През последните няколко дни Съединените щати предупредиха, че руското нахлуване в Украйна може да е неизбежно. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете заяви, че Русия може да превземе Киев само за три дни. От своя страна Москва настоява, че няма намерение да нахлува в Украйна. Но Москва има всички основания да лъже. Истината зад изявленията на Вашингтон е по-трудна за разграничаване.
Очевидно е, че американското разузнаване може би разполага с информация, която сочи, че руските военни ще нахлуят тази седмица. Ако това е така, публичното изказване може да има за цел да възпре Русия. Проблемът е, че това няма да се случи. САЩ ясно заявиха, че ще отговорят на нахлуването с крайни икономически санкции, а не с военна сила. Така че, ако Москва е решила да нахлуе въпреки последствията, узнаването за предстоящата атака не е кой знае какво възпиращо средство.
Това се променя, ако нахлуването предизвика американски военен отговор. В такъв случай Русия би трябвало да е дълбоко загрижена, че американското разузнаване знае точно какво може да направи тя и какво планира да направи. Така че, прокламирайки неизбежността на нападението, САЩ биха могли да предположат, че Русия не иска Украйна достатъчно силно, за да рискува война, която винаги има несигурен и неясен изход. Ако Москва вярва, че е заложена на карта битка със САЩ, тя може да преразгледа опциите си.
Логично е Вашингтон да иска да възпре Русия. Съединените щати, меко казано, не желаят война с Русия, а най-добрият начин да се избегне война е да се заплаши с контраудар. Също толкова ценна е публичната демонстрация, че американското разузнаване е проникнало в руските военни планове. Руснаците ще трябва да приемат, че в техните военни планове са проникнали в по-широк мащаб. Ако САЩ знаят времето на инвазията, може би знаят и формациите, които ще бъдат използвани, както и движенията и времето на придвижване. Тристранна бронирана атака, всяка от които се движи на стотици километри и се зарежда с гориво по пътя, трябва да бъде хореографирана като балет. Ако тя бъде нарушена от въздушни и ракетни атаки, цялото движение може да се провали поради липса на логистична подкрепа и загуба на комуникация.
При тези обстоятелства САЩ - не желаещи война в Украйна, но чувствайки се принудени все пак да се включат - биха изпратили много ясно послание: "Знаем плановете ви и ще ви ударим". Проблемът с тази теория е, че ако САЩ възнамеряваха да противодействат на руска атака със средства, различни от санкциите, щяха да изяснят намеренията си далеч преди навечерието на инвазията. По-важното е, че руснаците щяха да видят американските приготовления. Русия очевидно е била в състояние да преразгледа плановете си, ако наистина се е притеснявала от отговора на САЩ.
И все пак САЩ се въздържаха да кажат открито, че войната предстои и че ще отговорят с цялата сила, с която разполагат. Те обявиха само "намеренията" на Русия, без да намекнат публично, че САЩ възнамеряват да направят нещо по въпроса. Сякаш САЩ искат светът да знае, че те знаят, че Русия скоро ще нападне, без да правят нищо друго освен да вдигат тревога. Това е странен начин за изграждане на доверие. Ако не възнамеряваш да действаш, би било по-добре да симулираш изненада. Да знаеш и все пак да бъдеш победен е лош вариант.
Ако САЩ планират да се противопоставят на руската атака, тогава тръбенето на факта, че са проникнали в руските военни планове, е може би най-нескопосаният ход от всички, защото Москва ще отмени атаката, ще създаде нов план и ще спре изтичането на информация. Ето защо е трудно да се предположи, че Вашингтон планира изненадваща контраатака, дори ако се опитва да убеди Москва, че е така. Русия може да отмени атаката, ако няма представа какви са намеренията на Америка. Като се има предвид колко добро е руското разузнаване по принцип, това не е много вероятно.
На този етап всичко е обвито в мъгла. САЩ казват, че Русия ще атакува, Русия казва, че няма да атакува. Единият от тях или лъже, или греши. Така или иначе, САЩ нагнетяват военно напрежение. Може би това има за цел да държи в подчинение съюзници като Германия, но е трудно да се разбере как алармирането за пожар, без да се събират пожарни коли, ще вдъхне достатъчно увереност, за да се сплотят съюзниците на страната на САЩ. Те може да са загубили всякакво доверие в Русия, но е удивително как една победа възстановява доверието. /БГНЕС
------------
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.
Очевидно е, че американското разузнаване може би разполага с информация, която сочи, че руските военни ще нахлуят тази седмица. Ако това е така, публичното изказване може да има за цел да възпре Русия. Проблемът е, че това няма да се случи. САЩ ясно заявиха, че ще отговорят на нахлуването с крайни икономически санкции, а не с военна сила. Така че, ако Москва е решила да нахлуе въпреки последствията, узнаването за предстоящата атака не е кой знае какво възпиращо средство.
Това се променя, ако нахлуването предизвика американски военен отговор. В такъв случай Русия би трябвало да е дълбоко загрижена, че американското разузнаване знае точно какво може да направи тя и какво планира да направи. Така че, прокламирайки неизбежността на нападението, САЩ биха могли да предположат, че Русия не иска Украйна достатъчно силно, за да рискува война, която винаги има несигурен и неясен изход. Ако Москва вярва, че е заложена на карта битка със САЩ, тя може да преразгледа опциите си.
Логично е Вашингтон да иска да възпре Русия. Съединените щати, меко казано, не желаят война с Русия, а най-добрият начин да се избегне война е да се заплаши с контраудар. Също толкова ценна е публичната демонстрация, че американското разузнаване е проникнало в руските военни планове. Руснаците ще трябва да приемат, че в техните военни планове са проникнали в по-широк мащаб. Ако САЩ знаят времето на инвазията, може би знаят и формациите, които ще бъдат използвани, както и движенията и времето на придвижване. Тристранна бронирана атака, всяка от които се движи на стотици километри и се зарежда с гориво по пътя, трябва да бъде хореографирана като балет. Ако тя бъде нарушена от въздушни и ракетни атаки, цялото движение може да се провали поради липса на логистична подкрепа и загуба на комуникация.
При тези обстоятелства САЩ - не желаещи война в Украйна, но чувствайки се принудени все пак да се включат - биха изпратили много ясно послание: "Знаем плановете ви и ще ви ударим". Проблемът с тази теория е, че ако САЩ възнамеряваха да противодействат на руска атака със средства, различни от санкциите, щяха да изяснят намеренията си далеч преди навечерието на инвазията. По-важното е, че руснаците щяха да видят американските приготовления. Русия очевидно е била в състояние да преразгледа плановете си, ако наистина се е притеснявала от отговора на САЩ.
И все пак САЩ се въздържаха да кажат открито, че войната предстои и че ще отговорят с цялата сила, с която разполагат. Те обявиха само "намеренията" на Русия, без да намекнат публично, че САЩ възнамеряват да направят нещо по въпроса. Сякаш САЩ искат светът да знае, че те знаят, че Русия скоро ще нападне, без да правят нищо друго освен да вдигат тревога. Това е странен начин за изграждане на доверие. Ако не възнамеряваш да действаш, би било по-добре да симулираш изненада. Да знаеш и все пак да бъдеш победен е лош вариант.
Ако САЩ планират да се противопоставят на руската атака, тогава тръбенето на факта, че са проникнали в руските военни планове, е може би най-нескопосаният ход от всички, защото Москва ще отмени атаката, ще създаде нов план и ще спре изтичането на информация. Ето защо е трудно да се предположи, че Вашингтон планира изненадваща контраатака, дори ако се опитва да убеди Москва, че е така. Русия може да отмени атаката, ако няма представа какви са намеренията на Америка. Като се има предвид колко добро е руското разузнаване по принцип, това не е много вероятно.
На този етап всичко е обвито в мъгла. САЩ казват, че Русия ще атакува, Русия казва, че няма да атакува. Единият от тях или лъже, или греши. Така или иначе, САЩ нагнетяват военно напрежение. Може би това има за цел да държи в подчинение съюзници като Германия, но е трудно да се разбере как алармирането за пожар, без да се събират пожарни коли, ще вдъхне достатъчно увереност, за да се сплотят съюзниците на страната на САЩ. Те може да са загубили всякакво доверие в Русия, но е удивително как една победа възстановява доверието. /БГНЕС
------------
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ