Четиридневна работна седмица в България – защо не?
През последните няколко години в регулацията на пазара на труд в Европейски Съюз се прокрадва тематиката за въвеждане на четиридневна работна седмица. Последно сходно предложение се чу в Гърция като част от пакета ограничения за повишение на гъвкавостта на пазара на труда. От началото на пандемията насам обаче няколко други страни направиха сходни опити, като резултатите им са по-скоро окуражаващи. Това дава мотив за размисъл дали има поле за освобождение на регулациите и у нас.
Четиридневна работна седмица може да значи, най-общо, две неща:
Намаляване на броя на дните, само че опазване на работните часове – в случай че допуснем, че преди въвеждането ѝ се е работило пет дни по осем часа, то по-късно четири дни се работи по 10. Този метод разчита на опазване на досегашната продуктивност на труда и е най-често срещаният досега;Намаляване както на броя на дните, по този начин и на часовете – продължава да се работи на осемчасови работни дни, само че един ден по-малко седмично. Прави се доста по-смелото допускане, че нарасналата мотивация на служащите води до по-малко непродуктивно време на работа, оттова до покачване на продуктивността на един работен час.
Нека разгледаме какво демонстрират проучванията. Мащабен опит, извършен в Португалия, тества втория метод, в който работните часове се редуцират, само че не при всички взели участие компании с цялостен ден – междинното понижение е от порядъка на 14% от часовете. Почти 4/5 от компаниите регистрират растеж на приходите, 70% от тях – на облагите в интервала на проучването, а множеството не оповестяват за покачване на разноските. Най-важният резултат обаче е спадът на отсъствието от работа (при съвсем половината фирми), комбиниран със спад на напускането на служащи.
Същевременно, от позиция на служащите, повече дефинират психическото си здраве като положително след смяната, имат повече време за фамилиите си и намират повече задоволство в работата; не е без значение и, че тези резултати са по-ясно забележими при дамите.
Сходен опит, само че във Англия, само че с по-голям брой компании и служащи (61 компании, съвсем 3 хиляди души) употребява примес от двата метода. И тук следствията върху финансовите резултати на компаниите са козметични, само че задържането на служащи и отсъствията от работа понижават, а самооценките им за продуктивността се покачват доста. Показателно е и, че съвсем всички (89%) от компаниите, взели участие в опита, резервират четиридневната работна седмица и след него.
Ирландско изследване с по-скромен обсег сочи сходни резултати, изключително от позиция на подобренията в психическото здраве и салдото сред работа и персонален живот на служащите. Анализът слага акцент върху потребността от промени в метода на работа – автоматизиране на процеси, по-ясно дефиниране на цели, редуциране на срещи, само че отбелязва, че това не въздейства доста на продуктивността и резултатите. Аналогични заключения могат да бъдат открити и в скорошни опити в Германия, където даже индустриални предприятия възприемат по-кратки работни часове и откриват опазване на модела в доста от участвалите компании.
Разбира се, сходен метод няма по какъв начин да работи за целия бизнес – в някои интензивни индустриални действия или пък в услугите, където към момента се практикува другарство с клиенти лице в лице, съкращаването на работните часове ще е мъчно. Това е още по-валидно в стопански системи като българската, изправени пред изострен дефицит на служащи, само че срещащи компликации в автоматизацията. Важното е друго: показаният тук бърз обзор на няколко опита за коренно увеличение на гъвкавостта на регулирането на работното време ясно показва, че от либерализация на трудовото законодателство има единствено позитиви, изключително от позиция на служащите.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
работна седмица 4-дневна работна седмица пазар на труда
Четиридневна работна седмица може да значи, най-общо, две неща:
Намаляване на броя на дните, само че опазване на работните часове – в случай че допуснем, че преди въвеждането ѝ се е работило пет дни по осем часа, то по-късно четири дни се работи по 10. Този метод разчита на опазване на досегашната продуктивност на труда и е най-често срещаният досега;Намаляване както на броя на дните, по този начин и на часовете – продължава да се работи на осемчасови работни дни, само че един ден по-малко седмично. Прави се доста по-смелото допускане, че нарасналата мотивация на служащите води до по-малко непродуктивно време на работа, оттова до покачване на продуктивността на един работен час.
Нека разгледаме какво демонстрират проучванията. Мащабен опит, извършен в Португалия, тества втория метод, в който работните часове се редуцират, само че не при всички взели участие компании с цялостен ден – междинното понижение е от порядъка на 14% от часовете. Почти 4/5 от компаниите регистрират растеж на приходите, 70% от тях – на облагите в интервала на проучването, а множеството не оповестяват за покачване на разноските. Най-важният резултат обаче е спадът на отсъствието от работа (при съвсем половината фирми), комбиниран със спад на напускането на служащи.
Същевременно, от позиция на служащите, повече дефинират психическото си здраве като положително след смяната, имат повече време за фамилиите си и намират повече задоволство в работата; не е без значение и, че тези резултати са по-ясно забележими при дамите.
Сходен опит, само че във Англия, само че с по-голям брой компании и служащи (61 компании, съвсем 3 хиляди души) употребява примес от двата метода. И тук следствията върху финансовите резултати на компаниите са козметични, само че задържането на служащи и отсъствията от работа понижават, а самооценките им за продуктивността се покачват доста. Показателно е и, че съвсем всички (89%) от компаниите, взели участие в опита, резервират четиридневната работна седмица и след него.
Ирландско изследване с по-скромен обсег сочи сходни резултати, изключително от позиция на подобренията в психическото здраве и салдото сред работа и персонален живот на служащите. Анализът слага акцент върху потребността от промени в метода на работа – автоматизиране на процеси, по-ясно дефиниране на цели, редуциране на срещи, само че отбелязва, че това не въздейства доста на продуктивността и резултатите. Аналогични заключения могат да бъдат открити и в скорошни опити в Германия, където даже индустриални предприятия възприемат по-кратки работни часове и откриват опазване на модела в доста от участвалите компании.
Разбира се, сходен метод няма по какъв начин да работи за целия бизнес – в някои интензивни индустриални действия или пък в услугите, където към момента се практикува другарство с клиенти лице в лице, съкращаването на работните часове ще е мъчно. Това е още по-валидно в стопански системи като българската, изправени пред изострен дефицит на служащи, само че срещащи компликации в автоматизацията. Важното е друго: показаният тук бърз обзор на няколко опита за коренно увеличение на гъвкавостта на регулирането на работното време ясно показва, че от либерализация на трудовото законодателство има единствено позитиви, изключително от позиция на служащите.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
работна седмица 4-дневна работна седмица пазар на труда
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ