Мартин Михайлов от Терминал 1: Клубът е общността, не локацията
През последния месец в София се разисква една не толкоз приятна вест за затварянето на един именит клуб. Терминал 1. Разположен в сърцето на София на емблематичния адрес на ул. „ Ангел Кънчев “ 1, клубът се трансформира в паметна локация за бг музика, концерти, хибриден нощен живот и доста празненство вайб. Всеки, който в миналото е стъпвал в Терминал 1, носи мемоари за огромен ваучър, хубава музика и нощен живот, който сложи София на европейската празненство карта. Мартин Михайлов е индивидът, който сътвори Терминал 1, а в този момент ще би трябвало да му търси нов дом, тъй като клубът затваря на 31 декември. И несъмнено ще липсва на всички празненство зомбита и на ценителите на качествената музика:
- Мартин, какви са последните вести към Терминал 1?
- Тази не толкоз приветлива вест сподели на какъв брой доста хора им пука за „ Терминал “ и са били при нас по професионална причина - актьори, реализатори, DJ-и. За страдание клубът затваря на 1 януари 2023 година Остават броени дни, които обаче се обрисуват доста мощни. Окончателно на 15 ноември се разбра, че не можем да намерим решение със притежателите от „ Кюфтетария “. Има медиатори, които държат дълготрайно помещението, а от май стартирахме договаряния за удължение на наема, само че финансовите условия, които бяха сложени, са неприемливи за нас.
- Финансов ли е казусът?
- Случаят не е тъкмо финансов, само че настояването не е съответстващо на пазара. Очакванията на хората, които държат контракта към помещението, са доста над пазарните.
- Говори се, че притежателите към този момент имат абстрактен план и от това пространство ще построяват хаус сцена...
- Желая триумф на идващите, които ще продължат да развиват мястото, само че един път, откакто Терминал 1 се изнесе, за нас ще бъде невероятно да се върнем, даже в случай че идващият план тук бъде несполучлив.
Решили сме да продължим на друго място. Първо би трябвало да го открием, по-късно да влагаме в него, да го разработим и стъпката обратно е невъзможна.
Високата сума, която бе поискана, дълго време разсъждавахме дали да я платим. Тя е такава поради желанието на „ Кюфтетария “ да си отворят личен клуб. Това до някаква степен е разбираемо, само че тази упоритост няма цена. Какво ще стане в действителността? Предстои да забележим. Ние нямаме стъпка обратно.
- Това не Ви се случва за първи път. Помним по какъв начин „ Строежа “ се реалокира от Студентски град, където беше именит клуб години наред, на новия му адрес в центъра на София. Тази прелокация беше много сполучлива. Тогава доказахте, че марката на клуба не е местоположението?
- Най-вече хората вършат клуба. В клубовете, които ръководя, музиката е водеща. Хората се събират около нея и това значи, че те са съидейници и по други тематики и с времето се сприятелят. Това оказва помощ клубът да натрупа добър имидж, щом носи положително въодушевление и оставя положителни мемоари и усещания. В този смисъл клубът стана общество. Това се случи и със „ Строежа “. Мислех, че ще бъде много по-трудно и доста по-тежък сантимент, след 17-годишна истори на клуба.
Странното е даже за мен, че месец по-късно „ Строежа “ от Студентски град не ми липсваше. Бях се увлякъл в събитията към новото място и в еуфорията, че клубът ще го има на ново място. Сега тъй като това възприятие ми се случва за повторно, го одобрявам по-леко. Знам какво би могло да стане.
- Какви са вероятните сюжети пред Терминал 1?
- Вариантите са 2: Първият е намираме уместно място, което можем да използван хибридната си идея, присъща за Терминал 1 с жива музика, празненства и дискотечна активност. Това не е чисто място за събития, не е и тъкмо бар-дискотека, а може да прелива сред двете. След концерти, публиката нормално си потегля след приключването на изпълнителя. А хората обичат да сменят няколко клуба за една нощ и рядко остават на едно и също място, в случай че няма ваучър. Терминал 1 оферираше тази хибридна формула – можеш да останеш цяла нощ като от време на време след концерта може да има коренна смяна на тематиката и даже да има второ събитие за една вечер. Така празненството остава живо до ранните часове.
Но за новото помещение, което търсим, е доста значимо да разрешава живи събития. Ако това го няма като опция, оставяме плана на трупчета, до момента в който не се появи свободно пространство с задоволително високи тавани, с въздух и място за всичко, което търсим за удобството на публиката и качествени събития.
Вторият вид е да се откажем от една от двете елементи от тази идея, само че не ми се желае да мисля за това в този момент. Наскоро открих помещение, което е съвършено за дискотека на хубава локация, само че няма по какъв начин да се сложи сцена. Така е направено помещението, че ще се осакати доста, в случай че сложим сцена.
- Много симпатично беше, че музикалната колегия – групи, артисти и общество дейни персони обявиха позиция и пуснаха петиция в поддръжка на „ Терминал “ 1. Знак защо е това?
- В Терминал 1 наложихме положителните международни стандарти за качество, само че тук става въпрос за частна благосъстоятелност и ние не можем да споделяме на притежателя какво да прави с парцела си. Да затвориш един подобен клуб не е единствено бизнес. Има и различен по-сериозен аспект, обвързван с добавената стойност на културния живот. Хората, които го обичат и посещават, не се интересуват ние по какъв начин се оправяме с бизнеса. Интересува ги, че няма да могат да гледат онлайн обичаните си актьори. Който е взел това решение за прекратяването живота на този клуб, би трябвало докрая да поеме отговорността и всички негативи, които идват. За нас петицията беше огромна морална поддръжка, че продължавайки напред, тези хора ще бъдат с нас и има смисъл да се стараем да продължим.
Преди години в Англия и Германия имаше сходни събития. Например в клуб The 100 Club в Лондон, който е измежду най-старите клубове за жива музика и не е затварял от 1942 година, внезапно идват нови предприемачи, които споделят: „ На нас не ни е забавен вашия бизнес и желаеме това помещение да го продаваме доста по-скъпо “.
Те нямат този сантимент към клубния живот. Така се застрои мястото на зала „ Астория “ и доста други такива места. Обществото и самите управляващи не се усетиха каква загуба е това за капацитета на културния живот на града. В тази връзка се развихриха полемики в Министерството на културата. Гласуваха големи бюджети за подкрепяне на дребните ъндърграунд места. Един от министрите на културата преди 10 години означи, че цялата музикална промишленост на Англия, която носи милиарди на година доходи, са тръгнали от ъндърграунд сцените.
В Берлин пък управляващите, осъзнавайки всичко това, икономисват на клубовете налози, локални такси, имат облекчения за насърчаване на бизнеса и подкрепяне на музикалния отрасъл. Няколко от притежателите на такива клубове влязоха в работни групи с общината, с цел да научат по какъв начин да бъдат субсидирани от страната и да получат грантове от локалните бюджети.
Така че, в случай че тук по този начин елементарно се затварят клубове за някакви тънки сметки и неразбирателства, това може да докара до наклонност – резултатът на доминото. Затова е значима реакцията на тези музиканти, общественици и елементарните хора. Поне като се случва нещо такова, да не минава тихомълком.
- Как това се отразява на целия климат за авторски подиуми? Отразява ли се на качеството?
- В пандемията и ковид-кризата, която мина във финансово-икономическа рецесия, разбрахме, че тази дългосрочност, с която сме градили този отрасъл, може би е било загуба на време. Трябвало е да действаме доста по-категорично. Когато пандемията завърши, осъзнахме, че цената на предлаганата от нас услуга, е много занижена и то от самите нас. Посетителите са склонни да платят много повече, в случай че има качество. На първо място слагаме актьора, който е потвърдено българско име като Графа, Остава, Светльо & The Legends, Ъпсурт – всеки, който цени продукта, е обикновено и да го остойности вярно. Цените за билети се подвигнаха. Първо потегли от мейнстрийма и повлече крайник и в ъндърграунда. Бяхме се концентрпирали да развиваме ъндърграунд сцената. Но в случай че имаме постоянна мейнстрийм сцена, то и ъндърграунд сцената ще се развие.
Покачването на билетите за най-популярните актьори, като Любо Киров, който доближи до 100-120 лева за клубни концерти, докара со общо повишаване на входа за такива събития. Когато имаш подобен доход, по-лесно можеш да планираш. По-лесно можеш да мислиш за екстри, за ефектно показване и това успокоение сигурно се отразява на качеството на финала. Това се прави оценка. Хората към този момент заплащат естествените цени за това преживяване, което даде опция храброст при младите реализатори да тръгнат със стартова цена на билетите към 15 лева Това преди беше немислимо.
- На този декор от ден на ден формати оферират безвъзмездни занимания... по какъв начин мислите?
- Това неизбежно води до развиване на предлагането на комерсиалния артикул. Той през последните години от ден на ден се постанова през безплатното представление: площади, общински участия, институционални, телевизионни. Масовият тв ефир се прокарва най-вече през реалити формати, които също са гратис представление. Не мисля, че цялата среда върви към нещо с по-ниско качествено. Напротив – от ширпотребата се върви към повишение на качеството. От години не съм се чувствал по този начин умерено като промоутър.
- През последните години има взрив на качествени авторски български артикули. До какъв брой можем да приказваме, че клубове като Терминал 1 възпитават усет към положителната музика?
- Донякъде, евентуално да. Но на един клуб не може да се вменява обвързване да възпитава и още по-тежкото - да превъзпитава. Ние работим с възрастни хора и това не би трябвало да е самоцел. Ние предлагаме нещо забавно и уместно за нашата сцена. Вероятно има някакъв образователен резултат – постоянно има хора, които идват за първи път, които са попаднали инцидентно поради другари, и когато останат удовлетворени и впечатлени, те стават наши посланици в положителната реклама. Трябва да оставим нещата да се случват по натурален метод. Или в случай че смяташ, че ще възпитаваш публика, дано по-добре да го назовем създаване на пазара? За „ Дубиоза колектив “ има мнения, че музиката им е широкодостъпна и, че те са го създали преднамерено. Но те пълнят „ Арена армеец “! Направихме го дружно в продължение на 10 години, когато правихме концерти с тях, имахме по 500 души аудитория. А в този момент да имат 10 000, надали е станало просто по този начин инцидентно.
Така е с всичко. Особено в „ Строежа “ хвърлихме доста старания да създадем известни съответни реализатори. Доста е уморително, признавам. Често има разочарования, тъй като един план се получава, а 4 други – не. Докато стигнахме до едно равнище, което към този момент няма потребност от нашата директна интервенция. Ние започваме да се водим и по пазара, той стартира да става все по-жив. Преди 10 години имаше огромна рецесия в клубния живот, що се отнася до живи осъществявания в цяла България. Нямаше готови мениджъри, нямаше качествени подиуми, нямаше хора, които да се грижат за финансовата рамка дали нещо такова може да се случи на облага.
Сега напълно не е по този начин. Конкуренцията е брутална. Има смисъл от тази конкуренция, когато дава добавена стойност. Има такива случаи с подбиване на цени, с крадене на предложения към реализатори, пазарът обаче подрежда всичко. Постоянно се разяснява какъв брой е зле пазарът в България.
Е то кое пък е добре? Ние сме дребна страна, най-бедната в Европейски Съюз, където множеството готини неща се случват главно на ентусиазма на шепа хора и все пак към този момент си е много наситена тази среда откъм конкуренция и опити тя да се усъвършенства. Аз съм оптимист за това, което се случва.
- С кое празненство или с кои артикули се гордеете, че сте осъществили?
- Откакто привлякохме Николай Въжаров да развие празненство частта, аз продължих с концертната активност, с цел да може тази хибридна идея да се развива редом. През годините едната част надвива над другата и като видиш, че внезапно по празненствата няма хора, започваш да правиш повече концерти. Тук Въжаров притегли хрумвания като Shame Party. Бяхме домакини на неговото 90`s празненство, което беше най-силното доста дълго време. Този екип съумя да въвлече нови посетители с нови празненства като „ Girls under quarantine “, „ Търся си гадже “, също мощно е и reggae tone party. Сега създаваме още веднъж ретро празненството всеки четвъртък. Това е едно от най-трудните достижения да се направи ежеседмично празненство, което да не катастрофира на 8-та седмица. С това празненство се гордея, че увлече доста хора, доста се танцува, доста се пее, колкото и да е необичайно, е цялостно с младежи, които знаят шлагери от 70-те години насам. Страхотно е, тъй като ясно виждам, че има хора, които се интересуват от музика, освен от заобикалящата ги среда. Последното Ретро празненство в Терминал 1 ще бъде 146 следващо!
За това способства и Марти Джи, който беше DJ и в предния клуб тук - Escape. Сега обаче добавихме и рок, музика от филми. В 21 започваше опашка и докъм 3, все си имаше опашка и не свършваше преди 6. Много ретро празненства на други клубове през това време завършиха и ние останахме последните. Терминал 1 наследява Escape и това празненство си пристигна навръх мястото. Колкото до концертната активност, там няма база за съпоставяне, тъй като в другите стилове и посещаемостта е друга. Но започнаха да се изравняват към цялостно разпродаване.
- Какъв е оптималният потенциал на Терминал 1?
- При концерт максимумът ни е 600 души, които одобряваме удобно, тъй като хората желаят да имат видимост. Когато е празненство и не е нужно да следиш DJ-я нон стоп, събираме към 850 души. За съпоставяне в Escape са пускали по 1300. Критериите за комфорт през тези 15-20 години се трансформираха доста.
- Има ли още facecontrol?
- Не. Когато отваряхме през 2014 година доста се надявах да не споделят на Терминал 1 - Стария Escape. За към месец хората се научиха. Терминал 1 се наложи доста мощно като име. При нас доста се танцува, хората контактуват, пеят. Имаше дискохитове, които не всички долюбваха, само че в това време пускахме Nirvana, Beastie Boys, в 12 в среднощ пускахме най-малко по едно-две блус части, с цел да може непосредствено дистанцията да се съкрати. Преди Терминал 1 това беше изчезнало. Ходеше се единствено на темтични вечери. На мен ми беше забавно дали хората не желаят да слушат смесена стилистика, дали желаят да танцуват. Танцуването много се беше позагубило. Виждайки по какъв начин един музикален клуб, който е събрал 500 души и всички са инертни, не ми се стори, че всичко е наред. Съответно вървешком единствено по тематични събития, една компания, даже да излиза всеки петък, най-после ще си омръзне, дали това прави това излизане пълноценно? Може да има и място, където хората да поддържат връзка, с изключение на поради музиката.
Когато отворихме Терминал 1, този формат избухна грубо. Тук се идваше на по 3-4 талази – 22,00, 3, 5 сутринта в продължение на 2-3 години. Получавал съм и похвали от сорта, че клубът наподобява като място, което не е в България, тъй като нито е ъндърграунд сцена, нито е с придирчив интериор. А вторият комплимент е, че тук има страховит празненство вайб. На мен това доста ми хареса, че няма рекламация, превземки и идваш с чисто откровено предпочитание да се забавляваш.
- Какво не успяхте да извършите?
- Няма такова нещо. Макар и да затваряме клуба, ние го затваряме в интервал на безспорен пик. Не затваряме, тъй като сме в спад или тъй като нямаме забавни хрумвания. Откакто сме оповестили, че затваряме, има такава вълна от позитивизъм! Страхотно е! Спират ни хора на улицата да ни споделят какъв брой ще им липсва клубът...На мен в този момент ми е малко по-лесно, тъй като този катарзис го изживях преди няколко месеца, когато осъзнах накъде отиват нещата. Не че съм се отказал да ги трансформира, само че виждах, че сюжетът Термилан 1 да затвори става все по-реалистичен. Малко съм претръпнал, само че виждам вълнението и съжалението в реакцията на хората.
- Колко индивида ще изгубят работата си със затварянето на Терминал 1?
- Около 30 души директно наети. Но около нощния и клубен живот и доста индиректно заети лица. Артистите, охранителни компании, снабдители, почистващи компании, рекламни организации, производители и дистрибутори. Кръгът става огромен – от няколко стотин души, които ще усетят неналичието на клуба.
- Към София и нощния живот в столицата има ли интерес от страна на чужденците? Те към този момент са една естествена част от живота тук?
- О, да, София е празненство дестинация. Иска ми се чужденци да идват поради Витоша, само че не е тата. И не е моя работа. Идват поради празненство услугите тук. Това, което нашият отрасъл предлага тук – от ресторантьорския и развлекателния бизнес, ние сме от първите, които стигнаха до 50 % чужденци от клиентите. София е европейска столица по ред аргументи: досегаемост, цена, хората в този отрасъл приказват с уволоствие непознати езици. В центъра на София няма престъпност, съпоставено с центъра на Мадрид или Лисабон, нямаме и краен час за нощния живот. В доста от градовете в 2 сутринта всичко завършва. При нас тази независимост я има. А в другите европейски градове не са се усетили по какъв начин и по кое време са я изгубили. Само би трябвало някой да повярва, че в това има смисъл.
Затова е доста рисково да се приказва за справяне с казуса „ нощен живот “. Какво значи това? Да го потушат, да го забранят? Ние сме отдушник за хората, откакто през целия ден е бил на работа, занимавал се е с проблеми от всевъзможен темперамент, най-после да отиде да се отпусне. Във всички празненство дестинации е по този начин.
- Какво си пускате в последно време?
- Напоследък обичам тишината. Преди много години, каквото и да правех, го правех на фона на музика. Но в този момент излизам всяка вечер от години и получавам своята огромна доза музика в клубовете и питейните заведения. Така че нямам потребност от повече музика във времето, когато съм самичък.
- Мартин, какви са последните вести към Терминал 1?
- Тази не толкоз приветлива вест сподели на какъв брой доста хора им пука за „ Терминал “ и са били при нас по професионална причина - актьори, реализатори, DJ-и. За страдание клубът затваря на 1 януари 2023 година Остават броени дни, които обаче се обрисуват доста мощни. Окончателно на 15 ноември се разбра, че не можем да намерим решение със притежателите от „ Кюфтетария “. Има медиатори, които държат дълготрайно помещението, а от май стартирахме договаряния за удължение на наема, само че финансовите условия, които бяха сложени, са неприемливи за нас.
- Финансов ли е казусът?
- Случаят не е тъкмо финансов, само че настояването не е съответстващо на пазара. Очакванията на хората, които държат контракта към помещението, са доста над пазарните.
- Говори се, че притежателите към този момент имат абстрактен план и от това пространство ще построяват хаус сцена...
- Желая триумф на идващите, които ще продължат да развиват мястото, само че един път, откакто Терминал 1 се изнесе, за нас ще бъде невероятно да се върнем, даже в случай че идващият план тук бъде несполучлив.
Решили сме да продължим на друго място. Първо би трябвало да го открием, по-късно да влагаме в него, да го разработим и стъпката обратно е невъзможна.
Високата сума, която бе поискана, дълго време разсъждавахме дали да я платим. Тя е такава поради желанието на „ Кюфтетария “ да си отворят личен клуб. Това до някаква степен е разбираемо, само че тази упоритост няма цена. Какво ще стане в действителността? Предстои да забележим. Ние нямаме стъпка обратно.
- Това не Ви се случва за първи път. Помним по какъв начин „ Строежа “ се реалокира от Студентски град, където беше именит клуб години наред, на новия му адрес в центъра на София. Тази прелокация беше много сполучлива. Тогава доказахте, че марката на клуба не е местоположението?
- Най-вече хората вършат клуба. В клубовете, които ръководя, музиката е водеща. Хората се събират около нея и това значи, че те са съидейници и по други тематики и с времето се сприятелят. Това оказва помощ клубът да натрупа добър имидж, щом носи положително въодушевление и оставя положителни мемоари и усещания. В този смисъл клубът стана общество. Това се случи и със „ Строежа “. Мислех, че ще бъде много по-трудно и доста по-тежък сантимент, след 17-годишна истори на клуба.
Странното е даже за мен, че месец по-късно „ Строежа “ от Студентски град не ми липсваше. Бях се увлякъл в събитията към новото място и в еуфорията, че клубът ще го има на ново място. Сега тъй като това възприятие ми се случва за повторно, го одобрявам по-леко. Знам какво би могло да стане.
- Какви са вероятните сюжети пред Терминал 1?
- Вариантите са 2: Първият е намираме уместно място, което можем да използван хибридната си идея, присъща за Терминал 1 с жива музика, празненства и дискотечна активност. Това не е чисто място за събития, не е и тъкмо бар-дискотека, а може да прелива сред двете. След концерти, публиката нормално си потегля след приключването на изпълнителя. А хората обичат да сменят няколко клуба за една нощ и рядко остават на едно и също място, в случай че няма ваучър. Терминал 1 оферираше тази хибридна формула – можеш да останеш цяла нощ като от време на време след концерта може да има коренна смяна на тематиката и даже да има второ събитие за една вечер. Така празненството остава живо до ранните часове.
Но за новото помещение, което търсим, е доста значимо да разрешава живи събития. Ако това го няма като опция, оставяме плана на трупчета, до момента в който не се появи свободно пространство с задоволително високи тавани, с въздух и място за всичко, което търсим за удобството на публиката и качествени събития.
Вторият вид е да се откажем от една от двете елементи от тази идея, само че не ми се желае да мисля за това в този момент. Наскоро открих помещение, което е съвършено за дискотека на хубава локация, само че няма по какъв начин да се сложи сцена. Така е направено помещението, че ще се осакати доста, в случай че сложим сцена.
- Много симпатично беше, че музикалната колегия – групи, артисти и общество дейни персони обявиха позиция и пуснаха петиция в поддръжка на „ Терминал “ 1. Знак защо е това?
- В Терминал 1 наложихме положителните международни стандарти за качество, само че тук става въпрос за частна благосъстоятелност и ние не можем да споделяме на притежателя какво да прави с парцела си. Да затвориш един подобен клуб не е единствено бизнес. Има и различен по-сериозен аспект, обвързван с добавената стойност на културния живот. Хората, които го обичат и посещават, не се интересуват ние по какъв начин се оправяме с бизнеса. Интересува ги, че няма да могат да гледат онлайн обичаните си актьори. Който е взел това решение за прекратяването живота на този клуб, би трябвало докрая да поеме отговорността и всички негативи, които идват. За нас петицията беше огромна морална поддръжка, че продължавайки напред, тези хора ще бъдат с нас и има смисъл да се стараем да продължим.
Преди години в Англия и Германия имаше сходни събития. Например в клуб The 100 Club в Лондон, който е измежду най-старите клубове за жива музика и не е затварял от 1942 година, внезапно идват нови предприемачи, които споделят: „ На нас не ни е забавен вашия бизнес и желаеме това помещение да го продаваме доста по-скъпо “.
Те нямат този сантимент към клубния живот. Така се застрои мястото на зала „ Астория “ и доста други такива места. Обществото и самите управляващи не се усетиха каква загуба е това за капацитета на културния живот на града. В тази връзка се развихриха полемики в Министерството на културата. Гласуваха големи бюджети за подкрепяне на дребните ъндърграунд места. Един от министрите на културата преди 10 години означи, че цялата музикална промишленост на Англия, която носи милиарди на година доходи, са тръгнали от ъндърграунд сцените.
В Берлин пък управляващите, осъзнавайки всичко това, икономисват на клубовете налози, локални такси, имат облекчения за насърчаване на бизнеса и подкрепяне на музикалния отрасъл. Няколко от притежателите на такива клубове влязоха в работни групи с общината, с цел да научат по какъв начин да бъдат субсидирани от страната и да получат грантове от локалните бюджети.
Така че, в случай че тук по този начин елементарно се затварят клубове за някакви тънки сметки и неразбирателства, това може да докара до наклонност – резултатът на доминото. Затова е значима реакцията на тези музиканти, общественици и елементарните хора. Поне като се случва нещо такова, да не минава тихомълком.
- Как това се отразява на целия климат за авторски подиуми? Отразява ли се на качеството?
- В пандемията и ковид-кризата, която мина във финансово-икономическа рецесия, разбрахме, че тази дългосрочност, с която сме градили този отрасъл, може би е било загуба на време. Трябвало е да действаме доста по-категорично. Когато пандемията завърши, осъзнахме, че цената на предлаганата от нас услуга, е много занижена и то от самите нас. Посетителите са склонни да платят много повече, в случай че има качество. На първо място слагаме актьора, който е потвърдено българско име като Графа, Остава, Светльо & The Legends, Ъпсурт – всеки, който цени продукта, е обикновено и да го остойности вярно. Цените за билети се подвигнаха. Първо потегли от мейнстрийма и повлече крайник и в ъндърграунда. Бяхме се концентрпирали да развиваме ъндърграунд сцената. Но в случай че имаме постоянна мейнстрийм сцена, то и ъндърграунд сцената ще се развие.
Покачването на билетите за най-популярните актьори, като Любо Киров, който доближи до 100-120 лева за клубни концерти, докара со общо повишаване на входа за такива събития. Когато имаш подобен доход, по-лесно можеш да планираш. По-лесно можеш да мислиш за екстри, за ефектно показване и това успокоение сигурно се отразява на качеството на финала. Това се прави оценка. Хората към този момент заплащат естествените цени за това преживяване, което даде опция храброст при младите реализатори да тръгнат със стартова цена на билетите към 15 лева Това преди беше немислимо.
- На този декор от ден на ден формати оферират безвъзмездни занимания... по какъв начин мислите?
- Това неизбежно води до развиване на предлагането на комерсиалния артикул. Той през последните години от ден на ден се постанова през безплатното представление: площади, общински участия, институционални, телевизионни. Масовият тв ефир се прокарва най-вече през реалити формати, които също са гратис представление. Не мисля, че цялата среда върви към нещо с по-ниско качествено. Напротив – от ширпотребата се върви към повишение на качеството. От години не съм се чувствал по този начин умерено като промоутър.
- През последните години има взрив на качествени авторски български артикули. До какъв брой можем да приказваме, че клубове като Терминал 1 възпитават усет към положителната музика?
- Донякъде, евентуално да. Но на един клуб не може да се вменява обвързване да възпитава и още по-тежкото - да превъзпитава. Ние работим с възрастни хора и това не би трябвало да е самоцел. Ние предлагаме нещо забавно и уместно за нашата сцена. Вероятно има някакъв образователен резултат – постоянно има хора, които идват за първи път, които са попаднали инцидентно поради другари, и когато останат удовлетворени и впечатлени, те стават наши посланици в положителната реклама. Трябва да оставим нещата да се случват по натурален метод. Или в случай че смяташ, че ще възпитаваш публика, дано по-добре да го назовем създаване на пазара? За „ Дубиоза колектив “ има мнения, че музиката им е широкодостъпна и, че те са го създали преднамерено. Но те пълнят „ Арена армеец “! Направихме го дружно в продължение на 10 години, когато правихме концерти с тях, имахме по 500 души аудитория. А в този момент да имат 10 000, надали е станало просто по този начин инцидентно.
Така е с всичко. Особено в „ Строежа “ хвърлихме доста старания да създадем известни съответни реализатори. Доста е уморително, признавам. Често има разочарования, тъй като един план се получава, а 4 други – не. Докато стигнахме до едно равнище, което към този момент няма потребност от нашата директна интервенция. Ние започваме да се водим и по пазара, той стартира да става все по-жив. Преди 10 години имаше огромна рецесия в клубния живот, що се отнася до живи осъществявания в цяла България. Нямаше готови мениджъри, нямаше качествени подиуми, нямаше хора, които да се грижат за финансовата рамка дали нещо такова може да се случи на облага.
Сега напълно не е по този начин. Конкуренцията е брутална. Има смисъл от тази конкуренция, когато дава добавена стойност. Има такива случаи с подбиване на цени, с крадене на предложения към реализатори, пазарът обаче подрежда всичко. Постоянно се разяснява какъв брой е зле пазарът в България.
Е то кое пък е добре? Ние сме дребна страна, най-бедната в Европейски Съюз, където множеството готини неща се случват главно на ентусиазма на шепа хора и все пак към този момент си е много наситена тази среда откъм конкуренция и опити тя да се усъвършенства. Аз съм оптимист за това, което се случва.
- С кое празненство или с кои артикули се гордеете, че сте осъществили?
- Откакто привлякохме Николай Въжаров да развие празненство частта, аз продължих с концертната активност, с цел да може тази хибридна идея да се развива редом. През годините едната част надвива над другата и като видиш, че внезапно по празненствата няма хора, започваш да правиш повече концерти. Тук Въжаров притегли хрумвания като Shame Party. Бяхме домакини на неговото 90`s празненство, което беше най-силното доста дълго време. Този екип съумя да въвлече нови посетители с нови празненства като „ Girls under quarantine “, „ Търся си гадже “, също мощно е и reggae tone party. Сега създаваме още веднъж ретро празненството всеки четвъртък. Това е едно от най-трудните достижения да се направи ежеседмично празненство, което да не катастрофира на 8-та седмица. С това празненство се гордея, че увлече доста хора, доста се танцува, доста се пее, колкото и да е необичайно, е цялостно с младежи, които знаят шлагери от 70-те години насам. Страхотно е, тъй като ясно виждам, че има хора, които се интересуват от музика, освен от заобикалящата ги среда. Последното Ретро празненство в Терминал 1 ще бъде 146 следващо!
За това способства и Марти Джи, който беше DJ и в предния клуб тук - Escape. Сега обаче добавихме и рок, музика от филми. В 21 започваше опашка и докъм 3, все си имаше опашка и не свършваше преди 6. Много ретро празненства на други клубове през това време завършиха и ние останахме последните. Терминал 1 наследява Escape и това празненство си пристигна навръх мястото. Колкото до концертната активност, там няма база за съпоставяне, тъй като в другите стилове и посещаемостта е друга. Но започнаха да се изравняват към цялостно разпродаване.
- Какъв е оптималният потенциал на Терминал 1?
- При концерт максимумът ни е 600 души, които одобряваме удобно, тъй като хората желаят да имат видимост. Когато е празненство и не е нужно да следиш DJ-я нон стоп, събираме към 850 души. За съпоставяне в Escape са пускали по 1300. Критериите за комфорт през тези 15-20 години се трансформираха доста.
- Има ли още facecontrol?
- Не. Когато отваряхме през 2014 година доста се надявах да не споделят на Терминал 1 - Стария Escape. За към месец хората се научиха. Терминал 1 се наложи доста мощно като име. При нас доста се танцува, хората контактуват, пеят. Имаше дискохитове, които не всички долюбваха, само че в това време пускахме Nirvana, Beastie Boys, в 12 в среднощ пускахме най-малко по едно-две блус части, с цел да може непосредствено дистанцията да се съкрати. Преди Терминал 1 това беше изчезнало. Ходеше се единствено на темтични вечери. На мен ми беше забавно дали хората не желаят да слушат смесена стилистика, дали желаят да танцуват. Танцуването много се беше позагубило. Виждайки по какъв начин един музикален клуб, който е събрал 500 души и всички са инертни, не ми се стори, че всичко е наред. Съответно вървешком единствено по тематични събития, една компания, даже да излиза всеки петък, най-после ще си омръзне, дали това прави това излизане пълноценно? Може да има и място, където хората да поддържат връзка, с изключение на поради музиката.
Когато отворихме Терминал 1, този формат избухна грубо. Тук се идваше на по 3-4 талази – 22,00, 3, 5 сутринта в продължение на 2-3 години. Получавал съм и похвали от сорта, че клубът наподобява като място, което не е в България, тъй като нито е ъндърграунд сцена, нито е с придирчив интериор. А вторият комплимент е, че тук има страховит празненство вайб. На мен това доста ми хареса, че няма рекламация, превземки и идваш с чисто откровено предпочитание да се забавляваш.
- Какво не успяхте да извършите?
- Няма такова нещо. Макар и да затваряме клуба, ние го затваряме в интервал на безспорен пик. Не затваряме, тъй като сме в спад или тъй като нямаме забавни хрумвания. Откакто сме оповестили, че затваряме, има такава вълна от позитивизъм! Страхотно е! Спират ни хора на улицата да ни споделят какъв брой ще им липсва клубът...На мен в този момент ми е малко по-лесно, тъй като този катарзис го изживях преди няколко месеца, когато осъзнах накъде отиват нещата. Не че съм се отказал да ги трансформира, само че виждах, че сюжетът Термилан 1 да затвори става все по-реалистичен. Малко съм претръпнал, само че виждам вълнението и съжалението в реакцията на хората.
- Колко индивида ще изгубят работата си със затварянето на Терминал 1?
- Около 30 души директно наети. Но около нощния и клубен живот и доста индиректно заети лица. Артистите, охранителни компании, снабдители, почистващи компании, рекламни организации, производители и дистрибутори. Кръгът става огромен – от няколко стотин души, които ще усетят неналичието на клуба.
- Към София и нощния живот в столицата има ли интерес от страна на чужденците? Те към този момент са една естествена част от живота тук?
- О, да, София е празненство дестинация. Иска ми се чужденци да идват поради Витоша, само че не е тата. И не е моя работа. Идват поради празненство услугите тук. Това, което нашият отрасъл предлага тук – от ресторантьорския и развлекателния бизнес, ние сме от първите, които стигнаха до 50 % чужденци от клиентите. София е европейска столица по ред аргументи: досегаемост, цена, хората в този отрасъл приказват с уволоствие непознати езици. В центъра на София няма престъпност, съпоставено с центъра на Мадрид или Лисабон, нямаме и краен час за нощния живот. В доста от градовете в 2 сутринта всичко завършва. При нас тази независимост я има. А в другите европейски градове не са се усетили по какъв начин и по кое време са я изгубили. Само би трябвало някой да повярва, че в това има смисъл.
Затова е доста рисково да се приказва за справяне с казуса „ нощен живот “. Какво значи това? Да го потушат, да го забранят? Ние сме отдушник за хората, откакто през целия ден е бил на работа, занимавал се е с проблеми от всевъзможен темперамент, най-после да отиде да се отпусне. Във всички празненство дестинации е по този начин.
- Какво си пускате в последно време?
- Напоследък обичам тишината. Преди много години, каквото и да правех, го правех на фона на музика. Но в този момент излизам всяка вечер от години и получавам своята огромна доза музика в клубовете и питейните заведения. Така че нямам потребност от повече музика във времето, когато съм самичък.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ