През по-голямата част от нашета история учените са вярвали предимно,

През по-голямата част от нашета история учените са вярвали най-вече, че Вселената е безконечна и непроменяща се. През IV в. прочие Хр. Аристотел твърди, че светът няма начало и край. Това мнение обаче не е било одобрявано от всички учени. Някои от тях са считали, че Вселената има начало.

В по-голямата си част творбите на Аристотел са били изгубени за цели седем века и стартират да се появяват още веднъж през XIII в. Тогава доста от учените са считали, че Вселената е безконечна без начало или край. Тази позиция е била одобрявана до началото на XIX в.

В научните среди това е било толкоз преобладаващо разбиране, че то кара Алберт Айнщайн да направи, както той счита „ най-голямата неточност в живота си “. Малко откакто е създал Общата доктрина на относителността (около 1915 г.), съветският математик Александър Фридман взема решение още веднъж уравненията на Айнщайн за Вселената и демонстрира, че тези уравнения сочат, че Вселената се уголемява.

Но в случай че Вселената се уголемява това значи, че тя е почнала да се уголемява от някъде – затова, тя не може да е била безконечна. След това Айнщайн модифицира уравненията си, като прибава една константа, с която към този момент прави Вселената статична и безконечна.

През 1929 година Едуйн Хъбъл, астроном от Калифорнийския софтуерен институт, открива, че Вселената в действителност се уголемява. Това кара Айнщайн още веднъж да премодифицира своята доктрина и да се върне към първичният й тип. От този миг нататък науката поддържа тезата, че Вселената е имала начало и учените са се фокусирали върху теорията за Големия гърмеж.

В Библията още в самото начало е казано: „ В началото Бог създаде… “, т.е. имало е начало. Нека разгледаме какво споделя науката за това по какъв начин се е основала Вселената, по-късно ще забележим какво ни учи библията за това.

Строителните блокове на Вселената

Науката ни даде знанията за градивните детайли на Вселената. Когато неведнъж разделяме материята ние ще стигнем до най-малките неделими частици – обикновените частици, като електроните. За да създадем това, човечеството построи ускорители на частици, които да ускорят тези частици до скорост близка до светлината и по-късно да ги сблъскат една с друга, след което да проучват данните.

Разбиването на частиците една в друга разкрива съществуването на нови частици, за които или не сме предполагали или сме имали единствено теоритични данни. Освен това ускорителите дават опция на физиците да натрупат данни за това по какъв начин си взаимодействат тези частици, което пък разкрива фундаменталните познания за главните сили и закони в природата. Знаем, че протона се състои от три кварки – обикновени частици. Съвсем неотдавна в CERN (Европейската организация за нуклеарни изследвания) Големият адронен ускорител беше употребен за намирането на една хипотетична парченце, която беше известна единствено на доктрина – Хигс бозона.

Защо обаче протона е построен от два кварка и един електрон? Защо те имат свойства, като маса и заряд? Краткият отговор на тези въпроси е, че нямаме никаква концепция.

Когато гледаме нощното небе, ние с изключение на, че се възхищаваме на небесните тела в действителност гледаме обратно във времето. Светлината пътува с към 300 000 километра в секунда, тъй че когато погледнем ннашето Слънце, ние получаваме светлината, която е била излъчена от него преди към осем минути. Ако Слънцето изчезне внезапно ние няма да знаем за това цели осем минути.

Когато гледаме други звезди или галактики, виждаме светлина, която ги е напуснала преди пет години, преди 100 години или преди милиарди години. Всеки обект на нощното небе, който виждаме, както е известно го виждаме толкоз години в предишното според от това какъв брой е надалеч от нас. Така че, когато гледаме Вселената, като че ли виждаме фотоси на разнообразни елементи и разнообразни времеви интервали – Земята, кокто наподобява сега, Слънцето както наподобява преди осем мнути, центъра на нашата вселена Млечен път, както наподобява преди 26 000 години и така нататък Космическият телескоп Хъбъл може да види светлина, излъчена преди тринадесет милиарда години – съвсем в самото начало на Вселената.

Учените, които учат Вселената работят и посредством двата метода. От една страна делейки материята откриват нови частици и получават познания за силите в природата и гледат звездите в разнообразни интервали от своята история. Така откакто, комбинират резултатите от тези два метода, които са облечени в математическа форма се доближава до актуалното ни схващане за възникването и развиването на Вселената наречено Големият гърмеж.

Създаване и доктрина за Големия гърмеж

Екстраполирайки обратно във времето, като използваме теориятта за Големия гърмеж, можем да стигнем съвсем до началото на Вселената, само че не и до самото начало. Както споделя физикът и създател Брайън Грийн в един от своите бестселъри „ Теорията за Големия гърмеж обрисува галактическата еволюция от време една секунда до всичко, което се е случило за основаването на Вселената, само че тя въобще не споделя нищо за нея, когато времето е било нула. “

Накратко казано, науката има доста данни за това по какъв начин се е основала и развила Вселената от тази оскъдна една секунда нататък, само че няма никаква визия по какъв начин е почнала Вселената. Как се е появило времето? Как е зародило пространството? Защо силите в природата са такива каквито са? Защо има избрани обикновени частици със свойствата, които имат? За да се отговори на тези въпроси са препоръчани разнообразни подходи, като да вземем за пример, че има Мултивселена, само че нито един от тях на този стадий не е постигнал теоретичен консенсус.

Съществува и разбирането обаче, че вселената е произлязла от „ нищото “. Но в това схващане за „ нищото “ въпреки всичко би трябвало да има нещо – най-малко гравитация или някакво пространство. Често това „ нищо “ се назовава квантов вакуум, който е най-ранното положение на Вселената през първата част от секундата, когато Вселената е била толкоз гореща и плътна, че физическите частици не са могли да съществуват. Но съгласно актуалното схващане за „ положението на вакуума “ или квантовия вакуум, то никога не е било просто празно пространство.

Квантовата механика твърди, че вакуумното положение въпреки всичко съдържа някакви електромагнитни талази и частици, които като че ли пулсират в него. В квантовия вакум при започване на Вселената, времето, пространството, законите на физиката и частиците са съществували дружно. Въпреки това, частиците не са били във физическа форма, защото при толкоз висока температура незабавно щом се появят ще се трансфорат назад в сила – т.е. те били „ виртуални частици “

Поради отсъствието на физически частици наподобява, че в самото начало е нямало нищо, само че в реалност всичко належащо за построяването на Вселената е съществувало. Когато Вселената почнала да се уголемява и оглажда, частиците са се появили и са останали във физическа форма, в последна сметка това довело до образуването на звездите и галактиките.

При по-внимателен прочит на Битие в действителност ни е казано по какъв начин е зародила Вселената. В първия ред още се споделя, че Вселената се е родила от нищо физическо. В Библията нищо физическо не значи нищо – няма време, няма пространство, няма сили на природата, няма обикновени частици. Според Битие, първоначално Бог я е основал от нищо физическо.

„ Нищото “, за което постоянно се приказва в науката, се загатва в Битие 1:2 – „ А земята беше пуста и неустроена; и мрачевина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. “ Тази пустош, за която се приказва се дефинира на квантовия вакуум, като положение, при което ранната субстанция на Вселената е съществувала, само че не е придобила към момента осезаема форма (като виртуалните частици) и е в безредно положение. Но по какъв начин се е развила Вселената съгласно Битие и за какво научният способ ни разрешава да разберем всичко с изключение на самото начало?

Изяснява ли Битие сътворението на Вселената?

Когато четем Битие, би трябвало да осъзнаем две неща. Едното е, че цялата първа глава от Битие, която разказва основаването на света, е разказана не от Бог в своето същинско има „ ЯХВЕ “, а от Бог с името „ ЕЛОХИМ “, което значи „ стопанин на всички сили “. Ние знаем това, тъй като главната дума е „ ЕЛ “, което значи на иврит значи мощ. Втората част от името значи „ тях “, тук под „ тях “ се схваща всички останали сили. Така Елохим значи „ Силата над всички сили “.

С други думи, освен Бог е Създател, както е ясно от Битие, само че Той е и стопанин на всички сили на природата във Вселената. И по този начин, Битие ни споделя, че Бог е избрал да реализира цялото създание, посредством природата. В библейския роман Той е основал природата още в самото начало и Той е могъл да сътвори Вселената по метод, който ни наподобява вълшебен, само че вместо това, Той е спазил естествените закони.

Вторият миг, който би трябвало да разберем е, че множеството актове на основаване в Битие са това, което ние бихме нарекли „ да създадем “, което значи да вземем нещо и да го превърнем в нещо друго. Например нашето Слънце е построено от водород и хелий; в случай че да вземем за пример вземем дърво и пирони ние можем да създадем стол. Това значи, че по-голямата част от дейностите в Битие включват взимане на нещо, правене на нещо и превръщането му в нещо друго, несъмнено в границите на естествените закони.

Точно за това е науката – да следи по какъв начин нещо се трансформира и да изяснява тази смяна с естествени закони. Така че, за всички тези дейности науката ще има изцяло естествено пояснение.

Има единствено три изключения, когато Бог е сътворявал не от нещо съществуващо, а от нищо. Те са написани с думата „ БАРА “. Едно от тези събития, както видяхме е обвързвано с началото на Вселената, другите две – с появяването на живота.

Космологичното събитие да се роди нещо от нищото се случва в самото начало: първоначално Бог сътвори от нищото. И това събитие не може да бъде разбрано от научния способ, защото по формулировка то не се занимава с нищо физическо.

Накратко, науката и библията са единомислещи, че Вселената е зародила посредством естествени средства – естествени сили, настоящи върху частици в изрезки от време, в които са се образували всички структури, които виждаме, в това число нашето Слънце и планетата, която обитаваме. Библията обаче, твърди, че първият миг – когато се появяват времето, пространството, силите и частиците – не е разбираем посредством научния способ. За в този момент науката няма пояснение за това начало, нито за какво силите и частиците са такива, каквита са.

Инфо: Ancient-Origins

Още по тематиката може да прочетете в публикацията ни тук.