Джордж Фрийдман: Логиката на американската стратегия и войната
През последните седмици се концентрирах върху общественото и икономическо развиване на Съединените щати. Очевидно би трябвало да обсъдим и стратегическата политика на Съединени американски щати. Вътрешната политика има наклонност да бъде по-динамична от стратегическата политика, която се движи от по-устойчиви неща като императив.
Съединените щати са предпазени от нахлуване по суша. Нито Канада, нито Мексико имат способността да водят или имат интерес да водят сухопътна война против Съединените щати. Следователно главната опасност за американската национална сигурност би трябвало да идва от морето.
Все отново американската тактика има логичност в себе си. Липсва й цикличната логичност на вътрешната политика, само че е завършена от потребностите, наложени от мястото и враговете.
Влизането на Америка в Първата международна война беше провокирано от немска офанзива против корабите на Съединени американски щати. Във Втората международна война главният претекст на Вашингтон беше същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки сред Съединени американски щати и Англия, тя можеше да изолира Англия и да я нападна, когато пожелае.
След като си обезпечи Атлантическия океан и база за интервенции във Англия, Германия можеше да заплаши Източното крайбрежие. В Тихия океан японската офанзива против Пърл Харбър, в случай че се водеше рационално, можеше да обезпечи морските пътища от Хаваите до Западния бряг и вероятно да разреши на Япония да наложи волята си там.
Дори Студената война беше най-вече морска. Германия в действителност беше линията на контакт със Съветския съюз, само че жизненоважните линии за доставки минаваха от Съединени американски щати към Европа и НАТО можеше да бъде сакат, като се пресечен тези доставки. За тази цел руснаците разположиха подводници и свръхзвукови противокорабни системи.
Германците (два пъти), Съветският съюз и Японците виждат отбраната на своите народи като вкоренена в морска война против Съединените щати. Неуспехът на Германия разреши настъпването на десанта в Нормандия, а неуспехът на Съветския съюз направи руската сухопътна атака в Европа невъзможна. Провалът на Япония докара до Хирошима и американската окупация на Япония.
Във всеки случай способността на Съединени американски щати да поддържат линиите на доставки и да блокират вражеските офанзиви беше ключът към отбраната на Съединените щати и тяхната стопанска система и във всеки случай американската тактика беше построена върху възпирането. В случай, че сигурността на Съединени американски щати не беше изцяло застрашена в морето, Вашингтон сътвори бариери, с цел да блокира вражеските сили от преместването на активи към атлантическите или тихоокеанските пристанища.
Беше осъзнато, че непосредствената опасност може да е тривиална спрямо дълготрайната опасност. Следователно беше от значително значение да се ангажира Германия допустимо най-рано – с цел да се овладее дълготрайната опасност, до момента в който тя към момента включваше битка със сухопътните сили и преди морската опасност да се е материализирала изцяло.
Това също беше сериозно в Тихия океан против Япония. Трябва да се означи, че във Виетнам, където Съединени американски щати нямаха тактика суша-море, нещата приключиха зле.
В Украйна има детайл от тази тактика. Русия, в случай че победи Украйна, ще бъде на границата на НАТО и може да нападна на запад. Съединени американски щати практикуват тактика за предварителна защита на относително ниска цена във връзка с американските жертви, с цел да предотвратят доста малко евентуалното напредване на Русия към атлантическото крайбрежие.
Морските дейности се употребяват за отбиване на сухопътните сили. Това беше тактиката, употребена против Съветския съюз в Студената война и в този момент се употребява против съветските сили в Украйна.
При това потребление на морска мощ има забележителна индиректност, предопределена да наложи детайл на риск върху сухопътните сили надълбоко в личната им територия. Това е тактика, която нормално е прекомерно фина, с цел да се види елементарно.
Следователно военноморската тактика на Съединени американски щати в Украйна е предопределена главно да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят придвижването на Русия – а точно Черно и Балтийско море. Това не е сърцето на по-широката тактика на Съединени американски щати.
Именно във връзка с Китай тази тактика е подложена на най-сериозно тестване. Основната тактика на Съединени американски щати би трябвало да бъде да запазят контрола над Тихия океан и да поддържат линиите за доставки на съдружниците, с цел да предотвратят отваряне за Китай. Сърцевината на тактиката е да се приложи друг напън върху Китай, тъй че той да бъде заставен да балансира и маневрира още веднъж своите сили.
Като образец, завземането на Тайван от Китай не е допустимо, като се има поради времето, належащо на оперативната група да доближи крайбрежието на Тайван, през което време тя ще бъде открита за офанзива от Съединените щати. Това лимитира крайната китайска опасност до крайбрежията на Съединени американски щати.
Военноморската война (и тук включвам военновъздушната мощност, както е обикновено след Втората международна война) съчетава две тактики, едната лимитира китайското придвижване по море, а другата отваря опцията за опасност за китайската татковина.
Китайците непрекъснато заплашват Тайван, само че до момента в никакъв случай не са работили заради евентуалната интервенция на Военноморски сили на Съединени американски щати. Съединени американски щати разполагат с доста по-слаба сухопътна мощ - която основно би трябвало да бъде превозена от военноморска мощ, което би било предизвикателство - с цел да съставляват опасност за китайска инвазия.
Морската мощност е тази, която предотвратява дейностите на Китай. Има логичност сред Съединените щати и Китай, логичност на география, технология и боязън, която по собствен метод е поредна и ни свързва във вътрешен цикъл, който генерира морската война.
Адмирал Алфред Тайер Махан написа книгата за тази тактика преди повече от век. Това е тактика, която към момента е в действие, изпълнена с тънко взаимоотношение с наземната мощ. Когато военните дейности на Съединени американски щати бяха несполучливи, както във Виетнам, те се провалиха или тъй като теренът не беше предразположен на военноморска мощност, или тъй като военноморската мощност не беше употребена.
Въпреки това, както се пробвах да покажа, американската бойна тактика, изключително на стратегическо равнище, в никакъв случай не се е променяла. Китай е стеснен от тази мощ, Русия е блокирана от дейно потребление на водите в своята външна страна, а други враждебни сили се стремят да избегнат военноморската мощност на Съединени американски щати, до момента в който американците я употребяват като централна мощ.
Идеята за пореден вътрешен модел е по-трудна за схващане от тази за поредна военна тактика. Но последният има непрекъсната действителност на географията и стабилно решение за военноморска мощност, съобразена с технологията и тактиката.
Дори когато връзката сред военноморската мощност и войната надълбоко на сушата наподобява прави, тази тактика е безсмислена, тъй като има непрекъснат напън за врага да отиде в морето. Съветският съюз беше заставен да навлезе в Северния Атлантик, както и Германия, макар фокуса им върху сухопътните интервенции. Жизненоважно е да се разбере военноморското измерение на всички американски войни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Съединените щати са предпазени от нахлуване по суша. Нито Канада, нито Мексико имат способността да водят или имат интерес да водят сухопътна война против Съединените щати. Следователно главната опасност за американската национална сигурност би трябвало да идва от морето.
Все отново американската тактика има логичност в себе си. Липсва й цикличната логичност на вътрешната политика, само че е завършена от потребностите, наложени от мястото и враговете.
Влизането на Америка в Първата международна война беше провокирано от немска офанзива против корабите на Съединени американски щати. Във Втората международна война главният претекст на Вашингтон беше същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки сред Съединени американски щати и Англия, тя можеше да изолира Англия и да я нападна, когато пожелае.
След като си обезпечи Атлантическия океан и база за интервенции във Англия, Германия можеше да заплаши Източното крайбрежие. В Тихия океан японската офанзива против Пърл Харбър, в случай че се водеше рационално, можеше да обезпечи морските пътища от Хаваите до Западния бряг и вероятно да разреши на Япония да наложи волята си там.
Дори Студената война беше най-вече морска. Германия в действителност беше линията на контакт със Съветския съюз, само че жизненоважните линии за доставки минаваха от Съединени американски щати към Европа и НАТО можеше да бъде сакат, като се пресечен тези доставки. За тази цел руснаците разположиха подводници и свръхзвукови противокорабни системи.
Германците (два пъти), Съветският съюз и Японците виждат отбраната на своите народи като вкоренена в морска война против Съединените щати. Неуспехът на Германия разреши настъпването на десанта в Нормандия, а неуспехът на Съветския съюз направи руската сухопътна атака в Европа невъзможна. Провалът на Япония докара до Хирошима и американската окупация на Япония.
Във всеки случай способността на Съединени американски щати да поддържат линиите на доставки и да блокират вражеските офанзиви беше ключът към отбраната на Съединените щати и тяхната стопанска система и във всеки случай американската тактика беше построена върху възпирането. В случай, че сигурността на Съединени американски щати не беше изцяло застрашена в морето, Вашингтон сътвори бариери, с цел да блокира вражеските сили от преместването на активи към атлантическите или тихоокеанските пристанища.
Беше осъзнато, че непосредствената опасност може да е тривиална спрямо дълготрайната опасност. Следователно беше от значително значение да се ангажира Германия допустимо най-рано – с цел да се овладее дълготрайната опасност, до момента в който тя към момента включваше битка със сухопътните сили и преди морската опасност да се е материализирала изцяло.
Това също беше сериозно в Тихия океан против Япония. Трябва да се означи, че във Виетнам, където Съединени американски щати нямаха тактика суша-море, нещата приключиха зле.
В Украйна има детайл от тази тактика. Русия, в случай че победи Украйна, ще бъде на границата на НАТО и може да нападна на запад. Съединени американски щати практикуват тактика за предварителна защита на относително ниска цена във връзка с американските жертви, с цел да предотвратят доста малко евентуалното напредване на Русия към атлантическото крайбрежие.
Морските дейности се употребяват за отбиване на сухопътните сили. Това беше тактиката, употребена против Съветския съюз в Студената война и в този момент се употребява против съветските сили в Украйна.
При това потребление на морска мощ има забележителна индиректност, предопределена да наложи детайл на риск върху сухопътните сили надълбоко в личната им територия. Това е тактика, която нормално е прекомерно фина, с цел да се види елементарно.
Следователно военноморската тактика на Съединени американски щати в Украйна е предопределена главно да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят придвижването на Русия – а точно Черно и Балтийско море. Това не е сърцето на по-широката тактика на Съединени американски щати.
Именно във връзка с Китай тази тактика е подложена на най-сериозно тестване. Основната тактика на Съединени американски щати би трябвало да бъде да запазят контрола над Тихия океан и да поддържат линиите за доставки на съдружниците, с цел да предотвратят отваряне за Китай. Сърцевината на тактиката е да се приложи друг напън върху Китай, тъй че той да бъде заставен да балансира и маневрира още веднъж своите сили.
Като образец, завземането на Тайван от Китай не е допустимо, като се има поради времето, належащо на оперативната група да доближи крайбрежието на Тайван, през което време тя ще бъде открита за офанзива от Съединените щати. Това лимитира крайната китайска опасност до крайбрежията на Съединени американски щати.
Военноморската война (и тук включвам военновъздушната мощност, както е обикновено след Втората международна война) съчетава две тактики, едната лимитира китайското придвижване по море, а другата отваря опцията за опасност за китайската татковина.
Китайците непрекъснато заплашват Тайван, само че до момента в никакъв случай не са работили заради евентуалната интервенция на Военноморски сили на Съединени американски щати. Съединени американски щати разполагат с доста по-слаба сухопътна мощ - която основно би трябвало да бъде превозена от военноморска мощ, което би било предизвикателство - с цел да съставляват опасност за китайска инвазия.
Морската мощност е тази, която предотвратява дейностите на Китай. Има логичност сред Съединените щати и Китай, логичност на география, технология и боязън, която по собствен метод е поредна и ни свързва във вътрешен цикъл, който генерира морската война.
Адмирал Алфред Тайер Махан написа книгата за тази тактика преди повече от век. Това е тактика, която към момента е в действие, изпълнена с тънко взаимоотношение с наземната мощ. Когато военните дейности на Съединени американски щати бяха несполучливи, както във Виетнам, те се провалиха или тъй като теренът не беше предразположен на военноморска мощност, или тъй като военноморската мощност не беше употребена.
Въпреки това, както се пробвах да покажа, американската бойна тактика, изключително на стратегическо равнище, в никакъв случай не се е променяла. Китай е стеснен от тази мощ, Русия е блокирана от дейно потребление на водите в своята външна страна, а други враждебни сили се стремят да избегнат военноморската мощност на Съединени американски щати, до момента в който американците я употребяват като централна мощ.
Идеята за пореден вътрешен модел е по-трудна за схващане от тази за поредна военна тактика. Но последният има непрекъсната действителност на географията и стабилно решение за военноморска мощност, съобразена с технологията и тактиката.
Дори когато връзката сред военноморската мощност и войната надълбоко на сушата наподобява прави, тази тактика е безсмислена, тъй като има непрекъснат напън за врага да отиде в морето. Съветският съюз беше заставен да навлезе в Северния Атлантик, както и Германия, макар фокуса им върху сухопътните интервенции. Жизненоважно е да се разбере военноморското измерение на всички американски войни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ