Тръмп осъди глобализма публично пред ООН
Президентът изрече и куп други погрешни и спорни неща, само че хората по света си вършат изводите
Най-важното в неотдавнашната тирада на американския президент Доналд Тръмп съгласно мене бе това:
„ Америка постоянно ще работи съгласно нашия народен интерес… Америка се ръководи от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма… Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна световна бюрокрация… По целия свят виновните страни би трябвало да се защитят от заканите за суверенитета си освен от претенциите на едно световно държавно управление, само че и от другите форми на насила и владичество. “
Самохвалствата на Тръмп за икономическите му триумфи и съветa към Германия за енергийна самостоятелност бяха посрещнати с подбив в залата, само че думите за патриотизма паднаха напълно на място.
Да, за американския президент, макар последното представено нагоре изречение, суверенитетът явно се отнася единствено за Съединени американски щати и вероятно за техните по-големи и покорни васали. Интересите на Съединени американски щати да изнасят петрол, газ и „ чисти въглища “ по целия свят съгласно него би трябвало да се осъществят, само че ползите на Русия да изнася на ниска цена природен газ в близката й Западна Европа не трябва да се
употребяват със същата привилегия
Но въпреки всичко популисткият протест против „ неизбраната безотчетна администрация “ – било то Международният углавен съд, който в тази ситуация засяга Тръмп, било то самият Европейски Съюз – протест, обхванал цяла Европа и Съединени американски щати в последните години, бе легитимиран и деклариран от допустимо най-високата международна естрада от хипотетичния международен водач.
Всички други го чуха. Дори „ Дойче Веле “ към този момент отписа Меркел, знаменоската на глобализма. А Путин, борецът против претенциите на Съединени американски щати и Европейски Съюз за световен диктат, насила и владичество, радетелят за същински суверенитет, се трансформира в същинския воин на Тръмповото обръщение към света.
Глобализмът в никакъв случай към този момент няма да е същият
Национализмът е елементарно понятен и извънредно инфекциозен. Наполеоновите войни и Октомврийската гражданска война отприщиха бента на националистическите революции надлежно в Европа и в Третия свят през последните два века. Антиглобалисткото евангелие на Тръмп неизбежно ще провокира вълна от антиглобалистки „ смени на режими “ по целия свят.
В България освен ГЕРБ и остатъците от старите десни, сложили се в послушание на западния глобалистки естаблишмент, само че и считаните в този момент за „ патриоти “, ще бъдат в най-скоро време лишени от западната си поддръжка.
Какво е обаче позитивното наличие
на Тръмповия антиглобализъм? В същото време „ Доналдът “ изригна извънредно доста и остри идейни нападки против „ социализма “ и „ комунизма “ – съответно във Венецуела и Куба, само че и изобщо. Това е ненапълно парадоксално – освен забележителна част от електората му е обичайно „ социалистическа “ – работническа, от настоящи и безработни труженици от индустриалните предприятия и мините от Средния Запад на Съединени американски щати, страдащи от „ глобализма “ на евтиния импорт от Китай и Мексико – само че и в предизборната си акция Доналд нееднократно показваше благосклонност към социалиста Бърни Сандърс, който в действителност целеше да му отнеме този електорат.
Общата злост на двамата към лагера на „ глобалистите “ и персонално към тяхното златно момиче Хилари Клинтън правеше Бърни приветлив на Тръмп, само че не и противоположното. Бърни наелектризираше тълпите си последователи с лозунги за сближение на всички елементарни хора от всички раси, в това число незаконните служащи мигранти, против „ Доналд Тръмповците на света “, т.е. расистите, евентуалните нацисти всред капиталистите.
Тръмп завоюва изборите, тъй като
придаде на „ патриотизма “ си и социалистически нотки – за „ власт на народа “, национална индустриална политика с предпочитано развиване на американската промишленост, импортозаместване, основаване на милиони работни места – нещо, което глобалистката хала Хилари по този начин и не съумя да осъзнае и включи в акцията си, макар настояванията на мъжа си Бил. А битката на Тръмп против незаконните мигранти е съзвучна на болката на американските служащи и на профсъюзите, каквото и да приказват обществено.
В инаугурационна му тирада имаше и мощни думи за нуждата да се спре упадъка на междинната класа, ограбването й от олигархията, за положителни учебни заведения, срещу военните случки на Обама и други евентуално социалистически акценти.
Не инцидентно. Преди изборите за президент в 2016 година изследванията посочваха, че 47% от американците имат позитивно отношение към социализма – те не го свързват към този момент с ГУЛаг и свръхвисоки налози, а с на ниска цена и качествено здравно обслужване за всички, с безвъзмездни или евтини държавни (щатски) универститети, с качествени държавни учебни заведения, с детски градини, добър градски превоз, паркове и други публични богатства. А и няма американски физически служащ, който да не мечтае за union job, профсъюзно работно място. Значителна част от евентуално социалическия избор на американската бяла работническа класа отиде за Тръмп.
Според редица водещи международни икономисти основната алтернатива на съвременността е точно „ към световна Офшория за олигархията или към интегрирани национални стопански системи за болшинството “.
Глобализмът е недопустим за народите, тъй като е в работа на олигархията, тъй като е суперкапиталистически. Патриотизмът, който прокламира Тръмп, е по определение ляв популизъм със социалистическа багра.
Растящата централизация на международното благосъстояние във все по-малко ръце, систематичното му и „ висококомпетентно “ бягство от национално данъчно облагане – до степен някои огромни и рентабилни американски корпорации да не заплащат нито стотинка налози в Съединени американски щати – са в действителност гигантска помпа, изсмукваща приход и благосъстояние от обществата в интерес на световната финансова олигархия, тип лихва, преразпределение, или нагледно казано
„ корпоративен комунизъм “,
при който корпорациите получават от обществата „ съгласно потребностите “. Клетвите на Тръмп против социализма и „ комунизма “ за бедните не са нищо друго с изключение на перфидно адвокатстване за „ корпоративния комунизъм “ за богатите. Те зачертават всичките му помпозни думи срещу глобализма, за национализъм и народен суверенитет.
Възможните изходи от сегашната дълбока международна икономическа и обществена рецесия са единствено два – като на Съединени американски щати в 30-те години на предишния век с Ню Дийла, или като на Германия по същото време с нацизма. Отричането и на глобализма, и на социализма по едно и също време тласка света в прегръдката на нацизма.
Най-важното в неотдавнашната тирада на американския президент Доналд Тръмп съгласно мене бе това:
„ Америка постоянно ще работи съгласно нашия народен интерес… Америка се ръководи от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма… Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна световна бюрокрация… По целия свят виновните страни би трябвало да се защитят от заканите за суверенитета си освен от претенциите на едно световно държавно управление, само че и от другите форми на насила и владичество. “
Самохвалствата на Тръмп за икономическите му триумфи и съветa към Германия за енергийна самостоятелност бяха посрещнати с подбив в залата, само че думите за патриотизма паднаха напълно на място.
Да, за американския президент, макар последното представено нагоре изречение, суверенитетът явно се отнася единствено за Съединени американски щати и вероятно за техните по-големи и покорни васали. Интересите на Съединени американски щати да изнасят петрол, газ и „ чисти въглища “ по целия свят съгласно него би трябвало да се осъществят, само че ползите на Русия да изнася на ниска цена природен газ в близката й Западна Европа не трябва да се
употребяват със същата привилегия
Но въпреки всичко популисткият протест против „ неизбраната безотчетна администрация “ – било то Международният углавен съд, който в тази ситуация засяга Тръмп, било то самият Европейски Съюз – протест, обхванал цяла Европа и Съединени американски щати в последните години, бе легитимиран и деклариран от допустимо най-високата международна естрада от хипотетичния международен водач.
Всички други го чуха. Дори „ Дойче Веле “ към този момент отписа Меркел, знаменоската на глобализма. А Путин, борецът против претенциите на Съединени американски щати и Европейски Съюз за световен диктат, насила и владичество, радетелят за същински суверенитет, се трансформира в същинския воин на Тръмповото обръщение към света.
Глобализмът в никакъв случай към този момент няма да е същият
Национализмът е елементарно понятен и извънредно инфекциозен. Наполеоновите войни и Октомврийската гражданска война отприщиха бента на националистическите революции надлежно в Европа и в Третия свят през последните два века. Антиглобалисткото евангелие на Тръмп неизбежно ще провокира вълна от антиглобалистки „ смени на режими “ по целия свят.
В България освен ГЕРБ и остатъците от старите десни, сложили се в послушание на западния глобалистки естаблишмент, само че и считаните в този момент за „ патриоти “, ще бъдат в най-скоро време лишени от западната си поддръжка.
Какво е обаче позитивното наличие
на Тръмповия антиглобализъм? В същото време „ Доналдът “ изригна извънредно доста и остри идейни нападки против „ социализма “ и „ комунизма “ – съответно във Венецуела и Куба, само че и изобщо. Това е ненапълно парадоксално – освен забележителна част от електората му е обичайно „ социалистическа “ – работническа, от настоящи и безработни труженици от индустриалните предприятия и мините от Средния Запад на Съединени американски щати, страдащи от „ глобализма “ на евтиния импорт от Китай и Мексико – само че и в предизборната си акция Доналд нееднократно показваше благосклонност към социалиста Бърни Сандърс, който в действителност целеше да му отнеме този електорат.
Общата злост на двамата към лагера на „ глобалистите “ и персонално към тяхното златно момиче Хилари Клинтън правеше Бърни приветлив на Тръмп, само че не и противоположното. Бърни наелектризираше тълпите си последователи с лозунги за сближение на всички елементарни хора от всички раси, в това число незаконните служащи мигранти, против „ Доналд Тръмповците на света “, т.е. расистите, евентуалните нацисти всред капиталистите.
Тръмп завоюва изборите, тъй като
придаде на „ патриотизма “ си и социалистически нотки – за „ власт на народа “, национална индустриална политика с предпочитано развиване на американската промишленост, импортозаместване, основаване на милиони работни места – нещо, което глобалистката хала Хилари по този начин и не съумя да осъзнае и включи в акцията си, макар настояванията на мъжа си Бил. А битката на Тръмп против незаконните мигранти е съзвучна на болката на американските служащи и на профсъюзите, каквото и да приказват обществено.
В инаугурационна му тирада имаше и мощни думи за нуждата да се спре упадъка на междинната класа, ограбването й от олигархията, за положителни учебни заведения, срещу военните случки на Обама и други евентуално социалистически акценти.
Не инцидентно. Преди изборите за президент в 2016 година изследванията посочваха, че 47% от американците имат позитивно отношение към социализма – те не го свързват към този момент с ГУЛаг и свръхвисоки налози, а с на ниска цена и качествено здравно обслужване за всички, с безвъзмездни или евтини държавни (щатски) универститети, с качествени държавни учебни заведения, с детски градини, добър градски превоз, паркове и други публични богатства. А и няма американски физически служащ, който да не мечтае за union job, профсъюзно работно място. Значителна част от евентуално социалическия избор на американската бяла работническа класа отиде за Тръмп.
Според редица водещи международни икономисти основната алтернатива на съвременността е точно „ към световна Офшория за олигархията или към интегрирани национални стопански системи за болшинството “.
Глобализмът е недопустим за народите, тъй като е в работа на олигархията, тъй като е суперкапиталистически. Патриотизмът, който прокламира Тръмп, е по определение ляв популизъм със социалистическа багра.
Растящата централизация на международното благосъстояние във все по-малко ръце, систематичното му и „ висококомпетентно “ бягство от национално данъчно облагане – до степен някои огромни и рентабилни американски корпорации да не заплащат нито стотинка налози в Съединени американски щати – са в действителност гигантска помпа, изсмукваща приход и благосъстояние от обществата в интерес на световната финансова олигархия, тип лихва, преразпределение, или нагледно казано
„ корпоративен комунизъм “,
при който корпорациите получават от обществата „ съгласно потребностите “. Клетвите на Тръмп против социализма и „ комунизма “ за бедните не са нищо друго с изключение на перфидно адвокатстване за „ корпоративния комунизъм “ за богатите. Те зачертават всичките му помпозни думи срещу глобализма, за национализъм и народен суверенитет.
Възможните изходи от сегашната дълбока международна икономическа и обществена рецесия са единствено два – като на Съединени американски щати в 30-те години на предишния век с Ню Дийла, или като на Германия по същото време с нацизма. Отричането и на глобализма, и на социализма по едно и също време тласка света в прегръдката на нацизма.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ