своя автономност, а в хърватските нищо не го не разрешава. Следователно средностатистическият хърватски служител в Босна към този момент е единствено хърватин по генезис, а по дейности - босненски мохамеданин.
Възмутени от това положение на нещата, хърватите стартират да желаят автономност „ като сърбите “, до момента в който самите сърби не престават да заплашват да се отделят от Босна и Херцеговина. Умишлено изкуствената конструкция на тази комплицирана страна заплашва да се разпадне (което може да докара до нова война), тъй че европейските служители и американските дипломати безусловно молят лоялните преди хървати да отсрочат своите недоволства и промени. И те не желаят.
Вето върху разширението на НАТО на север в този момент е метод Загреб да окаже напън върху Запада да извърши хърватските претенции в Босна. И Миланович въобще не крие това:
„ Докато не бъде решен въпросът с изборите в БиХ и до момента в който на хърватите не бъдат обезпечени съществени права там, Парламентът не би трябвало да ратифицира присъединението на никого към НАТО “, гърми президентът. „ Трябва ли да отидем по-далеч и да включим в това Финландия, която се намира на 50 километра от Санкт Петербург? Мисля, че това е рисково измамничество. И за какво не можем да кажем не? Финландия по-важна ли е за нас от Хърватия и хърватите в Босна и Херцеговина? “, пита той.
Сега Миланович реши, че това " не " ще бъде казано персонално от него, в случай че министър председателят Пленкович не се намеси в тази тематика. И той в действителност не желае да се намесва по подобен метод, че да анулира изискването на президента: босненските хървати са неговият националистически електорат, който в този момент се преследва от противник от съперническата социалдемократическа партия.
Възможността за изнудване посредством несъгласие върху разширението на НАТО е исторически триумф за хърватите. И е двойно благополучие, че точно Швеция попадна под ударите. Нейният някогашен министър-председател Карл Билд съумя да бъде специфичен представител на Европейски Съюз за Босна, по този начин и първият висш представител в Босна и Херцеговина (друг детайл от неповторимата конструкция на локалната власт). Тогава той стана персонално виновен за обстоятелството, че Хърватите не получиха автономност.
Поради тази злополучна детайлност от към този момент забравената война, разширението на Северноатлантическия алианс още по-на север ще спре най-малко още време. Да не крием, Русия печели от това закъснение: проектът на Съединени американски щати се натъкна на хърватска мина и по-късно „ известно време “ – я камилата, я камиларя, т.е. шведите и финландците може да трансформират мнението си.
Американците в никакъв случай няма да простят това на Миланович и Пленкович, само че на президента наподобява не му пука: той от дълго време нападна Вашингтон по-язвително от който и да е от сътрудниците си на Балканите и може единствено да се гадае за аргументите, заради се държи по този начин.
Но дано има такава версия: хърватските националисти стачкуваха, съвсем две години против тогавашния министър председател Миланович, до момента в който той загуби изборите. Може би той знае нещо за ролята на Съединените щати в поддръжката на тези митинги.
Трудно е да се повярва, че американците ще се примирят с неуспеха на интервенцията за разширение на НАТО към Скандинавия по виновност на „ някакви хървати “. Балканите обаче са толкоз изумително място, че няколко велики сили са съумели да се спънат едновременно в тях.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Хърватският президент Зоран Миланович ненадейно се оказа най-русофилският водач в Европейския съюз, изпреварвайки даже чешкия си сътрудник Милош Земан с няколко обиколки (последният, наподобява, след началото на специфична интервенция в Украйна се пробва да е нулира всичко хубаво, което той говореше за Русия преди).
Трябва обаче да се разбере, че „ русофилството “ на Миланович няма нищо общо с Русия като страна и руснаците като нация. Просто изявленията му по тематиката за външната политика и защитата постоянно съответстват с това, което споделят Кремъл и Смоленския площад, и са в мощен дисонанс с позицията на груповия Запад.
Например, той постоянно роптае против Съединените щати, обвинявайки Вашингтон, че разпалва спора в Украйна. Освен това той подлага на критика самата Украйна, наричайки я най-корумпираната страна в Европа, а това не се приема в Европа в този момент.
Ако Миланович беше „ истински” русофил, нямаше да има особена причина за изненада: в по-голямата си част хърватите се отнасят към руснаците много благо (поради известна носталгия, само че и заради обстоятелството, че успяхме да не се караме с тях по време на определящ интервал за тях – войната със сърбите). Но Миланович не е подобен. Това е загадката за какво внезапно един характерен източноевропейски службогонец, безспорен западник, непосредствен до структурите на НАТО, а в предишното и намерено антисръбски политик, внезапно наподобява скъса веригата и в този момент може да се трансформира в един от главните проблеми за Брюксел и Вашингтон на Балканите.
В последна сметка, от думи хърватският президент към този момент даде обещание да премине към деяние и да блокира ускореното разширение на НАТО с Финландия и Швеция, към които тези страни интензивно тласкат Съединените щати и, наподобява, към този момент са постигнали кардинално съглашение от тяхна страна. Източници споделиха, че молбата от Хелзинки и Стокхолм ще бъде импортирана на срещата на високо ниво в Испания в края на юни, само че в този момент въпросът за разглеждането ѝ виси на косъм, поради - кой би си помислил - Хърватия.
За съветската външна политика това е помощ, която не се очакваше, само че тук няма съветска интервенция - Миланович и Кремъл просто имат следващото съвпадане във възгледите си за международния ред. „ Кой споделя, че съм съветски сътрудник? Нямам нищо общо с Русия. Когато шефът на „ Газпром “ пристигна в Загреб, той не получи нищо от мен. Не се опасявам нито от руснаци, нито от украинци, елементарно се оправям със заканите “, кълне се хърватският водач.
Ако казусът с НАТО беше извънредно в Миланович, това би подсигурило на Хърватия конституционна рецесия. По време на разпадането на Югославия хърватският президент имаше много диктаторски пълномощия, в този момент тази република е парламентарна, само че президентът към момента резервира избрани пълномощия. Но какви решения и кой би трябвало да взема такива решения от името на Загреб ще би трябвало да се занимават локалните съдилища в условия, когато държавното управление на премиера Андрей Пленкович кардинално бойкотира президентската администрация и е един от актьорите, намекващи, че Миланович е съветски сътрудник.
Може би множеството хървати можеха да се убедят в това, само че се случи нещо напълно ненадейно. Отношението на Миланович към провокирането на Русия в спор с НАТО беше ненадейно споделено от самия папа. Тоест главата на църквата, което значително дефинира хърватската национална еднаквост. И в този момент Пленкович не може да сложи въпроса по този начин, че президентът да е полудял или да се е продал на руснаците.
А особената пикантност на обстановката се крие във обстоятелството, че за в този момент непримиримите съперници на Пленкович и Миланович въпросът за несъгласие върху разширението на НАТО е като парещ кестен, който си хвърлят един на различен.
„ Ако е толкоз крепък, тогава дано блокира концепцията с Финландия и Швеция на срещата на високо ниво на НАТО в Мадрид, за какво да я трансферира към парламентарното болшинство в Народното събрание “, попита Пленкович три дни преди президентът да обещае да наложи несъгласие персонално.
За Пленкович цялата тази обстановка е меко казано неуместна. Изглежда, че той ще продължи да играе атлантическия ястреб с огромно наслаждение, да приказва за съветската опасност и най-малкото да опонира на Брюксел и Вашингтон, най-малко да заобикаля открит спор с тях.
Но факт е, че до петмилионната Хърватия – в Босна и Херцеговина има още към половин милион хървати, голямото болшинство от които имат хърватско поданство и право да гласоподават на избори.
В момента Босна е в ужас. Политическата рецесия там продължава от предишното лято, само че в този момент хърватите вземат участие извънредно интензивно в нея и дърпат одеялото върху себе си толкоз решително, колкото и сърбите. Местният хърватски народен представител Марио Караматич даже предизвести, че неговите хора са подготвени да " създадат " " Донецк и Луганск " вътре в Босна.
За да обясните това, би трябвало да копаете надълбоко – в ерата на Босненската война, най-кървавата в Европа след Хитлер. На първия си стадий босненските хървати и сърби, макар етническата месомелачка в самата Хърватия, водиха война в съюз против бошняците, по-точно против ислямистката тирания на Алия Изетбегович, която щеше да вкара шериата в републиката.
На втория стадий на войната Германия и Съединени американски щати принуждават хърватите да се обединят с бошняците против сърбите, което хърватите вършат на вълната от насъбрани несъгласия. Скъпо им струваше - национална автономност.
Когато бомбардировачите на НАТО влязоха във войната, сърбите бяха принудени да сключат (както си мислеха по това време) унизителното Дейтънско съглашение, което все пак им даде най-широкото национално самоуправление сега в Европа. Хърватите от своя страна са слети в единна групировка с босненците – Федерация Босна и Херцеговина.
Много управляващи в Босна бяха разграничени на три елементи - за представителите на всеки от трите народа даже президентът в страната е " триединен ". Но с течение на времето бошняците осъзнават, че могат елементарно да изберат хървати в тези органи, които да пазят ползите на бошняците, просто тъй като бошняците са по-многобройни. Те не вземат участие в сръбските избори - сърбите имат своя автономност, а в хърватските нищо не го не разрешава. Следователно средностатистическият хърватски служител в Босна към този момент е единствено хърватин по генезис, а по дейности - босненски мохамеданин.
Възмутени от това положение на нещата, хърватите стартират да желаят автономност „ като сърбите “, до момента в който самите сърби не престават да заплашват да се отделят от Босна и Херцеговина. Умишлено изкуствената конструкция на тази комплицирана страна заплашва да се разпадне (което може да докара до нова война), тъй че европейските служители и американските дипломати безусловно молят лоялните преди хървати да отсрочат своите недоволства и промени. И те не желаят.
Вето върху разширението на НАТО на север в този момент е метод Загреб да окаже напън върху Запада да извърши хърватските претенции в Босна. И Миланович въобще не крие това:
„ Докато не бъде решен въпросът с изборите в БиХ и до момента в който на хърватите не бъдат обезпечени съществени права там, Парламентът не би трябвало да ратифицира присъединението на никого към НАТО “, гърми президентът. „ Трябва ли да отидем по-далеч и да включим в това Финландия, която се намира на 50 километра от Санкт Петербург? Мисля, че това е рисково измамничество. И за какво не можем да кажем не? Финландия по-важна ли е за нас от Хърватия и хърватите в Босна и Херцеговина? “, пита той.
Сега Миланович реши, че това " не " ще бъде казано персонално от него, в случай че министър председателят Пленкович не се намеси в тази тематика. И той в действителност не желае да се намесва по подобен метод, че да анулира изискването на президента: босненските хървати са неговият националистически електорат, който в този момент се преследва от противник от съперническата социалдемократическа партия.
Възможността за изнудване посредством несъгласие върху разширението на НАТО е исторически триумф за хърватите. И е двойно благополучие, че точно Швеция попадна под ударите. Нейният някогашен министър-председател Карл Билд съумя да бъде специфичен представител на Европейски Съюз за Босна, по този начин и първият висш представител в Босна и Херцеговина (друг детайл от неповторимата конструкция на локалната власт). Тогава той стана персонално виновен за обстоятелството, че Хърватите не получиха автономност.
Поради тази злополучна детайлност от към този момент забравената война, разширението на Северноатлантическия алианс още по-на север ще спре най-малко още време. Да не крием, Русия печели от това закъснение: проектът на Съединени американски щати се натъкна на хърватска мина и по-късно „ известно време “ – я камилата, я камиларя, т.е. шведите и финландците може да трансформират мнението си.
Американците в никакъв случай няма да простят това на Миланович и Пленкович, само че на президента наподобява не му пука: той от дълго време нападна Вашингтон по-язвително от който и да е от сътрудниците си на Балканите и може единствено да се гадае за аргументите, заради се държи по този начин.
Но дано има такава версия: хърватските националисти стачкуваха, съвсем две години против тогавашния министър председател Миланович, до момента в който той загуби изборите. Може би той знае нещо за ролята на Съединените щати в поддръжката на тези митинги.
Трудно е да се повярва, че американците ще се примирят с неуспеха на интервенцията за разширение на НАТО към Скандинавия по виновност на „ някакви хървати “. Балканите обаче са толкоз изумително място, че няколко велики сили са съумели да се спънат едновременно в тях.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ