През септември тази година НАСА обяви, че има планове да

През септември тази година НАСА разгласи, че има проекти да прегледа по-отблизо Луната. През 2009 година LCROSS (Lunar Crater Observation and Sensing Satellite) открива, че има съществуване на вода на южният полюс на естественият ни сателит. Обаче къде тъкмо се намира и от кое място е пристигнала остава към момента тайнственост за учените.

За да се приготвят за задачата ще употребяват лунният роувър на име VIPER (Volatiles Investigating Polar Exploration Rover), който е в развой на създаване. Роботът ще е бъде с размерите на количка за голф. Планирано е да се насочи към южният полюс на Луната, с цел да търси запаси, които могат да поддържат бъдещото заселване на хората по други планети в космоса.

Роботът ще броди по места на лунната повърхнина, на които Слънцето в никакъв случай не е огрявало, с цел да проучва концентрации на воден лед в съвсем действително време. Разпределението и наличността на вода там може да има огромни приложения за интернационалната стратегия Artemis на НАСА, чиято цел е да изпрати хора на Луната до 2024 година. Засега роувъри са пратени единствено на Марс, само че за първи път в историята на човечеството ще стъпят и на лунната повърхнина.

Основното предопределение на този модел ще е да търси вода. С помощта на пробивна машина дължина на сондаж от един метър ще може да се прегледа в елементи почвата на Луната, за която учените имат лимитирани знания, тъй като имат шанса да я изследват само от разстояние.

Водата е от изключителна значимост освен за консумация, само че и за проучването на космоса. Тя може да защищити хората от радиация, употребява се в изработката на гориво за ракетите, както и от нея може да се извлече О2 за дишане. От данни, основани на отдалечено изследване НАСА допуска, че лунните почви могат да съдържат милиони литри замразена вода. Учените считат, че най-вероятно няма да се намерят огромни ресурси на едно място, както на Земята, а по-скоро ще е разрушена на дребни фрагменти, съдържащи се в лунният прахуляк.

Основната цел на VIPER е да “надуши ” всички вероятни запаси на Луната, които биха могли да се употребяват за улеснението на бъдещите галактически задачи. Характеристиките на лунната вода може да разкрият забавни елементи. С проби, които роботът ще даде на учените е допустимо да се разбере произхода на Луната като към този момент се допуска, че се озовала там от метеорит или комета, след което замръзва в тъмните елементи на спътника.

VIPER е основан да устоя на най-екстремните температури, познати в Космоса. Тъй като ще търси замръзнала вода мястото, където ще я откри е на частите на Луната, които не са огряни от Слънцето. Оста на естественият сателит е единствено леко наклонена спрямо тази на Земята, което значи, че Слънцето не изгрява толкоз на високо на хоризонта и оставя кратерите в цялостна мрачевина.

Заради неналичието на озонов пласт температурите на Луната заран могат да доближат до непоносимите 107 градуса Целзий, а през нощта могат да паднат до -240 градуса Целзий, правейки кратерите едни от най-студените места в Космоса. Всяка капка вода, която се озове на лунната повръхност, посредством разтрошаване на метеорит, попаднала на светлината мигновено се изпарява, само че при положение, че успее да падне в някои от смразяващите кратери, незабавно се втърдява.

За да оцелее на сковаващият мраз, машината е въоръжена с три слънчеви панела, чиято сила ще употребява да се затопля и да осветява пътя с вграденият си фенер. Заредената батерия може да издържи цели 50 часа без никаква слънчева светлина, по тази причина би трябвало добре да се пресметна какъв брой време ще търси запаси, с цел да може да има задоволително останала сила да се завърне на осветените елементи на Луната, преди да спре да работи.

Заради стръмният терен VIPER е приспособен да устоя на надолнище от 15 до 30 градуса. Камерите му ще разрешават на ръководещите го да заобикалят скали и други рискове, както и да прави фотоси на лунната повърхнина. Добавени са още четири колела, всяко от което се ръководи настрана, слънчевите панели и пробивната машина. За анализиране на химическият състав на почвата ще употребява спектометър. Заради неналичието на спътници, които могат да бъдат употребявани за връзка, VIPER ще има и потребност от директна радиовръзка със Земята. Това значи, че същият би трябвало да заобикаля високи планини и прекомерно стръмни кратери, които да блокират сигнала.

За разлика от роуверите на Марс, VIPER ще работи по-близо до Земята, което ще разрешава по-лесна и бърза връзка. Докато на марсианските гости ще им лишава най-малко 20 минути да получат команда, то на лунният откривател ще са му нужни само 10 секунди.

Мисията е предопределена за летните месеци на Луната, когато може да се възползват учените от колкото се може повече слънчева светлина. НАСА се надява да може да извърши това в 100 дни, като се стартира от ноември 2023 чак до март 2024 година.

Снимка: Wikipedia