Римската религия
През VІІІ-VІ в. прочие н. е. в религията на античните римляни задълго се резервират остатъци от първобитните религиозни показа: тотемизъм, фетишизъм, анимизъм. Особено дълго съществува анимизмът – вярата в безличните и нереални духове, които обитават всички заобикалящи индивида материални предмети. Той обаче стопира развиването на антропоморфния мироглед за боговете. Също по този начин самите обществени основи на римското общество спомагат за устойчивостта на фамилните и родовите култове. Всяко семейство е било покровителствано от свои божества, имало е свои светини и собствен култ; център на фамилния фетиш е било огнището, а негов сановник – бащата на фамилията.
За благополучието на римския дом се грижат пенатите – божества на килера и питателните артикули, а за настойници на цялото семейство и стопанство се считат ларите. Всеки член от семейството има необикновен дух-покровител – талант, който се появява при раждането и изчезва със гибелта на индивида. Умрелите членове на фамилията се трансформират в духове, за които живите би трябвало да се грижат. Мъртвите имат потребност от храна и блага. Покойните прародители се считат за богове-покровители – мани. Но в случай че потомците не се грижат за тях, те стартират да преследват живите и се трансформират в зли и отмъстителни духове лемури.
Пантеонът в Рим
От родовите и фамилните култове се развива държавният фетиш към богиня Веста – пазителка на домашното огнище и свещения огън.
Най-старият римски господ Марс изначало се показва като страж на стадата и на жителите. Венера се счита за настойничка на овощните и зеленчуковите градини и е провидение на изобилието и плодородието. Съществува господ на посевите – Сатурн, на жътвата – Конс, а Робиг защищава посевите от дъжда. С култа към земеделските богове са вързани доста от религиозните празненства на римляните.
Първоначалните показа за боговете като безлични и нереални духове последователно се развиват и към този момент през V в. прочие н. е. римляните изобразяват доста от своите богове в човешки облик. Върху образуването на римския мавзолей огромно въздействие оказва етруската вяра. Римляните заимстват от етруските Юнона – етруската Уни, Минерва – етруската Мнерва, евентуално господ Вулкан, както и заемат някои ритуални дейности и системата на гадаене по вътрешностите на животни. Първият римски храм на хълма Капитолий е бил издигнат по етруски пример.
Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, митичните създатели на Рим
От ІІІ в. прочие н. е. върху римската вяра доста мощно стартира да въздейства гръцката митология. Така Юпитер се отъждествява със Зевс, Марс – с Арес, Венера с Афродита, Юнона с Хера, Минерва с Атина, Церера с Деметра. Открояват се основните римски богове с техните функционалности: Юпитер – господ на небето, гърма и мълнията, Марс – господ на войната, Минерва – богиня на мъдростта, настойничка на занаятите, Венера – богиня на любовта и плодородието, Вулкан – господ на огъня и ковашкия поминък, Церера – богиня на растителността, Аполон – господ на слънцето и светлината, Юнона – настойничка на дамите и брака, Меркурий – вестител на боговете, настойник на пасажерите и търговията, Нептун – господ на морето, Диана – богиня на лова.
Друг уважаван господ е Янус, провидение с две лица, господ на всяко начало. Плебеите в Рим почитат божествената троица Церера, Либера-Прозерпина (богиня на виното и веселието) и Либер – господ на виното и веселието. Римският възвишен мавзолей в никакъв случай не се затваря, а в него се одобряват чуждоземни богове. Смята се, че по този начин се усилва мощта на римляните. Рим заимства съвсем целия древногръцки, олимпийски мавзолей, а в края на ІІІ в. прочие н. е. стартира да се уважава и Кибела – богинята-майка на Фригия.
Юпитер
Елинистичните богове на Изтока проникват в римската страна и преместването на източните вярвания продължава и през началото на Новата епоха. Религиозният фетиш на всяко провидение съдържа непоколебим ред и правила по време на жертвоприношенията, римляните се обръщат към своите богове най-често с молба, било то с цел да пратят дъжд, да усилят приплода, да спрат морът по добитъка, да дарят победа. Жертвеното животно се води на специфичния олтар и там го убиват. Част от вътрешностите и натрупа се изгарят още на самия олтар, като в това време се разлива вино. Другата част служи за пиршество на жреците.Специалните колегии на жреците се занимават с обособените ритуали на култовете, извършват своите отговорности по отговорите на боговете, като гадаят и предсказват бъдещето. Между най-древните жречески колегии са тези на авралските братя, които се занимават с молитвите за растежа на посевите. На господ Марс е отдадена колегията на салиите. Колегия от шест непорочни девици (весталки) обслужва култа към Веста. Глава на всички жречески колегии е великият понтифекс, който се избира от националното заседание пожизнено. С религиозните обреди са свързани оповестяването на война, сключването на мир и съхраняването на договорите. Нито една борба, нито едно събитие не се организират, преди римляните да се допитат до боговете.
Според легендата още през царския интервал в Рим се появяват така наречен сибилински книги, формирани от пророчицата Сибила от Киме, които съдържат гръцки оракули и пророчества. Към сибилинските книги римляните се обръщат в съдбоносни за страната моменти и с експлицитното единодушие на Сената.
Форумът в Рим
С развиването на римската вяра се свързва и приемането на култа към Дионис, чието име се трансформира в Бакхус (Вакх) с присъщите за него мистика и оргиастичност. Но съблюдавайки суровите морални правила в Рим, през 186 година прочие н. е. Сенатът не разрешава разюзданите вакханалии, свързани с обредите към божеството.
В Рим се популяризира визията за задгробния живот, развива се култът към сляпата орис – Фортуна, която подарява благополучие и злощастие случайно и постоянно незаслужено.
Римляните отдават огромна респект на боговете и празнуват разнообразни празници, игри и фестивали в тяхна възхвала, само че честват и в името на елементарните неща от всекидневието, бита и живота. Церемониите са придружени от тържествени процесии, жертвоприношения, спектакъл, пантомима, комедия и разнообразни изкуства. Музиката прониква във всички области на културата, само че тук тя придобива театрален и концертен темперамент.
За благополучието на римския дом се грижат пенатите – божества на килера и питателните артикули, а за настойници на цялото семейство и стопанство се считат ларите. Всеки член от семейството има необикновен дух-покровител – талант, който се появява при раждането и изчезва със гибелта на индивида. Умрелите членове на фамилията се трансформират в духове, за които живите би трябвало да се грижат. Мъртвите имат потребност от храна и блага. Покойните прародители се считат за богове-покровители – мани. Но в случай че потомците не се грижат за тях, те стартират да преследват живите и се трансформират в зли и отмъстителни духове лемури.
Пантеонът в Рим
От родовите и фамилните култове се развива държавният фетиш към богиня Веста – пазителка на домашното огнище и свещения огън.
Най-старият римски господ Марс изначало се показва като страж на стадата и на жителите. Венера се счита за настойничка на овощните и зеленчуковите градини и е провидение на изобилието и плодородието. Съществува господ на посевите – Сатурн, на жътвата – Конс, а Робиг защищава посевите от дъжда. С култа към земеделските богове са вързани доста от религиозните празненства на римляните.
Първоначалните показа за боговете като безлични и нереални духове последователно се развиват и към този момент през V в. прочие н. е. римляните изобразяват доста от своите богове в човешки облик. Върху образуването на римския мавзолей огромно въздействие оказва етруската вяра. Римляните заимстват от етруските Юнона – етруската Уни, Минерва – етруската Мнерва, евентуално господ Вулкан, както и заемат някои ритуални дейности и системата на гадаене по вътрешностите на животни. Първият римски храм на хълма Капитолий е бил издигнат по етруски пример.
Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, митичните създатели на Рим
От ІІІ в. прочие н. е. върху римската вяра доста мощно стартира да въздейства гръцката митология. Така Юпитер се отъждествява със Зевс, Марс – с Арес, Венера с Афродита, Юнона с Хера, Минерва с Атина, Церера с Деметра. Открояват се основните римски богове с техните функционалности: Юпитер – господ на небето, гърма и мълнията, Марс – господ на войната, Минерва – богиня на мъдростта, настойничка на занаятите, Венера – богиня на любовта и плодородието, Вулкан – господ на огъня и ковашкия поминък, Церера – богиня на растителността, Аполон – господ на слънцето и светлината, Юнона – настойничка на дамите и брака, Меркурий – вестител на боговете, настойник на пасажерите и търговията, Нептун – господ на морето, Диана – богиня на лова.
Друг уважаван господ е Янус, провидение с две лица, господ на всяко начало. Плебеите в Рим почитат божествената троица Церера, Либера-Прозерпина (богиня на виното и веселието) и Либер – господ на виното и веселието. Римският възвишен мавзолей в никакъв случай не се затваря, а в него се одобряват чуждоземни богове. Смята се, че по този начин се усилва мощта на римляните. Рим заимства съвсем целия древногръцки, олимпийски мавзолей, а в края на ІІІ в. прочие н. е. стартира да се уважава и Кибела – богинята-майка на Фригия.
Юпитер
Елинистичните богове на Изтока проникват в римската страна и преместването на източните вярвания продължава и през началото на Новата епоха. Религиозният фетиш на всяко провидение съдържа непоколебим ред и правила по време на жертвоприношенията, римляните се обръщат към своите богове най-често с молба, било то с цел да пратят дъжд, да усилят приплода, да спрат морът по добитъка, да дарят победа. Жертвеното животно се води на специфичния олтар и там го убиват. Част от вътрешностите и натрупа се изгарят още на самия олтар, като в това време се разлива вино. Другата част служи за пиршество на жреците.Специалните колегии на жреците се занимават с обособените ритуали на култовете, извършват своите отговорности по отговорите на боговете, като гадаят и предсказват бъдещето. Между най-древните жречески колегии са тези на авралските братя, които се занимават с молитвите за растежа на посевите. На господ Марс е отдадена колегията на салиите. Колегия от шест непорочни девици (весталки) обслужва култа към Веста. Глава на всички жречески колегии е великият понтифекс, който се избира от националното заседание пожизнено. С религиозните обреди са свързани оповестяването на война, сключването на мир и съхраняването на договорите. Нито една борба, нито едно събитие не се организират, преди римляните да се допитат до боговете.
Според легендата още през царския интервал в Рим се появяват така наречен сибилински книги, формирани от пророчицата Сибила от Киме, които съдържат гръцки оракули и пророчества. Към сибилинските книги римляните се обръщат в съдбоносни за страната моменти и с експлицитното единодушие на Сената.
Форумът в Рим
С развиването на римската вяра се свързва и приемането на култа към Дионис, чието име се трансформира в Бакхус (Вакх) с присъщите за него мистика и оргиастичност. Но съблюдавайки суровите морални правила в Рим, през 186 година прочие н. е. Сенатът не разрешава разюзданите вакханалии, свързани с обредите към божеството.
В Рим се популяризира визията за задгробния живот, развива се култът към сляпата орис – Фортуна, която подарява благополучие и злощастие случайно и постоянно незаслужено.
Римляните отдават огромна респект на боговете и празнуват разнообразни празници, игри и фестивали в тяхна възхвала, само че честват и в името на елементарните неща от всекидневието, бита и живота. Церемониите са придружени от тържествени процесии, жертвоприношения, спектакъл, пантомима, комедия и разнообразни изкуства. Музиката прониква във всички области на културата, само че тук тя придобива театрален и концертен темперамент.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ