Учени: Ако на Марс има ванадий, значи е имало и живот
През последните няколко десетилетия изследването на Марс разкри неподозирани неща от Червената планета. Когато за първи път сондата Маринър стартира да изследва Марс през 60-те години на предишния век, изводите бяха, че планетата е суха и извънредно негостоприемна, на която е изключено да има някакви форми на живот.
През идващите години с доста по-съвършени галактически апарати изследванията продължиха и надлежно доведоха до нови заключения за Марс. Стана ясно, че в предходни интервали планетата е била по-топла, по-влажна и даже е било допустимо на нея да са съществували някакви форми на живот.
Тези заключения провокираха учените да изпратят няколко сонди на Марс, които да се опитат да намерят доказателства за минал живот на планетата. Но основният въпрос пред тях беше: какво тъкмо да търсят, с цел да се разбере имало ли е живот на Червената планета или не?
Сега в ново проучване на учени от университета в Канзас, Съединени американски щати, се стига до извода, че бъдещите задачи на Марс би трябвало да търсят съществуването на ванадий. Този необичаен детайл, съгласно тях, може да уточни съществуването на вкаменелости, доказващи съществуването на живот в минали интервали на Марс. Проучването беше оповестено в списание Astrobiology.
В проучването се предлага, бъдещите задачи до Марс, като новият роувър на НАСА, който ще е подготвен през 2020 година, както и Ехо Марс на Европейската галактическа организация, който също ще е подготвен през 2020 година, да употребяват спектроскопия и по едно и също време с това да търсят ванадий, с цел да се доберат до доказателства за минал живот на планетата.
На Земята този детайл е открит в суровия нефт, има го в асфалтите и черните шисти, които се образуват от бавното раздробяване на биологичния органически материал. В допълнение, палеонтолозите и астробиолозите би трябвало да употребяват Raman, спектроскопска техника, която разкрива клетъчния състав на проби от Марс, с цел да търсят признаци на минал живот. Ако бъде открит ванадий, това ще даде материал, който ще покаже възможното съществуване на органически живот на Марс.
Според учените от Канзас, тази техника може да се приложи от уредите и инструментите, с които ще разполага задачата на НАСА Марс 2020. Те допълват, че новият способ би трябвало да включва и технология позната като „ флуоресцентна рентгенова микроскопия “ която демонстрира състава на детайлите в съответните проби.
За да тества новия способ, екипът от Канзас е изследвал термично изменени микрофосили, които в миналото са били органични материали. Учените са потвърдили, че в тях има следи от ванадий и това удостоверява съществуването на античен биологичен материал в тях. Пробите от вкаменелости открити на Земята са от времето на Девона и те няма да са доста по-различни от тези на Марс на възраст милиарди години.
Когато даден жив организъм почине и е засипан от утаечни скали, ванадий се образува вследствие на това „ погребение “ от от ден на ден и повече скални пластове. Така ванадият се включва в молекулата на хлорофила, която има в центъра си магнезий. След „ погребването “ й под седиментните скали, този магнезий е заместван от ванадий, споделят откривателите от Канзас. Молекулата на хлорофила се вплита във въглеродния материал на скалите, като по този метод резервира ванадия.
Очаква се идващото десетилетие да бъде доста удобно време за задачи за изследване на Марс. Множество роувъри ще изследват повърхността, надявайки се да намерят доказателства за минал живот. Тези задачи ще проправят пътя и за пилотиран полет на НАСА към Марс, плануван за 30-те години на века.
