Калина Андролова: Куфарна антиселекция и прегрупиране
През последните няколко години се оголи една очевидна истина, България не е демократична страна от западноевропейски, англосаксонски, скандинавски, или даже централно - или южноевропейски тип. Не можем да се съпоставяме дори и с гръцките ни патриархални съседи, ръководени от няколко редуващи се политически семейства. В България нямаме действителни демократични връзки, които всекидневно са артикул на меритокрацията, система на равните благоприятни условия, в която се просперира съгласно интелигентността, качествата и гения, а не по линия на връзките, произхода и котерийната или пък партийната принадлежност. Държавата ни е в положение на цялостно разложение. Нито една институция не работи по смисъла, който е вложен в нея.
Калина Андролова,
Точният израз на публичния модел, в който съществува страната ни, е тирания на олигархията, маскирана като някакъв тип недоразвита, само че въпреки всичко сякаш демократична форма. Олигархията последователно взе превъзходство над политическите форми и стартира да назначава властта и на практика да има страната. По върховете на държавното ръководство се избутват само хора с потвърдени благоприятни условия за компрадорски практики. Състоянието, което наподобява като цялостен безпорядък, и което аз неведнъж съм наричала точно „ хаотизиране “, в действителност съдържа доста здрава логичност. Всичко, което считаме за дразнеща непросветеност, е умишлено прицелване. За да може олгархията да реализира своите отвесни хранителни вериги, контролирайки потоците на публичния запас, тя методично стартира груба антиселекция на фрагменти в ръководството като министри, ръководители на държавни сдружения, шефове на организации и други Единственото и най-важно качество на тези целево назначени хора е, че имат безсъвестност да подписват неизгодни за страната контракти, да източват обществен запас в интерес на компаниите на олигархията и да получават в отговор съответното заплащане. Олигархичният режим у нас е като октопод, който обгръща всички елементи на живота ни. Относно всеки министър или началник на основно сдружение обществото към този момент си задава основателния въпрос – на кого е човек, кой му дърпа конците, какъв брой са платили подмолните играчи, с цел да бъде назначен и така нататък В България няма логичност на конкуренцията, съревнование сред експерти, знаещи и можещи. В България има конкуренция на прислужниците, на носещите куфарите. У нас цената на министрите, на управленците идва от това кой е техният кукловод, какъв брой мощен в олигархичната каста е той! Затова произвеждаме и тази ужасяващата индиферентност на нашите властимащи за следствията от управническите им дейности.
Силата на една страна идва от концентрацията на разнообразни типове капитал – на човешки запас и физическа мощ, на принадлежности за насила (армия, полиция), на икономичски капитал, на теоретичен, креативен, информативен и културен капитал и прочие Културата е сплотяваща, това са кодовете, които образуват националния темперамент. Какво ще се случва с страната в бъдещето, излиза наяве от ресурса, който властта отделя за обучение. През системата на образование страната моделира формите на мислене, менталните структури и вгражда в индивидите националната идентиченост в такава дълбочина, че по-късно върху тази основа се построява потребността от грижа за общността, етноса, построява се способността да бъде защитавана родината. Затова първата крачка към разграждането на една страна е демонтажът на образованието – изваждането на патриотично-историческите смисли за принадлежност и въвеждането на универсализъм, демонтиране на националното и смилането му в световната теория, която постоянно звучи симпатично – индивидът, жител на планетата.
В този смисъл някои фактори с огромна мощност, без значение дали от другата страна на океана или от другата страна на материка не се смущават да работят с олигархични модели, тъй като всяка локална олигархия задвижва най-естествено разпадането на държавността. Наблюдаваме, казано по-грубо, съучастие на външните фактори към приложимост на вътрешната олигархия за задачите на наднационалния капитал (например източване на последните останали активи главно в енергетиката), за геополитичски цели или за цели, свързани с надзорния световен капитализъм, т.е. цели за надзор върху територии, които с цел да не се обиди популацията към момента се назовават страни. Ако създадем разлика сред власт и страна, ще забележим, че в България има твърда власт, само че тя не е проведена тъкмо като страна с всички детайли на държавността, в това число и разделяне на управляващите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя сред няколко котерии, които ръководят по закона на шайките, а държавните институти са просто фон, който маскира цялостното неявяване на държавност. Затова „ страната “ от дълго време не построява жители у нас. Тя основава човешки материал за котериите или образува лумпени, ядосани от своите невъзможности.
Компрадорската власт за разлика от националната власт се занимава с износ на национална сигурност. Именно по тази причина наблягам, че олигархичният модел, който разгражда националната власт, в действителност е комфортен за превръщането на коя да е страна просто в територия. Компрадорщината търгува с националните ползи. Затова множеството дейности, които лишават страната ни от активи, се случват със подпомагане извън и с олигархична лакомия от вътрешната страна. Всичко, което се случва, наподобява несъответстващо в очите на дребното останал мислещ нормалитет. Но в действителност средствата, а точно антиселекцията на некомпетентни хора по върховете на ръководството, дава отговор на задачите, които разграждат основите на страната. Повечето партии са пробити и не реагират със опозиция, а влизат в колаборация. Във всяка партия олигархията е разположила свои клиенти, а някои партии напълно са планове на олигархичните конструкторски интензивности. След дълга война, която приключи с премахване на основния прокурор, най-сетне българската олигархия излъчи постоянен кабинет по пътя на вътрешно-олигархичното договаряне. Примирието обаче е единствено краткотрайно, тъй като олигархичните котерии не могат да живеят в мир доста дълго, те имат антагонистични ползи. Кабинет има, само че какво от това?! Куфарната антиселекция на българската олигархична менталност продължава и тя методично унищожава страната, която желаеме да имаме.
Калина Андролова,
Точният израз на публичния модел, в който съществува страната ни, е тирания на олигархията, маскирана като някакъв тип недоразвита, само че въпреки всичко сякаш демократична форма. Олигархията последователно взе превъзходство над политическите форми и стартира да назначава властта и на практика да има страната. По върховете на държавното ръководство се избутват само хора с потвърдени благоприятни условия за компрадорски практики. Състоянието, което наподобява като цялостен безпорядък, и което аз неведнъж съм наричала точно „ хаотизиране “, в действителност съдържа доста здрава логичност. Всичко, което считаме за дразнеща непросветеност, е умишлено прицелване. За да може олгархията да реализира своите отвесни хранителни вериги, контролирайки потоците на публичния запас, тя методично стартира груба антиселекция на фрагменти в ръководството като министри, ръководители на държавни сдружения, шефове на организации и други Единственото и най-важно качество на тези целево назначени хора е, че имат безсъвестност да подписват неизгодни за страната контракти, да източват обществен запас в интерес на компаниите на олигархията и да получават в отговор съответното заплащане. Олигархичният режим у нас е като октопод, който обгръща всички елементи на живота ни. Относно всеки министър или началник на основно сдружение обществото към този момент си задава основателния въпрос – на кого е човек, кой му дърпа конците, какъв брой са платили подмолните играчи, с цел да бъде назначен и така нататък В България няма логичност на конкуренцията, съревнование сред експерти, знаещи и можещи. В България има конкуренция на прислужниците, на носещите куфарите. У нас цената на министрите, на управленците идва от това кой е техният кукловод, какъв брой мощен в олигархичната каста е той! Затова произвеждаме и тази ужасяващата индиферентност на нашите властимащи за следствията от управническите им дейности.
Силата на една страна идва от концентрацията на разнообразни типове капитал – на човешки запас и физическа мощ, на принадлежности за насила (армия, полиция), на икономичски капитал, на теоретичен, креативен, информативен и културен капитал и прочие Културата е сплотяваща, това са кодовете, които образуват националния темперамент. Какво ще се случва с страната в бъдещето, излиза наяве от ресурса, който властта отделя за обучение. През системата на образование страната моделира формите на мислене, менталните структури и вгражда в индивидите националната идентиченост в такава дълбочина, че по-късно върху тази основа се построява потребността от грижа за общността, етноса, построява се способността да бъде защитавана родината. Затова първата крачка към разграждането на една страна е демонтажът на образованието – изваждането на патриотично-историческите смисли за принадлежност и въвеждането на универсализъм, демонтиране на националното и смилането му в световната теория, която постоянно звучи симпатично – индивидът, жител на планетата.
В този смисъл някои фактори с огромна мощност, без значение дали от другата страна на океана или от другата страна на материка не се смущават да работят с олигархични модели, тъй като всяка локална олигархия задвижва най-естествено разпадането на държавността. Наблюдаваме, казано по-грубо, съучастие на външните фактори към приложимост на вътрешната олигархия за задачите на наднационалния капитал (например източване на последните останали активи главно в енергетиката), за геополитичски цели или за цели, свързани с надзорния световен капитализъм, т.е. цели за надзор върху територии, които с цел да не се обиди популацията към момента се назовават страни. Ако създадем разлика сред власт и страна, ще забележим, че в България има твърда власт, само че тя не е проведена тъкмо като страна с всички детайли на държавността, в това число и разделяне на управляващите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя сред няколко котерии, които ръководят по закона на шайките, а държавните институти са просто фон, който маскира цялостното неявяване на държавност. Затова „ страната “ от дълго време не построява жители у нас. Тя основава човешки материал за котериите или образува лумпени, ядосани от своите невъзможности.
Компрадорската власт за разлика от националната власт се занимава с износ на национална сигурност. Именно по тази причина наблягам, че олигархичният модел, който разгражда националната власт, в действителност е комфортен за превръщането на коя да е страна просто в територия. Компрадорщината търгува с националните ползи. Затова множеството дейности, които лишават страната ни от активи, се случват със подпомагане извън и с олигархична лакомия от вътрешната страна. Всичко, което се случва, наподобява несъответстващо в очите на дребното останал мислещ нормалитет. Но в действителност средствата, а точно антиселекцията на некомпетентни хора по върховете на ръководството, дава отговор на задачите, които разграждат основите на страната. Повечето партии са пробити и не реагират със опозиция, а влизат в колаборация. Във всяка партия олигархията е разположила свои клиенти, а някои партии напълно са планове на олигархичните конструкторски интензивности. След дълга война, която приключи с премахване на основния прокурор, най-сетне българската олигархия излъчи постоянен кабинет по пътя на вътрешно-олигархичното договаряне. Примирието обаче е единствено краткотрайно, тъй като олигархичните котерии не могат да живеят в мир доста дълго, те имат антагонистични ползи. Кабинет има, само че какво от това?! Куфарната антиселекция на българската олигархична менталност продължава и тя методично унищожава страната, която желаеме да имаме.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ