Честваме паметта на свещеномъченик Симеон Персийски
През ІV век персийският цар Сапор (Шапур) II, от династията на Сасанидите, завзел редица източни византийски области, измежду които Месопотамия и Източна Мала Азия. Той незабавно се постарал да наложи в завладените земи зороастризма, езическа персийска вяра, оповестена за държавен фетиш на Персия.
Сапор направил това в контраст на оповестяването на християнството за разрешена, свободна вяра в цялата римска империя, главен зложелател тогава на Персия. Затова против християните той подхванал грубо и кърваво гонение, траяло две десетилетия. Гонението било както по религиозни, по този начин и по политически аргументи, тъй като на християните се гледало като на предатели на ползите на страната.
По това време в столицата на сасанидската империя, град Ктезифон, покрай сегашен Багдад, и в град Селевкия, на десния бряг на река Тигър, началник на християните бил ученият и старателен свещеник Симеон. Той бил измежду първите жертви на гонението, само че общо хиляди християни били избити поради отхвърли им да се отрекат от вярата в Иисус Христос.
Царят първо убеждавал Симеон да се отхвърли от Христос и да се поклони на слънцето, както правели езичниците в Персия. Симеон уверил царя, че християнската религия възпитава жители, които съблюдават закона, а не безумни бунтовници. Царят обаче бил толкоз преднамерен към него, че заповядал да го хвърлят в пандиза.
В пандиза Симеон срещнал Гузтадат, някогашен християнин, който се отрекъл от Христос, с цел да избави живота си. Тогава Симеон по отговарящ метод още веднъж пробудил съвестта на Гузтадат и той декларирал, че има вяра в Христос. Когато Сапор научил това, се разгневил и заповядал да обезглавят Симеон и Гузтадат, а също така още 1150 християни от тамошната черква. Преди да обезглавят епископа пред очите му посекли стотици християни, негови духовни рожби. Това станало в средата на ІV век, споделя Българска телеграфна агенция.
