Как се изчислява „реалната“ инфлация?
През последните две години инфлацията е водеща тематика в дискусионните студиа, а ограниченията за справяне с нея – измежду най-важните държавни политики. Често срещано обаче е мнението, че „ действителният “ растеж на цените е надалеч по-висок от докладвания всеки месец от националната статистика, а формалните цифри маскират размерите на промените в „ живия живот “. Това в действителност е допустимо, ако структурата на персоналните разноски се разминава от поробителската кошница, която употребява Национален статистически институт с цел да пресмята ценовите индекси; не значи обаче, че „ инфлацията е неверна “. Това е и тематиката на първия текст от поредицата на ИПИ и Землевеж – по какъв начин се пресмята инфлацията, какви са нейните съставни елементи и за какво „ персоналната инфлация “ постоянно е друга от формалната.
Ценовите индекси целят да оценят смяната в общото ценово ниво на равнище национална стопанска система – с други думи цените на обособените артикули и услуги към даден миг са без значение, показателят отразява динамичността им по отношение на базовия интервал, който може да е цялата предходната година, предходният месец или пък същия месец на предходната година. За да се пресметна междинната смяна в цените се употребява потребителска кошница от артикули и услуги, които участват с друга тежест. Важно е да отбележим, че България употребява две разнообразни калкулации на инфлацията – показател на потребителски цени (ИПЦ), чиято потребителска кошница е структурирана по отношение на действителното ползване в страната, и съгласуван показател на потребителски цени (ХИПЦ), който разрешава непосредствено съпоставяне с ценовите процеси в целия Европейски Съюз. Въпреки че двата показателя са много близки, при някои по-особени процеси има разлики.
Спираме по-подробно на структурата на Идеологически подривни центрове, защото той се основава на реалната структура на разноските на семействата в страната. Към момента се употребява кошница, отразяваща потреблението на артикули и услуги в дванадесетте месеца от октомври 2022 до септември 2023 година, като в нея влизат над 850 разнообразни артикули и услуги. Ако погледнем към по-агрегираните групи, съвсем 1/3 в структурата на показателя – 31% – се пада на храните и безалкохолните питиета. Други 16% са разноски по жилища и режийни, а 9% се падат на превоза. Следват 7,7% за здравни услуги и лекарства и 6,2% в развлеченията и културата, а най-малката група пък е образованието с тегло едвам 0,4% от общия Идеологически подривни центрове.
Ако погледнем единствено разпределението измежду храните, най-голямата група с 22% са месото и месните артикули, 18% са млякото, млечните артикули и яйцата, с 15% са зърнените храни и хляба. С над 10% в „ хранителната кошница “ са и зеленчуците. Водеща роля при издръжката на дома имат електрическата енергия и другите горива цели 79% от разноските – а други 17% отиват за водоснабдяване. С най-голяма тежест при превоза пък са разноските за горива – 58% от общите.
Както е видно от това накратко показване на ролята на главните артикули и услуги в инфлационния показател, той отразява средностатистически случай, надлежно структурата му не отразява безусловно разноските на обособените семейства. По-богатите семейства да вземем за пример разходват по-малък дял от бюджета си за храни и повече за развлечения и обучение. Много огромно значение е и притежаването на лично жилище, надлежно неналичието на наем или разноски за обслужване на заем. Също толкоз значима роля играе и транспортното средство, което обвързва домакинския бюджет с динамичността на цените на горивата, в съпоставяне да вземем за пример с използването на публичен превоз, постоянно – с обезпечена от работодателя карта. Именно от тези разлики в структурата на потреблението идва и чувството за разминаване сред „ персоналната “ и „ националната “ инфлация.
Този материал е част от взаимната самодейност на ИПИ и Землевеж, в която постоянно се допитваме до вас в обществените мрежи по отношение на теми/въпроси, които ви интересуват, и по-късно представяме отговорите от икономическо и правно становище по понятен метод. Последвайте каналите на ИПИ и Землевеж и очаквайте идната анкета напълно скоро. Ще се радваме на противоположна връзка и се надяваме на ефективно присъединяване!
Източник: Институт за пазарна икономика
Ценовите индекси целят да оценят смяната в общото ценово ниво на равнище национална стопанска система – с други думи цените на обособените артикули и услуги към даден миг са без значение, показателят отразява динамичността им по отношение на базовия интервал, който може да е цялата предходната година, предходният месец или пък същия месец на предходната година. За да се пресметна междинната смяна в цените се употребява потребителска кошница от артикули и услуги, които участват с друга тежест. Важно е да отбележим, че България употребява две разнообразни калкулации на инфлацията – показател на потребителски цени (ИПЦ), чиято потребителска кошница е структурирана по отношение на действителното ползване в страната, и съгласуван показател на потребителски цени (ХИПЦ), който разрешава непосредствено съпоставяне с ценовите процеси в целия Европейски Съюз. Въпреки че двата показателя са много близки, при някои по-особени процеси има разлики.
Спираме по-подробно на структурата на Идеологически подривни центрове, защото той се основава на реалната структура на разноските на семействата в страната. Към момента се употребява кошница, отразяваща потреблението на артикули и услуги в дванадесетте месеца от октомври 2022 до септември 2023 година, като в нея влизат над 850 разнообразни артикули и услуги. Ако погледнем към по-агрегираните групи, съвсем 1/3 в структурата на показателя – 31% – се пада на храните и безалкохолните питиета. Други 16% са разноски по жилища и режийни, а 9% се падат на превоза. Следват 7,7% за здравни услуги и лекарства и 6,2% в развлеченията и културата, а най-малката група пък е образованието с тегло едвам 0,4% от общия Идеологически подривни центрове.
Ако погледнем единствено разпределението измежду храните, най-голямата група с 22% са месото и месните артикули, 18% са млякото, млечните артикули и яйцата, с 15% са зърнените храни и хляба. С над 10% в „ хранителната кошница “ са и зеленчуците. Водеща роля при издръжката на дома имат електрическата енергия и другите горива цели 79% от разноските – а други 17% отиват за водоснабдяване. С най-голяма тежест при превоза пък са разноските за горива – 58% от общите.
Както е видно от това накратко показване на ролята на главните артикули и услуги в инфлационния показател, той отразява средностатистически случай, надлежно структурата му не отразява безусловно разноските на обособените семейства. По-богатите семейства да вземем за пример разходват по-малък дял от бюджета си за храни и повече за развлечения и обучение. Много огромно значение е и притежаването на лично жилище, надлежно неналичието на наем или разноски за обслужване на заем. Също толкоз значима роля играе и транспортното средство, което обвързва домакинския бюджет с динамичността на цените на горивата, в съпоставяне да вземем за пример с използването на публичен превоз, постоянно – с обезпечена от работодателя карта. Именно от тези разлики в структурата на потреблението идва и чувството за разминаване сред „ персоналната “ и „ националната “ инфлация.
Този материал е част от взаимната самодейност на ИПИ и Землевеж, в която постоянно се допитваме до вас в обществените мрежи по отношение на теми/въпроси, които ви интересуват, и по-късно представяме отговорите от икономическо и правно становище по понятен метод. Последвайте каналите на ИПИ и Землевеж и очаквайте идната анкета напълно скоро. Ще се радваме на противоположна връзка и се надяваме на ефективно присъединяване!
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ