През юни японски учени откриха регистрирани в пръстените на дървесни

През юни японски учени откриха регистрирани в пръстените на дървесни стволове следи от радиация, предавана от необяснимо галактическо събитие. Те датират това събитие към 774 или 775 година, без да са в положение да намерят приемливо пояснение.

Според учените, нарасналото наличие на радиоактивния въглерод 14 в годишните кръгове на антични японски кедри свидетелства за това, че Земята е претърпяла " бомбардировка " от галактически лъчи през 774 – 775 година от н.е., оповестиха тогава физиците в публикация в Nature.

Дърветата и другата растителност са доста чувствителни към смяната на изискванията, при които порастват – повишение или понижаване на температурата, силата на слънчевата радиация и други фактори.

Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове - пластовете дървесина, които се образуват през всеки сезон на напредък. Приема се, че тъмните кръгове значат неподходящи условия, а светлите – удобни условия на средата.

Група физици под управлението на Фуса Мияке от университета в Нагоя, Япония, са разучили деликатно годишните кръгове на две антични японски кедрови дървета, за да дефинират точна дата на " удара " от галактически лъчи, който се допуска, че се е случил сред 750 и 820 година от н.е.

Учените фиксирали внезапно нарастване на изотопа на въглерода в кръговете от 774 и 775 година от н.е. Пикът на изотопа не може да се изясни със сезонни промени на силата на слънчевата радиация, тъй като количеството на проучвания детайл надвишавало 20 пъти количеството въглерод 14, останал в дървесината при нараснала слънчева интензивност.

По думите на учените резултатите се съгласуват с получените проби от арктически лед датиран от същото историческо време, където бил регистриран пик на концентрацията на различен " галактически " детайл – берилий 10.

Явлението е в сходство с други проучвания на дървета в Северна Америка и Европа.

Хипотезата за слънчево изригване бе отхвърлена, защото такова събитие не може да бъде задоволително мощно, с цел да провокират такова нарастване на въглерод 14.

Изследователите показват, че средновековните летописи оповестяват за " червен кръст " който се появява в небето след залеза на слънцето, което допуска, че може да бъде детонация на свръхнова. Но събитието датира от 776-та години и не е оставило други физически следи.

Двама учени от Института по астрофизика от Университета в Йена, Германия, оферират друго пояснение за мистериозната бомбардировка на галактически лъчи: доста малко свръхизлъчване на гама-лъчи /GRB/.

Най-ярките феномени във вселената, " стремително " експлоадиране на гама-лъчи, които за няколко секунди придвижват повече сила, в сравнение с Слънцето излъчва за милиарди години.

Според Ралф Нойхаузер и Валери Хамбарян такава гама мълния дава отговор съвършено на ненадейно нарастване на въглерод 14 и липса на исторически свидетелства.

В изследване, оповестено от Британското астрономическо общество, астрономите допускат, че два доста компактни звездни обекта - черни дупки, неутронни звезди или бели джуджета – са се сблъскали и слели, което е довело до този изблик на сила в електромагнитно лъчение.

Подобно обединение води до експлоадиране на гама-лъчи, доста интензивно, само че малко, нормално с дълготрайност по-малко от две секунди, което би могло да изясни за какво то не е било видяно по това време от хората. Благодарение на своите модерни принадлежности, в този момент астрономите могат да участват на тези събития в по-далечни галактики няколко пъти в годината.

Но в случай че това е произхода на галактическите лъчи, оставили следи през 774 или 775 година, а това обединение е настъпило на минимум 3000 светлинни години от Земята. Ако беше по-близо, то животът би бил погубен на повърхността на нашата планета, акцентират създателите.

" Ако експлоадиране на гама-лъчи стане по-близо, то ще аргументи съществени вреди на биосферата. Но даже и на хиляди светлинни години, сходно събитие през днешния ден ще сътвори безпорядък в доста чувствителни електронни системи, от които зависят развитите общества ", сподели Ралф Ноехаузер.

Според него, експлоадиране на гама-лъчи, оставило следи през VIII век, е пристигнало от далечна звездна система сред 3 хиляди и 12 хиляди светлинни години от Слънцето.

" Остава да се дефинира честотата на такива пикове на въглерод 14, т.е. честотата, с която такива експлоадирания въздействат на Земята през 3000 години, оптималната възраст на дърветата живи до през днешния ден наподобява едно такова събитие се състоя ", споделя Ноехаузер.

От друга позиция точното датиране на детонацията дава опция на историците още веднъж да погледнат към тези времена(774 или 775 г.). /БГНЕС