България регистрира най-рязко повишение на въглеродните емисии в ЕС
През третото тримесечие на 2021 година излъчванията на парникови газове в стопанската система на Европейския съюз( ЕС) възлизат на общо 881 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2), което е малко под равнищата преди пандемията, като най-солиден растеж на нездравословните излъчвания е регистриран в България, демонстрират данни на европейската статистическа работа Eurostat.
Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз през летните месеци на предходната година са се нараснали с 6% в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година. Това нарастване значително се дължи на резултата от икономическото възобновяване след внезапното понижаване на интензивността през същото тримесечие на 2020 година, което се дължеше на коронавирусната рецесия. През интервала юли-септември преди пандемията на 2019 година излъчванията в Европейски Съюз възлизаха на 891 милиона тона.
Според данните икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове в границите на Европейски Съюз, са производството (23% от общите нездравословни парникови емисии), електроснабдяването (21%) и семействата и селското стопанство (с по 14 на сто).
Въз основа на данни за икономическата интензивност в множеството страни членки на Европейски Съюз третото тримесечие на 2021 година сподели нарастване на излъчванията на парникови газове в съпоставяне със същото на 2020 година, което отразява възобновяване от пандемията.
Според Eurostat най-голямо нарастване на излъчванията през третото тримесечие на 2021 година е записано в България (скок с 22.7% по отношение на третото тримесечие на 2020 г.), следвана от Латвия (повишение с 16.2%) и Гърция (с 13.1%). Същевременно нездравословните парникови излъчвания понижават в Словения (спад с 2.6% по отношение на третото тримесечие на 2020 г.), Люксембург (с 2.3%) и Нидерландия (понижение с 1.6 на сто).
Въпреки резултата от икономическото възобновяване сред третото тримесечие на 2020 година и същото на 2021 година, дълготрайната наклонност на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз демонстрира устойчиво понижаване към заложените от Европейския съюз цели, показва от статистическата работа.
Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз през летните месеци на предходната година са се нараснали с 6% в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година. Това нарастване значително се дължи на резултата от икономическото възобновяване след внезапното понижаване на интензивността през същото тримесечие на 2020 година, което се дължеше на коронавирусната рецесия. През интервала юли-септември преди пандемията на 2019 година излъчванията в Европейски Съюз възлизаха на 891 милиона тона.
Според данните икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове в границите на Европейски Съюз, са производството (23% от общите нездравословни парникови емисии), електроснабдяването (21%) и семействата и селското стопанство (с по 14 на сто).
Въз основа на данни за икономическата интензивност в множеството страни членки на Европейски Съюз третото тримесечие на 2021 година сподели нарастване на излъчванията на парникови газове в съпоставяне със същото на 2020 година, което отразява възобновяване от пандемията.
Според Eurostat най-голямо нарастване на излъчванията през третото тримесечие на 2021 година е записано в България (скок с 22.7% по отношение на третото тримесечие на 2020 г.), следвана от Латвия (повишение с 16.2%) и Гърция (с 13.1%). Същевременно нездравословните парникови излъчвания понижават в Словения (спад с 2.6% по отношение на третото тримесечие на 2020 г.), Люксембург (с 2.3%) и Нидерландия (понижение с 1.6 на сто).
Въпреки резултата от икономическото възобновяване сред третото тримесечие на 2020 година и същото на 2021 година, дълготрайната наклонност на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз демонстрира устойчиво понижаване към заложените от Европейския съюз цели, показва от статистическата работа.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ