Ще се утвърди ли канадският авторитарен модел?
През последните няколко седмици българските медии мълчаха изключително гузно по една интернационална тематика – митингите на канадските водачи. Защо беше толкоз значимо българските жители да са зле осведомени какво се случва от другата страна на Земята, като че ли прикриват поредна дипломатическа издънка на премиера? Много просто – първоначално още никой не им беше спуснал опорките, по-късно към този момент всичко си пристигна на мястото и разбрахме, че някакви брадати нео-нацисти тероризирали Отава с противозаконни блокади, само че полицията въпреки всичко съумяла да ги разчисти извънредно деликатно, а самата тя дала жертви в миротворната акция. Естествено, нищо от това не дава отговор на истината, както може да се чака, откакто идва от медия, оповестила напълно неотдавна, че „ комунистическата партия (Китай) издигнала една разрушена от войната страна до суперсила със международно значение “. Тъжното е, че тази медия се устоя с налозите на хората, които редовно трови с дезинформация. Надпреварата към дъното на журналистическата нравственос обаче е яростна, в подтекста на тематиката се появи добър преглед: „ Конвоят на свободата “ и воят на пропагандата.
И въпреки всичко, какви са тези хора и какво желаят? Конвоят на свободата започва преди месец като шествие срещу здравните регулации на канадското държавно управление, което изисква от интернационалните шофьори наложителна имунизация с цел да минават границата със Съединени американски щати. Вместо да приказва с протестиращите, министър председателят Трюдо се скри, сходно на Сталин през първите дни на нацистката инвазия или Байдън по време на най-абсурдната кандидат-президентска акция, която историята помни. Така в комфорта на ковид-изолацията, Трюдо наричаше протестиращите „ антисемити, расисти и хомофоби “ в злобни Туитър постове и онлайн изявленията. По-късно атакува и парламентарната съпротива, само че не съумя да се оправи с това, че те дават отговор на обидите му, и напусна залата. Игнорирането на проблемите обаче не всякога се оказва по-добро от решаването им. Така да вземем за пример, след повече от седмица, прекарана в медитация, министър председателят с изненада откри, че Конвоят на свободата освен още съществува, а и е заел основни позиции в столицата, блокирайки значими пътни артерии. И тук идва втората типична реакция на некадърното ръководство: налагането на гнет.
Пръв кметът Уотсън разгласи изключително състояние и изпрати полицията да конфискува гориво от водачите – имаше няколко ареста, само че работата им се свеждаше главно до заплашване. След това федералното държавно управление притисна платформите, посредством които митингът събираше дарения и над 10 милиона бяха блокирани, т.е. откраднати от тези, за които бяха изпратени. Наред с това мистериозно изтекоха персоналните данни на донорите, и доста от тях по-късно бяха унизени и заплашвани. Полицията даже посещаваше домовете на хора, оставили положителни мнения в свързани с митинга фейсбук изявления, с цел да ги предизвести, че по този начин могат да си навлекат неприятности. Заплашваха с арести даже тези, които носят от домовете си храна и вода на стачкуващите транспортни служащи, или ги поддържа по какъвто и да е метод. Преди към седмица федералното държавно управление разгласи изключително състояние за пръв път в историята на Канада. С този акт на процедура конституцията е суспендирана и диктаторът Трюдо може да ръководи страната еднолично.
В момента новите пълномощия на потомствения социалист се употребяват за „ почистване “ на улиците от недоволните жители: при стотиците арести от последните дни имаше нехарактерно за страната полицейско принуждение, а доста хора бяха арестувани просто тъй като са на улицата и снимат. Междувременно, управляващите сплашваха с гнет на доста равнища: от заледяване на банкови сметки, през престъпни досиета, та даже до умъртвяване на домашни любимци, колкото и ненормално да звучи.
По-интересното е, че властта употребява недоволството с цел да ограничи още повече гражданските права на канадците, поради които те стачкуват. Макар съответният мотив да е лимитираната им независимост на напредване, канадската народна власт не бе в цветущо здраве при ръководството на социалистите и преди ковид-пандемията: още през 2017-та държавното управление нанесе тежък удар върху свободата на словото със скандалната корекция C-16, която прави използването на джендър-неутрални местоимения наложителна и при отвод да ги употребява, човек може да получи ефикасна присъда до пет години. За нарушение на пандемичните присъдите са по-кратки, единствено шест месеца, само че санкциите са непостижими за елементарен служащ или даже представител на междинната класа. Въпреки това, пропагандата на Трюдо е предиздвикала една четвърт от канадците да поддържат строгите ограничения, даже затвор за неимунизираните.
Наскоро изобретателят Илън Мъск, с типичния си проницателен комизъм, показа в Туитър фотография на един ядосан Хитлер, който споделя „ спрете да ме сравнявате с Трюдо, аз имах бюджет “. Шегата излезе скъпо на милиардера, само че поради африканския му генезис най-малко нямаше по какъв начин да го разгласят за расист. Докато канадският деспот пришиваше свастиката и знамето на конфедерацията на опозиционери, някои от които наследници на оживели след Холокоста, еврейските организации не реагираха, само че когато Мъск сподели взаимност към битката на канадците за цивилен права, заваляха правосъдни каузи. Странно, че самият Трюдо нееднократно се е снимал с нацистка униформа, окичена в свастики, и добре подрязани фюрерски мустачки, само че като че ли никой от самопровъзгласилите се представители на еврейската общественост не го намира за обидно, нито расистките селфита с чалми, пера на водач или боядисано в черно лице наподобява да тревожат някого изключително. Когато властта хвърля обвинявания в расизъм, антисемитизъм и ислямофобия, тя го прави от позицията на честен стожер на обществото – тъкмо както Мусолини си го е представял.
Обвинения от обществото към властта обаче не са възможни, в такива случаи следва остра и непропорционална реакция. Илън Мъск в действителност не съпостави Трюдо с Хитлер, сарказмът беше надалеч по-изтънчен и по едно и също време с това жесток. Паралели с други диктаторски режими обаче не липсват: да вземем за пример в налагането на цензура и стигматизирането на цели публични прослойки, през днешния ден водачите в Канада са жигосани като носители на радикална идеология – „ свободата “, подложени са на гонения и арести, а новите изключителни пълномощия разрешават на властта да запорира банкови сметки без правосъдна заповед, даже финансовият министър (която е внучка на прочут нацист) разгласи в ефир желанието на страната да наложи регулации и върху транзакциите с крипто-валута. Такива дейности са наложителни за установяването на всяка една тирания, като по учебник. Властващите елити нямат проблем да стигматизират точно тези, от чието име ръководят – да вземем за пример селяните, които Ленин изтребва с Гладомора в Украйна или служащите, които днешните социалисти в Канада и Съединени американски щати нарекоха расисти за това, че не извършват прецизно партийната заръка и култа към личността.
Понякога е мъчно да си безапелационен като Хилъри Клинтън, която назова стотици милиони, може би и милиарди хора по света „ нежелателни “ (deplorables), или като Владимир Путин, съгласно който всички нации, които Русия е подчинявала на колониалния си строй, са фашистки. Канадските водачи са от най-имунизираните против коронавирус хора на планетата (около 90%), не може просто да ги пренебрегнем като „ анти-ваксъри “, по тази причина се наложи министърът на пропагандата да популяризира своята версия за интрига, в която външни сили провеждат протест против демократично определеното държавно управление – познато, нали? Това е едно от нещата, с което водачите на Русия, Беларус, Казахстан, Северна Корея и Венецуела печелят поддръжници измежду недоволното население. Разбира се, в случай че върнем малко обратно, ще стигнем до Сталин и Хитлер, само че дано оставим тези аналогии на историците, и да се концентрираме върху сегашното: западните елити от край време изпитват злоба към безграничната власт, с която се употребяват диктаторите от Изтока, само че капризните в народна власт общества до момента не са им разрешавали да мечтаят толкоз далеко. Пандемията обаче промени тази картина доста – светът замязя в случай че не на Северна Корея, то най-малко на Беларус, и доста аспекти на диктатурата, считани за немислими в западния свят единствено допреди две години, през днешния ден към този момент се одобряват за даденост. Живеем в световен свят най-малко от времето на Великите географски открития, което е ужасно.
С това обаче и проблемите ни стават световни – освен екологичните, само че също икономическите и политическите. Болшевишкият прелом отвори вратата за Похода към Рим на Мусолини и Бирения пуч на Хитлер, а самият той надали би се случил без Парижката комуна. Както отбелязва Бенито Мусолини, тоталитарните режими са нов вид ръководство без истински аналог в историята, а това кара диктаторите да „ преписват “ един от различен. И за останалите изкушението да употребяват един или различен „ трик “ на авторитаризма също не е за подценяване. Опасността за дребните страни е, че огромните легитимират престъпните практики и по този начин те стават допустими: в случай че френската полиция бие и влачи протестиращи по улиците, значи това е европейски, експроприацията на имущество в Канада също би трябвало да е демократична: не приказваме за нацистка Германия въпреки всичко. Фалшификация на изборите в Съединени американски щати? Значи и ние го можем, не сме елементарни.
Постепенно играта замязва на олимпиада, при която всички са на допинг. Управляващата класа се извисява от ден на ден над масите и намира за все по-ненужно да аргументира дейностите си. При това, всяка съпротива може елементарно да бъде дискредитирана и оплюта. Местният ръководещ хайлайф да вземем за пример разгласи, че митингите на чиновниците на реда за по-високи приходи са проведени от представители на незаконния свят. Нищо чудно против тях да се изправи контрапротест в поддръжка на двуцифрената, а за какво не и на трицифрената инфлация – всяка властническа власт има свои радикални поддръжници.
Много от подкрепящите митинга в Канада са унизени повече от такива групи, в сравнение с от самата полиция, същото се случи в Съединени американски щати преди година – в обществените мрежи имаше апели да се линчуват хора, докладвали за нередности в изборния развой, споделяха се персоналните им адреси. Не е чудно, че по този начин и не се стигна до разглеждане всъщност на правосъдните каузи, макар хилядите сигнали. Само че политкоректните медии не престават да употребяват израза „ по този начин нареченият ескорт на свободата “ с внушенията за някаква гротескна тайфа от поддръжници на анти-глобалистка интрига, само че нито един път не споделиха и дума за опустошителните обири и палежи, предизвикали вреди за милиарди, нито за десетките избити без причина по улиците от радикалните BLM и Antifa отряди, които тероризираха Съединени американски щати месеци наред, нито използваха по техен адрес израза „ по този начин наречените чернокожи “, въпреки да е доста сполучлив, поради етническия състав на бойните групи, а и регионите, които бяха най-засегнати.
Естествено, Трюдо е парещ покровител на BLM, както Байдън – на канадската тирания, не би могло да бъде иначе: когато прилежащата къща гори, пращаш хора да оказват помощ с гасенето на пожара – както направи Путин в Беларус и Казахстан, преди него Хрушчов в Унгария и Брежнев в Чехословакия. Дали канадският Фюрер е толкоз неприятен, че даже Хитлер не би желал да го съпоставят с него? Ако погледнем обективно обстоятелствата, в доста връзки е по този начин: Трюдо ръководи с надалеч по-малка поддръжка в сравнение с своя колега-нацист от недалечното минало, вкарва изключително състояние във връзка кротичък митинг с претенции за повече цивилен права, до момента в който Хитлер го прави по отношение на терористичен акт, употребява за предлог епидемията с цел да ограничи правото на напредване и правото на благосъстоятелност, свободата на словото е атакувана доста преди този момент, както стана дума. Хитлер употребява битката с тероризма с цел да откри властническа власт в страната, постанова цензура в медиите, смазва политическата съпротива, само че не си разрешава да ограничи свободата на напредване или да прибегне до реквизиция, с изключение на за еврейското малцинство, както Трюдо го прави за всички тези, които той назовава с думи, завършващи на „ -фоби “. Нацистите създават псевдо-наука с цел да дефинират кой е суб-човек и не заслужава да се употребява с цивилен права. Трюдо и неговите съратници го вършат единствено с изтъкване – в случай че доскоро са ухажвали работническата класа като основател на материални богатства за елита, през днешния ден те към този момент я презират намерено и употребяват цялата си пропагандна машина и наказателен уред за прекършването на нейната вола да се съпротивлява, а и всеки политик, който се ангажира с проблемите на тази презряна прослойка, бива назовават в най-хубавия случай „ крайно-десен популист “, надалеч по-често „ расист “ или „ ксенофоб “.
Кой-кого в Канада? - Война и мир
В началото на 30-те Мусолини и Хитлер са любимци на прогресивната преса оттатък океана – New York Times и Washington Post ги ухажват тъкмо като Трюдо през днешния ден. Анти-еврейските закони в Германия обаче, и изключително Krystallnach, трансформират нещата и биват справедливо жигосани. Дали век по-късно медиите са запазили своята сдържаност? Трюдо наричаше „ разбираемо “ опожаряването на десетки църкви в Канада, както и стотици здания в Съединени американски щати по време на расистките прояви през 2020-та, само че медиите не го разлюбиха. Не го направиха и когато изрази дълбокото си удивление от кубинския деспот Фидел Кастро, като го назова „ именит бунтовник и оратор “ (нормално, нали са фамилни приятели). Това мина съвсем толкоз неусетно, колкото и коментара на Байдън, че концлагерите в Китай са „ културна специфичност “. Дори когато наследственият министър председател на страната към този момент ясно разкри същността си на социалистически деспот, подлагайки недоволните от властта на политически репресии и даже лишаване на имущество, псевдо-либералните медии остават слепи и глухи за влачените по улицата и налагани с приклад на автоматизирано оръжие или тъпкани от конна полиция възрастни хора, както и стотиците арести под претекст, че митингът затруднява придвижването, след което държавното управление постави железни заграждения и пропусквателни пунктове в столицата. Една медия с мото „ Правата на индивида са решението “ посвети на цялото събитие няколко фрази, в които обрисува протестиращите като тайфа подстрекавани от Доналд Тръмп радикали, правилни на Конфедерацията и национал-социализма:
" Конвой на Свободата " или " дребно малцинство "
Солидно финансираните от държавните управления и интернационалните фондове медии хвърлят цялата си ненавист против опита на хората да се защитят от тирания. Малко са и публицистите, а и политиците, които се осмеляват да подлагат на критика налагането на тирания в Канада – при едните има боязън от стигматизиране и даже загуба на прехранване, а другите са наострили уши и наблюдават деликатно дали на Трюдо ще му се получи, с цел да приложат същите номера и в своите страни. Една от най-успешните тактики до момента си остава тази на българските управляващи, които сами организираха митинг против себе си, тъй че всеки, който заеме позиция против зелените документи оттук-нататък да бъде свързван с тезата, че Крим е съветски и при соца се е живеело по-добре. Наистина, обвиняванията в расизъм, антисемитизъм или хомофобия тук биха провокирали плевел смях или най-малко усмивка на състрадание у всеки, решил да отбрани правото си на избор – страната ни няма история, обвързвана с импорт на плебеи от Африка, насилствена кастрация на хомосексуалисти или газови камери. В българския народен комплекс обаче участва обликът на непознато поклонничеството, най-голямата засегнатост е да те нарекат „ еничар “ – без значение на чия религия, и до момента в който канадците се борят за своята самостоятелност, тук се упрекваме взаимно в еретически възгледи.
Протестите в Канада са рискови за открития ред, защото съставляват достоверни цивилен претенции – нещо, които в Източна Европа видяхме всеобщо през 1990-та, и от този момент се появява единствено на обособени места най-вече в Азия, където по традиция властта се разравя грубо с всяко неодобрение. Подобно на Източна Европа в края на 80-те, елитът през днешния ден е обединен в разказа и ограниченията за надзор на популацията, тъй че сходни демонстрации биха могли да „ плъпнат “ в доста други страни, по тази причина и всички погледи са вперени в Канада. Важно е по какъв начин ще се развият събитията там – дали ще се откри трайна тирания, или гражданската сила ще надделее: в това ще разчетем и бъдещето на Европа.
И въпреки всичко, какви са тези хора и какво желаят? Конвоят на свободата започва преди месец като шествие срещу здравните регулации на канадското държавно управление, което изисква от интернационалните шофьори наложителна имунизация с цел да минават границата със Съединени американски щати. Вместо да приказва с протестиращите, министър председателят Трюдо се скри, сходно на Сталин през първите дни на нацистката инвазия или Байдън по време на най-абсурдната кандидат-президентска акция, която историята помни. Така в комфорта на ковид-изолацията, Трюдо наричаше протестиращите „ антисемити, расисти и хомофоби “ в злобни Туитър постове и онлайн изявленията. По-късно атакува и парламентарната съпротива, само че не съумя да се оправи с това, че те дават отговор на обидите му, и напусна залата. Игнорирането на проблемите обаче не всякога се оказва по-добро от решаването им. Така да вземем за пример, след повече от седмица, прекарана в медитация, министър председателят с изненада откри, че Конвоят на свободата освен още съществува, а и е заел основни позиции в столицата, блокирайки значими пътни артерии. И тук идва втората типична реакция на некадърното ръководство: налагането на гнет.
Пръв кметът Уотсън разгласи изключително състояние и изпрати полицията да конфискува гориво от водачите – имаше няколко ареста, само че работата им се свеждаше главно до заплашване. След това федералното държавно управление притисна платформите, посредством които митингът събираше дарения и над 10 милиона бяха блокирани, т.е. откраднати от тези, за които бяха изпратени. Наред с това мистериозно изтекоха персоналните данни на донорите, и доста от тях по-късно бяха унизени и заплашвани. Полицията даже посещаваше домовете на хора, оставили положителни мнения в свързани с митинга фейсбук изявления, с цел да ги предизвести, че по този начин могат да си навлекат неприятности. Заплашваха с арести даже тези, които носят от домовете си храна и вода на стачкуващите транспортни служащи, или ги поддържа по какъвто и да е метод. Преди към седмица федералното държавно управление разгласи изключително състояние за пръв път в историята на Канада. С този акт на процедура конституцията е суспендирана и диктаторът Трюдо може да ръководи страната еднолично.
В момента новите пълномощия на потомствения социалист се употребяват за „ почистване “ на улиците от недоволните жители: при стотиците арести от последните дни имаше нехарактерно за страната полицейско принуждение, а доста хора бяха арестувани просто тъй като са на улицата и снимат. Междувременно, управляващите сплашваха с гнет на доста равнища: от заледяване на банкови сметки, през престъпни досиета, та даже до умъртвяване на домашни любимци, колкото и ненормално да звучи.
По-интересното е, че властта употребява недоволството с цел да ограничи още повече гражданските права на канадците, поради които те стачкуват. Макар съответният мотив да е лимитираната им независимост на напредване, канадската народна власт не бе в цветущо здраве при ръководството на социалистите и преди ковид-пандемията: още през 2017-та държавното управление нанесе тежък удар върху свободата на словото със скандалната корекция C-16, която прави използването на джендър-неутрални местоимения наложителна и при отвод да ги употребява, човек може да получи ефикасна присъда до пет години. За нарушение на пандемичните присъдите са по-кратки, единствено шест месеца, само че санкциите са непостижими за елементарен служащ или даже представител на междинната класа. Въпреки това, пропагандата на Трюдо е предиздвикала една четвърт от канадците да поддържат строгите ограничения, даже затвор за неимунизираните.
Наскоро изобретателят Илън Мъск, с типичния си проницателен комизъм, показа в Туитър фотография на един ядосан Хитлер, който споделя „ спрете да ме сравнявате с Трюдо, аз имах бюджет “. Шегата излезе скъпо на милиардера, само че поради африканския му генезис най-малко нямаше по какъв начин да го разгласят за расист. Докато канадският деспот пришиваше свастиката и знамето на конфедерацията на опозиционери, някои от които наследници на оживели след Холокоста, еврейските организации не реагираха, само че когато Мъск сподели взаимност към битката на канадците за цивилен права, заваляха правосъдни каузи. Странно, че самият Трюдо нееднократно се е снимал с нацистка униформа, окичена в свастики, и добре подрязани фюрерски мустачки, само че като че ли никой от самопровъзгласилите се представители на еврейската общественост не го намира за обидно, нито расистките селфита с чалми, пера на водач или боядисано в черно лице наподобява да тревожат някого изключително. Когато властта хвърля обвинявания в расизъм, антисемитизъм и ислямофобия, тя го прави от позицията на честен стожер на обществото – тъкмо както Мусолини си го е представял.
Обвинения от обществото към властта обаче не са възможни, в такива случаи следва остра и непропорционална реакция. Илън Мъск в действителност не съпостави Трюдо с Хитлер, сарказмът беше надалеч по-изтънчен и по едно и също време с това жесток. Паралели с други диктаторски режими обаче не липсват: да вземем за пример в налагането на цензура и стигматизирането на цели публични прослойки, през днешния ден водачите в Канада са жигосани като носители на радикална идеология – „ свободата “, подложени са на гонения и арести, а новите изключителни пълномощия разрешават на властта да запорира банкови сметки без правосъдна заповед, даже финансовият министър (която е внучка на прочут нацист) разгласи в ефир желанието на страната да наложи регулации и върху транзакциите с крипто-валута. Такива дейности са наложителни за установяването на всяка една тирания, като по учебник. Властващите елити нямат проблем да стигматизират точно тези, от чието име ръководят – да вземем за пример селяните, които Ленин изтребва с Гладомора в Украйна или служащите, които днешните социалисти в Канада и Съединени американски щати нарекоха расисти за това, че не извършват прецизно партийната заръка и култа към личността.
Понякога е мъчно да си безапелационен като Хилъри Клинтън, която назова стотици милиони, може би и милиарди хора по света „ нежелателни “ (deplorables), или като Владимир Путин, съгласно който всички нации, които Русия е подчинявала на колониалния си строй, са фашистки. Канадските водачи са от най-имунизираните против коронавирус хора на планетата (около 90%), не може просто да ги пренебрегнем като „ анти-ваксъри “, по тази причина се наложи министърът на пропагандата да популяризира своята версия за интрига, в която външни сили провеждат протест против демократично определеното държавно управление – познато, нали? Това е едно от нещата, с което водачите на Русия, Беларус, Казахстан, Северна Корея и Венецуела печелят поддръжници измежду недоволното население. Разбира се, в случай че върнем малко обратно, ще стигнем до Сталин и Хитлер, само че дано оставим тези аналогии на историците, и да се концентрираме върху сегашното: западните елити от край време изпитват злоба към безграничната власт, с която се употребяват диктаторите от Изтока, само че капризните в народна власт общества до момента не са им разрешавали да мечтаят толкоз далеко. Пандемията обаче промени тази картина доста – светът замязя в случай че не на Северна Корея, то най-малко на Беларус, и доста аспекти на диктатурата, считани за немислими в западния свят единствено допреди две години, през днешния ден към този момент се одобряват за даденост. Живеем в световен свят най-малко от времето на Великите географски открития, което е ужасно.
С това обаче и проблемите ни стават световни – освен екологичните, само че също икономическите и политическите. Болшевишкият прелом отвори вратата за Похода към Рим на Мусолини и Бирения пуч на Хитлер, а самият той надали би се случил без Парижката комуна. Както отбелязва Бенито Мусолини, тоталитарните режими са нов вид ръководство без истински аналог в историята, а това кара диктаторите да „ преписват “ един от различен. И за останалите изкушението да употребяват един или различен „ трик “ на авторитаризма също не е за подценяване. Опасността за дребните страни е, че огромните легитимират престъпните практики и по този начин те стават допустими: в случай че френската полиция бие и влачи протестиращи по улиците, значи това е европейски, експроприацията на имущество в Канада също би трябвало да е демократична: не приказваме за нацистка Германия въпреки всичко. Фалшификация на изборите в Съединени американски щати? Значи и ние го можем, не сме елементарни.
Постепенно играта замязва на олимпиада, при която всички са на допинг. Управляващата класа се извисява от ден на ден над масите и намира за все по-ненужно да аргументира дейностите си. При това, всяка съпротива може елементарно да бъде дискредитирана и оплюта. Местният ръководещ хайлайф да вземем за пример разгласи, че митингите на чиновниците на реда за по-високи приходи са проведени от представители на незаконния свят. Нищо чудно против тях да се изправи контрапротест в поддръжка на двуцифрената, а за какво не и на трицифрената инфлация – всяка властническа власт има свои радикални поддръжници.
Много от подкрепящите митинга в Канада са унизени повече от такива групи, в сравнение с от самата полиция, същото се случи в Съединени американски щати преди година – в обществените мрежи имаше апели да се линчуват хора, докладвали за нередности в изборния развой, споделяха се персоналните им адреси. Не е чудно, че по този начин и не се стигна до разглеждане всъщност на правосъдните каузи, макар хилядите сигнали. Само че политкоректните медии не престават да употребяват израза „ по този начин нареченият ескорт на свободата “ с внушенията за някаква гротескна тайфа от поддръжници на анти-глобалистка интрига, само че нито един път не споделиха и дума за опустошителните обири и палежи, предизвикали вреди за милиарди, нито за десетките избити без причина по улиците от радикалните BLM и Antifa отряди, които тероризираха Съединени американски щати месеци наред, нито използваха по техен адрес израза „ по този начин наречените чернокожи “, въпреки да е доста сполучлив, поради етническия състав на бойните групи, а и регионите, които бяха най-засегнати.
Естествено, Трюдо е парещ покровител на BLM, както Байдън – на канадската тирания, не би могло да бъде иначе: когато прилежащата къща гори, пращаш хора да оказват помощ с гасенето на пожара – както направи Путин в Беларус и Казахстан, преди него Хрушчов в Унгария и Брежнев в Чехословакия. Дали канадският Фюрер е толкоз неприятен, че даже Хитлер не би желал да го съпоставят с него? Ако погледнем обективно обстоятелствата, в доста връзки е по този начин: Трюдо ръководи с надалеч по-малка поддръжка в сравнение с своя колега-нацист от недалечното минало, вкарва изключително състояние във връзка кротичък митинг с претенции за повече цивилен права, до момента в който Хитлер го прави по отношение на терористичен акт, употребява за предлог епидемията с цел да ограничи правото на напредване и правото на благосъстоятелност, свободата на словото е атакувана доста преди този момент, както стана дума. Хитлер употребява битката с тероризма с цел да откри властническа власт в страната, постанова цензура в медиите, смазва политическата съпротива, само че не си разрешава да ограничи свободата на напредване или да прибегне до реквизиция, с изключение на за еврейското малцинство, както Трюдо го прави за всички тези, които той назовава с думи, завършващи на „ -фоби “. Нацистите създават псевдо-наука с цел да дефинират кой е суб-човек и не заслужава да се употребява с цивилен права. Трюдо и неговите съратници го вършат единствено с изтъкване – в случай че доскоро са ухажвали работническата класа като основател на материални богатства за елита, през днешния ден те към този момент я презират намерено и употребяват цялата си пропагандна машина и наказателен уред за прекършването на нейната вола да се съпротивлява, а и всеки политик, който се ангажира с проблемите на тази презряна прослойка, бива назовават в най-хубавия случай „ крайно-десен популист “, надалеч по-често „ расист “ или „ ксенофоб “.
Кой-кого в Канада? - Война и мир
В началото на 30-те Мусолини и Хитлер са любимци на прогресивната преса оттатък океана – New York Times и Washington Post ги ухажват тъкмо като Трюдо през днешния ден. Анти-еврейските закони в Германия обаче, и изключително Krystallnach, трансформират нещата и биват справедливо жигосани. Дали век по-късно медиите са запазили своята сдържаност? Трюдо наричаше „ разбираемо “ опожаряването на десетки църкви в Канада, както и стотици здания в Съединени американски щати по време на расистките прояви през 2020-та, само че медиите не го разлюбиха. Не го направиха и когато изрази дълбокото си удивление от кубинския деспот Фидел Кастро, като го назова „ именит бунтовник и оратор “ (нормално, нали са фамилни приятели). Това мина съвсем толкоз неусетно, колкото и коментара на Байдън, че концлагерите в Китай са „ културна специфичност “. Дори когато наследственият министър председател на страната към този момент ясно разкри същността си на социалистически деспот, подлагайки недоволните от властта на политически репресии и даже лишаване на имущество, псевдо-либералните медии остават слепи и глухи за влачените по улицата и налагани с приклад на автоматизирано оръжие или тъпкани от конна полиция възрастни хора, както и стотиците арести под претекст, че митингът затруднява придвижването, след което държавното управление постави железни заграждения и пропусквателни пунктове в столицата. Една медия с мото „ Правата на индивида са решението “ посвети на цялото събитие няколко фрази, в които обрисува протестиращите като тайфа подстрекавани от Доналд Тръмп радикали, правилни на Конфедерацията и национал-социализма:
" Конвой на Свободата " или " дребно малцинство "
Солидно финансираните от държавните управления и интернационалните фондове медии хвърлят цялата си ненавист против опита на хората да се защитят от тирания. Малко са и публицистите, а и политиците, които се осмеляват да подлагат на критика налагането на тирания в Канада – при едните има боязън от стигматизиране и даже загуба на прехранване, а другите са наострили уши и наблюдават деликатно дали на Трюдо ще му се получи, с цел да приложат същите номера и в своите страни. Една от най-успешните тактики до момента си остава тази на българските управляващи, които сами организираха митинг против себе си, тъй че всеки, който заеме позиция против зелените документи оттук-нататък да бъде свързван с тезата, че Крим е съветски и при соца се е живеело по-добре. Наистина, обвиняванията в расизъм, антисемитизъм или хомофобия тук биха провокирали плевел смях или най-малко усмивка на състрадание у всеки, решил да отбрани правото си на избор – страната ни няма история, обвързвана с импорт на плебеи от Африка, насилствена кастрация на хомосексуалисти или газови камери. В българския народен комплекс обаче участва обликът на непознато поклонничеството, най-голямата засегнатост е да те нарекат „ еничар “ – без значение на чия религия, и до момента в който канадците се борят за своята самостоятелност, тук се упрекваме взаимно в еретически възгледи.
Протестите в Канада са рискови за открития ред, защото съставляват достоверни цивилен претенции – нещо, които в Източна Европа видяхме всеобщо през 1990-та, и от този момент се появява единствено на обособени места най-вече в Азия, където по традиция властта се разравя грубо с всяко неодобрение. Подобно на Източна Европа в края на 80-те, елитът през днешния ден е обединен в разказа и ограниченията за надзор на популацията, тъй че сходни демонстрации биха могли да „ плъпнат “ в доста други страни, по тази причина и всички погледи са вперени в Канада. Важно е по какъв начин ще се развият събитията там – дали ще се откри трайна тирания, или гражданската сила ще надделее: в това ще разчетем и бъдещето на Европа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ