Икономиката ни се е възстановила от пандемията, но остава неконкурентна
През последните петнадесет години българската стопанска система, дърпана от Европейски Съюз, постепенно се възвръща, само че надалеч не е достигнала цялостния си капацитет. През 2022 година България заема 53-то място от общо 64 страни, което демонстрира липса на прогрес от 2021 година насам. Бизнесът се възвръща след пандемията от Covid-19, само че остава все по този начин измежду най-неконкурентните в Европа. Това сочи Годишникът на международната конкурентоспособност 2022 година на Института за развиване на ръководството (IMD, Швейцария), чиито данни са представени от Центъра за проучване на демокрацията.
Страната отбелязва утежняване с пет позиции спрямо 2020 година и с петнадесет позиции спрямо 2009 година Силно притеснителен е фактът, че дълготрайните фактори на конкурентоспособност не престават да са в застой. Вероятността за позитивни промени или прогрес в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени единствено посредством подобаващи корективни ограничения при образуването на политиките, държавното ръководство и бизнес водачеството, показва се в отчета.
На този декор българската конкурентоспособност е изложена на геополитически разтърсвания и възходяща инфлация, провокирана от разноските за сила. Съществен проблем са непоследователните политики в региона на енергетиката и климата. Риск носят още борбата сред изпълнителната и правосъдната власт, неналичието на надеждно антикорупционно правоприлагане и лимитираните вложения н научно-изследователска и развойна активност.
Към 2022 година българската стопанска система съвсем изцяло се е възстановила от икономическите последствия от пандемията, макар че в този момент както предприятията, по този начин и семействата изпитват отрицателните последствия от повишението на цените на силата. След нашествието в Украйна енергийно интензивната стопанска система беше отрицателно наранена от енергийната си
взаимозависимост от Русия. Скоковете на цените на силата и продължаващите разстройства в международната верига на доставките доведоха до най-високите равнища на инфлация, следени в последното десетилетие. По този метод уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата рецесия, съставлява евентуална опасност за показателя на бедността и виталния стандарт, показва се в разбора.
Въпреки че остава на същото място като преди година, България бележи усъвършенствания на страната в множеството от икономическите ѝ индикатори (14 от 20). Годишникът обаче намалява доста класирането на България във връзка с пазара на труда (от 23-о на 46-о място) и във връзка с обществените финанси (от 21-о на 38-о място).
През последната година изискванията на пазара на труда в България са се влошили, регистрира годишникът. Равнището на безработица се стабилизира от последствията на пандемията, само че в страната не престават да се следят неподходящи демографски процеси, свързани с високите равнища на неактивност измежду хората в трудоспособна възраст, както и застаряващото и бързо намаляващо население. Като позитивно развиване се отбелязва, че България продължава да се подрежда в топ 10 на страните във връзка с възнагражденията на мениджърите, експертите в областта на услугите и дълготрайния напредък на работната мощ. По-ниските ставки на корпоративния налог в страната притеглят задгранични вложители и световен аутсорсинг.
Годишникът акцентира, че България продължава да усъвършенства конкурентоспособността си в региона на интернационалната търговия, като страната заема 19-то място от общо 63. Макар че главният ѝ сътрудник при износа остава Европейски Съюз, България е постигнала доста нарастване на експорта си и за останалата част на света.
По отношение на интернационалните вложения обаче страната е паднала до 60-то място. В това отношение е извънредно значимо България да постави повече старания за привличане на директни задгранични вложения посредством възстановяване на регулаторната си рамка и даване на подобаващи финансови тласъци на заинтригуваните компании, предлага отчетът.
Пред България не престават да се разкриват голям брой благоприятни условия за възстановяване на инфраструктурата, изключително в софтуерния бранш и в жизненоважните области на науката и образованието. Във всички тези области Годишникът леко усъвършенства класирането на България, само че тя към момента остава по-близо до групата на изоставащите страни.
Страната отбелязва утежняване с пет позиции спрямо 2020 година и с петнадесет позиции спрямо 2009 година Силно притеснителен е фактът, че дълготрайните фактори на конкурентоспособност не престават да са в застой. Вероятността за позитивни промени или прогрес в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени единствено посредством подобаващи корективни ограничения при образуването на политиките, държавното ръководство и бизнес водачеството, показва се в отчета.
На този декор българската конкурентоспособност е изложена на геополитически разтърсвания и възходяща инфлация, провокирана от разноските за сила. Съществен проблем са непоследователните политики в региона на енергетиката и климата. Риск носят още борбата сред изпълнителната и правосъдната власт, неналичието на надеждно антикорупционно правоприлагане и лимитираните вложения н научно-изследователска и развойна активност.
Към 2022 година българската стопанска система съвсем изцяло се е възстановила от икономическите последствия от пандемията, макар че в този момент както предприятията, по този начин и семействата изпитват отрицателните последствия от повишението на цените на силата. След нашествието в Украйна енергийно интензивната стопанска система беше отрицателно наранена от енергийната си
взаимозависимост от Русия. Скоковете на цените на силата и продължаващите разстройства в международната верига на доставките доведоха до най-високите равнища на инфлация, следени в последното десетилетие. По този метод уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата рецесия, съставлява евентуална опасност за показателя на бедността и виталния стандарт, показва се в разбора.
Въпреки че остава на същото място като преди година, България бележи усъвършенствания на страната в множеството от икономическите ѝ индикатори (14 от 20). Годишникът обаче намалява доста класирането на България във връзка с пазара на труда (от 23-о на 46-о място) и във връзка с обществените финанси (от 21-о на 38-о място).
През последната година изискванията на пазара на труда в България са се влошили, регистрира годишникът. Равнището на безработица се стабилизира от последствията на пандемията, само че в страната не престават да се следят неподходящи демографски процеси, свързани с високите равнища на неактивност измежду хората в трудоспособна възраст, както и застаряващото и бързо намаляващо население. Като позитивно развиване се отбелязва, че България продължава да се подрежда в топ 10 на страните във връзка с възнагражденията на мениджърите, експертите в областта на услугите и дълготрайния напредък на работната мощ. По-ниските ставки на корпоративния налог в страната притеглят задгранични вложители и световен аутсорсинг.
Годишникът акцентира, че България продължава да усъвършенства конкурентоспособността си в региона на интернационалната търговия, като страната заема 19-то място от общо 63. Макар че главният ѝ сътрудник при износа остава Европейски Съюз, България е постигнала доста нарастване на експорта си и за останалата част на света.
По отношение на интернационалните вложения обаче страната е паднала до 60-то място. В това отношение е извънредно значимо България да постави повече старания за привличане на директни задгранични вложения посредством възстановяване на регулаторната си рамка и даване на подобаващи финансови тласъци на заинтригуваните компании, предлага отчетът.
Пред България не престават да се разкриват голям брой благоприятни условия за възстановяване на инфраструктурата, изключително в софтуерния бранш и в жизненоважните области на науката и образованието. Във всички тези области Годишникът леко усъвършенства класирането на България, само че тя към момента остава по-близо до групата на изоставащите страни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ