Луната се свива и тресе, казва проучване на НАСА
През последното десетилетие учените са открили, че вътрешността на Луната се охлажда и това води до стесняване на земния сателит сходно на стафида. Това прави повърхността на Луната по-неравна, изпъкнала и с издигащи се скали над нея.
Сега нов разбор, употребяващ данни от задачите на НАСА, подсказва, че Луната към момента се свива и през днешния ден. Тя претърпява лунни талази, сходни на разрушителните трусове на нашата планета.
Учените съпоставят този развой с метода, по който гроздето последователно се набръчква, добавяйки нови дълбоки линии, до момента в който се охлажда и свива. Но за разлика от кожата на гроздето, кората към Луната не може да се разтегне тъй като е нежна, което води до разпадането й, когато се случи стесняване.
Това става, когато лунната кора се движи в близост, и една част от нея се избутва над друга. При това придвижване се образуват извънредно изглеждащи скали, които могат да се видят от повърхността, високи и дълги доста километри.
Новото проучване стана допустимо с помощта на основаването на логаритъм, който обработва сеизмични данни, насъбрани през 60-те и 70-те години. Този логаритъм оказа помощ да се хвърли нова светлина върху лунните земетресения, в това число да се даде опция за по-добро схващане от кое място идват те.
Данните за местоположението на трусовете са били взети от изследване от 2010 година, в което са употребявани фотоси от Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА.
Анализът на облиците демонстрира, че минимум осем от видяните свивания на лунната повърхнина идват от придвижване на плочи под повърхността на Луната, а не от удари на метеорити или други обекти. Това оказва помощ да се удостовери, че Луната към момента изпитва същинска тектонична интензивност, се споделя в публикация, оповестена в Nature Geoscience.
Инструментите, оставени на Луната от астронавтите на Аполо в предишното, са приключили работата си още през 1977 година Но учените считат, че това разклащане и стесняване на лунната повърхнина към момента се случва и през днешния ден, а изображенията демонстрират доказателства за скорошни придвижвания, като да вземем за пример водопади от камъни и свлачища, които наподобява са паднали неотдавна.
„ Открихме, че редица земетресения на Луната, записани в данните на Аполо, са се случили доста покрай местата на които са регистрирани нови земетресения “, декларира в изказване Никълъс Шмер, доцент по геология в Университета на Мериленд.
„ Вероятно е сеизмичната активност там да продължава да е дейна и през днешния ден. Често не се вижда дейна тектоника другаде с изключение на на Земята, тъй че е доста вълнуващо да откриете, че тези свивания на кората към момента могат да провокират лунни земетресения. “
Сеизмичните данни учените са взели от принадлежности, които астронавтите от задачите на Аполо са оставили на повърхността на Луната. В последна сметка те събират 28 разнообразни, плитки лунни сеизмични талази, записани от задачите на Аполо сред 1969 и 1977 година.
От тези (луно)тресения, осем са били покрай новите свивания, които може да се видят в изображенията от повърхността на Луната изпратени от Lunar Reconnaissance Orbiter. Това кара учените да заключат, че двете феномени са свързани.
И още нещо, множеството от трусовете се случват, когато Луната се намира в точката на своята орбита, която е най-отдалечена от Земята. Това става, тъй като стресът от земната гравитация унищожава лунната кора.
„ Смятаме, че е доста евентуално тези осем труса на Луната да са били провокирани, защото стресът се е засилил, когато лунната кора е била компресирана от световни контракции и приливни сили, което демонстрира, че сеизмометрите на Аполо са записали свиващата се Луна и Луната към момента е тектонично дейна. “ сподели Томас Уотърс, водещ създател на научната публикация и старши академик в Центъра за проучване на Земята и планетите към Smithsonian Institution във Вашингтон.
Учените в този момент се надяват нови задачи да се върнат на Луната и да научат повече за това, което се случва с нея.
„ За мен тези заключения акцентират, че би трябвало да се върнем на Луната “, споделя Шмер. „ Научихме доста от задачите на Аполо, само че те в действителност се занимаваха единствено с повърхността. С по-широка мрежа от модерни сеизмометри можем да създадем големи крачки в разбирането за геологията на Луната. Това дава някои доста обещаващи благоприятни условия за науката при бъдеща задача на Луната “.
