Българите през Средновековието: Без канализация, но никога не са разхвърляли боклука си
През Средновековието българите може да не са имали канализация и бани, само че за разлика от съвременниците ни, в никакъв случай не са разхвърляли боклука си, описа за Българска телеграфна агенция археологът от Варненския районен исторически музей Мария Войкова. Тя е началник на разкопките на крепостта Петрич кале. Според нея този обект споделя доста ясно по какъв начин се е различавала културата на всекидневието през този интервал спрямо Късната древност. Отликите с живота Древен Рим пък са напряко грандиозни, добави Войкова.
През тази година при разкопките на Петрич кале са разкрити доказателства, че наземните къщи през Средновековието са били дървени, с доста паянтова конструкция. Археолозите са попаднали и на кирпичени остатъци, посредством които доста мъчно може да се разпознава какъв брой огромни са били „ постройките “.
Кирпичената къща е била укрепвана с дървени колове и това за средновековния човек е било задоволително, изясни Войкова. Според нея има пояснение за този метод на живот, който по актуалните критерии е бил много беден. Тогава на върха на ценностната система на индивида са стояли християнските добродетели, спазването на Божиите заповеди, а не материалното улеснение, изясни археологът.
Интересното е, че когато приказваме за хигиена на пръв взор няма никаква, само че в Средновековието хората са имали доста отговорно отношение към сметта, описа още Войкова. Разкопките демонстрират, че отпадък току-тъй не се е изхвърлял. Сметта се е депонирала в ями, които са били заривани доста усърдно, даже им се е поставял „ похлупак “ от камъни. Обяснението е, че хората са имали съзнанието, че в случай че не внимават със сметта, може да плъзне някоя зараза, уточни Войкова.
За облеклото през Средновековието тя описа, че облеклата са били от коноп, лен, вълна. Златотъканите охолно оцветени платове са били за богатите. Макар и много по-скромно облечени обаче и хората от простолюдието са имали украшения - стъклени гривни, мед, сребро за по-заможните. Мъжете също са носели пръстени, най-много от мед или бронз. Със същия материал са украсявали и коланите си – традиция, донесена от прабългарите и номадските племена.
Вече е ясно, че крепостта не е строена през ранновизантийския интервал, а по-рано, при всички случаи е съществувала през 3-и век, а началото й може би е сложено още в края на 2-ри век, описа още Войкова. По думите й Петрич кале изрично е била боен форт-пост, още през римската ера. Крепостта е била обвързвана с защитата на град Марцианопол (днес Девня), който през 3-и век е бил столица на провинция.
Парадоксално е, само че писмени сведения за крепостта от римско време няма, добави археологът. Според нея повода е, че който и да е описвал региона е подчертал върху Марцианопол, а не върху охранителните замъци в региона.
Въпреки че Петрич кале е многопластов обект, археолозите са сигурни, че преди римската ера крепостта не е съществувала. Причината е, че се вижда ясно по какъв начин са работили античните строители. Те са вдигали стените върху скалата, като даже са издълбавали в нея кревати за камъните, с цел да легнат по-добре. На въпрос за какво през Средновековието градежите са били неугледни, откакто хората са виждали на място по какъв начин са работили античните, Войкова уточни, че най-вероятно не са имали нито ресурсите, нито познанията, с цел да се оправят. Рим е империя, която е възнамерявала, в Средновековието към този момент са нямали опция за такива огромни градежи и са се пригаждали към старите, изясни археологът.
Единствената изцяло проучена досега кула на Петрич кале е южната, добави Войкова. Тя към този момент е укрепена и е направена постоянна консервация. Археологът напомни, че тъкмо в Петрич кале през предходната година бе открита единствената у нас напълно непокътната маса от тънък бял мрамор. Тя е датирана от ранновизантийския интервал (4-и - 5-и век), към този момент е възобновена и ще бъде изложена в Историческия музей във Варна.
Петрич кале е просъществувала от римската ера до 15 век, описват находките, открити на терен. Единственият интервал, през който не е била населявана, е бил сред 7-и и 8-и век. Според Войкова това не е изненадващо, тъй като тогава днешна Североизточна България е била обезлюдена поради варварските нашествия, най-много на авари и славяни. Няма данни локалното население да е било избито, по-скоро хората са вземали имуществото си и са заминавали, изясни археологът. Според нея размирният интервал на опустошения е траял до основаването на българската страна. Крепостта е била обвързвана и със старите столици Плиска и Преслав, като доказателство за това е открит щемпел на княз Борис. Като цяло откритите артефакти демонстрират, че от 9-и до 15-и век Петрич кале е населявана непрестанно и това е видно от откритите при разкопките битови съдове, трапезна керамика, железни предмети, присъщи за разнообразни столетия и култури.
Въпреки че археолозите последователно разбулват предишното на крепостта, най-големите мистерии в нея – издълбаните в скалата стълба и щерна, остават неразгадани. Учените към този момент слагат под въпрос дали щерната, която е с великански размери, в действителност е употребена като водохранилище. Няма и никакви сведения по кое време са изсичани двете уреди. Най-вероятно са правени синхронно, с една и съща технология, само че остава загадка кой и за какво ги е правил, уточни Войкова. Тя напомни, че за стълбата има писмени средновековни сведения, че е била употребена. Те описват по какъв начин през 1444 година, при завладяването на крепостта от кръстоносците, османският гарнизон се пробва да се измъкне през тайния проход, само че власите са знаели за него и просто са причакали бойците под скалата и са ги избили.
Днес стълбата притегля доста туристи, само че към този момент е рискова, уточни Войкова. Дървената структура, сложена върху античното стълбище, е от 70-те години на предишния век. За времето си тя е направена с доста качествени материали, само че дървото към този момент гние и става рисково. За това са осведомени и двете общини, на чиято територия е Петрич кале – Белослав и Аврен, само че реакция няма, уточни Войкова. Тя добави, че е предходна експертна комисия, която е направила наставление обектът да бъде възложен напълно на Аврен. По този въпрос обаче първо би трябвало да се произнесе Министерството на културата и по-късно да бъде гласувано в Народното събрание, изясни археологът.
През тази година при разкопките на Петрич кале са разкрити доказателства, че наземните къщи през Средновековието са били дървени, с доста паянтова конструкция. Археолозите са попаднали и на кирпичени остатъци, посредством които доста мъчно може да се разпознава какъв брой огромни са били „ постройките “.
Кирпичената къща е била укрепвана с дървени колове и това за средновековния човек е било задоволително, изясни Войкова. Според нея има пояснение за този метод на живот, който по актуалните критерии е бил много беден. Тогава на върха на ценностната система на индивида са стояли християнските добродетели, спазването на Божиите заповеди, а не материалното улеснение, изясни археологът.
Интересното е, че когато приказваме за хигиена на пръв взор няма никаква, само че в Средновековието хората са имали доста отговорно отношение към сметта, описа още Войкова. Разкопките демонстрират, че отпадък току-тъй не се е изхвърлял. Сметта се е депонирала в ями, които са били заривани доста усърдно, даже им се е поставял „ похлупак “ от камъни. Обяснението е, че хората са имали съзнанието, че в случай че не внимават със сметта, може да плъзне някоя зараза, уточни Войкова.
За облеклото през Средновековието тя описа, че облеклата са били от коноп, лен, вълна. Златотъканите охолно оцветени платове са били за богатите. Макар и много по-скромно облечени обаче и хората от простолюдието са имали украшения - стъклени гривни, мед, сребро за по-заможните. Мъжете също са носели пръстени, най-много от мед или бронз. Със същия материал са украсявали и коланите си – традиция, донесена от прабългарите и номадските племена.
Вече е ясно, че крепостта не е строена през ранновизантийския интервал, а по-рано, при всички случаи е съществувала през 3-и век, а началото й може би е сложено още в края на 2-ри век, описа още Войкова. По думите й Петрич кале изрично е била боен форт-пост, още през римската ера. Крепостта е била обвързвана с защитата на град Марцианопол (днес Девня), който през 3-и век е бил столица на провинция.
Парадоксално е, само че писмени сведения за крепостта от римско време няма, добави археологът. Според нея повода е, че който и да е описвал региона е подчертал върху Марцианопол, а не върху охранителните замъци в региона.
Въпреки че Петрич кале е многопластов обект, археолозите са сигурни, че преди римската ера крепостта не е съществувала. Причината е, че се вижда ясно по какъв начин са работили античните строители. Те са вдигали стените върху скалата, като даже са издълбавали в нея кревати за камъните, с цел да легнат по-добре. На въпрос за какво през Средновековието градежите са били неугледни, откакто хората са виждали на място по какъв начин са работили античните, Войкова уточни, че най-вероятно не са имали нито ресурсите, нито познанията, с цел да се оправят. Рим е империя, която е възнамерявала, в Средновековието към този момент са нямали опция за такива огромни градежи и са се пригаждали към старите, изясни археологът.
Единствената изцяло проучена досега кула на Петрич кале е южната, добави Войкова. Тя към този момент е укрепена и е направена постоянна консервация. Археологът напомни, че тъкмо в Петрич кале през предходната година бе открита единствената у нас напълно непокътната маса от тънък бял мрамор. Тя е датирана от ранновизантийския интервал (4-и - 5-и век), към този момент е възобновена и ще бъде изложена в Историческия музей във Варна.
Петрич кале е просъществувала от римската ера до 15 век, описват находките, открити на терен. Единственият интервал, през който не е била населявана, е бил сред 7-и и 8-и век. Според Войкова това не е изненадващо, тъй като тогава днешна Североизточна България е била обезлюдена поради варварските нашествия, най-много на авари и славяни. Няма данни локалното население да е било избито, по-скоро хората са вземали имуществото си и са заминавали, изясни археологът. Според нея размирният интервал на опустошения е траял до основаването на българската страна. Крепостта е била обвързвана и със старите столици Плиска и Преслав, като доказателство за това е открит щемпел на княз Борис. Като цяло откритите артефакти демонстрират, че от 9-и до 15-и век Петрич кале е населявана непрестанно и това е видно от откритите при разкопките битови съдове, трапезна керамика, железни предмети, присъщи за разнообразни столетия и култури.
Въпреки че археолозите последователно разбулват предишното на крепостта, най-големите мистерии в нея – издълбаните в скалата стълба и щерна, остават неразгадани. Учените към този момент слагат под въпрос дали щерната, която е с великански размери, в действителност е употребена като водохранилище. Няма и никакви сведения по кое време са изсичани двете уреди. Най-вероятно са правени синхронно, с една и съща технология, само че остава загадка кой и за какво ги е правил, уточни Войкова. Тя напомни, че за стълбата има писмени средновековни сведения, че е била употребена. Те описват по какъв начин през 1444 година, при завладяването на крепостта от кръстоносците, османският гарнизон се пробва да се измъкне през тайния проход, само че власите са знаели за него и просто са причакали бойците под скалата и са ги избили.
Днес стълбата притегля доста туристи, само че към този момент е рискова, уточни Войкова. Дървената структура, сложена върху античното стълбище, е от 70-те години на предишния век. За времето си тя е направена с доста качествени материали, само че дървото към този момент гние и става рисково. За това са осведомени и двете общини, на чиято територия е Петрич кале – Белослав и Аврен, само че реакция няма, уточни Войкова. Тя добави, че е предходна експертна комисия, която е направила наставление обектът да бъде възложен напълно на Аврен. По този въпрос обаче първо би трябвало да се произнесе Министерството на културата и по-късно да бъде гласувано в Народното събрание, изясни археологът.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ