През последните два месеца забелязвам, че българският народ живее в

През последните два месеца виждам, че българският народ живее в ново психическо положение.

Мой другар от години е зает със спасението на една градска градинка. Криво-ляво попречи краткотрайно на багерите. Тия дни засипа с всевъзможни писма министерствата, мъчейки се да откри извънредно решение на казуса. Питах го вманиачен ли е да си фантазира, че министри ще се занимават с една градска градинка. „ Нищо, дано ги забележим тия новите! Може пък да се заемат ”, отвърна ми той.

Друг един мой прочут е тръгнал да избавя болница. Тя е изоставена съвсем десетилетие. Питах го неотдавна има ли светлина в тунела.

 

„ Да забележим служебното държавно управление

 

ще стори ли нещо!... ”, сподели ми той.

Колегата Ясен Бориславов написа при освидетелстването в ТЕЛК. Тя бе и заглушен зов: „ Уважаеми господин министър, скъпи доктор Кацаров, като на брат ви се апелирам. Спрете това безчинство над мен и други като мен ”.

Четвърти мой прочут от години засипва всички вероятни институции със сигнали за нелегално строителство – в гори, на поляни, край брега... Безрезултатно. От няколко седмици е утроил напъните, праща и остарели писма отначало. Питам го за какво си мисли, че този път ще има реакция. „ Ами, знае ли човек... Да забележим. Все си мисля, че може да реагират ”, отвърна.

Пети видя един остарял управнически кадър на нова висока позиция. И доста му се зарадва на обещанията. „ Защо, бе, ти до момента нали не му вярваше? Защо към този момент му вярваш? ”, изненадах се. „ Може пък този път да е друго ”, сподели и той.

Внимателно поразпитах всеки от тях. Струва ми се, че не хранят някаква съответна вяра. Не се уверени, че новите управници са по-различни от предходните. Но обезверено им се желае да е по този начин. Опитват.

Мисля си, че в публичен проект живеем тъкмо в подобен интервал – не на надежда; а на обезвереното й търсене. Ако през първата половина от дългото си ръководство ГЕРБ разчиташе на инерцията от отрицанието на тройната коалиция, то втората се схваща от българите като

 

застой, умъртвил нормалността

 

И тъй като опитът е горчив, българите не се хвърлят с възторг към новото. Но индивидът престава да е човек без оптимизъм – и обезверено си търси поводи да се надява, че това новото, т.е. нормалността, я има.

Мисля, че и растящото доверие към „ ИТН ” е с тъкмо такова пояснение. Кой знае какви илюзии по отношение на Трифонов и компания няма. Но в случай че приемем, че те са безусловно същите като предходните, животът - в публичен проект, просто губи смисъл. Има и последователност, за жалост негативна. Преди 20 години при Национална движение „Симеон Втори" имаше възторг – за бъдещето. После Борисов също бе възкачен с възторг – да се разправи с предишното. Сега няма възторг. Има удавници, които търсят сламка. Надеждата, че въпреки всичко тя съществува, е преобладаващото положение при възприемането на процесите сега.

Точно по този начин живеем след ГЕРБ – гледаме небето и търсим бялата лястовица.