Подготвят нови политически проекти
През идващите няколко дни ще следим сюжета „ Българска социалистическа партия търси министър председател “. Предполагам, че дните няма да бъдат изключително доста, тъй като Българска социалистическа партия даже и да откри министър председател, държавно управление несъмнено няма да може да сформира. Това сочат поръчките на останалите политически сили. Така че пътят към новите парламентарни избори наподобява напълно открит. Със сигурност някои партии към този момент ги чакат с неспокойствие. Те са мощно обнадеждени от едно, в детайли коментирано социологическо проучване, което дефинира коя групировка би дръпнала напред, а коя би останала обратно при следващия избор. Подобно радостно пърпорене с крила ми наподобява прекомерно прибързано. Да подскачаш от наслада, когато ти дават преднина в границите на статистическата неточност, не наподобява изключително мъдро. А и до изборите въпреки всичко има към три месеца. Уж е малко времето, обаче е изцяло задоволително изживяващите се през днешния ден като любимци да се издънят, т.е. да потвърдят на процедура заглавието на една пиеса от Александър Островски – „ И най-мъдрият си е малко елементарен “.
Струва ми се, че ще бъде по-добре вместо да разсъждаваме обстойно и нашироко над едно социологическо изследване, измерващо настройките в обществото към началото на август, да се съсредоточим върху едни по-съществени трендове, които ще дефинират развиването на българската политика, а надлежно и живота на всички нас оттук-насетне. Политическите технолози, както и хората с пари и въздействие, към този момент мислят за основаването на нови партийни обединения, които да заменят остарелите. Най-успешният техен план през последното десетилетие беше ГЕРБ, само че, несъмнено, всяко нещо си има период на валидност и би трябвало да бъде заменено с нещо ново. Ново като политическа философия, а и като водачество.
ГЕРБ печелеше, тъй като беше основан към един тъкмо избран човек - Бойко Борисов. Имиджът на „ човек от народа “ дълго време беше главен фактор за изборни победи. Борисов говореше като средностатистически българин, не се прави на доста академик и компетентен и поради това го разбираха всички – от приключилия четвърти клас до притежателя на няколко дипломи от влиятелни европейски и американски университети. Сега обаче ми се коства, че политтехнолозите търсят различен вид водач. Не непринудения началник, който си приказва другарски с бабите от село и споделя смехории, а специалиста. Да, публиката харесва дружеското бръщолевене, обаче тя харесва и тези с многото дипломи. Явно в този момент ще бъдат издигани тъкмо такива хора.
Всъщност кои тъкмо ще бъдат хората с дипломите няма изключително значение. Много по-важно е какви политики ще организират ръководените от тях партии. Отсега ми се вижда естествено този вид нови обединения да се придържат прецизно към либерално-глобалистките хрумвания. Този вид планове слагат твърдо световното над националното, ползите на наднационалния бизнес над ползите на хората на труда, съвременно изглеждащите културни течения над традициите в локалната просвета. Правят тези неща, тъй като това е механизмът, задаван от нашите задгранични сътрудници. А никоя сполучлива партия в България не е ставала такава без общителното подпомагане – идейно и финансово - от чужбина. Новият демократичен план също ще пристигна на бял свят, следвайки мъдрите инструкции на някои посолства и техните български подизпълнители.
Интересното в тази ситуация е дали българското общество ще откри в себе си сили да се опълчи на демократичния глобализъм. А е длъжно да го направи, в случай че към момента му е останало възприятие за самозапазване. Ако желае да продължи да съществува, нашето общество би трябвало да отговори по задоволително безапелационен метод на демократичното владичество. Използвам тези думи, тъй като днешният демократизъм от дълго време няма нищо общо със своите създатели, за които висшата полезност е свободата. Тези, които през днешния ден се назовават либерали, желаят да наложат един еднообразен метод на мислене на всички места – от Вашингтон до София, от Харвард до Софийския университет. И политическите им планове ще работят в тази посока. Посоката на уеднаквяване на мисълта и на прогонването на всякаква опозиционна концепция. Не успеем ли да се оправим с този напън, сме обречени да изгубим всевъзможни останки на самостоятелност и да станем следващата демократична колония.
Струва ми се, че ще бъде по-добре вместо да разсъждаваме обстойно и нашироко над едно социологическо изследване, измерващо настройките в обществото към началото на август, да се съсредоточим върху едни по-съществени трендове, които ще дефинират развиването на българската политика, а надлежно и живота на всички нас оттук-насетне. Политическите технолози, както и хората с пари и въздействие, към този момент мислят за основаването на нови партийни обединения, които да заменят остарелите. Най-успешният техен план през последното десетилетие беше ГЕРБ, само че, несъмнено, всяко нещо си има период на валидност и би трябвало да бъде заменено с нещо ново. Ново като политическа философия, а и като водачество.
ГЕРБ печелеше, тъй като беше основан към един тъкмо избран човек - Бойко Борисов. Имиджът на „ човек от народа “ дълго време беше главен фактор за изборни победи. Борисов говореше като средностатистически българин, не се прави на доста академик и компетентен и поради това го разбираха всички – от приключилия четвърти клас до притежателя на няколко дипломи от влиятелни европейски и американски университети. Сега обаче ми се коства, че политтехнолозите търсят различен вид водач. Не непринудения началник, който си приказва другарски с бабите от село и споделя смехории, а специалиста. Да, публиката харесва дружеското бръщолевене, обаче тя харесва и тези с многото дипломи. Явно в този момент ще бъдат издигани тъкмо такива хора.
Всъщност кои тъкмо ще бъдат хората с дипломите няма изключително значение. Много по-важно е какви политики ще организират ръководените от тях партии. Отсега ми се вижда естествено този вид нови обединения да се придържат прецизно към либерално-глобалистките хрумвания. Този вид планове слагат твърдо световното над националното, ползите на наднационалния бизнес над ползите на хората на труда, съвременно изглеждащите културни течения над традициите в локалната просвета. Правят тези неща, тъй като това е механизмът, задаван от нашите задгранични сътрудници. А никоя сполучлива партия в България не е ставала такава без общителното подпомагане – идейно и финансово - от чужбина. Новият демократичен план също ще пристигна на бял свят, следвайки мъдрите инструкции на някои посолства и техните български подизпълнители.
Интересното в тази ситуация е дали българското общество ще откри в себе си сили да се опълчи на демократичния глобализъм. А е длъжно да го направи, в случай че към момента му е останало възприятие за самозапазване. Ако желае да продължи да съществува, нашето общество би трябвало да отговори по задоволително безапелационен метод на демократичното владичество. Използвам тези думи, тъй като днешният демократизъм от дълго време няма нищо общо със своите създатели, за които висшата полезност е свободата. Тези, които през днешния ден се назовават либерали, желаят да наложат един еднообразен метод на мислене на всички места – от Вашингтон до София, от Харвард до Софийския университет. И политическите им планове ще работят в тази посока. Посоката на уеднаквяване на мисълта и на прогонването на всякаква опозиционна концепция. Не успеем ли да се оправим с този напън, сме обречени да изгубим всевъзможни останки на самостоятелност и да станем следващата демократична колония.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ