Промяната в украинската стратегия
През уикенда украинският президент Володимир Зеленски разгласи, че е заменил министъра си на защитата с нов човек - това не е изненадващо, като се има поради изтощението, което министърът би трябвало да е претърпял след съветската инвазия (а и преди това). Дори и по този начин, този ход е обвързван не толкоз със загрижеността, която Зеленски изпитваше към своя министър на защитата, колкото с обстоятелството, че Украйна е достигнала сериозен стадий във войната.
Всъщност той е толкоз сериозен, че група висши американски генерали се срещна с украински генерали на границата с Полша. Срещата се организира там, с цел да се удостовери изказванието, че силите на Съединени американски щати не вземат участие във военните дейности в самата Украйна, което е по едно и също време правилно и погрешно. Силите на Съединени американски щати не са в Украйна, само че логистичната поддръжка и стратегическите препоръки са великодушни. В комбиниране със промяната на министъра на защитата, посланието, което Съединени американски щати предадоха, беше, че украинската тактика ще се провали и би трябвало да се одобри нова тактика. Очевидно Зеленски се вслуша.
Стратегията на Украйна беше блестяща, изключително в ранните стадии на войната. Вместо да се пробва да блокира съветското придвижване с съсредоточени сили, които Русия би могла да унищожи относително елементарно, Украйна разпредели силите си на дребни елементи, всяка от които разполагаше с висока степен на автономия. Смисълът беше да се концентрира върху тактическото равнище, а не да сътвори единни, интегрирани и централно командвани сили.
Това обрече на неуспех първичното навлизане на Русия. Масирани сили, които се сблъскват с доста по-малки елементи и постепенно ги нападат, вършат невероятно за Русия да унищожи украинската войска толкоз бързо, колкото е възнамерявала. Познанията на армията и познаването на терена, на който се сражаваше, разрешиха на дребни екипи да открият и да се борят с съветските сили, а по-късно да изчезнат като фантоми.
Надеждата беше, че обезкуражената Москва просто ще премисли дейностите си. Това не се случи - вместо това съветската войска прекара една година в опити да превземе градове, вместо да унищожи украинската войска. Колкото и несигурна да беше тактиката, тя използваше мощните страни на Русия - масираните войски и артилерията. Допълнително преимущество е, че на доктрина трябваше да се смаже морала на украинците. Но като се има поради методът, по който Групата " Вагнер " водеше войната, покоряването на градовете лиши прекалено много време и каквито и психически резултати да бяха вероятни, те бързо се разсеяха.
След като Вагнер е отхвърлен, контролът е поверен на съветския общоприет щаб, който е създал много разумна, въпреки и не изключително изобретателна тактика. Връщайки се към предходната си тактика, Русия струпва сили, с цел да принуди украинската войска да се бие и /теоретично/ да загуби. Москва към този момент знае доколко Украйна ще се бие и схваща същността на украинската тактика. Поради това опциите за съветска победа са до известна степен по-големи.
Американските генерали считат, че могат да видят нещата по-ясно. За тях времето за дифузна защита против масирани съветски сили е отминало. Украинската войска към този момент е окървавена, екипирана и опитна, снабдена с оръжия, които са подобаващи за идната фаза на войната. Съединени американски щати явно считат, че в случай че Украйна не промени тактиката си, тя ще бъде победена. Вашингтон се застъпва за съсредоточаване на силите в един или два мощни удара, които да послужат като ефикасна мощ. Като се има поради, че има достъп до артилерия, безпилотни летателни апарати и чудесно разузнаване, както и закалени в борба бойци, е пристигнал моментът да се прекъсне съветското нахлуване, да се пробият всички пробойни и да се заплаши съветската логистика.
Струва ми се, че в този ход има нищожен, само че явен детайл на обезсърчение. Украйна не е победена и макар че и двете страни са изтощени, едната пази родината си и това може да ѝ даде преимущество. Напомням за войната във Виетнам, където имаше детайл на образование на виетнамците да се бият като американците - т.е. централизация и маневриране. Но виетнамците не бяха толкоз склонни да се бият, колкото очевидно са украинците.
Нямам визия какъв е бил тонът на срещата на границата. Трудно е да се повярва, само че американците не постоянно се опълчват на другите. По-вероятно е да не е имало потребност да бъдат инструктирани, с цел да знаят по какъв начин да се държат. Във всеки случай, при минимални знания за обстановката на място, мисля, че е нужна смяна в метода към воденето на войната. И допускам, че новият украински министър на защитата също счита по този начин./БГНЕС
--------------------------------------------------------------------------------------------
Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”
