Не пазете тишина*
" През седмицата доста хора ни приканиха да се снишим за идващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в дрешника и даже да не загатваме думата корупция ". Така стартира в неделя обичайния си коментар водещият на " 120 минути " в бТВ Светослав Иванов.
И продължи: " Ако си мислите, че Юнкер не знае какви са същинските измерения на корупцията в България, по какъв начин нито ръководещи, нито съпротива направиха опит за същински закон против нейното секване, доста се лъжете. Ако си мислите, че той не знае проблемите пред българските медии, доста се лъжете ".
" Всички знаем какъв брой красива е страната ни, всички знаем какъв брой антична е историята ни, само че това не значи, че не би трябвало да се борим с аргументите, които ни лепят клеймото " най " - само че на назад. Най-корумпирана, бедна, изостанала, несвободна... ", приключи Светослав Иванов.
Малко по-късно излъчи запис на свое изявление с Паулин Адес-Мевел, която управлява отдел " Европейски съюз и Балкани " в интернационалната организация " Репортери без граници ".
" В България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно. 80% от разпространяването на вестници да се има от един човек, е невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. Когато някой има толкоз доста медии, то те най-вероятно не се употребяват за журналистически цели, а за други такива, като да вземем за пример агитация ", прозвуча в ефира на бТВ.
По-малко от два часа по-късно пристигна първият ответен залп - една от медиите на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски (който, както знаем от последното му епистоларно послание към обществеността, не е олигарх) разгласи, че Светослав Иванов е " ТВ ехото на задкулисието ", което " пази цензорите в ефир ". "
Журналистът от бТВ неотложно е пришит към пропагандната опорна точка на пеевските медии за съгласуваност (недоказана по никакъв метод в неподписания коментар) с банкера Цветан Василев. А принадлежността му към " задкулисието " се основава евентуално на събитието, че представителката на " Репортери без граници " взе участие в представянето предходната седмица пред европейски дипломати и публицисти в София на " Бяла книга на медийната независимост " у нас. Документът, основан само на обстоятелства, бе квалифициран от Съюза на издателите в България ".
Пасквилът, отдаден на Светослав Иванов, е следващото доказателство и на казаното от " Репортери без граници ", а точно, че огромната централизация на медийна благосъстоятелност приказва, че тя не се употребява за журналистически цели, а за нещо друго. " За агитация ", посочва го Паулин Адел-Мевел.
Не пазете тишина, прикани Светослав Иванов. След което сподели тъкмо по какъв начин се подвига звук към тези проблеми, които разграждат и дребното оживели публични рефлекси у нас.
Малко по-късно журналистът бе нападнат по добре отработената скица – същата, съгласно която бранителите на природата са " зелен октопод " или пък организациите, избавили две лъвчета от сигурна крах в (забележете) Пазарджишкия зоопарк – чуджопоклонници, които желаят да откраднат " българския лъв ". Също както бранителите на правовата страна са ежедневно заклеймявани като " прислужници на мафията ", а дребното оживели политици отвън омертата на политическата безформеност - " прислужници на задкулистието ". Досущ както всеки митинг против властта е малочислен, само че инак заплатен. По същия модел всеки сериозен обществен глас, било то на публицист, жител или организация, е " грантаджийски ", а всички тези хора са " соросиди ".
Както се вижда, пропагандното факсимиле е толкоз примитивно и всеобхватно, че може незабавно и без непотребни старания да бъде лепнато на всеки посочен от Пеевски.
Всеки осмелил се даже не да се бунтува, а да назове проблемите в България, се оказва " зложелател на народа ", до момента в който Пеевски и медиите му непретенциозно поеха представителството на народа, без опозиция от страна на останалите политици. Всеки излязъл на митинг е " безродник ". Всеки, искащ да живее обичайно в релативно подредена страна – " предател ".
Фактите от дълго време нямат никакво значение. Данните не са журналистическа полезност, а законността не е приоритет на властта. Защо ли? Защото няма значение какво се е случило, значимото е по какъв начин се споделя. И значимото е КОЙ го споделя.
А го споделя КОЙ. Политикът, който до неотдавна твърдеше, че няма медии, а в последно време се вписа като техен издател. Неуспелият началник на ДАНС, само че съумял млад мъж. Депутатът от опозицията, чието име е табу и за ръководещите, и за опозицията. Издателят, разпространяващ книги, без създател, само че за сметка на това цялостни с клюки. Бившият следовател, трансформирал се в милионер, парламентарист, нестъпващ в Народното събрание, който нито един път не отговори на журналистически въпроси, само че пък епистоларно се обръща към нацията, а естрада на поръчките му дава публичната телевизия.
В последна сметка стабилността, с която министър председателят толкоз се гордее, е нещо извънредно подозрително, щом двата й съществени фундамента са медиите на Пеевски и зорката защита от страна на основния прокурор. Затова и всеки критик на системата става цел на синхронизирана офанзива от тези два " центъра " на " стабилността ".
Всичко това не е незнайно за Европа. Но борбата не е на Брюксел. Наша, персонална работа е. А когато пазим тишина вършим разсеяността на всички европейски политици не просто преференциална, а нужна. Те нямат потребност от пристрастености тук, с които да се занимават, на фона на Брекзит, миграцията, бюджета на Европейски Съюз, Полша и прочие Имат потребност от привидна непоклатимост, защото останалите неустойчивости са прекалено много.
Въпросът е дали тази тъкмо българска непоклатимост устройва нас, българските жители, които към момента живеем и работим тук.
P.S. Много мислих преди да напиша този текст. Защото елементарно може да се влезе в клопката " две враждуващи групировки ", който ерозира доверието в медиите. А медиите Му на това поле няма какво да губят.
Разговорът за ударите по всеки, който не пази тишина, обаче е нужен. Защото всичко останало е снишаване. Тишина и фоново безмълвие, осигуряващо различната действителност на " стабилността ". В този смисъл медиите на Пеевски се трансфораха в самобитен лакмус за това дали дадена социална, журналистическа или политическа работа е свършена добре. Ако на страниците им няма очернящ текст – има още какво да се желае.
И не, не пазете тишина. Защото тишината ражда чудовища...
*Заглавието е заимствано от коментара на журналиста от бТВ Световлав Иванов.
И продължи: " Ако си мислите, че Юнкер не знае какви са същинските измерения на корупцията в България, по какъв начин нито ръководещи, нито съпротива направиха опит за същински закон против нейното секване, доста се лъжете. Ако си мислите, че той не знае проблемите пред българските медии, доста се лъжете ".
" Всички знаем какъв брой красива е страната ни, всички знаем какъв брой антична е историята ни, само че това не значи, че не би трябвало да се борим с аргументите, които ни лепят клеймото " най " - само че на назад. Най-корумпирана, бедна, изостанала, несвободна... ", приключи Светослав Иванов.
Малко по-късно излъчи запис на свое изявление с Паулин Адес-Мевел, която управлява отдел " Европейски съюз и Балкани " в интернационалната организация " Репортери без граници ".
" В България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно. 80% от разпространяването на вестници да се има от един човек, е невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. Когато някой има толкоз доста медии, то те най-вероятно не се употребяват за журналистически цели, а за други такива, като да вземем за пример агитация ", прозвуча в ефира на бТВ.
По-малко от два часа по-късно пристигна първият ответен залп - една от медиите на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски (който, както знаем от последното му епистоларно послание към обществеността, не е олигарх) разгласи, че Светослав Иванов е " ТВ ехото на задкулисието ", което " пази цензорите в ефир ". "
Журналистът от бТВ неотложно е пришит към пропагандната опорна точка на пеевските медии за съгласуваност (недоказана по никакъв метод в неподписания коментар) с банкера Цветан Василев. А принадлежността му към " задкулисието " се основава евентуално на събитието, че представителката на " Репортери без граници " взе участие в представянето предходната седмица пред европейски дипломати и публицисти в София на " Бяла книга на медийната независимост " у нас. Документът, основан само на обстоятелства, бе квалифициран от Съюза на издателите в България ".
Пасквилът, отдаден на Светослав Иванов, е следващото доказателство и на казаното от " Репортери без граници ", а точно, че огромната централизация на медийна благосъстоятелност приказва, че тя не се употребява за журналистически цели, а за нещо друго. " За агитация ", посочва го Паулин Адел-Мевел.
Не пазете тишина, прикани Светослав Иванов. След което сподели тъкмо по какъв начин се подвига звук към тези проблеми, които разграждат и дребното оживели публични рефлекси у нас.
Малко по-късно журналистът бе нападнат по добре отработената скица – същата, съгласно която бранителите на природата са " зелен октопод " или пък организациите, избавили две лъвчета от сигурна крах в (забележете) Пазарджишкия зоопарк – чуджопоклонници, които желаят да откраднат " българския лъв ". Също както бранителите на правовата страна са ежедневно заклеймявани като " прислужници на мафията ", а дребното оживели политици отвън омертата на политическата безформеност - " прислужници на задкулистието ". Досущ както всеки митинг против властта е малочислен, само че инак заплатен. По същия модел всеки сериозен обществен глас, било то на публицист, жител или организация, е " грантаджийски ", а всички тези хора са " соросиди ".
Както се вижда, пропагандното факсимиле е толкоз примитивно и всеобхватно, че може незабавно и без непотребни старания да бъде лепнато на всеки посочен от Пеевски.
Всеки осмелил се даже не да се бунтува, а да назове проблемите в България, се оказва " зложелател на народа ", до момента в който Пеевски и медиите му непретенциозно поеха представителството на народа, без опозиция от страна на останалите политици. Всеки излязъл на митинг е " безродник ". Всеки, искащ да живее обичайно в релативно подредена страна – " предател ".
Фактите от дълго време нямат никакво значение. Данните не са журналистическа полезност, а законността не е приоритет на властта. Защо ли? Защото няма значение какво се е случило, значимото е по какъв начин се споделя. И значимото е КОЙ го споделя.
А го споделя КОЙ. Политикът, който до неотдавна твърдеше, че няма медии, а в последно време се вписа като техен издател. Неуспелият началник на ДАНС, само че съумял млад мъж. Депутатът от опозицията, чието име е табу и за ръководещите, и за опозицията. Издателят, разпространяващ книги, без създател, само че за сметка на това цялостни с клюки. Бившият следовател, трансформирал се в милионер, парламентарист, нестъпващ в Народното събрание, който нито един път не отговори на журналистически въпроси, само че пък епистоларно се обръща към нацията, а естрада на поръчките му дава публичната телевизия.
В последна сметка стабилността, с която министър председателят толкоз се гордее, е нещо извънредно подозрително, щом двата й съществени фундамента са медиите на Пеевски и зорката защита от страна на основния прокурор. Затова и всеки критик на системата става цел на синхронизирана офанзива от тези два " центъра " на " стабилността ".
Всичко това не е незнайно за Европа. Но борбата не е на Брюксел. Наша, персонална работа е. А когато пазим тишина вършим разсеяността на всички европейски политици не просто преференциална, а нужна. Те нямат потребност от пристрастености тук, с които да се занимават, на фона на Брекзит, миграцията, бюджета на Европейски Съюз, Полша и прочие Имат потребност от привидна непоклатимост, защото останалите неустойчивости са прекалено много.
Въпросът е дали тази тъкмо българска непоклатимост устройва нас, българските жители, които към момента живеем и работим тук.
P.S. Много мислих преди да напиша този текст. Защото елементарно може да се влезе в клопката " две враждуващи групировки ", който ерозира доверието в медиите. А медиите Му на това поле няма какво да губят.
Разговорът за ударите по всеки, който не пази тишина, обаче е нужен. Защото всичко останало е снишаване. Тишина и фоново безмълвие, осигуряващо различната действителност на " стабилността ". В този смисъл медиите на Пеевски се трансфораха в самобитен лакмус за това дали дадена социална, журналистическа или политическа работа е свършена добре. Ако на страниците им няма очернящ текст – има още какво да се желае.
И не, не пазете тишина. Защото тишината ражда чудовища...
*Заглавието е заимствано от коментара на журналиста от бТВ Световлав Иванов.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ