Социализмът е заложен в човешката природа и е безполезно да му се съпротивляваме
Ако съберете към три дузини мъже над четиридесет години в една стая и извикате думата „ социализъм “, ще стартира подобен шум, че може и да си запушите ушите. Някои ще извикат, че това е върхът на човешкото развиване. Други споделят, че това е гнусна болест, която визира обществата. Ако ги вържеш за леглата и започнеш да ги питаш един по един какво схваща под термина, се оказва, че няма обща семантика. Социализмът е нещо друго за всеки.
За някои „ социализмът “ е най-лошите аспекти на късния Съюз на съветските социалистически републики. Обгръща ги атмосферата на филмите „ Гараж ” и „ Афоня ” дружно, ръката се протяга да разкопчае яката поради задушаващата „ социалистическа ” несвобода. Други са пленени от напълно други мемоари - за пионерски лагери и спортни клубове. Най-важният спомен е чувството за успокоение за утрешния ден, както вашето, по този начин и на вашите деца. За последователите на социализма несвободата е по-скоро обвързвана с неплатен ипотечен заем, провесен като тежест на врата, това е, което задушава. Двете действителности не се пресичат.
Какъв е тоя социализъм въобще? Определението от руските учебници - " обществена система, в която средствата за произвеждане са социализирани ", с други думи, всички предприятия са държавни - към момента наподобява правилно за мнозина през днешния ден. Но какво да вършим със скандинавския социализъм? Излиза, че това не е социализъм, а машинация, основана от проклетите експлоататори на шведския и норвежкия народ? Мисля, че мнозина ще се съгласят - интуитивно е ясно, че скандинавците имат социализъм.
Европейските социалисти дават определение за средствата за произвеждане през XIX век, още преди Маркс. Тогава те се борят за съществени права: ограничение на работния ден, възбрана на детския труд и други сходни. Единственият метод за реализиране на мечтаното, който тогава виждаха, беше национализацията на промишлеността. Ако заводите са болшинство, хората няма да се оставят да бъдат унизени, това беше логиката. Оттук и безконечният етикет „ социалдемократически “. Демокрацията е властта на болшинството. Поне през XIV век е било всекидневно да се мисли по този начин. Но след Втората международна война и още повече от 70-те години на предишния век европейскитесоциалисти все по-малко си спомнят за национализацията. Това не попречи на никого да ги счита за социалисти.
Очевидно е належащо друго определение. Ще го дам и даже ще му положа някаква научна основа. Всички знаят за пирамидата на потребностите на Маслоу. Има няколко сходни системи – да вземем за пример доста по-добре създадената система на учен Павел Симонов. Въпросът е, че има биологични потребности - хранене, сън, персонална сигурност и сигурност на потомството и така нататък Има обществени потребности - другарство, обич, почитание... И има духовни потребности - себереализация, хармония, естетика... Така същността на социализма е, че обществото подсигурява на своите членове отбраната на главните физиологични и обществени потребности. Това е всичко. В социализма към този момент няма хрумвания. Без комисари с прашни каски - нищо сходно. Грижа единствено за главните потребности. Всичко отвън това няма нищо общо със социализма – това са следи от други „ -изми “. Социализмът може елементарно да се комбинира с всяка икономическа система, в това число капитализма и пазара.
Да се върнем на нашите евросоциалисти. Никой в средата на XIX век не може даже да си показа, че капиталист по лична воля може да раздаде 46% от облагите си под формата на налози, както в този момент се случва във Франция. Когато през XX век започнаха да „ социализират ” не средствата за произвеждане, а принадената стойност посредством високи налози, социалистите бяха изцяло удовлетворени от това. Защото унищожаването на неравенството и въвеждането на някакви правила на играта за капиталистите беше тяхната същинска фантазия. За един социалист национализацията не е самоцел, а инструмент, който той може да изхвърли като непотребен, в случай че получи това, което желае и без него.
И какво е това " желателно "? Нека поговорим по-подробно за какви гаранции приказваме. В една социалистическа страна никой няма да почине от беднотия от апетит или болест. Всеки ще получи приблизително обучение в детството си и пенсия в преклонна възраст. Довеждайки социалистическите режими до прекаленост, социалистите-фундаменталисти също по този начин дават обещание, че децата ще получават гратис висше обучение и, в най-крайните случаи, че никой няма да остане без дом. Косвени признаци на социализма: пенсии, компенсации за безработица, безвъзмездна де юре или де факто медицина, приблизително обучение, безвъзмездни или евтини предучилищни институции, клубове и секции, евтини и от време на време безвъзмездни жилища, грижи за сираци и други.
Сега да забележим къде, въз основа на това определение, намираме социализма. Под една или друга форма той участва в доста страни, в това число и в днешна Русия.
Социализъм сигурно е имало в Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, в Либия преди свалянето на Кадафи.
В Западна Европа социализмът към момента съществува. Тук в по-голямата си част висшето обучение е гратис. По създание гратис опазване на здравето. Доскоро ипотечните лихви бяха доста хуманни. Вярно е, че налозите върху парцелите са високи, което изкушава мнозина да наемат.
Почти нулев социализъм в Съединени американски щати. В Щатите медицината е доста скъпа. Опитаха да го създадат по-достъпен посредством “Медикеър ” и “Медикейд ”, само че етикетите с цените бяха толкоз скандални, че не се. Америка има скъпи колежи и университети. На процедура няма отпуски или това, което наричахме майчинство.
Интересно е да погледнем по-отблизо Китай. Това социалистическа страна ли е? Доста дълго време пенсионната система в Китай се прилагаше единствено за държавните чиновници, само че в този момент обсегът й е коренно уголемен. Медицината тук е най-вече платена. Висшето обучение е платено, в случай че не отговаряте на изискванията за стипендия, каквито има много. Трябва да купувате недвижими имоти; в някои райони цените са високи. За съпоставяне: делът на обществената част в бюджета на Германия е 38,6%, в КНР общо, в случай че се броят всички бюджети, които не са консолидирани тук, се оказва 27,5%. От тези числа излиза наяве кой е по-големият социалист. Струва си да се спомене обаче, че Китай е една от дребното страни, в които социализмът става повече, а не по-малко. И властта обществено заявява придвижване към социализма, а не от него.
Общества, вкусили социализма, доста мъчно се отвръщат от него. За да премахнеш публично социализма, би трябвало да си обезверен като аржентинците. В някакъв Киргизстан действителността на социализма е нулева, с изключение на може би в учебните заведения. Но към момента участва в рудиментарна форма. Политиците ги е боязън да излязат пред хората и да разгласят, че от на следващия ден няма да има пенсии, а всички медикаменти ще станат платени. Въпреки че в действителност пенсиите са толкоз дребни, че могат да бъдат подценени, а в клиниките даже през днешния ден би трябвало да отделите пари.
Тачър поставя големи старания да изкорени английския социализъм и това провокира мощна опозиция на Острова. Обединените профсъюзи на Англия пуснаха подарък при започване на 2000 година, състоящ се от бутилка уиски и тениска с надпис „ Вещицата е мъртва “. Инструкциите споделят, че комплектът би трябвало да се употребява неотложно, незабавно щом стане известно, че „ Желязната лейди “ е умряла. Наистина, вечерта, когато Маргарет умря, имаше всеобщи празненства по улиците. Мнозина изкрещяха надписа от същата тениска, единствено заменяйки „ w “ с „ b “. Такава е огромната обич към тези, които разрушават обществените гаранции.
В останалата част от Западна Европа разрушаването на социализма след рухването на Съюз на съветските социалистически републики върви постепенно – тъй че никой да не го забележи. Но витрината на „ капитализъм с човешко лице “ към този момент не беше нужна след гибелта на Съюза, тъй че постепенно се демонтира.
В страните от някогашния социалистически лагер социализмът залязва от 90-те години на предишния век под прикритието, че е изискване за влизане в клуба на по този начин наречените развити страни, където сякаш няма място за това събитие. Но се получи на няколко места. Както виждаме, в случай че заради исторически обрати в миналото се е случил социализмът, той настойчиво се държи.
Защо? Защото е част от нашата природа. Шимпанзетата хранят старите си родственици, които са останали без зъби, като дъвчат храна вместо тях. И осиновяват сираци. Биолозите споделят, че съгласно строгата научна подредба Хомо сапиенс е третият тип шимпанзета, тъй че не е изненадващо, че сме покрай концепцията да поддържаме „ своите “. Това държание, съчетано с другите ни мощни страни, е това, което направи нашия тип толкоз сполучлив. Много по-успешни от типовете, които избират индивидуализма.
Да, социализмът има съществени дефекти. На първо място, това е зависимостта, която изтезава такива общества. В Западна Европа безделниците през днешния ден са извънредно публикувани, както едно време в Съюз на съветските социалистически републики. Както в Щатите, в тези пластове, които са се пристрастили към обществените грижи, приказваме най-вече за чернокожите. Разбира се, мнението, че щом се задоволят главните потребности, всеки незабавно стартира да твори и се самореализира, е наивно. Много хора в тази обстановка избират дивана и бирата.
Но каква е алтернативата? В несоциалистическите общества момчетата като Афоня са принудени да работят от боязън да не бъдат оставени встрани. Ситуацията ги принуждава да си скъсат задниците. Страхът е най-силният мотиватор, който може да спори. Но в последна сметка не е толкоз добре, в случай че погледнете от задоволителна височина. Страхът създава кортизол, който прави хората по-глупави - това е медицински факт. Някой има ли потребност от навалица простаци?
При социализма гениите, които могат да се родят във всяко семейство, се употребяват доста по-ефективно, това си е чиста лотария. Дейвид Хайнмайер Хансън, съосновател на “Бейскамп ”, едно от най-хубавите приложения за ръководство на планове в света, един път написа трогателна обява за това по какъв начин би останал никой в несоциалистическа страна. Семейството му било толкоз оскъдно, че събирало всички помощи, които можело. Ако не бил датският социализъм, майка му нямало да може да си разреши компютър, той нямало да усвои програмирането – и нямаше да може да се осъществя. Датчанинът очевидно намекваше за Съединени американски щати, където живее в този момент. В Скандинавия, изключително в Норвегия, степента на корелация сред приходите на децата и техните родители е доста ниска. В Съединени американски щати това е непостижимо - в случай че татко ти е бедняк, най-вероятно ще станеш безпаричен. И назад. Тоест, американската фантазия, меко казано, е просто мит. Това не съм го измислил, това са данни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Организацията за икономическо съдействие и развиване - западна институция.
Да се даде опция на всеки гений да се развива е значимо, изключително при намаляваща раждаемост. За да намерите самородно парченце, би трябвало да премахнете доста камък. Но си коства. Няма признаци, че геният или интелигентността са наследени. Напротив, както знаете, „ природата си почива при децата на гениите “. Така че на колкото повече деца дадете късмет, толкоз по-ефективно е вашето общество като цяло. И колкото по-ефективно е едно общество, толкоз по-вероятно е то да не бъде унищожено. И никаква щедрост, която в действителност е просто метод за укриване на налози, няма да размени социализма като система в този смисъл.
Максимално развиване на гениите и неневротично население са преимуществата на социализма. Какво да вършим с Афоня, по какъв начин да мотивираме този вид хора, без да прибягваме до страха, е обособен и в действителност огромен проблем от региона на неврофизиологията. Което, несъмнено, би трябвало да се реши по някакъв метод.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3740Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед4681Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед8788Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед8200Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед26293 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130298Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
Източник: pogled.info
За някои „ социализмът “ е най-лошите аспекти на късния Съюз на съветските социалистически републики. Обгръща ги атмосферата на филмите „ Гараж ” и „ Афоня ” дружно, ръката се протяга да разкопчае яката поради задушаващата „ социалистическа ” несвобода. Други са пленени от напълно други мемоари - за пионерски лагери и спортни клубове. Най-важният спомен е чувството за успокоение за утрешния ден, както вашето, по този начин и на вашите деца. За последователите на социализма несвободата е по-скоро обвързвана с неплатен ипотечен заем, провесен като тежест на врата, това е, което задушава. Двете действителности не се пресичат.
Какъв е тоя социализъм въобще? Определението от руските учебници - " обществена система, в която средствата за произвеждане са социализирани ", с други думи, всички предприятия са държавни - към момента наподобява правилно за мнозина през днешния ден. Но какво да вършим със скандинавския социализъм? Излиза, че това не е социализъм, а машинация, основана от проклетите експлоататори на шведския и норвежкия народ? Мисля, че мнозина ще се съгласят - интуитивно е ясно, че скандинавците имат социализъм.
Европейските социалисти дават определение за средствата за произвеждане през XIX век, още преди Маркс. Тогава те се борят за съществени права: ограничение на работния ден, възбрана на детския труд и други сходни. Единственият метод за реализиране на мечтаното, който тогава виждаха, беше национализацията на промишлеността. Ако заводите са болшинство, хората няма да се оставят да бъдат унизени, това беше логиката. Оттук и безконечният етикет „ социалдемократически “. Демокрацията е властта на болшинството. Поне през XIV век е било всекидневно да се мисли по този начин. Но след Втората международна война и още повече от 70-те години на предишния век европейскитесоциалисти все по-малко си спомнят за национализацията. Това не попречи на никого да ги счита за социалисти.
Очевидно е належащо друго определение. Ще го дам и даже ще му положа някаква научна основа. Всички знаят за пирамидата на потребностите на Маслоу. Има няколко сходни системи – да вземем за пример доста по-добре създадената система на учен Павел Симонов. Въпросът е, че има биологични потребности - хранене, сън, персонална сигурност и сигурност на потомството и така нататък Има обществени потребности - другарство, обич, почитание... И има духовни потребности - себереализация, хармония, естетика... Така същността на социализма е, че обществото подсигурява на своите членове отбраната на главните физиологични и обществени потребности. Това е всичко. В социализма към този момент няма хрумвания. Без комисари с прашни каски - нищо сходно. Грижа единствено за главните потребности. Всичко отвън това няма нищо общо със социализма – това са следи от други „ -изми “. Социализмът може елементарно да се комбинира с всяка икономическа система, в това число капитализма и пазара.
Да се върнем на нашите евросоциалисти. Никой в средата на XIX век не може даже да си показа, че капиталист по лична воля може да раздаде 46% от облагите си под формата на налози, както в този момент се случва във Франция. Когато през XX век започнаха да „ социализират ” не средствата за произвеждане, а принадената стойност посредством високи налози, социалистите бяха изцяло удовлетворени от това. Защото унищожаването на неравенството и въвеждането на някакви правила на играта за капиталистите беше тяхната същинска фантазия. За един социалист национализацията не е самоцел, а инструмент, който той може да изхвърли като непотребен, в случай че получи това, което желае и без него.
И какво е това " желателно "? Нека поговорим по-подробно за какви гаранции приказваме. В една социалистическа страна никой няма да почине от беднотия от апетит или болест. Всеки ще получи приблизително обучение в детството си и пенсия в преклонна възраст. Довеждайки социалистическите режими до прекаленост, социалистите-фундаменталисти също по този начин дават обещание, че децата ще получават гратис висше обучение и, в най-крайните случаи, че никой няма да остане без дом. Косвени признаци на социализма: пенсии, компенсации за безработица, безвъзмездна де юре или де факто медицина, приблизително обучение, безвъзмездни или евтини предучилищни институции, клубове и секции, евтини и от време на време безвъзмездни жилища, грижи за сираци и други.
Сега да забележим къде, въз основа на това определение, намираме социализма. Под една или друга форма той участва в доста страни, в това число и в днешна Русия.
Социализъм сигурно е имало в Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, в Либия преди свалянето на Кадафи.
В Западна Европа социализмът към момента съществува. Тук в по-голямата си част висшето обучение е гратис. По създание гратис опазване на здравето. Доскоро ипотечните лихви бяха доста хуманни. Вярно е, че налозите върху парцелите са високи, което изкушава мнозина да наемат.
Почти нулев социализъм в Съединени американски щати. В Щатите медицината е доста скъпа. Опитаха да го създадат по-достъпен посредством “Медикеър ” и “Медикейд ”, само че етикетите с цените бяха толкоз скандални, че не се. Америка има скъпи колежи и университети. На процедура няма отпуски или това, което наричахме майчинство.
Интересно е да погледнем по-отблизо Китай. Това социалистическа страна ли е? Доста дълго време пенсионната система в Китай се прилагаше единствено за държавните чиновници, само че в този момент обсегът й е коренно уголемен. Медицината тук е най-вече платена. Висшето обучение е платено, в случай че не отговаряте на изискванията за стипендия, каквито има много. Трябва да купувате недвижими имоти; в някои райони цените са високи. За съпоставяне: делът на обществената част в бюджета на Германия е 38,6%, в КНР общо, в случай че се броят всички бюджети, които не са консолидирани тук, се оказва 27,5%. От тези числа излиза наяве кой е по-големият социалист. Струва си да се спомене обаче, че Китай е една от дребното страни, в които социализмът става повече, а не по-малко. И властта обществено заявява придвижване към социализма, а не от него.
Общества, вкусили социализма, доста мъчно се отвръщат от него. За да премахнеш публично социализма, би трябвало да си обезверен като аржентинците. В някакъв Киргизстан действителността на социализма е нулева, с изключение на може би в учебните заведения. Но към момента участва в рудиментарна форма. Политиците ги е боязън да излязат пред хората и да разгласят, че от на следващия ден няма да има пенсии, а всички медикаменти ще станат платени. Въпреки че в действителност пенсиите са толкоз дребни, че могат да бъдат подценени, а в клиниките даже през днешния ден би трябвало да отделите пари.
Тачър поставя големи старания да изкорени английския социализъм и това провокира мощна опозиция на Острова. Обединените профсъюзи на Англия пуснаха подарък при започване на 2000 година, състоящ се от бутилка уиски и тениска с надпис „ Вещицата е мъртва “. Инструкциите споделят, че комплектът би трябвало да се употребява неотложно, незабавно щом стане известно, че „ Желязната лейди “ е умряла. Наистина, вечерта, когато Маргарет умря, имаше всеобщи празненства по улиците. Мнозина изкрещяха надписа от същата тениска, единствено заменяйки „ w “ с „ b “. Такава е огромната обич към тези, които разрушават обществените гаранции.
В останалата част от Западна Европа разрушаването на социализма след рухването на Съюз на съветските социалистически републики върви постепенно – тъй че никой да не го забележи. Но витрината на „ капитализъм с човешко лице “ към този момент не беше нужна след гибелта на Съюза, тъй че постепенно се демонтира.
В страните от някогашния социалистически лагер социализмът залязва от 90-те години на предишния век под прикритието, че е изискване за влизане в клуба на по този начин наречените развити страни, където сякаш няма място за това събитие. Но се получи на няколко места. Както виждаме, в случай че заради исторически обрати в миналото се е случил социализмът, той настойчиво се държи.
Защо? Защото е част от нашата природа. Шимпанзетата хранят старите си родственици, които са останали без зъби, като дъвчат храна вместо тях. И осиновяват сираци. Биолозите споделят, че съгласно строгата научна подредба Хомо сапиенс е третият тип шимпанзета, тъй че не е изненадващо, че сме покрай концепцията да поддържаме „ своите “. Това държание, съчетано с другите ни мощни страни, е това, което направи нашия тип толкоз сполучлив. Много по-успешни от типовете, които избират индивидуализма.
Да, социализмът има съществени дефекти. На първо място, това е зависимостта, която изтезава такива общества. В Западна Европа безделниците през днешния ден са извънредно публикувани, както едно време в Съюз на съветските социалистически републики. Както в Щатите, в тези пластове, които са се пристрастили към обществените грижи, приказваме най-вече за чернокожите. Разбира се, мнението, че щом се задоволят главните потребности, всеки незабавно стартира да твори и се самореализира, е наивно. Много хора в тази обстановка избират дивана и бирата.
Но каква е алтернативата? В несоциалистическите общества момчетата като Афоня са принудени да работят от боязън да не бъдат оставени встрани. Ситуацията ги принуждава да си скъсат задниците. Страхът е най-силният мотиватор, който може да спори. Но в последна сметка не е толкоз добре, в случай че погледнете от задоволителна височина. Страхът създава кортизол, който прави хората по-глупави - това е медицински факт. Някой има ли потребност от навалица простаци?
При социализма гениите, които могат да се родят във всяко семейство, се употребяват доста по-ефективно, това си е чиста лотария. Дейвид Хайнмайер Хансън, съосновател на “Бейскамп ”, едно от най-хубавите приложения за ръководство на планове в света, един път написа трогателна обява за това по какъв начин би останал никой в несоциалистическа страна. Семейството му било толкоз оскъдно, че събирало всички помощи, които можело. Ако не бил датският социализъм, майка му нямало да може да си разреши компютър, той нямало да усвои програмирането – и нямаше да може да се осъществя. Датчанинът очевидно намекваше за Съединени американски щати, където живее в този момент. В Скандинавия, изключително в Норвегия, степента на корелация сред приходите на децата и техните родители е доста ниска. В Съединени американски щати това е непостижимо - в случай че татко ти е бедняк, най-вероятно ще станеш безпаричен. И назад. Тоест, американската фантазия, меко казано, е просто мит. Това не съм го измислил, това са данни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Организацията за икономическо съдействие и развиване - западна институция.
Да се даде опция на всеки гений да се развива е значимо, изключително при намаляваща раждаемост. За да намерите самородно парченце, би трябвало да премахнете доста камък. Но си коства. Няма признаци, че геният или интелигентността са наследени. Напротив, както знаете, „ природата си почива при децата на гениите “. Така че на колкото повече деца дадете късмет, толкоз по-ефективно е вашето общество като цяло. И колкото по-ефективно е едно общество, толкоз по-вероятно е то да не бъде унищожено. И никаква щедрост, която в действителност е просто метод за укриване на налози, няма да размени социализма като система в този смисъл.
Максимално развиване на гениите и неневротично население са преимуществата на социализма. Какво да вършим с Афоня, по какъв начин да мотивираме този вид хора, без да прибягваме до страха, е обособен и в действителност огромен проблем от региона на неврофизиологията. Което, несъмнено, би трябвало да се реши по някакъв метод.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3740Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед4681Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед8788Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед8200Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед26293 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130298Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ