През юни 1947 г. британски и холандски локаторни станции в

През юни 1947 година английски и холандски локаторни станции в разнообразни елементи на Югоизточна Азия, както и радистът на американския боен транспортен съд „ Сребърна звезда “, приели необичайно радиосъобщение. Отначало можело да се разбере единствено сигналът SOS. После в ефира били излъчени няколко изречения: „ Капитанът и всички офицери лежат мъртви в кубрика и на моста. Може би целият екипаж е мъртъв. Аз загивам “.

„ Сребърна звезда “ се устремила към мястото на корабокрушението. Там видели, че голям товарен транспортен съд стои имобилен с угасени мотори. Не личали следи от живот, нито някакви повреди. На мачтата се развявал холандски байрак. На борда се четяло на холандски „ Urang Medan “ („ Човекът от Медан “). Оценявайки равнището на заплаха като доста ниско, капитанът на „ Сребърен звезда “ изпратил избавителен екип на борда.

Палубата и вътрешните пространства на кораба били осеяни с трупове. Дори корабното куче лежало мъртво до стълбичката към мостика. Върху телата нямало рани. Но върху лицата на мъртвите моряци бил застинал смут, а позите им показвали, че се опитвали да се защитят или избягат от нещо.

Нито капка кръв, никаква диря от потребление на огнестрелни оръжия, нито една счупена врата. Капитанът съумял да разкопчае кобура си, само че не и да извади револвера – индивидът умрял с ръце пред себе си, като че ли желал да се извърне от нещо. Дори механиците и огнярите били открити на горните палуби, сякаш нещо ги било прогонило изпод. Радиорубката, обратно на упованията, била празна – радистът, който предавал последния SOS-сигнал, се оказал на няколко десетки метра от радиостанцията.

Военният доктор от „ Сребърна звезда “ успокоил капитана във връзка с възможна болест, само че бил сюрпризиран от други странности. Един от моряците на товарния транспортен съд имал дълбока рана на челото, получена очевидно след рухване от стълба. Но от нея не се била проляла нито една капка кръв – а това било невероятно, даже в случай че раната била посмъртна. Единствено лекарят на „ Уранг Медан “ се намирал на работното си място. Той като че ли бил легнал на кушетката да си почине. На масичката до възглавницата имало готова спринцовка, само че не било ясно какво тъкмо се канел да  инжектира – наоколо нямало медикаменти.

Офицерите и моряците от американския транспортен съд продължавали да се чудят. Според документите на кораба, множеството от моряците трябвало да бъдат малайци и китайци – само че съвсем всички мъртъвци се оказали европейци. Върху кокалчетата на пръстите на капитана имало четири татуирани букви: M, A, R, K. На мостика царувал ред, само че липсвал корабният дневник макар, че останалите документи били на мястото си. Окончателно заплитали обстановката униформените пилотки от нацисткия военно-морски флот, носени от неколцина моряци, въпреки и без кокарди.  Американците не съумели да прегледат долните палуби и трюма – отблъснал ги, като се изразили по-късно, „ пъклен мраз “.

Капитанът на „ Сребърна звезда “ решил да буксира „ Уранг Медан “ до най-близката американска военноморска база за по-нататъшно проучване. Трима моряци останали на товарния транспортен съд в очакване на буксирната команда.  От досада те почнали да се разхождат из каютите и се изгубили от погледите един на различен. След известно време и тримата по едно и също време изскочили на палубата и се хвърлили в морето. По-късно единият от тях декларирал, че влезнал в в радиорубката и видял, че радиостанцията е включена на приемане. Другите двама били забелязали нещо като пушек или мъгла, която пълзяла откъм долните палуби, и почнали да се задушават.

Скоро на „ Сребърна звезда “ също забелязали странния пушек: тъмни облаци преливали над фалшбордовете и се стелели по морската повърхнина. И тогава „ Уранг Медан “ бил разтресен от мощна детонация. Няколко минути по-късно корабът се преобърнал и  потънал. На мястото му не останали даже следи от мазут.

Най-голямата изненада обаче чакала американците по-късно. Оказало се, че транспортен съд с такова име и характерности не бил вписан нито в „ Лойд “ – най-големият корабен указател в света, нито в японските и немски военноморски архиви. По стичане на събитията през идващите 5 години умрели безусловно всички, които били стъпили на „ Уранг Медан “, а също радистът, който получил сигнала, както и капитанът на „ Сребърна звезда “.

След време, обаче, пенсионираният боен моряк Рой Бейнтън, който съществено се бил увлякъл от тази история, се срещнал с немски преселник в Съединени американски щати – професор Теодор Зирсдорфер. Той посочил на Бейнтън илюстрирана листовка, написана през 1954 година на немски език от Ото Милке. Тя се наричала „ Кораб на гибелта в Южното море “ и била отдадена на историята на „ Уранг Медан “. Станал явен произходът на призрачния транспортен съд: той бил назван на името на град Медан на Суматра, а регистриран в пристанището Уджунпанданг на остров Сулавеси.

Според Милке, капитанът бил холандец, а името му – Джером Веркортерен. Но мъртвият човек имал татуировка МАРК на ръката си. Може би, остарелият морски вълк водел двоен живот? Татуирано име върху кокалчетата е изцяло в обичаите на моряците, само че холандец или германец би го написал като MARC – а буквата „ К “ би употребявал американец.

Бейнтън не съумял да се срещне със самия създател на брошурата. Оказало се, че по време на войната писателят Милке бил значима фигура във военно-морското разузнаване на Германия и отговарял за проучването на паранормални явления в морето. Сега побързал да се скрие някъде в Съединени американски щати, а след 2 години починал.

В последна сметка, Байнтън и Зирсдорфер решили, че някогашният военноморски шпионин Милке знаел доста повече, в сравнение с е написал в брошурата си. Повече от него можел да знае единствено лекарят от „ Уранг Медан “, чиято гибел по своите условия била толкоз друга от ориста на останалата част от екипажа.