Президентът Доналд Тръмп съвсем обосновано стигна до извода, че главната

Президентът Доналд Тръмп напълно обосновано стигна до извода, че основната опасност за националната сигурност е ядрено-ракетната стратегия на КНДР, която ще даде на Пхенян опцията да нападна американската територия още след няколко месеца, а в най-хубавия случай след няколко години. Очевидно президентът също по този начин заслужено счита, че се е провалила дългогодишната американска политика на наказания и договаряния, които ту спираха, ту се възобновяваха. Известно е, че тяхната цел бе да лишат Северна Корея от нуклеарно оръжие.

Главното предизвикателство през днешния ден е изборът на една от трите други възможности: да се одобри обстоятелството за съществуване на нуклеарно оръжие в Пхенян, военна интервенция или по-съзидателна и ексцентрична дипломация. Четвъртият вид – промяна на режима – не може да се преглежда съществено, тъй като не може да се преценяват възможностите за триумф и последствията.

Теоретично Съединени американски щати и другите страни могат да се примирят с нуклеарния капацитет на КНДР и да се надяват, че политиката на въздържане ще снижи риска от нанасяне на удар, а системата за противоракетна защита (ПРО) ще минимизира вредите. Проблемът е, че сдържането и ПРО може и да не сработят, по тази причина този вид значи да си живее в непрекъснато очакване на злополуката.

Осен това, даже Пхенян да бъде принуден да се въздържа от потреблението на наличното оръжие, той може да го продаде на други за добра цена. Дори севернокорейският нуклеарен капацитет в никакъв случай да не бъде употребен, самият факт за съществуването му ще докара до разводняване на режима на неразпространение (на оръжията за всеобщо поразяване – ред.), ще принуди Япония и Южна Корея да преразгледат позициите си по този въпрос.

Военната интервенция може да бъде превантивна (унищожаване на възходящата заплаха) или изпреварваща (предотвратяване на директна заплаха). В този случай казусът е в това, че всеки удар ще съставлява скок в неизвестността с евентуално разрушителни последици. Не е допустимо да се знае авансово до какво ще докара военната интервенция и по какъв начин ще реагират севернокорейците. Отчитайки способността на Пхенян да унищожи забележителна част от Сеул с нормално неядрено оръжие, държавното управление на Южна Корея е нащрек по отношение на разновидността за военна интервенция, по тази причина всички стъпки би трябвало доста деликатно да се възнамеряват и координират.

Непривлекателността на двата първи сюжета принуждава политиците да прегледат трети вид – да се опитат да обуздаят севернокорейската нуклеарна опасност по пътя на договарянията. Но както демонстрираха десетилетията безрезултатните старания, дипломацията не е панацея. Ето за какво казусът не е въобще във връщането на масата за договаряния. Важно е да се намерения по какъв начин да се реализира бърз прогрес.

Решението може да се раздели на два стадия: едно междинно съглашение ще разреши да се замрази ядрено-ракетната стратегия на Пхенян, а дълготрайните старания могат последователно да унищожават опасността.

Междинната договорка е по-лесно да се реализира посредством двустранни договорености сред Съединени американски щати и КНДР. Другите страни следва да бъдат осведомени и въвличани в процеса посредством съвещания. Трябва да се откри краен период за постигането на съглашение, с цел да не може Пхенян да протака договарянията, продължавайки създаването на военните си стратегии. Ще му са наложи да спре тестванията на ракети и бойни глави, до момента в който договарянията се водят, а Съединени американски щати и Южна Корея ще би трябвало да се въздържат от удари през този интервал.

В подмяна на огромното заледяване на ракетно-ядрената стратегия, допускане на инспекции и възбрана за предаване на нуклеарни материали и ракетни технологии на трети страни КНДР ще получи намаляване на глобите, а също контракт за формалния завършек на Корейската война - де факто това ще е признание на страната. По-нататъшните договаряния ще обиден нуклеарното разоръжаване и други въпроси (включително правата на човека) против цялостното отпадане на глобите и нормализиране на връзките.
Ричард Хаас и президентът на Южна Корея / БГНЕС
Междинното съглашение няма да позволи нуклеарния проблем на Северна Корея, само че няма да разреши утежняване на ситуацията и ще понижи риска от война, както и неустойчивостта – при сегашните условия този резултат може да общопризнат като оптимално положителен. Доколкото натискът върху Китай против КНДР има основно значение за реализиране на договорката, този вид би трябвало да се поддържа с вложение в положителните връзки с Китай от страна на сегашната администрации. Дори дипломатическите старания още веднъж да се провалят, Вашингтон най-малко ще показва, че е пробвал да води договаряния, преди да избере други, надалеч по-спорни разновидности.

Що се отнася до връзките на Съединени американски щати с Китай, основната цел би трябвало да бъде съдействието за Северна Корея – най-острият проблем в дневния ред на националната сигурност. Икономическата интеграция сред двете страни принуждава Вашингтон и Пекин да поддържат естествени връзки. В близко бъдеще ръководителите на КНР ще са обърнати към вътрешните проблеми, а не към външната политика, и не си коства Съединени американски щати да им пречат. Значи би трябвало да се запази нормалната политика на Съединени американски щати по такива въпроси на двустранните връзки като Тайван, търговията, продажбата на оръжия и Южно-Китайское море. Администрацията на Тръмп не би трябвало да заема позиции, които да провокират рецесия, отвличаща вниманието, нито да навредят на американските ползи. Отношенията с Китай би трябвало да се построяват върху правилото „ Преди всичко Северна Корея “, а не „ единствено Северна Корея “. /БГНЕС

--------------------------

Ричард Хаас, президент на авторитетния в Съединени американски щати Съвет по интернационалните връзки. Анализът е оповестен в списание „ Форин афеърс “.