През втората половина на I век и в първите десетилетия

През втората половина на I век и в първите десетилетия на II век в Римската империя живеела християнка, наречена София. В своя живот тя оправдала изцяло името си, което значи " мъдрост ". И като брачна половинка, и по-късно като вдовица тя водела здравомислещ християнски живот, изпълнен с мир, непорочност, благост и смиреност на Божията воля.

Според опциите си тя вършела непрестанно лепта. Животът ѝ бил низ от положителни каузи, отразяващи думите на св. деятел Яков: " Мъдростта, която иде от горната страна, е първом чиста, след това мирна, снизходителна, отстъпчива, цялостна с състрадание и с положителни плодове, безпристрастна и нелицемерна. "

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата щерка се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата щерка София изгубила своя брачен партньор. Мъдрата майка посветила целия си живот на това да възпита дъщерите си по християнски. Тя се стараела те да демонстрират в живота си тия добродетели, на които били кръстени. Под нейно управление дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да демонстрират ревнивост към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се популяризирал из целия град, достигнал и до шефа на региона - Антиох. Той поискал персонално да види това бележито семейство. От диалога с майката и дъщерите схванал, че те изповядват надълбоко християнската религия. Съобщил това на тогавашния император Адриан и от двореца излязла заповед майката и дъщерите ѝ да бъдат доведени неотложно при него.

Пратеници пристигнали в дома на София. Майката ги изслушала и схванала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили, а по-късно тръгнали към залата на този безсърдечен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от наслада, сякаш се явявали на някакво празненство.

Императорът ги запитал за техния жанр, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и умерено тя декларирала, че тя и дъщерите ѝ носят на себе си божественото име на Исус Христос. В умозаключение споделила:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води диалог. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка на име Паладия. На Паладия било поръчано да следи непрестанно цялото семейство, което след три дни трябвало да застане още веднъж на съд пред императора.

В дома на Паладия през деня и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христос Спасителя. Поучавала ги с такива думи:

- Мои благи щерки, пристигна към този момент времето на нашия героизъм! Съобразно с вашите прелестни имена вие би трябвало да покажете твърда религия, непоклатна вяра, нелицемерна обич. Настъпи часът на вашето празненство, когато ще се увенчаете с страдалчески венец. Заради тази новина не жалете младите си тела, не жалете и хубостта си поради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от краткотрайния живот поради безконечния, Христос Спасителят е постоянно здраве, неописуема хубост, вечен, безконечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с милувки и обещания за огромни блага, за популярност, благосъстояние и чест. Знайте - всичко това изчезва като пушек, като прахуляк, който вятърът измита от земното лице. О, мои прелестни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на боязън Божи. И така утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде празненство, ще бъде наслада, в случай че се удостоя да се назовавам майка на мъченички, в случай че устоите поради Господа до кръв и умрете за Него с старание!

Дъщерите слушали думите на своята мъдра майка и ги влагали надълбоко в сърцата си. И решили твърдо да понесат всичко поради Господ.

Адриан повикал християнките на съд и почнал да приказва на дъщерите съблазнително:

- Деца, виждам хубостта ви и щадя младостта ви. Затова ви поучавам като татко: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си аргументите огромно зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствате, ще ви предам на люта гибел. И така, за ваше положително, послушайте ме! Аз ви обичам и не желая да затривам хубостта ви, да ви отнемам от този живот. Бих желал да стана ваш татко!

Трите сестри обаче като в един глас споделили:

- Наш татко е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние желаеме да бъдем обичани от Него, желаем да се назоваваме Негови същински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заканите ти, тъй като и ние желаем да понесем горчиви мъчения поради Исус Христос, нашия Бог!

Удивен от тоя корав отговор, императорът запитал София на каква възраст са дъщерите ѝ.

Тя дала отговор:

- Първата ми щерка, Вяра, е на 12 години. Втората, Надежда, е на 10 години, а третата, Любов - на 9 години.

Адриан решил да се опита да склони към оттегляне от вярата всяка от сестрите поотделно.

Най-напред се обърнал към Вяра, като изискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на изтезание. Съблекли я и почнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да ѝ отрежат гърдите, да я слагат върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ казан със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с огромна наслада и споделила на майка си:

- Помоли се за мене, майко, с цел да завърша сполучливо шествието и да стигна наред до стремежи край - да видя моя любим Господ избавител и да се насладя на Неговото прелестно лице!

На сестрите си рекла:

- Помнете, мои благи сестри, кому дадохме заричане постоянно да служим! Затова дано претърпим до дъно! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова би трябвало да получим еднакъв свършек! Като сестри би трябвало да имаме една воля. Нека да ви бъда образец, та и вие двете да вървите след мене!

Като изрекла тия прощални думи, Вяра целунала майка си и сестрите си. След това се отправила към мястото на наказването.

Като гледала обичаното си чадо, което отивало на гибел, майката се безпокояла единствено за това - да не би някоя от дъщерите ѝ да отстъпи от Господа. С тия мисли тя се обърнала към Вяра:

- Аз те родих, дъще моя. За тебе претърпях болки. Ти иска ми се отблагодариш за това, като умреш за Христовото име и пролееш за Него същата кръв, която си получила от мене!

Вяра била обезглавена с меч.

След това Адриан почнал да уговаря Надежда:

- Любезно чадо, приеми съвета ми - това приказвам, тъй като те обичам - поклони се на Артемида, с цел да не загинеш, както почина твоята по-голяма сестра! Ти видя страшните ѝ страдания, видя страшната ѝ гибел. Нима и ти ще пожелаеш по този начин да страдаш? Повярвай ми, дете мое, аз скърбя твоята младост! Ако изпълниш заповедта ми, ще те разглася за моя щерка!

На тия думи Надежда дала отговор:

- Царю! Нима не съм сестра на тая, която ти умъртви? Аз растях дружно с нея. Заедно с нея се научих от едни и същи книги и майчини директиви да познавам нашия Господ Исус Христос, да имам вяра в Него и да Му се покланям. Не мисли, царю, че аз ще постъпя иначе. Не мисли, че няма да пожелая това, което е желала моята сестра Вяра! Не се бави и не се старай да ме разубеждаваш с доста думи. Пристъпи към деяние и така ще видиш нашето единодушие!

Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските прислужници съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото ѝ с стоманени нокти. От тялото на мъченицата падали живи парчета. Кръвта се леела на струи. Но лицето ѝ сияело с неземна усмивка.

Изтърпяла толкоз люти премеждия, мъченицата засрамила мъчителя с това, че той не бил в положение да победи търпението на една малолетна госпожица.

Тя споделила на императора:

- Христос е моя помощ. Аз освен не се багра от страдания, само че ги и искам като райска приятност. А тебе, мъчителю, чака тъга в геената огнена дружно с демоните, които ти почиташ като богове!

Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ казан с масло и смола. Останала невредима.

Победен от тая девственица, императорът произнесъл най-сетне присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.

Чула присъдата, Надежда споделила на майка си:

- Майко моя, да бъде с тебе мир! Бъди здрава и помни твоята щерка!

София, прегърнала Надежда, целунала я и отвърнала:

- Дъще моя! Благословена си от Господа, иди при сестра си Вяра и дружно с нея застани пред Спасителя!

По това време най-малката сестра, Любов, била застанала на мястото, несъмнено за мъчения. Надежда пристъпила към нея, целунала я и споделила:

- Не оставай тук, сестро! Нека дружно, трите сестри, да застанем пред Пресветата Троица!

После прегърнала бездиханното тяло на своята по-голяма сестра и навела главата си под вдигнатия меч.

Императорът също почнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито милувки, нито убеждавания, нито закани могли да поколебаят любовта на момичето към Исус Христос. Тогава Адриан наредил, като я разтегнал на колелото, да я бият с сопа. Девойката понасяла търпеливо нечовешките изтезания. Разтегнатото ѝ тяло се покрило с кръв като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд.

Адриан измислил нови мъчения. Заповядал да възпламенят пещ. Като я показал на Любов, споделил:

- Девойко, единствено кажи, че почиташ богиня Артемида, и аз ще те освободя! Но в случай че не кажеш това, незабавно ще изгориш в тая разпалена пещ!

На тая опасност момичето дало отговор:

- Велик Бог е моят Исус Христос. Артемида и ти с нея ще погинете!

Озлобеният изтезател заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата непринудено влезнала в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни, а по-късно излязла от пещта здрава и радостна.

Мъченията траяли. Царските прислужници забивали в тялото ѝ стоманени свредели.

Императорът, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

Изслушала присъдата, Любов се зарадвала и незабавно отправила към небето молитва. А майката София се молела на Бога да укрепи с самообладание и най-малката ѝ щерка. След това се обърнала към нея:

- Трето мое чадо, подвизавай се до дъно! Ти вървиш по добър път. И за тебе е изпратен венец. И за тебе се отваря приготвеният чертог. Когато под меча падне главата ти, Спасителят ще одобри душата ти и ще те упокои с твоите сестри. Поменете и мене в царството небесно!

Любов като сестрите си била към този момент коленичила и чакала удара на меча. Главата ѝ паднала на земята. Свело се към земята и тялото ѝ. Обилно се разляла кръвта и на третата мъченица.

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в безценен ковчег. Поставила ги на погребална каляска. Погребала ги отвън града, на висок рид.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се старателно и плачела от наслада. В такова положение предала душата си на Спасителя, уверена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали майката при нейните дъщери. Това станало през 126 година от н. е.

Християнската черква уважава и София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция. Източноправославната черква празнува паметта на четирите мъченици на 17 септември.