Св. мъченици Агатопод дякон и Теодул Солунски
През времето на римските императори Диоклетиан (284–305 г.) и Максимиан (286–305 г.), които били непримирими врагове на Христовата Църква и грубо преследвали християните.
В Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул читател. И двамата водели чист и благодетелен живот. Бог, по Своята благосклонност, надарил младия Теодул с чудотворна мощ. Той излекувал доста заболели от разнообразни заболявания и обърнал мнозина езичници към Христа.
По заповед на императора било подхванато гонение против християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да принуждават християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва. За ония, които не се подчинят на тази заповед, били планувани жестоки санкции.
Градоначалникът на Солун, с цел да сплаши християните, сложил на градския площад разнообразни уреди за наказване на непокорните. Някои християни напуснали скрито града, с цел да се спасят от преследванията на езичниците. Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били подготвени да понесат всички премеждия, даже да одобряват мъченическа гибел за името Христово. В това число били Агатопод и Теодул. Те останали в храма и непрестанно се молели.
Като разбрали за тях, бойците ги заловили и ги хвърлили в тюрма, а след няколко дни ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин. Двамата вървели с бодри стъпки и радостни лица.
Като ги видял, Фаустин повикал първо Теодул и с престорена вежливост му споделил:
- Моля те, момко, откажи се от християнските заблуждения и още веднъж приеми нашия античен закон. Ако не сториш това, ще бъдеш лишен от живота си.
Усмихнат, Теодул дал отговор умерено:
- Отдавна към този момент аз съм се отказал от заблужденията. Аз се багра за тебе, тъй като те заплашва безконечна гибел, тъй като си обикнал заблуждението.
Като разчитал на мъдростта му, градоначалникът се надявал, че посредством лъжливи обещания и посредством блага да склони Теодула да се отхвърли от вярата си. Започнал да му предлага пари и почести, с цел да го склони да принесе жертва на идолите, само че Теодул останал неотстъпчив.
- Ако ти си безучастен към блага и почести, то несъмнено тъгите ще те принуждават да изпълниш царската заповед – споделил стоящият там идолски сановник.
- Мъченията не ме плашат и не ще ме принуждават да извърша вашата воля – отвърнал умерено юношата.
- Та белким животът с всичките му наслади не е по-добър от мъчителната гибел? – запитал градоначалникът.
- Наистина е по този начин – дал отговор Теодул – животът е по-добър от гибелта. И таман тъй като съм уверен в това, аз съм подготвен да жертвам този краткотраен живот, като се надявам да получа безконечен живот и нетленни небесни богатства. Предай тялото ми на огън и рани: то е от пръст; само че нетленната душа, като се разделя с него, ще се възрадва на безконечния живот.
- Кой ще ти даде тези безконечни богатства, за които си подготвен да дадеш живота си? – запитал шефът.
- Господ Бог и Неговия Син Иисус Христос – дал отговор Теодул. – Още от дете нося знака на Неговия кръст и до самата си гибел няма да се разделя с този знак. По-скоро ще се разделя с тялото си, в сравнение с да отстъпя от вярата си. До края на живота си ще остана правилен раб на моя единствен Господар, на моя Бог.
Фаустин бил изумен от твърдостта и мъжеството на юношата. Като се убедил, че препоръките са безполезни и няма да склонят Теодула да се откаже от вярата си, той заповядал да го отведат и повикат Агатопод. Опитал се на първо време да измами стареца, като му споделил:
- Поклони се на нашите богове. Теодул към този момент даде обещание да се отхвърли от предходните си заблуждения и дружно с нас да им принесе жертва.
Агатопод добре познавал младия си другар. Той незабавно схванал хитростта на градоначалника и му дал отговор:
- Заедно с Теодул и аз с наслада ще принеса жертва на същинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос: на този Бог той даде обещание да принесе жертва.
- Не на тези богове, които ти назова, даде обещание Теодул да принесе жертва, а на дванадесетте богове, които ръководят вселената – споделил Фаустин.
Със мощни изрази Агатопод почнал да потвърждава на градоначалника, че направените от глина или метал идоли не са богове, и че безумно постъпват тези, които им се покланят и им принасят жертви.
- Богове ли са тези, които са направени от човешки ръце? Богове ли са тези, които не могат да се защитят от тези, които изискат да ги счупят? Богове ли са тези, които нито виждат, нито вървят, нито пък имат някакво възприятие в себе си? Та белким искаш да принеса жертва на тези ваши лъжливи божества или да пея хвалебни песни на глухите идоли?
Силни и безапелационни били тези думи. Те смутили градоначалника. Той се страхувал, че тези думи могат да подействат на присъстващите там езичници и по тази причина заповядал да закарат Агатопод и Теодул отново в тъмницата. Подир тях тръгнал доста народ. Младостта на Теодул извиквала състрадание у мнозина, и те го съветвали да извърши волята на градоначалника, с цел да избави живота си. Други пък подвиквали на Агатопод:
- Детски разум ли имаш, та не разбираш кое е потребно за живота ти?
Когато пристигнали в тъмницата, те били затворени дружно с нарушителите, наказани за разнообразни закононарушения. Още първата нощ Господ удостоил правилните Си чиновници с чудно привидение. Като се събудили в среднощ, те паднали на колене, навели ниско глави и до разсъмване се молили. Молитвата им била съсредоточена и откровена. Сякаш с едни уста те изричали възприятията си на обич и благодарност към Бог, Който им дал сили да устоят против сегашните изкушения, и Го молели да не ги лишава от Своята помощ при идните им премеждия:
- И в този момент, о Боже, укрепи ни с небесна мощ, та с Твоята помощ мъжествено да претърпим идните мъчения и да преминем в Небесното царство.
Тази молитва мощно подействала на пандизчиите. Мнозина от тях очаквали смъртна присъда или доста тежки физически санкции. В момента обаче те не запомнили всевъзможен боязън, пристигнали при християните, паднали пред краката им, откровено се разкаяли за греховете си и ги молели да им открият по какъв начин могат да се спасят от духовната гибел. Агатопод и Теодул им благовестили евангелското слово и им показали пътя към спасението. Около проповедниците се събрали освен пандизчиите. При тях пристигнали и доста хора, които живели покрай тъмницата. Всички с наслада слушали плодородните думи, които се изливали от устата на Божиите раби.
Уплашен, началникът на тъмничната стража побързал да заяви това на градоначалника:
- Ако двамата християни, които в този момент са затворени, не бъдат погубени в най-скоро време, мнозина ще изоставят боговете и ще повярват в Бога, Когото те проповядват.
Градоначалникът незабавно повикал при себе си Агатопод и Теодул и почнал още веднъж да ги убеждава да изпълнят волята на императора, като принесат жертва на идолите. Както и преди, и двамата останали твърди и уверено отказали да изпълнят съвета му. Фаустин не могъл повече да сдържи гнева си и заповядал, грубо да бият Теодула. Той обаче умерено понесъл наказването, като продължавал да проповядва името на Иисус Христос. След това градоначалникът изискал от Теодул да му съобщи християнските книги, само че той му дал отговор:
- Ако съм сигурен, че ти искаш да узнаеш истината и да се откажеш от заблужденията си, аз с наслада щях да ти донеса книгите на пророците и апостолите, само че тъй като съм уверен, че имаш неприятни планове, няма да ти предам Божия подарък.
Фаустин още повече се разгневил и почнал да заплашва Теодула със смъртно наказване.
- Няма да те пощадя. Ще заповядам да нарежат тялото ти на парчета и ще ги хвърля за храна на зверовете, в случай че не ме послушаш – споделил му той.
- Тялото ми е готово за страдания. Прави с него каквото искаш, само че аз няма да предам свещените книги да бъдат поругани – дал отговор твърдо Теодул.
За да сплаши мъченика и да го принуди де са откаже от вярата си, градоначалникът заповядал да го откарат на мястото, където се изпълнявали смъртните санкции. Като видял издигнатия гол меч, Теодул преклонил глава и извикал:
- Слава на моя Господ Иисус Христос, Който благоволи да пострада за нас. Укрепен от Неговата берекет, аз с наслада загивам за Него.
Теодул не бил посечен. Градоначалникът единствено желал да го сплаши. Като разбрал, че Теодул не трепнал пред смъртното наказване, той още веднъж го повикал при себе си. В това време той разпитвал стареца Агатопод.
- Някакво роднинство ли ви свързва с Теодул? – попитал го той.
- Роднински връзки нямаме, само че сме свързани с обща религия – дал отговор старецът.
- Думите ти демонстрират, че вие двамата желаете едно и също наказване – споделил Фаустин.
- Ако умрем от идентични страдания, ще получим и идентична премия – дал отговор Агатопод.
- Не те ли е позор на твоите години да се заблуждаваш като младеж и непринудено да отиваш на гибел?
- Аз не се подлъгвам и вярата ми на Христа не е суетна – дал отговор Агатопод. – Похвалявам Теодула, че държи твърдо за вярата си. Аз съм по-стар от него и по тази причина съм задължен да му покажа по-голямо старание към моя Бог.
Тогава градоначалникът се обърнал към Теодул:
- Не се мами от думите на тоя дъртак – споделил му той. – Не отивай неразумно на гибел. Той желае гибелта, тъй като е към този момент остарял. Но ти си млад. Малко си живял. Защо искаш да се лишиш от този щастлив живот?
- Ако и да съм млад на години, аз наедно с този дъртак се уповавам на Бога и съм подготвен да пострадам за Него – дал отговор Теодул.
Градоначалникът заповядал да ги вържат и още веднъж да ги отведат в тъмницата. Там пристигнали техните познати и другари да изкажат своите съжаления за печалната им орис. Някои проливали сълзи.
- Защо плачете? – запитал ги Теодул.
- Плачем за вашето злощастие – дали отговор те.
- Няма за какво да плачете за нас, тъй като ни следва нещо по-добро – споделил им той.
По заповед на Фаустин двамата мъченици били оковани в тежки вериги и били откарани във вътрешната тюрма. Там ги затворили в тясна килия, с цел да не може никой да ги посети.
През нощта Господ ги удостоил с привидение, в което им разкрил каква ще бъде тяхната гибел, и по какъв начин след нея ще бъдат избавени. Двамата видели на сън, че пътуват с транспортен съд в намерено, бурно море. Вълните заливали кораба и почнали да го разрушават. Всички пасажери изпаднали в смут. Някои се хвърлили в морето и почнали да се давят. А те двамата, избавени от вещото ръководство на капитана на кораба, облечени в бели облекла, се озовали на планина, висока до небето. След като се събудили, те си разказали един на различен съня и се учудили, че и двамата са видели едно и също привидение и с гореща молитва благодарили на Бога, че им отрежда идентична орис.
Преди да свършат молитвата си, рано сутринта, пристигнали бойци и за трети път ги откарали при Фаустин, който и в този момент почнал да ги убеждава да се откажат от вярата си. Отговорът обаче бил все същият:
- Ние сме християни и за името Христово сме подготвени да изтърпим всевъзможни премеждия.
Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: " Теодул и Агатопод, тъй като отхвърлиха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето ".
Напразно другари и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, с цел да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни. Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където починали. След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
В Солун живеели двама предани на Христа свещенослужители: старецът Агатопод и юношата Теодул. Агатопод бил дякон, а Теодул читател. И двамата водели чист и благодетелен живот. Бог, по Своята благосклонност, надарил младия Теодул с чудотворна мощ. Той излекувал доста заболели от разнообразни заболявания и обърнал мнозина езичници към Христа.
По заповед на императора било подхванато гонение против християните в цялата империя. Управителите на всички области били задължени да принуждават християните да се покланят пред езическите идоли и да им принесат жертва. За ония, които не се подчинят на тази заповед, били планувани жестоки санкции.
Градоначалникът на Солун, с цел да сплаши християните, сложил на градския площад разнообразни уреди за наказване на непокорните. Някои християни напуснали скрито града, с цел да се спасят от преследванията на езичниците. Други се изплашили от мъченията и се отказали от вярата си, а мнозина останали в града и били подготвени да понесат всички премеждия, даже да одобряват мъченическа гибел за името Христово. В това число били Агатопод и Теодул. Те останали в храма и непрестанно се молели.
Като разбрали за тях, бойците ги заловили и ги хвърлили в тюрма, а след няколко дни ги изкарали на разпит пред градоначалника Фаустин. Двамата вървели с бодри стъпки и радостни лица.
Като ги видял, Фаустин повикал първо Теодул и с престорена вежливост му споделил:
- Моля те, момко, откажи се от християнските заблуждения и още веднъж приеми нашия античен закон. Ако не сториш това, ще бъдеш лишен от живота си.
Усмихнат, Теодул дал отговор умерено:
- Отдавна към този момент аз съм се отказал от заблужденията. Аз се багра за тебе, тъй като те заплашва безконечна гибел, тъй като си обикнал заблуждението.
Като разчитал на мъдростта му, градоначалникът се надявал, че посредством лъжливи обещания и посредством блага да склони Теодула да се отхвърли от вярата си. Започнал да му предлага пари и почести, с цел да го склони да принесе жертва на идолите, само че Теодул останал неотстъпчив.
- Ако ти си безучастен към блага и почести, то несъмнено тъгите ще те принуждават да изпълниш царската заповед – споделил стоящият там идолски сановник.
- Мъченията не ме плашат и не ще ме принуждават да извърша вашата воля – отвърнал умерено юношата.
- Та белким животът с всичките му наслади не е по-добър от мъчителната гибел? – запитал градоначалникът.
- Наистина е по този начин – дал отговор Теодул – животът е по-добър от гибелта. И таман тъй като съм уверен в това, аз съм подготвен да жертвам този краткотраен живот, като се надявам да получа безконечен живот и нетленни небесни богатства. Предай тялото ми на огън и рани: то е от пръст; само че нетленната душа, като се разделя с него, ще се възрадва на безконечния живот.
- Кой ще ти даде тези безконечни богатства, за които си подготвен да дадеш живота си? – запитал шефът.
- Господ Бог и Неговия Син Иисус Христос – дал отговор Теодул. – Още от дете нося знака на Неговия кръст и до самата си гибел няма да се разделя с този знак. По-скоро ще се разделя с тялото си, в сравнение с да отстъпя от вярата си. До края на живота си ще остана правилен раб на моя единствен Господар, на моя Бог.
Фаустин бил изумен от твърдостта и мъжеството на юношата. Като се убедил, че препоръките са безполезни и няма да склонят Теодула да се откаже от вярата си, той заповядал да го отведат и повикат Агатопод. Опитал се на първо време да измами стареца, като му споделил:
- Поклони се на нашите богове. Теодул към този момент даде обещание да се отхвърли от предходните си заблуждения и дружно с нас да им принесе жертва.
Агатопод добре познавал младия си другар. Той незабавно схванал хитростта на градоначалника и му дал отговор:
- Заедно с Теодул и аз с наслада ще принеса жертва на същинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос: на този Бог той даде обещание да принесе жертва.
- Не на тези богове, които ти назова, даде обещание Теодул да принесе жертва, а на дванадесетте богове, които ръководят вселената – споделил Фаустин.
Със мощни изрази Агатопод почнал да потвърждава на градоначалника, че направените от глина или метал идоли не са богове, и че безумно постъпват тези, които им се покланят и им принасят жертви.
- Богове ли са тези, които са направени от човешки ръце? Богове ли са тези, които не могат да се защитят от тези, които изискат да ги счупят? Богове ли са тези, които нито виждат, нито вървят, нито пък имат някакво възприятие в себе си? Та белким искаш да принеса жертва на тези ваши лъжливи божества или да пея хвалебни песни на глухите идоли?
Силни и безапелационни били тези думи. Те смутили градоначалника. Той се страхувал, че тези думи могат да подействат на присъстващите там езичници и по тази причина заповядал да закарат Агатопод и Теодул отново в тъмницата. Подир тях тръгнал доста народ. Младостта на Теодул извиквала състрадание у мнозина, и те го съветвали да извърши волята на градоначалника, с цел да избави живота си. Други пък подвиквали на Агатопод:
- Детски разум ли имаш, та не разбираш кое е потребно за живота ти?
Когато пристигнали в тъмницата, те били затворени дружно с нарушителите, наказани за разнообразни закононарушения. Още първата нощ Господ удостоил правилните Си чиновници с чудно привидение. Като се събудили в среднощ, те паднали на колене, навели ниско глави и до разсъмване се молили. Молитвата им била съсредоточена и откровена. Сякаш с едни уста те изричали възприятията си на обич и благодарност към Бог, Който им дал сили да устоят против сегашните изкушения, и Го молели да не ги лишава от Своята помощ при идните им премеждия:
- И в този момент, о Боже, укрепи ни с небесна мощ, та с Твоята помощ мъжествено да претърпим идните мъчения и да преминем в Небесното царство.
Тази молитва мощно подействала на пандизчиите. Мнозина от тях очаквали смъртна присъда или доста тежки физически санкции. В момента обаче те не запомнили всевъзможен боязън, пристигнали при християните, паднали пред краката им, откровено се разкаяли за греховете си и ги молели да им открият по какъв начин могат да се спасят от духовната гибел. Агатопод и Теодул им благовестили евангелското слово и им показали пътя към спасението. Около проповедниците се събрали освен пандизчиите. При тях пристигнали и доста хора, които живели покрай тъмницата. Всички с наслада слушали плодородните думи, които се изливали от устата на Божиите раби.
Уплашен, началникът на тъмничната стража побързал да заяви това на градоначалника:
- Ако двамата християни, които в този момент са затворени, не бъдат погубени в най-скоро време, мнозина ще изоставят боговете и ще повярват в Бога, Когото те проповядват.
Градоначалникът незабавно повикал при себе си Агатопод и Теодул и почнал още веднъж да ги убеждава да изпълнят волята на императора, като принесат жертва на идолите. Както и преди, и двамата останали твърди и уверено отказали да изпълнят съвета му. Фаустин не могъл повече да сдържи гнева си и заповядал, грубо да бият Теодула. Той обаче умерено понесъл наказването, като продължавал да проповядва името на Иисус Христос. След това градоначалникът изискал от Теодул да му съобщи християнските книги, само че той му дал отговор:
- Ако съм сигурен, че ти искаш да узнаеш истината и да се откажеш от заблужденията си, аз с наслада щях да ти донеса книгите на пророците и апостолите, само че тъй като съм уверен, че имаш неприятни планове, няма да ти предам Божия подарък.
Фаустин още повече се разгневил и почнал да заплашва Теодула със смъртно наказване.
- Няма да те пощадя. Ще заповядам да нарежат тялото ти на парчета и ще ги хвърля за храна на зверовете, в случай че не ме послушаш – споделил му той.
- Тялото ми е готово за страдания. Прави с него каквото искаш, само че аз няма да предам свещените книги да бъдат поругани – дал отговор твърдо Теодул.
За да сплаши мъченика и да го принуди де са откаже от вярата си, градоначалникът заповядал да го откарат на мястото, където се изпълнявали смъртните санкции. Като видял издигнатия гол меч, Теодул преклонил глава и извикал:
- Слава на моя Господ Иисус Христос, Който благоволи да пострада за нас. Укрепен от Неговата берекет, аз с наслада загивам за Него.
Теодул не бил посечен. Градоначалникът единствено желал да го сплаши. Като разбрал, че Теодул не трепнал пред смъртното наказване, той още веднъж го повикал при себе си. В това време той разпитвал стареца Агатопод.
- Някакво роднинство ли ви свързва с Теодул? – попитал го той.
- Роднински връзки нямаме, само че сме свързани с обща религия – дал отговор старецът.
- Думите ти демонстрират, че вие двамата желаете едно и също наказване – споделил Фаустин.
- Ако умрем от идентични страдания, ще получим и идентична премия – дал отговор Агатопод.
- Не те ли е позор на твоите години да се заблуждаваш като младеж и непринудено да отиваш на гибел?
- Аз не се подлъгвам и вярата ми на Христа не е суетна – дал отговор Агатопод. – Похвалявам Теодула, че държи твърдо за вярата си. Аз съм по-стар от него и по тази причина съм задължен да му покажа по-голямо старание към моя Бог.
Тогава градоначалникът се обърнал към Теодул:
- Не се мами от думите на тоя дъртак – споделил му той. – Не отивай неразумно на гибел. Той желае гибелта, тъй като е към този момент остарял. Но ти си млад. Малко си живял. Защо искаш да се лишиш от този щастлив живот?
- Ако и да съм млад на години, аз наедно с този дъртак се уповавам на Бога и съм подготвен да пострадам за Него – дал отговор Теодул.
Градоначалникът заповядал да ги вържат и още веднъж да ги отведат в тъмницата. Там пристигнали техните познати и другари да изкажат своите съжаления за печалната им орис. Някои проливали сълзи.
- Защо плачете? – запитал ги Теодул.
- Плачем за вашето злощастие – дали отговор те.
- Няма за какво да плачете за нас, тъй като ни следва нещо по-добро – споделил им той.
По заповед на Фаустин двамата мъченици били оковани в тежки вериги и били откарани във вътрешната тюрма. Там ги затворили в тясна килия, с цел да не може никой да ги посети.
През нощта Господ ги удостоил с привидение, в което им разкрил каква ще бъде тяхната гибел, и по какъв начин след нея ще бъдат избавени. Двамата видели на сън, че пътуват с транспортен съд в намерено, бурно море. Вълните заливали кораба и почнали да го разрушават. Всички пасажери изпаднали в смут. Някои се хвърлили в морето и почнали да се давят. А те двамата, избавени от вещото ръководство на капитана на кораба, облечени в бели облекла, се озовали на планина, висока до небето. След като се събудили, те си разказали един на различен съня и се учудили, че и двамата са видели едно и също привидение и с гореща молитва благодарили на Бога, че им отрежда идентична орис.
Преди да свършат молитвата си, рано сутринта, пристигнали бойци и за трети път ги откарали при Фаустин, който и в този момент почнал да ги убеждава да се откажат от вярата си. Отговорът обаче бил все същият:
- Ние сме християни и за името Христово сме подготвени да изтърпим всевъзможни премеждия.
Тогава градоначалникът издал следната смъртна присъда: " Теодул и Агатопод, тъй като отхвърлиха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето ".
Напразно другари и познати молели мъчениците да принесат жертва на идолите, с цел да спасят живота си. Теодул и Агатопод останали непреклонни. Присъдата била изпълнена. Устните им шептели молитва, когато ги хвърляли в морето, където починали. След известно време вълните изхвърлили телата им на брега. Приятелите им ги погребали с подобаваща чест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ