През януари 1787 г. Катерина Велика тръгва на юг от

През януари 1787 година Катерина Велика потегля на юг от Санкт Петербург към своите нови имперски притежания. Крим е високомерен от Османската империя, както и някои от площите на Полша са подготвени да се огънат под казашката автономност. Пътешествието на Екатерина е впечатляващо за този интервал, тя би трябвало да покрие повече от 6000 километра и ще бъде следвана от моряци и бойци. Придружаващ на тази разходка ще бъде принц Григорий Потьомкин – нейният ухажор и един от губернаторите на нови територии. Катерина разполага с персонална защита, която също не е инцидентна – екзотично подбрани кримски татари, които в миналото са били видяни на парада на гръцките дами, които тогава са облечени като амазонки.

По това време е празник на гръцката митология и жените-воини на Черно море. Потьомкин също съумява да изненада императрицата с доста красиви фойерверки, които съумяват да изрисуват името ѝ в небето. Всички тези старания са в действителност красиви за императрицата, само че самият Потьомкин употребява малко машинация и измама, с цел да направи една в действителност красива разходка. Ето за какво и целият сюжет носи името Потьомковите села. Историята демонстрира, че по това време Украйна въобще не е в най-цветното си положение и в случай че императрицата не желае да остане разочарована, нещо би трябвало да се направи за нейното посещаване и пиротехниката няма да помогне. Григорий основава подправени села и наема хора, които да вървят напред и да боядисват фасадите.

Избира се особено изработен маршрут. Майстори и служащи би трябвало да разглобят новите къщи, откакто кралицата премине, да я изпреварят по обходен маршрут и да ги слагат около идващото преминаващо село. Селяните пък са натоварени с друга задача – да вървят напред със стадата си и да ги пускат да пасат, до момента в който Екатерина минава със своята орда. Междувременно обстановката в Украйна е извънредно грозна, мизерията е на всички места, само че Екатерина в никакъв случай не би трябвало да схваща. Селата на Григорий обаче може да се считат и за клюки, които са публикувани от враговете му. Идеята на императрицата е да опознае своите хора и да се опита да разбере техния метод на живот и съществуване.

Григорий обаче не разрешава това, изключително откакто при откриване на истината, той самият може да бъде погубен. Казаци и татари, като преобладаваща маса от хора, не съумява да впечатли Екатерина. Тя е разочарована от тяхната идеология и експанзия и бързо ги изпраща в заточение, както и разпръсква мнозина в необятната степ. Успява да подреди депортацията на арменци и гърци, което води до пагубни загуби на популация в Крим. Потьомкин се пробва да анексира Крим или най-малко да накара съветската императрица да го направи, като градът можел да се трансформира в разпределителна международна гара сред Азия, Африка и Америка. За да не се разкрие истината, той дава доста функции на локалните да се показват като екзотични персони, само че в това време не можем да пропуснем и още един факт – мощната експанзия и ненавист сред другите представители и общности.

За Руската империя, Крим е ориенталска и културна зона, въпреки и историята да е малко по-различна. Интересно е, че упоритостите на тогавашната империя не престават и до през днешния ден, като някои историци не пропущат и обичаното занятие за основаването на легенди. Заселените казаци в Украйна в действителност получават редица облаги и късмет да се любуват на своя лична просвета и автономност, само че имат ангажимент да пазят селяните. Налага се цензура и никой не схваща, че казаците са новите феодали, които за отбрана ще получат доста количество капитал от своите другари.

Един подобен човек е украинския стихотворец Тарас Шевченко, който съумява да се образова, най-малко до равнището на четене и писане, а по-късно стартира да написа и да рисува. Неговият гений ще успее да го изкара от селото и даже да го изпрати в Санкт Петербург, където даже ще заплати за своята независимост. Докато усъвършенства своите рисунки, създателят не пропуща да подсети и какво е предишното на Украйна. Неговите представители и герои са остарели брадати мъдреци, които се разхождат сами в планините, като постоянно срещат казаци. Именно при тези срещи, се приказва за Русия, Полша и османците. Така създателят разкрива тогавашните украински елити и силата на страната. Разбира се, същата е сменена с сегашния хайлайф, който бърза да се домогне до имперската столица, до момента в който множеството селяни остават във веригите. Историята за Шевченко е епос на свободната нация и украинците би трябвало да се срещнат с него. И в случай че не го схванат, той ще бъде инструментът им за подчиняване.

Една от обичаните поеми е „ Кавказци, която се трансформира в ирония за имперския взор към мюсюлманите в Северен Кавказ – още една локация на за разрастване. Мюсюлманите се разказват като варвари, които имат потребност от християнско опознаване. Свободата е извънредно рисково оръжие и за жал даже фантазията за нея може да коства животи. Шевченко е хванат от тайната полиция и задържан през 1847 година Неговата присъда е 10 години във военно заточение, като му е неразрешено да рисува или да написа. Именно тази присъда го трансформира в страдалец на Украйна и скоро думите му ще стартират да се популяризират още по-агресивно. Един от неговите слогани е повдигнат на Майданските митинги през 2013-2014 година, като сигнал, че обществото няма да се съобщи на държавното управление. Самата задача на Шевченко е да отбрани историята от имперските произволи и да не разрешава бързата и културна смяна.

Самият Гогол също живее в Санкт Петербург, само че не можем да забравим, че откакто израства, избира самичък да изкове своята кариера и име. Съветват го да стартира да написа тъкмо това, което схваща и по тази причина стартира да написа за Украйна. Пише писмо на майка си, която би трябвало да му опише за украинските обичаи и скоро те оживяват в цели два тома, проследвайки живота на украинските селяни. За разлика от Шевченко, Гогол в никакъв случай не стартира да приказва против империята, той остава доста по-дискретен. Това надалеч не му пречи да се подиграва на имперската тъпота и откакто знае по какъв начин да употребява перото – тази задача въобще не е сложна за самия него. Някои от най-хубавите му произведения скоро се трансформират във филми, които се прожектират в Съветска Украйна. Една такава история е „ Изгубеното писмо “.

Там двама казаци би трябвало да занесат писмо до Екатерина Велика. Когато обаче влизат в двореца, те предават празен плик. Всички им се смеят, до момента в който единият казак не зашлевява плесница на Потьомкин. Оказва се, че той е просто кукла и даже не е действителен. Двамата си потеглят ядосани и откакто тряскат вратата мощно, целият палат се унищожава – тъкмо като селата на Потьомкин. През 1973 година Съюз на съветските социалистически републики не разрешава този филм като афектиран за Руската империя. Около две години по-късно Владимир Путин ще стартира своята кариера в Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Самият термин се употребява като икономическа машинация, която да демонстрира развита страна, въпреки и същата да не е такава. На заглавната фотография ще откриете Орегон със здания и цивилизация, въпреки и такива да не е имало.