През втория ден от престоя ни в Буенос Айрес се

През втория ден от престоя ни в Буенос Айрес се разходихме от " Палермо " (кварталът, в който бяхме отседнали) до " Ла Бока " (La Boca) – цветният крайбрежен квартал, който диша танго. Именно този ден вървяхме 23 км из града и с помощта на обаянието му ми се стори просто като приятна разходка, а не като маратон.:)

Вървейки към " Ла Бока ", минахме още веднъж през Микроцентъра и продължихме на юг към " Сан Телмо ". Тук спряхме, с цел да посетим El Zanjón de Granados – неповторим градски архитектурен обект, формиран от остарели тухлени тунели, лабиринти, канали и резервоари. Изграден през 1730 година над речен приток, по-късно се трансформира в фамилна къща, а по-късно е преустроен в квартирно жилище с магазини. Посещението е допустимо единствено с екскурзовод и включва сказка на британски или испански език.



Продължавайки на юг от " Сан Телмо ", " Ла Бока " е относително близо. Знаехме, че наближаваме, когато видяхме стадиона " Ла Бонбонера ", откъдето продължихме по изоставените железопътни релси (може да се мине и по уличката отляво на релсите). И ето, че пред нас се разкриха разноцветните къщички, с които " Ла Бока " е толкоз прочут.



Кварталът е ситуиран на брега на река Риачуело, където в предишното жителите му (испански и италиански имигранти, пристигнали в Аржентина в средата на XIX век) са работили в месообработващите хранилища, подготвяйки за експорт аржентинското телешко месо. Така те имали достъп до изостанали бои, които употребявали, с цел да боядисат гофрираните железни фасади на къщите си, което дало на " Ла Бока " неповторимия му образ.



" Ел Каминито " (El Caminito) – най-известната улица в квартала, се намира в южния му край, макар че туристическата тресчица към този момент е необятно публикувана и сувенирните магазинчета и заведенията за хранене с танго са на всички места. Да, в днешно време " Ла Бока " живее най-вече от туризма и цените са леко повишени, само че несъмнено си заслужава да се обядва измежду цветната и безгрижна атмосфера на квартала, до момента в който наблюдаваш професионални танцьори по какъв начин танцуват танго или просто стара двойка на отмора, само че с чувство към танца и един към различен.





Въпреки че гледката край реката е по-скоро индустриална и няма нищо сантиментално в нея, цветният паваж несъмнено притегли вниманието ми.



След малко странствуване с Uber се озовахме на южния завършек на еко резервата Costanera Sur в квартала " Пуерто Мадеро " (в превод Дървено пристанище). Еко резерватът е малко немалък за пешеходни обиколки и не намерихме от кое място да наемем колела. Затова се ограничихме с разходки единствено по крайбрежния бул. " Тристан Ачавал Родригез ", който ни предложи красиви гледки към гората и езерата. Освен това той е и самобитна алея на славата – разполага с голям брой скулптури на известни и обичани аржентински спортисти.

" Пуерто Мадеро " е може би един от най-новите квартали в Буенос Айрес. Бивше интернационално пристанище (построено през 1898 година, само че скоро оказало се незадоволително за количеството превозени стоки), през днешния ден тук се намират някои от най-скъпите недвижими парцели в столицата. Тихо и умерено, със лична марина и уютни тухлени здания, " Пуерто Мадеро " е отлично местенце за следобедно пиво или вечеря.

Известен обект тук е пешеходният Женски мост (Puente de la Mujer). Проектиран от испанския проектант Сантиаго Калатрава и открит през 2001 година, той е дълъг 160 м и има вградена система за завъртане на 90 градуса, позволявайки прекосяването на каналния трафик.



Бялата му конструкция би трябвало да показва двойка, танцуваща танго. Моето въображение обаче не ме води там, където очевидно бих могла да срещна концепцията на архитекта, само че допускам, че както и при тангото тук водещо е чувството…

А за мен Буенос Айрес беше едно необикновено, наситено и цветно прекарване!

 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.